ИПИ: Болници в България има, лекари също, но сестрите остават кът
Данните за лечебните заведения и медицинските експерти в България за 2022 година демонстрират задържане в броя на лечебните заведения и лекарите. Ако сме очаквали да забележим някаква смяна в опазването на здравето, даже и единствено във връзка с броя на експертите, то тя не се е случила. Това разясняват от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) в разбор във връзка с медицинските фрагменти в системата и отражението на броя им върху качеството на медицинските услуги.
По последни данни на Национален статистически институт лечебните заведения за болнична помощ в България резервират общия си брой на 341. За последните 4 години този брой не се е трансформирал и новата здравна карта явно не е довела до понижаване на броя на лечебните заведения. Лекарите също остават относително непрекъсната големина за последните три години. За първа година спадът на медицинските сестри, акушерките и останалия медицински личен състав с по-ниска подготовка е овладян, макар че към момента експертите по здравни грижи са релативно малцина по отношение на лекарите в системата. Предстои да забележим дали този факт е краткотрайно събитие или България ще успее да задържи и даже да усили броя на медицинските си експерти, означават от ИПИ.
България е една от страните в Европейски Съюз с най-ниско съответствие сред лекари и медицински сестри. Броят на практикуващите медицински сестри по отношение на популацията остава един от най-ниските в Европейски Съюз. Зад това стоят разнородни аргументи – относително ниското възнаграждение, емиграция към страни с по-добри условия на труд в Европа и по света, стеснен банкет във висшите учебно заведение за подобен вид обучение и евентуално доста други, считат от Института.
„ Защо е значимо да са налице задоволителен брой и квалифицирани медицински експерти по здравни грижи? Относително дребният брой на медицински сестри се свързва с по-ниско качество на здравното обслужване и се отразява отрицателно върху здравните индикатори на популацията. Именно медицинските експерти, изключително в лечебните заведения, са в непосредствен и непрекъснат контакт с пациентите и доста постоянно от тяхната работа зависи чувството за грижа и усещанията от престоя на пациентите. Дейностите, които те би трябвало правят, ще бъдат осъществявани от лекари при положение на дефицит на медицински сестри, а това понижава общата успеваемост на системата “, се показва в разбора.
От ИПИ обръщат внимание, че разпределението на ресурсите в една обществена система е от доста значително значение, като постоянно се не помни, че ограничаването на финансовия запас автоматизирано значи неспособност са даване на една услуга в огромни количества с съответно качество. „ С други думи колкото повече лечебни заведения има в системата, толкоз е по-вероятно услугата на доста места да не е добра, а пациентите да са недоволни “, дават образец икономистите.
Концентрацията на услуги в един снабдител също има огромно значение за нейното качество – колкото повече интервенции прави един доктор да вземем за пример, толкоз по-вероятно е той да се квалифицира в по-добра степен, да се сблъсква с голям брой и разнородни случаи и да има опция да прави разнородни дейности, които покачват неговата резултатност и работливост. Ако обаче лекарят работи рядко и малко, е по-вероятно той да се сблъсква с по-големи проблеми при даване на здравната услуга. Съответно предстоящите (здравни) резултати няма да са положителни, показват от ИПИ.
По последни данни на Национален статистически институт лечебните заведения за болнична помощ в България резервират общия си брой на 341. За последните 4 години този брой не се е трансформирал и новата здравна карта явно не е довела до понижаване на броя на лечебните заведения. Лекарите също остават относително непрекъсната големина за последните три години. За първа година спадът на медицинските сестри, акушерките и останалия медицински личен състав с по-ниска подготовка е овладян, макар че към момента експертите по здравни грижи са релативно малцина по отношение на лекарите в системата. Предстои да забележим дали този факт е краткотрайно събитие или България ще успее да задържи и даже да усили броя на медицинските си експерти, означават от ИПИ.
България е една от страните в Европейски Съюз с най-ниско съответствие сред лекари и медицински сестри. Броят на практикуващите медицински сестри по отношение на популацията остава един от най-ниските в Европейски Съюз. Зад това стоят разнородни аргументи – относително ниското възнаграждение, емиграция към страни с по-добри условия на труд в Европа и по света, стеснен банкет във висшите учебно заведение за подобен вид обучение и евентуално доста други, считат от Института.
„ Защо е значимо да са налице задоволителен брой и квалифицирани медицински експерти по здравни грижи? Относително дребният брой на медицински сестри се свързва с по-ниско качество на здравното обслужване и се отразява отрицателно върху здравните индикатори на популацията. Именно медицинските експерти, изключително в лечебните заведения, са в непосредствен и непрекъснат контакт с пациентите и доста постоянно от тяхната работа зависи чувството за грижа и усещанията от престоя на пациентите. Дейностите, които те би трябвало правят, ще бъдат осъществявани от лекари при положение на дефицит на медицински сестри, а това понижава общата успеваемост на системата “, се показва в разбора.
От ИПИ обръщат внимание, че разпределението на ресурсите в една обществена система е от доста значително значение, като постоянно се не помни, че ограничаването на финансовия запас автоматизирано значи неспособност са даване на една услуга в огромни количества с съответно качество. „ С други думи колкото повече лечебни заведения има в системата, толкоз е по-вероятно услугата на доста места да не е добра, а пациентите да са недоволни “, дават образец икономистите.
Концентрацията на услуги в един снабдител също има огромно значение за нейното качество – колкото повече интервенции прави един доктор да вземем за пример, толкоз по-вероятно е той да се квалифицира в по-добра степен, да се сблъсква с голям брой и разнородни случаи и да има опция да прави разнородни дейности, които покачват неговата резултатност и работливост. Ако обаче лекарят работи рядко и малко, е по-вероятно той да се сблъсква с по-големи проблеми при даване на здравната услуга. Съответно предстоящите (здравни) резултати няма да са положителни, показват от ИПИ.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ