Даниела ГорчеваНа процеса срещу Айхман в Йерусалим през 1961 г.,

Даниела Горчева

На процеса против Айхман в Йерусалим през 1961 година, когато документите от немските архиви към този момент са деликатно проучени, а очевидците - към момента живи, Холокостът се преглежда страна по страна.
Благодарение на този правосъден развой на света става прочут подвигът на българския цар Борис III, устоял на натиска на могъща тоталитарна Германия и отказал да депортира (изсели) отвън България евреите, намиращи се на територията на Царство България. А както се схваща след края на войната, по този метод българският държавен глава избавя евреите в България освен от депортация. Но и от неизбежна гибел.
Става дума освен за към 50 хиляди български евреи, само че и за доста непознати евреи, които се укриват в България по време на войната. Между тях има немски, австрийски и полски евреи, както и доста деца от еврейски генезис. Още след аншлуса на Австрия стотици деца са признати в България с посредничеството на интернационалния Червен кръст и отглеждани до края на войната в български фамилии. Някои евреи чужденци прекарват войната в България с документи, издадени им от български управляващи, че са на отмора с лечебна цел. Те също оцеляват, с помощта на отхвърли на България да изсели вън от страната еврейското население.

България е единствената страна, в която евреите след войната са повече в сравнение с преди войната

Eто за какво, излизайки от правосъдната зала, израелският прокурор Яков Бар-Ор декларира пред събралите се израелски и американски публицисти, а изказването му е оповестено в десетки американски и израелски вестници:

" Борис е бил воин

Той е блокирал изцяло Айхман и е защитавал българските евреи. "
( " Boris was a hero. He absolutely blocked Eichmann and protected Bulgaria`s Jews " - Eichmann 1961). Вж. също: The News and Courier, 22 май 1961 и други американски вестници от същата дата.



Да се противопоставиш на водената от Хитлер политика, изключително по въпроса за евреите, се е изисквало освен храброст, само че и голям такт и предвидливост.
Когато изяснява неуспеха на желаната от нацистка Германия депортация на евреите от България, макар изпращането на самия Данекер, Айхман признава: " с хитри български номера цар Борис бойкотира политиката на Райха по еврейския въпрос. "
Всъщност това, което реализира цар Борис, е удивително. Нека обаче да дадем думата на Хана Арент:
„ България има аргументи да е признателна на нацистка Германия... И все пак България нито се демонстрира признателна, нито нейното държавно управление или народ демонстрират слабостта да възприемат политиката на " безпощадна неотстъпчивост ".
Най-учудващо от всичко обаче е събитието, че в пояса със смесено население, в който антисемитизмът е по принцип широкоразпространен измежду всевъзможни етнически групи, придобил качеството на публична държавна политика надалеч преди идването на Хитлер, на българите липсва каквото и да било " схващане по еврейския въпрос " (Арент 2004).

В немските документи, чийто списък попада в ръцете на съдружниците след края на войната, е документирана съпротивата на цар Борис и на българското държавно управление против този напън. Това е потвърдено и на процеса против Айхман в Йерусалим през 1961 година:
Прокурор Бар-Ор:Документ No 1036 съставлява писмо с дата 17 май 1943 година, изпратено от Гюнтер до декор Таден във външно министерство и обвързвано с отношението към еврейския въпрос в България. Той загатва, че в България към момента има 51 000 евреи, които съставляват забележителна заплаха за немските въоръжени сили. Говори за извинението, употребявано от цар Борис и други
Председателстващ съда: Този документ е маркиран като Т/942.
Прокурор Бар-Ор:Документ No 191 е различен отчет, подписан от Хофман и преподписан от Бекерле. Датата му е 7 юни 1943 година В отчета се споделя, че през април обстановката се е влошила, " защото българското държавно управление към този момент намерено поддържа мнението на Царя по отношение на евреите "...
Председателстващ съда: Този документ е маркиран като Т/943.
Прокурор Бар-Ор: " Изселването на евреите от София в провинцията е приключено. 20 хиляди са изселени. Но всеки, който чете тези документи, схваща, че това е единствено предлог, употребен от управляващите, с цел да избегнат натиска на германците. "
Председателстващ съда: " Казвате, че българското държавно управление е изселило евреите от София в провинцията? "
Прокурор Бар-Ор: " Да, само че с цел да избегне натиска. Това става изцяло ясно от документите, които са показани " (The Trial 1991-2012).

Несъстоятелни обвинявания

Можеше ли обаче дребна България да избави и евреите от Беломорието и Македония? За да си отговори честно на този въпрос, днешният човек би трябвало да си отговори на няколко други въпроса.

1.Бяха ли тези земи вътре в държавните граници на Царство България?

2.Чия е висшата власт в тези територии? Кой е суверенът до привършване на войната съгласно интернационалните конвенции за водене на война?

3.Кой подрежда депортацията на евреите от тези територии? Германия или България?

4.Между 1941 година (когато по правомощие на Германия България поема ръководството на тези територии) и 1943 година (когато по разпореждане на Германия се пристъпва към осъществяване на първичния стадий на депортацията) имала ли е българската административна власт там враждебно отношение към евреите в Македония и Беломорието? Създавала ли е да вземем за пример концлагери за евреи? Разстрелвала ли е, убивала ли е евреи?

5.Престъпление ли е съгласно тогава настоящите хагски конвенции за водене на война депортацията (изселване) на цивилно население?

6.Знаели ли са българските управляващи за тайната цел на депортацията (изселването), а точно, че не става дума за изпращане в Източните лимити на Райха в зони за заселване, във заводи и лагери за обезпечаване на работна ръка, а в специфични центрове, снабдени с газови камери за всеобщо изтребване на дами и мъже, деца и старци?

По първия въпрос. Беломорието и Македония НЕ са вътре в държавните граници на Царство България и юрисдикцията на президента на България цар Борис не се простира там.
По втория въпрос. Според интернационалните конвенции за водене на война, суверен на Гърция и на Югославия до привършване на войната и подписване на кротичък контракт, е страната, която ги е превзела и окупирала, и това е Германия.
Трето. Депортацията на евреите е подредена от Берлин. Както във всички останали - било сателитни страни, било окупирани от нея по време на Втората международна война територии, нацистка Германия се заема с въвеждането на " новия ред " и изселването на евреите. Местните управляващи на никое място в Европа не са в положение да предотвратят тези депортации и те се реализират с тяхна помощ и благодарение на еврейските препоръки на старейшините, които Айхман основава.
Фактът, че България е единствената страна в Европа, която съумява да предотврати депортацията на евреите отвън рамките на страната си, демонстрира какъв брой непреодолима е била позицията на Берлин по този въпрос.

Перипетиите в България, с които Берлин се сблъсква по " еврейския въпрос ",

са разказани в детайли в немските отчети и писма и са обсъждани на процеса против Айхман в Йерусалим. Рибентроп се пробва да притиска цар Борис.

И не без неспокойствие рапортува на Хитлер, че цар Борис " ловко се измъква ", сякаш " все приготвя ", не " отхвърля напълно " направените от Берлин оферти, само че не подхваща " радикални ограничения ".
На четвъртия въпрос отговорът е изрично не. Българските управляващи в Македония и Беломорието не малтретират, не преследват евреите, не избиват евреи, не основават концлагери за евреи.
На въпрос номер пет. През 1943 година съгласно тогава настоящите конвенции за водене на война (хагските конвенции от 1907 година) депортация, т.е., изселване на цивилно население, считано за опасност за воюващата страна не е неразрешена и не съставлява закононарушение. И през Втората международна война депортацията на считано за враждебно за воюващата страна цивилно население се практикува всеобщо, в това число и от Съюзниците. Сталин изселва към 40 народа и етнически групи. Демокрация като Съединени американски щати изпраща в концентрационни лагери 100-хилядно хипотетично вражеско население с японски генезис. Англия прави същото с английски жители от немски генезис. А след войната към 12 милиона цивилни германци са експулсирани от родните им страни или са депортирани в Съветския съюз за тежък каторжен труд - най-голямата насилствена миграция в новата история на Европа.
Така че по това време депортациите не са неразрешени и българските управляващи нямат правни учредения да откажат да изпълнят нареждането на Берлин да им предадат на място посочено от Германия население, за което тя твърди, че заплашва сигурността на немската войска в тила и по тази причина то ще бъде преселено в Източните лимити на Райха.
И идваме до последния въпрос. Знаели ли са българските управляващи, подозирали ли са за тайната цел на тези депортации?

Че не става дума за изселване, а за изпращане в лагери за всеобщо изтребване.

През 1943 година българските управляващи, както и целият свят не знаят и не подозират същинската цел на немските депортации.
Никой не допуска и не позволява чудовищната истина - че става дума освен за преселване, а за изпращане в особено основани секрети лагери за всеобщо изтребване.
По време на войната никой не може да проникне в окупирана Полша и информацията идва от клюки. Куриерът на полската опозиция Ян Карски на вятъра се пробва да убеди Лондон и Варшава в достоверността на сведенията, че вероятно става дума за всеобщо изтребване на евреи. Карски се среща и със съдията във Върховния съд на Съединени американски щати Феликс Франкфуртер, другар на Рузвелт и самичък той евреин. Разказът на Карски влияе мощно върху Франкфуртер, само че най-после той декларира: " Млади дребосъче, аз не ви имам вяра!. " (Jan Karski 2012).
Едва отчетът от лятото на 1944 на избягалите от Аушвиц словашки евреи Върба и Вецлер е общопризнат съществено от западните съдружници.

Ето какво написа и известният френски историк Марк Феро: " През 1942-1943 година всички са уверени, че депортирането цели обезпечаването на работна ръка " за Райха.
Стриктното запазване на тайната цел на депортациите е от значително значение за гарантирането на триумфа им. В противоположен случай, в случай че се разчуе, ще избухнат протести и вълнения, а Германия не е в положение да отдели по-голям запас за защита. Това - че тайната е прецизно защитавана до последния миг, включително вътре в самия лагер, настояват и всички съществени западни историци, откриватели на Холокоста.

В документалния филм " Escape from Auschwitz " ( " Бягство от Аушвиц " ) известният откривател на Холокоста проф. Йехуда Бауер споделя:
Депортациите постоянно бяха прикривани. Казваше се, че евреите ще бъдат заселени на друго място или ще бъдат изпратени на работа.

Същото удостоверява и проф. Мартин Гилберт:
Опазването на тайната е от значително значение, с цел да може Аушвиц да действа като фабрика на гибелта. Депортациите са най-големият излъган трик в историята, тъй като през днешния ден ние знаем, че това е било машинация. Днес ние знаем каква е била задачата им (вж. документалния филм " Escape from Auschwitz " - Escape 2006).
Подозирали ли са българските управляващи истината за тайната цел на депортациите?
Има две доста съществени доказателства, че напролет на 1943 година българските управляващи не са имали визия за тайната цел на тези депортации.
Комисариатът по еврейските въпроси командирова четирима български лекари, които да съпровождат евреите до Катовице, където се счита, че ще бъдат настанени, с цел да съпровождат изселниците, да се грижат за здравето им по пътя и да рапортуват по какъв начин са настанени евреите в Полша. Имаме отчетите на тези лекари, които стигат с параходите до Виена, откъдето жестоко са върнати от немския ескорт. Един от тях - доктор Миндизов, помощник на Комисариата по еврейските въпроси, написа в отчета си, че се е възпротивил на немското предписание, показвайки заповедта на българския Комисариат, че би трябвало да съпровожда евреите до Катовице. Германците го арестуват и защото упорството му ги разгневява, под дулото на оръжието те го карат да си смъкна панталоните, с цел да ревизират дали не е евреин (VII състав 2013: 194; Бар-Зоар 1999: 142).
Другото несъмнено доказателство е, че когато Белев изпраща своя помощник Калицин в Беломорието, Калицин написа в рапорта си, че след изселването на хората, защото имуществото им не ще може да се опази от мародери, то ще бъде пренесено в хранилища и продадено. Но Калицин отбелязва, че в складовете то ще бъде сортирано по тип на мебелите, а не по името на притежателя и че по този начин няма да се да знае коя мебел на кой притежател е. Затова предлага конфискуваните по разпореждане на германците скъпоценности и пари да бъдат импортирани по блокираните сметки на притежателите, а сумите от разпродадените мебели - в един общ фонд " еврейски общини " (VII състав 2013: 184-186).
Българските управляващи обаче намират още по-добро решение - на всяка мебел те закачват етикет с името на притежателя и при продажбата сумата се вписва съответно против съответното име. След това парите от продажбата са импортирани по сметките на притежателите. Естествено е, че никой нямаше да си дава целия този труд, в случай че не предполагаше, че тези хора ще се върнат един ден. Дори по време на така наречен Народен съд е несъмнено потвърдено, че чиновниците в Комисариата по еврейските въпроси не са се облагодетелствали за сметка на изселените евреи и всичко до последната стотинка е импортирано в съответните сметки (Обречени 2007: 424-425).
Така че спекулациите, че България е отговорна за едно непознато закононарушение, са изсмукани от пръстите.
Българските управляващи не убиват никого, не знаят тайната цел на тези депортации и не са направили закононарушение съгласно тогава настоящите хагски конвенции (от 1907).
Престъплението, което е осъществено, и което е закононарушение и съгласно тогавашните закони, е всеобщото ликвидиране на милиони деца, дами, мъже.

Това чудовищно, потресаващо с жестокостта си

всеобщо ликвидиране е осъществено от тоталитарна Германия, а не от България

Защото не депортацията (изселването) на цивилно население сама по себе си, а ИЗБИВАНЕТО на депортираните хора, което следва тези депортации, е закононарушение.

И точно по тази причина - с цел да се скрие това чудовищно закононарушение, евреите бяха избивани скрито, в особено основани лагери на гибелта, като се прави опит да бъдат заличени следите от закононарушението с изгарянето на телата в особено основани крематориуми.
И най-после, дано да приключим с превъзходната тирада на българския депутат Дянко Марков, произнесена пред Народното събрание на 27 юли 2000:
„ Не става дума и за това дали израелската страна и еврейският народ смъкват една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право - да преценяват кой има заслуги за ориста на техните съотечественици в епохата на Втората международна война, кой има виновност и по какъв начин да се постъпи с едни или други. Ние не можем да внушаваме или да кажем: " Моля, оставете плочите. Направете монумент на България. "
Но ние имаме едно предимство по отношение на всички други европейски нации, които през Втората международна война бяха под егидата на Германия. Това наше предимство е изразено в тази точно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберг в книгата си " Унищожението на европейските евреи " тази точно карта показва. В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени... В Полша са унищожени 90 на 100 от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия - 50 на 100, в Румъния - 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург - 56 на сто; в Дания - 1,5 на 100. Всички други са избавени посредством лодки.
В България седи нула! Срещу името на България седи нула, господа! И това е паметната плоча за хората, които избавиха българските евреи. Тази нула - аз се гордея с тази нула като българин, като жител и като човек! " (Стенограми 2000).

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
VII състав 2013: VII състав на Народния съд. Документи. Съст. Върбан Тодоров, Николай Поппетров. София: Изток-Запад, 2013.
Арент 2004: Арент, Хана. Репортаж за баналността на злото. Айхман в Йерусалим. София: Сиела, 2004.
Бар-Зоар 1999: Бар-Зоар, Михаел. Извън хватката на Хитлер. Героичното избавяне на българските евреи. София: Университетско издателство " Св. Климент Охридски ", АУБ, ИЦ " Шалом ", 1999.
Обречени 2007: Обречени и избавени. Сборник документи. София: Българска академия на науките, Институт по история, изд. Синева, 2007.
Стенограми 2000: Стенограми от пленарни съвещания: Четиристотин и седемнадесето съвещание. // Народно заседание на Република България, 27.07.2000 (10.03.2017).
Eichmann 1961: Eichmann Trial To Point Up Aid For Jews By Boris. // Herald-Journal, 22.05.1961 (10.03.2017).
Escape 2006: Escape From Auschwitz. Program Transcript. // PBS, 2006 (10.03.2017).
The Trial 1991-2012: The Trial of Adolf Eichmann Session 47 (Part 3 of 8). // The Nizkor Project, 1991-2012 (10.03.2017).
Jan Karski 2012: Jan Karski about his meeting with Supreme Court Justice Felix Frankfurter, 1943. // YouTube, 05.09.2012 (10.03.2017).