Премиера на АЗ бях ТОЙ - документален сборник за писателя Георги Марков
Даниела Горчева
Тази вечер, 12 септември от 18 часа в Нов спектакъл НДК, София ще бъде показана една неповторима книга, съдържаща 270 документа, свързани с личността на убития в Лондон през 1978 година от незаконната комунистическа Държавна сигурност български публицист Георги Марков.
Сборникът " Аз съм Той " на издателство " Села " съдържа персоналната преписка на Георги Марков до родителите му, приятелите му, сътрудниците му, до почтени и до не изключително почтени хора, съдържа и техните писма до него.
Но с изключение на персоналната преписка, читателят ще се запознае с обвинителния акт против „ предателя “ Георги Марков, с разпитите, с доносите, със „ справките “ на Държавна сигурност, със стенограми от съвещания на Съюза на българските писатели и доста други документи, които безпощадно предават атмосферата на боязън и измама, на неистини и двуличие в тези години, когато сякаш се строеше светлото бъдеще на България, а в действителност се убиваше в зародиш всеки блян към свободата. И се живееше в спокоен смут и в битова и духовна бедност.
Именно това – неналичието на независимост и непоносимостта към лъжата и фалша накара създатели като Георги Марков и Любомир Далчев да изоставен България, отказвайки привилегиите, започващи отначало, от нулата и съумели, с помощта на гения си.
Чета обвинителния акт и още веднъж се учудвам на точната картина на комунистическа България, нарисувана от Георги Марков. На безпомощността на комунистическото обвиняване, „ аргументирано “ не с правни категории, а с просташки обиди, никак и не се учудвам.
Из ОБВИНИТЕЛЕН АКТ по кореспонденция вх. № 7172/72 год.
по разказа на Софийска градска прокуратура
По обвиняването на: ГЕОРГИ ИВАНОВ МАРКОВ
По член 101, алинея I и 108 от Наказателен кодекс
„ От горното се вижда, че откакто е напуснал страната, Георги Марков се е сложил в услуга на непозната организация, с цел да служи във щета на Народната република – закононарушение по член 101, алинея I от Наказателен кодекс. Поставил се в услуга на непознатите радиостанции Би Би Си и „ Дойче веле “, обвиненият Георги Марков, за да отслаби властта в Народна република България и да сътвори усложнения, в качеството си на представител и коментатор по упоменатите радиостанции, от м. декември 1971 година редовно популяризира оскърбителен изказвания, засягащи държавния и публичен строй в Народна република България.
Безспорно доказателство за това са приложените есета и мнения, написани от обвивения Марков и прочетени персонално от него по радио „ Дойче веле “.
Не е нужно да се прави и изчерпателен разбор на същите, с цел да се види цинично изразеното му вражеско отношение към нашата социалистическа страна, стопанското и културно развиване на страната, злостните клюки са ориентирани и персонално против дейци на културата, против партийни и държавни ръководители. Той съумя да се принизи до равнището на най-долен клюкар, не запомнил жанр и татковина.
1. Така в публикация от 15.ХII.1971 година още веднъж „ Представянето на актуалната българска литература пред света “, предадено по радио „ Дойче веле “, той сред другите изобилни оскърбителен изказвания споделил:
„ Съюзът на българските писатели е една плитка локва... Дори обсъждана като отражение на живота в личната си страна, партийната българска литература е хилядократно по-бедна и неспособна да го отрази, тъй като тя е просмукана от фалш и неподобаващ блян да избегне среща с действителността. Литературните герои живеят подправен живот, изпитват подправени усеща, приказват подправени думи, пазят подправени хрумвания, в които подправените им основатели сами не имат вяра. Кому и какво ще продават казионните български писатели? “
2. В публикацията „ Ще изчезне ли българският народ “, излъчена по радио „ Дойче веле “ на 26.I.1972 година, обв. Марков в клеветите си няма никакво възприятие на позор, като задминава в злобата си и най-върлите съперници на Народна република България и българския народ. Той твърди:
„... Първото, което откривате в България, това е всеобщо възприятие на нелепост. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да основават, да раждат, да се стремят към нещо доста или възвишено. Всичко протича под чудовищния терор да се живее ден за ден... Няма жител в страната, от ръководителя на Държавния съвет до последния жител, който да познава възприятието на сигурност... “, л. 35 и 37.
3. В публикацията „ Властта, която насърчава доносничествата “, от 4.I I.1972 година, публикувана от радио „ Дойче веле “, се споделя:
„ Гражданите в България, когато са изцяло прави в недоволствата и рецензиите си, от горчив опит се опасяват да разкрият името си. Защото в една тоталитарна система, където всички управляващи са обособени от шепа хора, на всяка част от системата се дава отговор с солидни репресии от страна на цялата система. “
И по-нататък хвърля цялата си завист към властта.
„ И на доктрина, и на процедура в комунистическите страни правосъдната власт е единствено един от многото принадлежности в ръцете на ръководещата върхушка за пробутване годната сега партийна линия. Затова и жителите в комунистическите страни няма към кого да се извърнат, когато нещо ги боли “, л. 41.
4. В редица есета и мнения обв. Марков популяризира оскърбителен изказвания и по отношение на изкуството и културата в нашата страна. Стремейки се да пренебрегва подчертаното позитивно отношение на Партията, държавните и публични институции за основаването на най-хубави условия за разцвета на изкуството и културата, се твърди, че не са реализирани никакви триумфи.
От позициите на буржоазните идеологии за „ свободно и чисто “ изкуство и просвета има наглостта да твърди, че у нас няма съществено произведение на изкуството. В публикацията „ Проблеми на българската просвета “, излъчена на 21.II.1972 година отново по радио „ Дойче веле “, той споделя:
„ Няма подозрение, че в актуалния български живот комунистическата партия е фактор, който предстои на вниманието на създателите, само че напълно не в светлината на обективното отразяване, а като демонично черна мощ “.
„ Как Партията изисква създателите да фалшифицират действителността? “
5. Успехите на киноизкуството в Народна република България са известни надалеч зад границите на страната. Те са открити и в не един интернационален кинофестивал, само че това не пречи на клеветника да твърди, че в страната липсвало независимост за основаването на положителни кинотворби. Естествено под положителни той схваща такива, които да възхваляват американския метод на живот, или такива, които ще възхваляват черното минало. С ненавист към всичко българско той споделя:
„... Особено след чешките събития над българското кино се надвеси черната сянка на Държавна сигурност, в действителност всяка креативна работа бе спряна. Темите, препоръчани на кинодейците за работа, бяха единствено две – далечното историческо минало и днешните подвизи на Държавна сигурност “.
Но какво предлага той и какво основават неговите господари – произведения за „ бандити “ от вида на Ал Капоне или живота в нощните заведения, или...
Обвиняемият не отминава в клеветите си институтите за всеобща информация в Народна република България. „ От високото място, на което е застанал – бунището на предател, той твърди:
„ Години наред българските вестници, радио, телевизия и вероятни пропагандни институти основават изцяло превратни усещания за живота на Запад посредством жестоко тенденциозните си погрешни информации... Мога с категоричност да настоявам – споделя той, – че не познавам български жител, който да има вяра на формалната информация на личната си страна “, информация л. 76 и 77.
Стремейки се да оклевети признателността и уважението, които храни българският народ към народите на Съюз на съветските социалистически републики, да минира основите на дружбата сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики, на Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз и да подкопава вярата на народа към тази дружба, обв. Марков в пасквила „ Критерият “, излъчен на 15.V.1972 година, написа:
„ Като си напъвам паметта да си спомня най-последователните партийни критерии, които са просъществували най-дълго време, се сещам за един от тях, а точно критерият, че любовта към България и любовта към Съюз на съветските социалистически републики... Или другият аршин, че когато любовта към Партията се дефинира от любовта към днешните ръководители “. Справка л. 96. 4.
Както се вижда, той изгубва всякаква мярка. Той „ убеждава “, че животът в Българя преди 9 септември бил по-хубав за народа. Изгубва всевъзможен позор, като написа:
„ Малко е да кажа, че личността на учителя беше обезцветена. Идеологическите условия не му позволяват да се отделя нито за минута от това, което от горната страна са решили. Той няма право да бъде преподавател създател, преподавател интерпретатор, преподавател идеалист, а единствено радиоточка на централната разпръсквателна система “, л. 104. 10.
В есето „ Взаимно схващане “ от 26.VI.1972 година той апропо популяризира клюки, които към този момент с нищо не се отличават от тези, които най-злостно приказват и пишат против страната ни:
„ Страната се ръководи със боязън, литературата се написа със боязън, в предприятията се работи със боязън, отиваме на заседание със боязън, срещаме се с другари със боязън, любиме се със боязън. Всичко живо у нас се преценява, безпределно преценява от боязън да не му се случи нещо... “, информация л. 120. 11.
Отивайки още по-далече, той към този момент бълва като максимален зложелател гнусни клюки по адрес на Ленин и Г. Димитров, като твърди:
„ Необикновеното честване на 90-годишнината на Георги Димитров е единствено последната ракета от един неотслабващ фойерверк, почнал още в сталинските години... Цялата му биография (на Г. Димитров), Лайпцигският развой, Коминтернът, думите му, физиономията му, лулата му, всичко това е един преднамерен мотив за социална дисторция “.
С клеветническите трудове, от една страна, продал се, гледа да служи рабски на господарите си. От друга страна, за да отслаби властта в Народна република България, възхвалява антидемократическата идеология в очевидно подбуждаща към закононарушения срещу властта. Разпространява оскърбителен изказвания, засягащи държавния и публичен строй – закононарушение по член 108 от Наказателен кодекс. “
На премиерата ще бъдат прочетени текстове от книгата.
Вход свободен, заповядайте.
Тази вечер, 12 септември от 18 часа в Нов спектакъл НДК, София ще бъде показана една неповторима книга, съдържаща 270 документа, свързани с личността на убития в Лондон през 1978 година от незаконната комунистическа Държавна сигурност български публицист Георги Марков.
Сборникът " Аз съм Той " на издателство " Села " съдържа персоналната преписка на Георги Марков до родителите му, приятелите му, сътрудниците му, до почтени и до не изключително почтени хора, съдържа и техните писма до него.
Но с изключение на персоналната преписка, читателят ще се запознае с обвинителния акт против „ предателя “ Георги Марков, с разпитите, с доносите, със „ справките “ на Държавна сигурност, със стенограми от съвещания на Съюза на българските писатели и доста други документи, които безпощадно предават атмосферата на боязън и измама, на неистини и двуличие в тези години, когато сякаш се строеше светлото бъдеще на България, а в действителност се убиваше в зародиш всеки блян към свободата. И се живееше в спокоен смут и в битова и духовна бедност.
Именно това – неналичието на независимост и непоносимостта към лъжата и фалша накара създатели като Георги Марков и Любомир Далчев да изоставен България, отказвайки привилегиите, започващи отначало, от нулата и съумели, с помощта на гения си.
Чета обвинителния акт и още веднъж се учудвам на точната картина на комунистическа България, нарисувана от Георги Марков. На безпомощността на комунистическото обвиняване, „ аргументирано “ не с правни категории, а с просташки обиди, никак и не се учудвам.
Из ОБВИНИТЕЛЕН АКТ по кореспонденция вх. № 7172/72 год.
по разказа на Софийска градска прокуратура
По обвиняването на: ГЕОРГИ ИВАНОВ МАРКОВ
По член 101, алинея I и 108 от Наказателен кодекс
„ От горното се вижда, че откакто е напуснал страната, Георги Марков се е сложил в услуга на непозната организация, с цел да служи във щета на Народната република – закононарушение по член 101, алинея I от Наказателен кодекс. Поставил се в услуга на непознатите радиостанции Би Би Си и „ Дойче веле “, обвиненият Георги Марков, за да отслаби властта в Народна република България и да сътвори усложнения, в качеството си на представител и коментатор по упоменатите радиостанции, от м. декември 1971 година редовно популяризира оскърбителен изказвания, засягащи държавния и публичен строй в Народна република България.
Безспорно доказателство за това са приложените есета и мнения, написани от обвивения Марков и прочетени персонално от него по радио „ Дойче веле “.
Не е нужно да се прави и изчерпателен разбор на същите, с цел да се види цинично изразеното му вражеско отношение към нашата социалистическа страна, стопанското и културно развиване на страната, злостните клюки са ориентирани и персонално против дейци на културата, против партийни и държавни ръководители. Той съумя да се принизи до равнището на най-долен клюкар, не запомнил жанр и татковина.
1. Така в публикация от 15.ХII.1971 година още веднъж „ Представянето на актуалната българска литература пред света “, предадено по радио „ Дойче веле “, той сред другите изобилни оскърбителен изказвания споделил:
„ Съюзът на българските писатели е една плитка локва... Дори обсъждана като отражение на живота в личната си страна, партийната българска литература е хилядократно по-бедна и неспособна да го отрази, тъй като тя е просмукана от фалш и неподобаващ блян да избегне среща с действителността. Литературните герои живеят подправен живот, изпитват подправени усеща, приказват подправени думи, пазят подправени хрумвания, в които подправените им основатели сами не имат вяра. Кому и какво ще продават казионните български писатели? “
2. В публикацията „ Ще изчезне ли българският народ “, излъчена по радио „ Дойче веле “ на 26.I.1972 година, обв. Марков в клеветите си няма никакво възприятие на позор, като задминава в злобата си и най-върлите съперници на Народна република България и българския народ. Той твърди:
„... Първото, което откривате в България, това е всеобщо възприятие на нелепост. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да основават, да раждат, да се стремят към нещо доста или възвишено. Всичко протича под чудовищния терор да се живее ден за ден... Няма жител в страната, от ръководителя на Държавния съвет до последния жител, който да познава възприятието на сигурност... “, л. 35 и 37.
3. В публикацията „ Властта, която насърчава доносничествата “, от 4.I I.1972 година, публикувана от радио „ Дойче веле “, се споделя:
„ Гражданите в България, когато са изцяло прави в недоволствата и рецензиите си, от горчив опит се опасяват да разкрият името си. Защото в една тоталитарна система, където всички управляващи са обособени от шепа хора, на всяка част от системата се дава отговор с солидни репресии от страна на цялата система. “
И по-нататък хвърля цялата си завист към властта.
„ И на доктрина, и на процедура в комунистическите страни правосъдната власт е единствено един от многото принадлежности в ръцете на ръководещата върхушка за пробутване годната сега партийна линия. Затова и жителите в комунистическите страни няма към кого да се извърнат, когато нещо ги боли “, л. 41.
4. В редица есета и мнения обв. Марков популяризира оскърбителен изказвания и по отношение на изкуството и културата в нашата страна. Стремейки се да пренебрегва подчертаното позитивно отношение на Партията, държавните и публични институции за основаването на най-хубави условия за разцвета на изкуството и културата, се твърди, че не са реализирани никакви триумфи.
От позициите на буржоазните идеологии за „ свободно и чисто “ изкуство и просвета има наглостта да твърди, че у нас няма съществено произведение на изкуството. В публикацията „ Проблеми на българската просвета “, излъчена на 21.II.1972 година отново по радио „ Дойче веле “, той споделя:
„ Няма подозрение, че в актуалния български живот комунистическата партия е фактор, който предстои на вниманието на създателите, само че напълно не в светлината на обективното отразяване, а като демонично черна мощ “.
„ Как Партията изисква създателите да фалшифицират действителността? “
5. Успехите на киноизкуството в Народна република България са известни надалеч зад границите на страната. Те са открити и в не един интернационален кинофестивал, само че това не пречи на клеветника да твърди, че в страната липсвало независимост за основаването на положителни кинотворби. Естествено под положителни той схваща такива, които да възхваляват американския метод на живот, или такива, които ще възхваляват черното минало. С ненавист към всичко българско той споделя:
„... Особено след чешките събития над българското кино се надвеси черната сянка на Държавна сигурност, в действителност всяка креативна работа бе спряна. Темите, препоръчани на кинодейците за работа, бяха единствено две – далечното историческо минало и днешните подвизи на Държавна сигурност “.
Но какво предлага той и какво основават неговите господари – произведения за „ бандити “ от вида на Ал Капоне или живота в нощните заведения, или...
Обвиняемият не отминава в клеветите си институтите за всеобща информация в Народна република България. „ От високото място, на което е застанал – бунището на предател, той твърди:
„ Години наред българските вестници, радио, телевизия и вероятни пропагандни институти основават изцяло превратни усещания за живота на Запад посредством жестоко тенденциозните си погрешни информации... Мога с категоричност да настоявам – споделя той, – че не познавам български жител, който да има вяра на формалната информация на личната си страна “, информация л. 76 и 77.
Стремейки се да оклевети признателността и уважението, които храни българският народ към народите на Съюз на съветските социалистически републики, да минира основите на дружбата сред Народна република България и Съюз на съветските социалистически републики, на Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз и да подкопава вярата на народа към тази дружба, обв. Марков в пасквила „ Критерият “, излъчен на 15.V.1972 година, написа:
„ Като си напъвам паметта да си спомня най-последователните партийни критерии, които са просъществували най-дълго време, се сещам за един от тях, а точно критерият, че любовта към България и любовта към Съюз на съветските социалистически републики... Или другият аршин, че когато любовта към Партията се дефинира от любовта към днешните ръководители “. Справка л. 96. 4.
Както се вижда, той изгубва всякаква мярка. Той „ убеждава “, че животът в Българя преди 9 септември бил по-хубав за народа. Изгубва всевъзможен позор, като написа:
„ Малко е да кажа, че личността на учителя беше обезцветена. Идеологическите условия не му позволяват да се отделя нито за минута от това, което от горната страна са решили. Той няма право да бъде преподавател създател, преподавател интерпретатор, преподавател идеалист, а единствено радиоточка на централната разпръсквателна система “, л. 104. 10.
В есето „ Взаимно схващане “ от 26.VI.1972 година той апропо популяризира клюки, които към този момент с нищо не се отличават от тези, които най-злостно приказват и пишат против страната ни:
„ Страната се ръководи със боязън, литературата се написа със боязън, в предприятията се работи със боязън, отиваме на заседание със боязън, срещаме се с другари със боязън, любиме се със боязън. Всичко живо у нас се преценява, безпределно преценява от боязън да не му се случи нещо... “, информация л. 120. 11.
Отивайки още по-далече, той към този момент бълва като максимален зложелател гнусни клюки по адрес на Ленин и Г. Димитров, като твърди:
„ Необикновеното честване на 90-годишнината на Георги Димитров е единствено последната ракета от един неотслабващ фойерверк, почнал още в сталинските години... Цялата му биография (на Г. Димитров), Лайпцигският развой, Коминтернът, думите му, физиономията му, лулата му, всичко това е един преднамерен мотив за социална дисторция “.
С клеветническите трудове, от една страна, продал се, гледа да служи рабски на господарите си. От друга страна, за да отслаби властта в Народна република България, възхвалява антидемократическата идеология в очевидно подбуждаща към закононарушения срещу властта. Разпространява оскърбителен изказвания, засягащи държавния и публичен строй – закононарушение по член 108 от Наказателен кодекс. “
На премиерата ще бъдат прочетени текстове от книгата.
Вход свободен, заповядайте.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ