Политиката на ЕЦБ попари лихвените приходи на банките у нас
Данните на банковия бранш у нас за първото тримесечие на 2025-а, оповестени от Българска народна банка, демонстрират някои странни резултати.
Според формалната информация облагата на системата за този интервал възлиза на 889 млн. лева и е със 72 млн. лева (8.7%) повече от осъществената за първото тримесечие на 2024-а. Година по-рано тя е в размер на 818 млн. лева, с 33 млн. лева (4.3%) повече от осъществената за първите три месеца на 2023 година.
С просто око се вижда, че става дума за удвояване на растежа и в безспорни и в относителни стойности. И в това няма нищо извънредно. Ръстовете са изцяло естествени на фона на големите покачвания - двуцифрени процентни измерения, за първите тримесечия на 2023-а и 2022-а.
Странното е друго. Въпросното нарастване на облагата за първото тримесечие на 2025-а не е най-вече за сметка на по-бързото повишаване на чистите доходи от лихви.
Според данните на Българска народна банка година чистият лихвен приход се покачва по отношение на същия интервал на предходната година с 20 млн. лева (1.5%) и възлиза на 1.4 милиарда лева в края на март. Дванадесет месеца по-рано чистият лихвен приход е бил още веднъж към 1.4 милиарда лв., само че спрямо първото тримесечие на 2023-а е отчел покачване с 291 млн. лева или с близо 27.3%. Вижда се, че става дума за отрицателна, във връзка с 2025-а, разлика в растежа от близо 15 пъти.
Ясно е, че този път не обичайните чисти приходи от лихви са главния мотор на повишението на банковата облага. С доста по-голям принос са други източници. Например, съгласно информацията на Българска народна банка, чистият приход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лева (12.4%) до 420 млн. лева, до момента в който за първото тримесечие на 2024-а този растеж е бил над два пъти по-нисък - с 18 млн. лева (5.1%) до 373 млн. лв.. Има сериозна икономия - от близо 58 млн. лв. - в разноските за амортизация по предоставени заеми. За първото тримесечие на 2025-а те са спаднали с 9 млн. лв. по отношение на същия интервал на 2024-а. Докато година по-рано при тях е бил маркиран растеж от 49 млн. лв.. Сериозно - с над 30 млн. лв. - се свива растежът на административните разноски. В същото време приходите на банковия бранш от дивиденти за първото тримесечие на 2025-а са с 12 млн. лв. повече в съпоставяне със същия интервал на 2024-а.
Теменужка Петкова: България върви решително към еврозоната макар президента
Финансовият ни министър е уведомила европейските институции, че участието ни остава основен приоритет
Доколкото обаче чистият доход от лихви образува над 71% от общия чист действен приход на банковата система - близо 1.97 милиарда лв. за първото тримесечие на 2025-а, свиването му с такива отрицателно огромни темпове не може да не буди въпросителни по отношение на аргументите.
От данните на Българска народна банка се вижда, че повода за това не е в някакво съществено понижаване на растежа на заемите. При заемите за компании из жители покачванията за първото тримесечие на 2025-а са изцяло съпоставими с тези за същия интервал на 2024-а. Видимо понижение има при растежа на вземанията от кредитни институции - за първото тримесечие на 2024-а той е бил близо 57%, до момента в който за същия интервал на 2025-а той е малко над 45% по отношение на 2023-а.
А най-интересното е, че приходите от лихви по депозити на нашите банки в други кредитни институции са спаднали с над 110 млн. лв.. И тук приказваме най-много за депозити в евро, които нашите банки държат най-вече при своите задгранични майки.
Явно политиката на ЕЦБ за събаряне на лихвените проценти има своето въздействие върху финансовия резултат на българския банков бранш, тъй като посредством своите майки българските банки държат въпросните ликвидни милиарди в ЕЦБ, само че до момента в който не сме в Еврозоната не могат да вършат това без посредничеството на майките си, за което заплащат и съответната цена. Това е и една от аргументите, заради които банките у нас са едни от най-големите покровители за влизането ни в еврозоната . Става дума за повишение на облагите им при най-малък за вложителите им риск.
Според формалната информация облагата на системата за този интервал възлиза на 889 млн. лева и е със 72 млн. лева (8.7%) повече от осъществената за първото тримесечие на 2024-а. Година по-рано тя е в размер на 818 млн. лева, с 33 млн. лева (4.3%) повече от осъществената за първите три месеца на 2023 година.
С просто око се вижда, че става дума за удвояване на растежа и в безспорни и в относителни стойности. И в това няма нищо извънредно. Ръстовете са изцяло естествени на фона на големите покачвания - двуцифрени процентни измерения, за първите тримесечия на 2023-а и 2022-а.
Странното е друго. Въпросното нарастване на облагата за първото тримесечие на 2025-а не е най-вече за сметка на по-бързото повишаване на чистите доходи от лихви.
Според данните на Българска народна банка година чистият лихвен приход се покачва по отношение на същия интервал на предходната година с 20 млн. лева (1.5%) и възлиза на 1.4 милиарда лева в края на март. Дванадесет месеца по-рано чистият лихвен приход е бил още веднъж към 1.4 милиарда лв., само че спрямо първото тримесечие на 2023-а е отчел покачване с 291 млн. лева или с близо 27.3%. Вижда се, че става дума за отрицателна, във връзка с 2025-а, разлика в растежа от близо 15 пъти.
Ясно е, че този път не обичайните чисти приходи от лихви са главния мотор на повишението на банковата облага. С доста по-голям принос са други източници. Например, съгласно информацията на Българска народна банка, чистият приход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лева (12.4%) до 420 млн. лева, до момента в който за първото тримесечие на 2024-а този растеж е бил над два пъти по-нисък - с 18 млн. лева (5.1%) до 373 млн. лв.. Има сериозна икономия - от близо 58 млн. лв. - в разноските за амортизация по предоставени заеми. За първото тримесечие на 2025-а те са спаднали с 9 млн. лв. по отношение на същия интервал на 2024-а. Докато година по-рано при тях е бил маркиран растеж от 49 млн. лв.. Сериозно - с над 30 млн. лв. - се свива растежът на административните разноски. В същото време приходите на банковия бранш от дивиденти за първото тримесечие на 2025-а са с 12 млн. лв. повече в съпоставяне със същия интервал на 2024-а.
Теменужка Петкова: България върви решително към еврозоната макар президента
Финансовият ни министър е уведомила европейските институции, че участието ни остава основен приоритет
Доколкото обаче чистият доход от лихви образува над 71% от общия чист действен приход на банковата система - близо 1.97 милиарда лв. за първото тримесечие на 2025-а, свиването му с такива отрицателно огромни темпове не може да не буди въпросителни по отношение на аргументите.
От данните на Българска народна банка се вижда, че повода за това не е в някакво съществено понижаване на растежа на заемите. При заемите за компании из жители покачванията за първото тримесечие на 2025-а са изцяло съпоставими с тези за същия интервал на 2024-а. Видимо понижение има при растежа на вземанията от кредитни институции - за първото тримесечие на 2024-а той е бил близо 57%, до момента в който за същия интервал на 2025-а той е малко над 45% по отношение на 2023-а.
А най-интересното е, че приходите от лихви по депозити на нашите банки в други кредитни институции са спаднали с над 110 млн. лв.. И тук приказваме най-много за депозити в евро, които нашите банки държат най-вече при своите задгранични майки.
Явно политиката на ЕЦБ за събаряне на лихвените проценти има своето въздействие върху финансовия резултат на българския банков бранш, тъй като посредством своите майки българските банки държат въпросните ликвидни милиарди в ЕЦБ, само че до момента в който не сме в Еврозоната не могат да вършат това без посредничеството на майките си, за което заплащат и съответната цена. Това е и една от аргументите, заради които банките у нас са едни от най-големите покровители за влизането ни в еврозоната . Става дума за повишение на облагите им при най-малък за вложителите им риск.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ