Жената оркестър Даниела Стойкова: Коледното чудо ме...
Даниела Стойкова е многообразен гений, тя е художничка и оперна певица. Родена е в Нова Загора, само че е учила в пловдивската АМТИИ „ Сценография и костюми ”. Завършила е оперно пеене в софийската консерватория, без въобще да се готви за приемния изпит. Две-три години преди този момент е обиколила заведенията по морето като поп певица. Като на смешка отишла да следва магистратура в Милано и единствено за година се изявява с 10 независими изложения в столицата на модата. Там се научила да свири на типичен орган. Така към рисуването и пеенето се прибавило още едно изкуство. В момента Даниела Стойкова излага в Италия и в галерията на Руски център на ул. „ Шипка ”. Експозицията се споделя „ Измеренията на любовта ”.
Повечето картини на Даниела са на коледна и празнична тема. В творбите няма тъга, а лекост и въодушевление - мокри улици, чадъри, сияещи от благополучие хора. „ Любимите ми тематики са морето, огромният град, планината, природата, дъждът, снегът. Обичам да им притурям коледно въодушевление. Светлината и водата са значим детайл в моето изкуство. Изследвам метода, по който светлината се отразява по водната повърхнина и мокрите улици ”, споделя Даниела Стойкова.
Разказва за многочислените си следвания, изложения и овладени изкуства с някаква лекост. Сякаш е изцяло обикновено някой да схваща от класическо пеене, да излага живопис в галерии в Италия и България, да свири на орган, а когато пожелае - с тракване на двата пръста да отиде да пее поп музика по заведенията на морето. Мечтите се сбъдват, като че ли за нея постоянно е Коледа.
Следвала е две години „ Сценография ” в пловдивската АМТИИ и от този момент обожава града под тепетата. Преди това взимала уроци при проф. Д-р Тони Шекерджиева - Новак. Дошла за пръв път тук, откакто я приели в академията. „ Бях с другар и не познавах града. И двамата се загубихме в лабиринта от улички против Централна гара. Това бе първото ми усещане от Пловдив. Казах си: Ужасен град! След това го опознах и се влюбих същински в него ”, споделя Даниела.
След Пловдив отишла да учи в София и изпаднала в меланхолия от напрегнатата атмосфера край Перловската река. „ Бях подготвена да се откажа от следването там - не можех да прежаля Пловдив! Мечтаех да се върна и да пребивавам тук ”, изяснява художничката. В Пловдив била на квартира в региона на „ Цар Симеоновата ” градина.
„ Обожавам бавната скорост, с която тече животът тук - кафенетата, дребните улици - даже лабиринтът от сокаци против Централна гара след време стартира да ми харесва ”, споделя Даниела. В Пловдив обаче осъзнала, че сценографията, която учи в академията, не е по сърце. „ Това просто не бе за мен ”, споделя тя.
Прекъснала следването си, изпаднала в меланхолия и две години пяла с разнообразни оркестри по заведенията на морето - съвсем като „ другарката певица Рени ” от класиката на родното кино „ Оркестър без име ”. В този ресторантски интервал майка се обадила и съобщила, че софийската консерватория афишира спомагателни бройки по оперно пеене.
„ Отидох на изпита, без да се сготвям. Бях даже болна, но общо взето ме одобриха ”, споделя в стила на фейсбук поколението Даниела.
След като приключила „ Класическо пеене ” в консерваторията в София, записала магистратура в Милано. За да може да се устоя, живяла в близкия до него град Новара. Градчето било малко, само че цялостно с млади и забавни хора. Първо се записала на курсове по танго и салса. „ Тангото е танц за по-възрастни хора. Аз бях най-младата в курса ”, спомня си тя.
Въпреки че италианците не обичат забързаността на Милано, тя постоянно обикаляла града. „ Там са високоплатени, има доста културни събития и всичко е скъпо - билет за „ Ла Скала ” не може да се откри за по-малко от 100 евро ”. Харесали картините в локалната изложба „ Alson ”. В нея има част за излагане на типичен творби, а има и такава за съвременно изкуство. Там посочила 15 платна от цикъла си „ The Red Journey ”.
„ Рисуването постоянно е било моя пристрастеност от дете. Участвах в многочислени детски изложения и начинания като дете. През последната година от гимназията посещавах курсове по изобразяване към НХА ”, споделя оперната певица.
В Милано видяла орган в една от катедралите. Веднага намерила метод да взима уроци, с цел да може да свири на него. Преди това по време на следването си в София сядала зад електрическия орган на Католическата черква. „ Не е същото! Не може да сравняваш класическия орган с електрическия ”, уверена е Даниела Стойкова.
Повечето картини на Даниела са на коледна и празнична тема. В творбите няма тъга, а лекост и въодушевление - мокри улици, чадъри, сияещи от благополучие хора. „ Любимите ми тематики са морето, огромният град, планината, природата, дъждът, снегът. Обичам да им притурям коледно въодушевление. Светлината и водата са значим детайл в моето изкуство. Изследвам метода, по който светлината се отразява по водната повърхнина и мокрите улици ”, споделя Даниела Стойкова.
Разказва за многочислените си следвания, изложения и овладени изкуства с някаква лекост. Сякаш е изцяло обикновено някой да схваща от класическо пеене, да излага живопис в галерии в Италия и България, да свири на орган, а когато пожелае - с тракване на двата пръста да отиде да пее поп музика по заведенията на морето. Мечтите се сбъдват, като че ли за нея постоянно е Коледа.
Следвала е две години „ Сценография ” в пловдивската АМТИИ и от този момент обожава града под тепетата. Преди това взимала уроци при проф. Д-р Тони Шекерджиева - Новак. Дошла за пръв път тук, откакто я приели в академията. „ Бях с другар и не познавах града. И двамата се загубихме в лабиринта от улички против Централна гара. Това бе първото ми усещане от Пловдив. Казах си: Ужасен град! След това го опознах и се влюбих същински в него ”, споделя Даниела.
След Пловдив отишла да учи в София и изпаднала в меланхолия от напрегнатата атмосфера край Перловската река. „ Бях подготвена да се откажа от следването там - не можех да прежаля Пловдив! Мечтаех да се върна и да пребивавам тук ”, изяснява художничката. В Пловдив била на квартира в региона на „ Цар Симеоновата ” градина.
„ Обожавам бавната скорост, с която тече животът тук - кафенетата, дребните улици - даже лабиринтът от сокаци против Централна гара след време стартира да ми харесва ”, споделя Даниела. В Пловдив обаче осъзнала, че сценографията, която учи в академията, не е по сърце. „ Това просто не бе за мен ”, споделя тя.
Прекъснала следването си, изпаднала в меланхолия и две години пяла с разнообразни оркестри по заведенията на морето - съвсем като „ другарката певица Рени ” от класиката на родното кино „ Оркестър без име ”. В този ресторантски интервал майка се обадила и съобщила, че софийската консерватория афишира спомагателни бройки по оперно пеене.
„ Отидох на изпита, без да се сготвям. Бях даже болна, но общо взето ме одобриха ”, споделя в стила на фейсбук поколението Даниела.
След като приключила „ Класическо пеене ” в консерваторията в София, записала магистратура в Милано. За да може да се устоя, живяла в близкия до него град Новара. Градчето било малко, само че цялостно с млади и забавни хора. Първо се записала на курсове по танго и салса. „ Тангото е танц за по-възрастни хора. Аз бях най-младата в курса ”, спомня си тя.
Въпреки че италианците не обичат забързаността на Милано, тя постоянно обикаляла града. „ Там са високоплатени, има доста културни събития и всичко е скъпо - билет за „ Ла Скала ” не може да се откри за по-малко от 100 евро ”. Харесали картините в локалната изложба „ Alson ”. В нея има част за излагане на типичен творби, а има и такава за съвременно изкуство. Там посочила 15 платна от цикъла си „ The Red Journey ”.
„ Рисуването постоянно е било моя пристрастеност от дете. Участвах в многочислени детски изложения и начинания като дете. През последната година от гимназията посещавах курсове по изобразяване към НХА ”, споделя оперната певица.
В Милано видяла орган в една от катедралите. Веднага намерила метод да взима уроци, с цел да може да свири на него. Преди това по време на следването си в София сядала зад електрическия орган на Католическата черква. „ Не е същото! Не може да сравняваш класическия орган с електрическия ”, уверена е Даниела Стойкова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ