Миграционният натиск – нулев или напротив
Данните за миграционната конюнктура в страната през март 2018 година демонстрират притеснителна наклонност – арестуваните на вход, излаз и при противозаконен престой навътре в страната са 175 души. Това е нарастване над два пъти спрямо данните от февруари. Промени в трендовете има и при различен индикатор. През предходния интервал се отчитаха най-вече арестувани при опит за овакантяване на страната, което през 2015 година бе охарактеризирано от Фронтекс като „ ясно следено противоречие сред броя на записаните противозаконни прекосявания на българо-сръбската и българо-турската граници “. Данните от март обаче демонстрират, че най-вече мигранти са арестувани във вътрешността, до момента в който опитите за излизане са едвам 20.
Всичко това контрастира на повтаряното като мантра от някои висши държавни чиновници изказване, че в последно време непосредственият миграционен напън върху България бил нулев. Подобна позиция демонстрира освен дълбокото недоумение на същността на миграционния напън, само че и непознаването на съществени правила в миграциологията.
От една страна, анализът на досегашните миграционни потоци демонстрира съществуването на избрани закономерности в динамичността на миграционните направления и че наближава моментът на започването на нова фаза на натоварване на Източно средиземноморския маршрут и Западно балканския, като негово продължение. От друга страна, в случай че бе следена деликатно миграционната конюнктура в разположените преди България страни по продължение на Източно средиземноморския маршрут, неизбежно щеше да се стигне до извода за идно повишаване на непосредствения напън. Според доклад на профилираната част към командването на турската пехота „ Гранични орли “ за 2017 година, единствено на граничната вадичка с България и Гърция са спрени, хванати и върнати към вътрешността на Турция малко повече от 20 хиляди мигранти. Тези данни по безапелационен метод демонстрират, че непосредственият напън по границата ни напълно не е нулев, само че тъй като се упражнява извън, нашата миграционна статистика не може да го регистрира.
Тенденция към повишаване на миграционния поток стартира да се вижда при започване на 2018 година Така да вземем за пример през първите три месеца на тази година турските управляващи са заловили 17847 мигранти и бежанци от Афганистан, 9426 от Сирия и 5311 от Пакистан. Тази миграционна интензивност незабавно се прояви с напън върху Гърция, а явно и върху България. За първите три месеца на годината броят на мигрантите в Гърция се усили c 33 % в съпоставяне със същия интервал на 2017 година Ежедневно от турския бряг идват от 30 до 35 лодки, вследствие на което до края на март новопристигналите бежанци и мигранти по гръцките острови възлизат на 6280 души, а през предходната година по същото време са били 2400.
Ако сходно събитие въпреки всичко е следено преди 2-3 години, оригиналност е повишаването на миграционните потоци, опитващи се да преминат през pека Марица, по протежението на която е построена ограда. Само през март са задържани 1658 души, които са съумели да я преминат. За съпоставяне през предходната година през същия интервал броят им е 262, което съставлява повишаване на потоците в този сектор над шест пъти в съпоставяне c 2017 година
Тъй като Западно балканският маршрут е мъчно пристъпен, не е изключено някои мигранти в този регион да се изкушат да влязат незаконно у нас през разположената напълно наоколо неохранявана гръцко-българска граница. Освен това до скоро България бе отчасти предпазвана от намиращите се по гръцките острови бежанци и мигранти с помощта на решение, взето през 2016 година от службата за даване на леговище, съгласно което подалите молби за леговище би трябвало да остават в приемните центрове до края на процедурата по молбите им. През април 2018 година обаче най-висшата инстанция на административния съд на Гърция анулира тази заповед и се разпореди новопристигащите да не бъдат ограничавани по островите, а да могат да се придвижват свободно към континенталната част на страната. Това в допълнение води до повишаване на вероятността от възникването на второстепенен маршрут през уязвимата в миграционно отношение гръцко-българска граница.
Тревогите на България обаче не свършват до тук. Неотдавна австрийското държавно управление приготви план на закон, съгласно който ще могат да бъдат иззети мобилните телефони на влезлите незаконно в страната, с цел да може посредством GPS данните да се откри кои са страните на генезис, какъв е бил маршрутът им и коя е първата страна на влизане в Европейския съюз. Подобна процедура към този момент се употребява и в Германия. Това значи, че един незаконен мигрант даже да успее да влезе и след това да напусне България, по силата на отричания, само че към момента настоящ Дъблински правилник, ще може да ни бъде върнат.
Очевидно е, че страната ни би трябвало да излезе от пасивната си позиция по европейския миграционен спор, защото наоколо до нашите граници се следи повишение на миграционния риск. На първо място на държавно равнище би трябвало да се премисли възприетата идея за нулевия миграционен напън, тъй като сходно обръщение приказва за липса на застрашаващи сигурността ни фактори и в такива случаи европейските сътрудници ще ни обръщат все по-малко внимание.
Грешните послания
Занижените стойности на незаконните влизания у нас, които до неотдавна наблюдавахме, демонстрират степента на преодоляване на съществуващия висок, въпреки и най-вече директен миграционен напън. Този факт самичък по себе си е триумф, от който обаче не съумяваме да се възползваме пълноценно заради неверните послания.
Всичко това контрастира на повтаряното като мантра от някои висши държавни чиновници изказване, че в последно време непосредственият миграционен напън върху България бил нулев. Подобна позиция демонстрира освен дълбокото недоумение на същността на миграционния напън, само че и непознаването на съществени правила в миграциологията.
От една страна, анализът на досегашните миграционни потоци демонстрира съществуването на избрани закономерности в динамичността на миграционните направления и че наближава моментът на започването на нова фаза на натоварване на Източно средиземноморския маршрут и Западно балканския, като негово продължение. От друга страна, в случай че бе следена деликатно миграционната конюнктура в разположените преди България страни по продължение на Източно средиземноморския маршрут, неизбежно щеше да се стигне до извода за идно повишаване на непосредствения напън. Според доклад на профилираната част към командването на турската пехота „ Гранични орли “ за 2017 година, единствено на граничната вадичка с България и Гърция са спрени, хванати и върнати към вътрешността на Турция малко повече от 20 хиляди мигранти. Тези данни по безапелационен метод демонстрират, че непосредственият напън по границата ни напълно не е нулев, само че тъй като се упражнява извън, нашата миграционна статистика не може да го регистрира.
Тенденция към повишаване на миграционния поток стартира да се вижда при започване на 2018 година Така да вземем за пример през първите три месеца на тази година турските управляващи са заловили 17847 мигранти и бежанци от Афганистан, 9426 от Сирия и 5311 от Пакистан. Тази миграционна интензивност незабавно се прояви с напън върху Гърция, а явно и върху България. За първите три месеца на годината броят на мигрантите в Гърция се усили c 33 % в съпоставяне със същия интервал на 2017 година Ежедневно от турския бряг идват от 30 до 35 лодки, вследствие на което до края на март новопристигналите бежанци и мигранти по гръцките острови възлизат на 6280 души, а през предходната година по същото време са били 2400.
Ако сходно събитие въпреки всичко е следено преди 2-3 години, оригиналност е повишаването на миграционните потоци, опитващи се да преминат през pека Марица, по протежението на която е построена ограда. Само през март са задържани 1658 души, които са съумели да я преминат. За съпоставяне през предходната година през същия интервал броят им е 262, което съставлява повишаване на потоците в този сектор над шест пъти в съпоставяне c 2017 година
Тъй като Западно балканският маршрут е мъчно пристъпен, не е изключено някои мигранти в този регион да се изкушат да влязат незаконно у нас през разположената напълно наоколо неохранявана гръцко-българска граница. Освен това до скоро България бе отчасти предпазвана от намиращите се по гръцките острови бежанци и мигранти с помощта на решение, взето през 2016 година от службата за даване на леговище, съгласно което подалите молби за леговище би трябвало да остават в приемните центрове до края на процедурата по молбите им. През април 2018 година обаче най-висшата инстанция на административния съд на Гърция анулира тази заповед и се разпореди новопристигащите да не бъдат ограничавани по островите, а да могат да се придвижват свободно към континенталната част на страната. Това в допълнение води до повишаване на вероятността от възникването на второстепенен маршрут през уязвимата в миграционно отношение гръцко-българска граница.
Тревогите на България обаче не свършват до тук. Неотдавна австрийското държавно управление приготви план на закон, съгласно който ще могат да бъдат иззети мобилните телефони на влезлите незаконно в страната, с цел да може посредством GPS данните да се откри кои са страните на генезис, какъв е бил маршрутът им и коя е първата страна на влизане в Европейския съюз. Подобна процедура към този момент се употребява и в Германия. Това значи, че един незаконен мигрант даже да успее да влезе и след това да напусне България, по силата на отричания, само че към момента настоящ Дъблински правилник, ще може да ни бъде върнат.
Очевидно е, че страната ни би трябвало да излезе от пасивната си позиция по европейския миграционен спор, защото наоколо до нашите граници се следи повишение на миграционния риск. На първо място на държавно равнище би трябвало да се премисли възприетата идея за нулевия миграционен напън, тъй като сходно обръщение приказва за липса на застрашаващи сигурността ни фактори и в такива случаи европейските сътрудници ще ни обръщат все по-малко внимание.
Грешните послания
Занижените стойности на незаконните влизания у нас, които до неотдавна наблюдавахме, демонстрират степента на преодоляване на съществуващия висок, въпреки и най-вече директен миграционен напън. Този факт самичък по себе си е триумф, от който обаче не съумяваме да се възползваме пълноценно заради неверните послания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ