Галъп: 42% от българите не биха се били за страната в случай на война
Данните са от състояло се в 45 страни по света изследване и представително за повече от половината от международното население, оповестяват от социологическата организация. Общо 46 138 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2023 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице ", по телефона или онлайн (статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период - 95%).
Данните демонстрират, че през днешния ден, спрямо преди 10 години, по-малко хора по света са склонни да се бият за страната си .
През 2014 година у нас 25% от интервюираните са дали отговор, че биха се били, в случай че страната ни взе участие във война , а 47% са заявили, че не биха. Българите като че ли са по-близо в настройките си до западните европейски страни, в сравнение с до източните - още веднъж, както и преди 10 години, сочи изследването.
Изглежда, че декларираната подготвеност за присъединяване в борба за страната е намаляла след експлоадирането на спорове през последните години в разнообразни точки от земното кълбо, означават от социологическата организация. През 2014 година, да вземем за пример, след анексирането на Крим от Руската федерация, настройките по същия въпрос демонстрираха, че 61% от интервюираното в световен мащаб население е готово да се бие за страната си, при 27%, които показват противоположно мнение.
В международен мащаб в този момент се следи ясно разделянето сред световния Юг/Изток и световния Север/Запад . Докато жителите на Европейски Съюз - 32% там декларират, че биха се били, Съединени американски щати с 41% и Канада с 34% са в доста по-малка степен подготвени да се включат в стълкновение, в случай че страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия Изток (73%), където напрежението сега също е високо, както и в Индия (76%), са в доста по-голяма степен подготвени да се борят за страната си.
Изключенията в Европа, където хората декларират по-голяма подготвеност да се бият за страната си при война, са в страните, които са отвън Европейски Съюз - към 60 на 100 от запитаните в тези страни са подготвени да се бият.
Сред страните, където хората имат най-голяма подготвеност за присъединяване в борби за страната си , са Армения - 96%, Саудитска Арабия - 94 на 100, Азербайджан - 88%, Пакистан - 86 на 100 и Грузия с 83%.
На другия полюс са в Италия със 78% отговори " не ", Австрия - 62 на 100, Германия - 57%, Нигерия - 54 на 100 и Испания - 53%.
В Русия 32% споделят, че са подготвени да отидат на война за страната си , 20% не са, а забележителен дял от 48% дават отговор " не знам ". Трябва да се означи и че това е въпрос, заложен в страна, където опълчването на войната сега е на процедура закононарушение, припомнят от " Галъп интернешънъл ". Преди 10 години с " да " в Русия са дали отговор 59 на 100.
В Украйна хората са по-склонни персонално да защитят страната си - 62% и процентът остава без смяна през последното десетилетие. Но и там 33% декларират, че не биха взели участие в сражения за страната си. В страната мирните договаряния сега на процедура са неразрешени със закон, допълват социолозите.
Данните демонстрират, че през днешния ден, спрямо преди 10 години, по-малко хора по света са склонни да се бият за страната си .
През 2014 година у нас 25% от интервюираните са дали отговор, че биха се били, в случай че страната ни взе участие във война , а 47% са заявили, че не биха. Българите като че ли са по-близо в настройките си до западните европейски страни, в сравнение с до източните - още веднъж, както и преди 10 години, сочи изследването.
Изглежда, че декларираната подготвеност за присъединяване в борба за страната е намаляла след експлоадирането на спорове през последните години в разнообразни точки от земното кълбо, означават от социологическата организация. През 2014 година, да вземем за пример, след анексирането на Крим от Руската федерация, настройките по същия въпрос демонстрираха, че 61% от интервюираното в световен мащаб население е готово да се бие за страната си, при 27%, които показват противоположно мнение.
В международен мащаб в този момент се следи ясно разделянето сред световния Юг/Изток и световния Север/Запад . Докато жителите на Европейски Съюз - 32% там декларират, че биха се били, Съединени американски щати с 41% и Канада с 34% са в доста по-малка степен подготвени да се включат в стълкновение, в случай че страната им е във война, то хората в Западна Азия (77%), Близкия Изток (73%), където напрежението сега също е високо, както и в Индия (76%), са в доста по-голяма степен подготвени да се борят за страната си.
Изключенията в Европа, където хората декларират по-голяма подготвеност да се бият за страната си при война, са в страните, които са отвън Европейски Съюз - към 60 на 100 от запитаните в тези страни са подготвени да се бият.
Сред страните, където хората имат най-голяма подготвеност за присъединяване в борби за страната си , са Армения - 96%, Саудитска Арабия - 94 на 100, Азербайджан - 88%, Пакистан - 86 на 100 и Грузия с 83%.
На другия полюс са в Италия със 78% отговори " не ", Австрия - 62 на 100, Германия - 57%, Нигерия - 54 на 100 и Испания - 53%.
В Русия 32% споделят, че са подготвени да отидат на война за страната си , 20% не са, а забележителен дял от 48% дават отговор " не знам ". Трябва да се означи и че това е въпрос, заложен в страна, където опълчването на войната сега е на процедура закононарушение, припомнят от " Галъп интернешънъл ". Преди 10 години с " да " в Русия са дали отговор 59 на 100.
В Украйна хората са по-склонни персонално да защитят страната си - 62% и процентът остава без смяна през последното десетилетие. Но и там 33% декларират, че не биха взели участие в сражения за страната си. В страната мирните договаряния сега на процедура са неразрешени със закон, допълват социолозите.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ