Данните имат гравитация и привличат още данни. България е назад

...
Данните имат гравитация и привличат още данни. България е назад
Коментари Харесай

Цифрова гравитация - данните като възможност и проблем

Данните имат гравитация и притеглят още данни. България е обратно в процеса на струпване на огромни данни, по отношение на развитите западни стопански системи – едвам 24% от стопанската система на страната е с интензивно потребление на данни.

В процеса на догонване, основна роля ще играе цифровизацията с нейните три съществени стълба – машините (в смисъла на изкуствен интелект, невронни мрежи и други авангардни технологии), платформените бизнес модели и разпределеното познание. Това основава нови благоприятни условия, както за професионално развиване на младежите в България в перспективни области, като центровете за предпазване на данни, мрежи за транспорт на данни от ново потомство, по този начин и за реализирането на новаторски бизнес модели и основаването на нови бизнеси. 
„ Има разнообразни оценки за общото количество данни в света, само че то е голямо, и инфраструктурата, която ги придвижва и съхранява е извънредно значима. Според разнообразни оценки сега всяка година в Интернет се генерират няколкостотин зетабайта информация – число с 21 нули. “, уточни по време на панела Data Gravity & Cybersecurity на тазгодишното издание на форума Digital Trends Андрей Расийски, ръководещ сътрудник в Alma Consulting Ltd. и бизнес сътрудник във водещия снабдител на колокация и центрове за данни Телепоинт.  Жизнен цикъл и гравитация на данните  

Както всяка технология, цифровите данни също имат собствен витален цикъл.
„ Ако се отоплявате с конвекторен нагревател, който е  с Wi-Fi ръководство, той има сензор, който мери температурата в стаята, както и обвързвано мобилно приложение, през което потребителите го ръководят. Когато се отвори приложението, то прочита каква е температурата, което е първата стъпка – данните се основават “, изяснява процеса Андрей Расийски. „ След това те се транспортират до мястото, където се съхранява цялата информация за системата за домашна автоматизация, това е втората стъпка. При третата стъпка потребителят взема решение дали да усили или да понижи температурата и извършва съответната команда, което генерира нови данни. След известно време решавате да ревизирате каква е била приблизително месечната температура във вашия дом и надлежно генерирате още един път данни “. В другите етапи данните са способни да основават разнообразни благоприятни условия за бизнеса. Затова и Дейв Маккрори, вицепрезидент на Digital Realty, втората по величина компания в света, която има, ръководи и влага в центрове за данни, основава концепцията за гравитация на данните. Той я разказва за първи път преди 13 години, в собствен блог пост, като изяснява, че данните имат маса и колкото повече се усилва тя, толкоз по-голяма гравитационна мощ генерира. По същия метод, както във физическия свят по Закона за гравитацията на Нютон, съгласно който едно огромно тяло генерира гравитация и притегля по-малки тела към себе си.   „ Същото е с огромните размери данни – колкото по-големи стават те, толкоз повече се усилва вероятността да притеглят други данни, приложения или спомагателни услуги към себе си. За да е оптимално привличането, би трябвало да се обезпечи оптималната пропускателна дарба на мрежите за транспорт и най-ниско времезакъснение. Ако тези параметри не са усъвършенствани, няма по какъв начин да се осъществя цялостният капацитет “, подчертава Андрей Расийски.  Измерване на гравитацията   

Тази гравитация може да бъде измерена посредством гравитационен показател, който на процедура демонстрира интензивността на обмена на информация и се мери в гигабити в секунда. Във формулата за пресмятане влизат няколко съставния елемент. 
„ На първо място е масата на данните – размерът, който се съдържа в даден информативен масив. Следва интензивността на данните – какъв брой преводи за какъв интервал от време се правят върху този информативен масив. Следващият множител е потенциалът, с който този масив е обвързван със заобикалящата го среда (в общия случай това е потенциалът на интернет връзките). Всичко това се дели на квадрата на времезакъснението, който демонстрира какъв брой време е належащо за преместването на един байт информация от точка А до точка Б “, изясни бизнес сътрудникът в Телепоинт.   Прилагането на тази формула към която и да е компания може да покаже нейния гравитационен показател. И това не важи единствено за фирмите. Гравитационните показатели могат да дадат нов взор върху стопанската система на градовете. Колкото по-висок е гравитационният показател, толкоз по-атрактивен е даден град, тъй като скоростта на продан на информация в тази екосистема е по-висока, което притегля повече младежи, обезпечава по-високо възнаграждение, по-добри условия на живот, по–добра професионална реализация и притегля повече непознати вложения. Показателна за това е челната тройка в класацията за най-голям гравитационен показател - Лондон, Ню Йорк и Токио.   Телепоинт възнамерява сходно проучване и за София, защото в сегашните отчети, от Източна Европа влиза само Истанбул, като упованията са показателят на българската столица да бъде висок, тъй като интернет връзката е бърза, от една страна, а от друга - има развъртян ИКТ бранш.  

Ролята на центровете за данни
Гравитацията на данните обаче има както добра, по този начин и неприятна страна. Добрата е, че една компания може да се възползва от огромното количество данни – да основава нови услуги, да притегля нови клиенти и надлежно да печели повече пари. Но в случай че тази гравитация стане прекомерно огромна, преместването на данните става съвсем невероятно без спирания и загуба на информация.   „ От тази позиция планирането на разположението на данните и на какъв брой места да бъдат репликирани е извънредно значимо – първо, дали ще се съхраняват на едно място, и второ, дали те са усъвършенствани от позиция на достъпа до тях. Ако имате мобилно банкиране да вземем за пример, само че разположението на данните на банката не е усъвършенствано, приложението ще работи постепенно в натоварените часове на деня. Данните би трябвало да бъдат бързо налични, от една страна, а от друга – когато решите да мигрирате тези данни, те да не бъдат разположени единствено на едно място, тъй че да се стига до проблеми “, показва Андрей Расийски.   Тук на помощ идват колокационните центрове, като Телепоинт, които оказват помощ за оптималното ръководство на данните, споделя още той и прибавя в умозаключение:    „ Данните би трябвало да са в средата на цялата IT архитектура, а центровете за данни оферират голям брой разнообразни други възможности в това отношение “.  
Източник: profit.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР