Тане Войводата – един забравен герой на България
Даниела Горчева
На 19 януари 1947 година в милиционерския сектор в Асеновград е погубен 73 годишният Тане Войводата – незабравим българин, с огромни заслуги в битките за национално избавление на българите в Македония и Тракия, участник във войните за национално обединяване – и в двете Балкански войни, и в Първата международна война.
Днес никой не знае
къде е неговият гроб,
а комунистическите убийци не стопират пред физическото му ликвидиране – пробват се и да окалят почтеното му име.
Когато не съумяват в клеветите, те просто обричат Тане Войводата на давност. Името му е потулено, в учебниците не написа за него, нито една улица не е кръстена на този заслужен човек.
Но обстоятелствата са настойчиво нещо и не щеш ли един млад пловдивски режисьор Иван Узунов съумява да откри и очевидци, и документи и да направи (без никакво финансиране от безхаберната ни държава) един превъзходен филм, който ще бъде излъчен на 20 януари по Военния ефирен канал ( ВТК).
Роден в Османската империя през 1873 година, живял в освободеното Царство България и взел участие в безброй борби, Тане Николов умира от ръцете на предателите, открили руската тоталитарна власт в България.
Войводата, несъмнено, не им се дава току-тъй и не ги оставя да го тормозят. Но за това по-късно.
Неговата история
Личната му орис е трагична. Като млад, 24 -годишен подофицер, той се венчава за обичаната си и двамата имат дъщеричка. Но щастието им трае малко. Не след дълго Тане губи своята брачна половинка, а малко по-късно – и дъщеричката си. Тази рана в никакъв случай не зараства, той остава цялостен живот завързан към децата и младежите, подкрепя ги, както подкрепя и сираците, вдовиците, бедните и ощетените.
Но Тане в никакъв случай повече не се дами, зачертава персоналния си живот и се посвещава на България.
Следващия близо четвърт век той ще води безчет сражения в равнините на Одринска и Беломорска Тракия, по билата на Родопа планина и скатовете на Пиринска Македония, чак до хълмовете на Поморавието.
С племенника си войводата Мамин Кольо
Ще преживее доста изменничества и постоянно първата му мисъл ще е да избави другарите си, да изведе четниците и да резервира живота им.
През септември 1904 - близо една година след потушаването на Илинденско- Преображенското въстание, по молба на Борис Сарафов, с който са съратници и близки другари, Тане Николов работи с четата си в Дедеагачко.
Поради вътрешните битки сред Върховния комитет и Задграничното бюро на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, последното взема решение да изпрати друга чета - отпред с Христо Арнаудов, която да залови и върне Тане в България. Двамата обаче се побратимяват и сплотяват напъните си.
В края на 1904 година Тане привиква локално заседание в село Мерхамлия, Дедеагачко. През нощта войводата и другарите му отсядат в дома на тамошен сподвижник.
През нощта, до момента в който спят, къщата е разтърсена от мощен гърмеж, а Тане е ранен. След като се съвзема открива, че чантата му - цялостна с организационни документи, е открадната.
Оказва се, че един от четниците - грък по националност, е сътрудник на турската власт.
Започват преследвания и тормоз над българското население. Арестувани са 276 души и мнозина са наказани на гибел.
Не след дълго Таневата чета е обкръжена от турски войник край село Манастир, Гюмюрджинско. Битката е жестока и продължава през целия ден. Но макар безнадеждната обстановка, под прикритието на нощта Войводата съумява да измъкне 20-те си четника живи.
Във кино лентата на Иван Узунов „ Тане Войводата “ историкът Красимира Узунова прецизира: „ Опитът, който Таню Николов е натрупал в Десети пехотен родопски полк, по-късно доста му оказва помощ в неговата четническа активност. Насреща си има военни сили и той ползва военна тактичност, което му оказва помощ да води сполучливи дейности против турските войски. “
През годините Тане Николов става
очевидец на вероломните дейности на гърци и сърби против българите,
на жестокостта, с която правят етническо пречистване в Македония и Беломорието.
Клането, осъществено от гърците в село Загоричани на 25 март 1905 година, когато насърчавани от Костурския митрополит гръцки чети подпалват селото и избиват десетки поданици, е потресаващо.
Тане с Мирчо Найденов и Гьоре Спирков
Във кино лентата на Иван Узунов са представени думите на италианския наблюдаващ, полковник Албера:
„ Като офицер от италианската войска съм вземал присъединяване в доста сражения с дивите африкански племена. Често пъти се е случвало да бъдат пленени от африканците и избивани наши бойци, само че изтребване с такава свирепост не съм виждал до момента и не намирам думи, с които да квалифицирам злодеянието. “
Най-малката жертва е 4-годишно дете. Част от убитите са изложени в църковния двор - с избодени очи, с отсечени ръце и крайници.
Същевременно в Македония навлизат и сръбски чети, които стартират да отвличат и убиват българи, да опожаряват българските села.
Когато младата учителка Екатерина Симидчиева от Куманово в напреднала бременност, повежда локалните българки против опита на сърбите, подкрепени от османската власт, да узурпират български църковен парцел, тя е грубо пребита, и губи освен нероденото си дете, само че и своя живот.
„ Никога не допущах, че Македония може да стане в миналото сръбска, че гърците ще завладеят Солун. Населението на Македония е в своето болшинство българско, след това иде по бройка турското, гърците са малко, а сърби там по никакъв начин няма сред коренното население. За свободите на тая страна се бореха и жертваха единствено българите. В революционно време гърците и сърбоманите вървяха вкупом с нас, турците... На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха, те бяха наши шпиони… “ признава Хюсеин Хилми паша, популярен везир на Османската империя.
В края на април 1907 година Тане Николов пресича границата и четата му се открива в село Попадия. Към нея се причисляват и отрядите на локалните войводи Велко Апостолов и Мирчо Найденов.
Престоят в Попадия ще бъде
белязан от ново изменничество
Сръбски сътрудник на име Иван се е внедрил в Таневата чета още при нейното съставяне и е претрупан със задачата да убие войводите Тане Николов, Иван Наумов – Алябака, и Петър Ацев.
В опит да набере съидейници, обаче сътрудникът издава проекта си, обещавайки богато заплащане.
Узнал това от своите четници, Тане им подрежда да се преструват, че ще сътрудничат на изменника, за да разкрие други сръбски сътрудници в близките села. Предателят споделя, че откакто изпълнят проекта си ще се изтеглят в прилежащото село Никодим, където се крият сръбските чети на Йован Бабунски и Григор Соколович.
За Тане информацията е задоволителна.
Веднага откакто сътрудникът е осъден, четата се насочва към село Никодим, само че сърбите са избягали. Тане влиза в селото и разпорежда всичките му поданици да се съберат на площада. Пита селяните за какво приютяват сръбски чети и сътрудници. Никодимци описват за заканите, издевателството и преследванията, както и за колаборацията сред сърби и турци и по какъв начин самите турци им декларирали, че в случай че желаят да запазят главите си е по-добре да се пишат сърби, а не българи.
Тане Войводата и неговите четници водят не една борба, стават очевидци на една покрусена вяра и на не едно изменничество.
Но едно от най-вероломните изменничества е осъществено от българските комунисти след руската окупация на България през 1944 година
По повеля на Сталин Българската комунистическа партия подхваща насилствена македонизация на Пиринска Македония. Подготвя се присъединението на цялата област към Югославия. От Скопие се изпращат учители, които да „ ограмотят “ популацията на новосъздадения македонски език. В учебните заведения към този момент се преподава и стъкмената неотдавна македонска история, която афишира цар Самуил и братя Миладинови за македонци. През 1946 година, при преброяването на популацията в Югозападна България като македонци принудително са вписани 160 000 българи. Същата година партията организира и скърпен развой против 22-ма младежи от пиринския край, съперници на македонизацията на родните им земи.
Тане Войводата е
покъртен до дъното на душата си от тези антибългарски дейности на комунистите
С един размах те зачертават освен живите българи и тяхната независимост, тяхното национално схващане и достолепие, само че и стъпкват костите на неговите приятели, паднали в битките за присъединението на македонските области към отечеството България.
На всичко от горната страна, преди години още, заради напредналата си възраст, Тане Войводата е отдал чартърен мелницата си, намираща се край Асеновград.
Войводата във Велико Търново
След 1944 година обаче, наемателят и служащите му, стават дръзки и арогантни, тормозят го и показват връзките си с комунистите. Чувствайки се предпазени от новата комунистическа власт, те се самозабравят и си разрешават да подлагат престарелия Тане на насмешки и издевателства. Дори прибягват до физическа разпра с него.
Седемдесет и три годишният челник не може да търпи повече. На 6 януари 1947 година, въоръжен с ловна пушка и револвер, Тане влиза в канцелариите на мелницата и прострелва самонадеяния нападателен наемател и четиримата негови служащи, които са си разрешавали да се гаврят физически и душевен с Тане и съгражданите му.
След което умерено се предава самичък на полицията.
Според формалния смъртен акт
той се бил самообесил
Няма никаква логичност Войводата да отиде в милиционерския сектор единствено и единствено, с цел да се обеси там. Роден в друго време, той вероятно се е надявал на почтен развой. Уви.
Скоро комунистическата преса стартира акция по очернянето на Тане Николов. Наричат го прононсиран терорист, участник в разбойнически акции и грабежи, лъжат че бил правил всеобщи убийства. Не им стига това и съчиняват смехотворната неистина, че бил подарил на Цар Фердинанд големи количества златни монети и декорации, които сякаш бил ограбил по време на разбойничеството си. Самозабравят се до такава степен, че го упрекват в „ разблуден живот “.
Истината обаче няма по какъв начин да бъде потулена, хората доста добре познават Таню Войвода. Знаят, че той води извънредно непретенциозен живот, а всяка своя пара, припечелена от мелницата подарява за щедрост.
Атанас Карачолев, счетоводител на Тане споделя:
„ Той живееше съвсем оскъдно. Имаше единствено една стая, в която живееше. Ходеше съвсем с едни облекла - войводските, куртка от зелен плат и брич. Той не обичаше да пилее парите си за черпене, пиеше единствено кафе и лимонада и изяждаше по един локум. “
Неговата благотворителна активност е в действителност забележителна. Тане Войводата подкрепя с постоянна финансова прехрана сиропиталището в Асеновград от деня на неговото основаване през 1935 година. Същевременно подарява средства и на доста младежки организации в страната. В село Тепеджик, Кърджалийско даже има юношески клуб, носещ неговото име - толкоз е бил известен и обичан. Подпомага и организацията „ Орле “ в Гюмюрджина.
Когато стартира градежът на водна електрическа централа край Асеновград, Тане Войводата още веднъж прави обилно подаяние.
Иван Дуков припомня това: „ Ако за Таню Николов мислим единствено за герой за независимост и обединяване на българите, това е по-малко от половината от неговото великолепие, от неговата мощ. Като човек той е доста по-нависоко. Неговата мощ е в неговата обществена благотворителност. “
Тане е любим на народа
Особено покъртителен е разказът на Атанас Филипов, който го вижда за първи път, когато е бил малко дете - към 6-7 годишен:
„ Дядо ми беше натоварил две магарета с ечемик и щеше да мели ечемик за брашно, с цел да вършат баба ми и майка ми самун. Пристигаме в мелницата, разтоварихме ечемика. Аз, въпреки и дребен, помагах, подпирайки на едното магаре чувалите, и в същото време се появи един широкоплещест човек с огромна брада, облечен в черна риза и черен панталон. Аз малко се стреснах, само че той пристигна при дядо ми Никола, направиха здрасти като близки хора: „ Как си, Кольо? Какво ке мелиш? “, попита Таню дядо ми. Той му сподели, че ще мели ечемик.
„ Какво? Ечемен ке мелиш? За какво тоя ечемен? “.
„ Ами житото ни свърши “ споделя ми дядо ми. Тогава бяха гладни години.
Тане извика един служащ: „ Ке вземеш тия врейки “ – („ врейка “ значи чувал) – „ и ке ги носиш в обора “.
Оня човек отиде, занесе ги врейките и подреди Тане да изпълнят четири чувала брашно, бяло брашно от жито за дядо ми.
И по-късно влезнахме вътре. Имаше една дребна пристройка към мелницата, тя дори още е непокътната, и мен ме вземаха, и дядо Тане стартира да ме гали, да ми приказва, изкара бучки захар в този миг и бонбони, и аз до момента в който изначало се изплаших от него като го видях подобен широкоплещест и с брада, просто се привързах към него. Казваше ми, че имал щерка, но умряла, и доста обича децата И по този начин се срещнах с него, и по този начин стартира познанството ни. “
Завещанието
Една година преди да го убият - през 1946 година Тане приготвя наследството си. Той подарява на сиропиталището в Асеновград съвсем цялото си имущество, състоящо се от мелница, скъпи бумаги и земеделска земя. Волята му е един от възпитаниците на приюта, с добър триумф да продължи образованието си в мелничарско учебно заведение и по-късно да бъде назначен за шеф на мелницата, която за безконечни времена да носи името „ Тане Войвода “.
Създаден е и фонд, чийто доходи да се раздават всяка година, на Атанасовден, в помощ на небогати хора в асеновградско.
След гибелта на войводата наследството му не е зачетено от комунистическата власт. Тя ограбва парцелите на Тане и с лека ръка зачертава и последната му воля, и името му за историята.
Чест прави на Иван Узунов, че е съумял да намери хора, които го помнят и че е намерил безспорни доказателства за светлата и безкористна персона на Таню Николов и за неговия, предан на България живот.
Филмът е изработен с персоналните средства на режисьора Иван Узунов и брат му Димитър Узунов, с който са съсценаристи. Трябва да бъде похвалена и отличната работа на оператора Георги Семов.
„ Тане Войводата “ е в действителност впечатляващ филм, основан с обич и с почит пред живота и делото на един заслужен българин, чието име към този момент няма да бъде потулвано.
На 19 януари 1947 година в милиционерския сектор в Асеновград е погубен 73 годишният Тане Войводата – незабравим българин, с огромни заслуги в битките за национално избавление на българите в Македония и Тракия, участник във войните за национално обединяване – и в двете Балкански войни, и в Първата международна война.
Днес никой не знае
къде е неговият гроб,
а комунистическите убийци не стопират пред физическото му ликвидиране – пробват се и да окалят почтеното му име.
Когато не съумяват в клеветите, те просто обричат Тане Войводата на давност. Името му е потулено, в учебниците не написа за него, нито една улица не е кръстена на този заслужен човек.
Но обстоятелствата са настойчиво нещо и не щеш ли един млад пловдивски режисьор Иван Узунов съумява да откри и очевидци, и документи и да направи (без никакво финансиране от безхаберната ни държава) един превъзходен филм, който ще бъде излъчен на 20 януари по Военния ефирен канал ( ВТК).
Роден в Османската империя през 1873 година, живял в освободеното Царство България и взел участие в безброй борби, Тане Николов умира от ръцете на предателите, открили руската тоталитарна власт в България.
Войводата, несъмнено, не им се дава току-тъй и не ги оставя да го тормозят. Но за това по-късно.
Неговата история
Личната му орис е трагична. Като млад, 24 -годишен подофицер, той се венчава за обичаната си и двамата имат дъщеричка. Но щастието им трае малко. Не след дълго Тане губи своята брачна половинка, а малко по-късно – и дъщеричката си. Тази рана в никакъв случай не зараства, той остава цялостен живот завързан към децата и младежите, подкрепя ги, както подкрепя и сираците, вдовиците, бедните и ощетените.
Но Тане в никакъв случай повече не се дами, зачертава персоналния си живот и се посвещава на България.
Следващия близо четвърт век той ще води безчет сражения в равнините на Одринска и Беломорска Тракия, по билата на Родопа планина и скатовете на Пиринска Македония, чак до хълмовете на Поморавието.
С племенника си войводата Мамин Кольо
Ще преживее доста изменничества и постоянно първата му мисъл ще е да избави другарите си, да изведе четниците и да резервира живота им.
През септември 1904 - близо една година след потушаването на Илинденско- Преображенското въстание, по молба на Борис Сарафов, с който са съратници и близки другари, Тане Николов работи с четата си в Дедеагачко.
Поради вътрешните битки сред Върховния комитет и Задграничното бюро на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, последното взема решение да изпрати друга чета - отпред с Христо Арнаудов, която да залови и върне Тане в България. Двамата обаче се побратимяват и сплотяват напъните си.
В края на 1904 година Тане привиква локално заседание в село Мерхамлия, Дедеагачко. През нощта войводата и другарите му отсядат в дома на тамошен сподвижник.
През нощта, до момента в който спят, къщата е разтърсена от мощен гърмеж, а Тане е ранен. След като се съвзема открива, че чантата му - цялостна с организационни документи, е открадната.
Оказва се, че един от четниците - грък по националност, е сътрудник на турската власт.
Започват преследвания и тормоз над българското население. Арестувани са 276 души и мнозина са наказани на гибел.
Не след дълго Таневата чета е обкръжена от турски войник край село Манастир, Гюмюрджинско. Битката е жестока и продължава през целия ден. Но макар безнадеждната обстановка, под прикритието на нощта Войводата съумява да измъкне 20-те си четника живи.
Във кино лентата на Иван Узунов „ Тане Войводата “ историкът Красимира Узунова прецизира: „ Опитът, който Таню Николов е натрупал в Десети пехотен родопски полк, по-късно доста му оказва помощ в неговата четническа активност. Насреща си има военни сили и той ползва военна тактичност, което му оказва помощ да води сполучливи дейности против турските войски. “
През годините Тане Николов става
очевидец на вероломните дейности на гърци и сърби против българите,
на жестокостта, с която правят етническо пречистване в Македония и Беломорието.
Клането, осъществено от гърците в село Загоричани на 25 март 1905 година, когато насърчавани от Костурския митрополит гръцки чети подпалват селото и избиват десетки поданици, е потресаващо.
Тане с Мирчо Найденов и Гьоре Спирков
Във кино лентата на Иван Узунов са представени думите на италианския наблюдаващ, полковник Албера:
„ Като офицер от италианската войска съм вземал присъединяване в доста сражения с дивите африкански племена. Често пъти се е случвало да бъдат пленени от африканците и избивани наши бойци, само че изтребване с такава свирепост не съм виждал до момента и не намирам думи, с които да квалифицирам злодеянието. “
Най-малката жертва е 4-годишно дете. Част от убитите са изложени в църковния двор - с избодени очи, с отсечени ръце и крайници.
Същевременно в Македония навлизат и сръбски чети, които стартират да отвличат и убиват българи, да опожаряват българските села.
Когато младата учителка Екатерина Симидчиева от Куманово в напреднала бременност, повежда локалните българки против опита на сърбите, подкрепени от османската власт, да узурпират български църковен парцел, тя е грубо пребита, и губи освен нероденото си дете, само че и своя живот.
„ Никога не допущах, че Македония може да стане в миналото сръбска, че гърците ще завладеят Солун. Населението на Македония е в своето болшинство българско, след това иде по бройка турското, гърците са малко, а сърби там по никакъв начин няма сред коренното население. За свободите на тая страна се бореха и жертваха единствено българите. В революционно време гърците и сърбоманите вървяха вкупом с нас, турците... На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха, те бяха наши шпиони… “ признава Хюсеин Хилми паша, популярен везир на Османската империя.
В края на април 1907 година Тане Николов пресича границата и четата му се открива в село Попадия. Към нея се причисляват и отрядите на локалните войводи Велко Апостолов и Мирчо Найденов.
Престоят в Попадия ще бъде
белязан от ново изменничество
Сръбски сътрудник на име Иван се е внедрил в Таневата чета още при нейното съставяне и е претрупан със задачата да убие войводите Тане Николов, Иван Наумов – Алябака, и Петър Ацев.
В опит да набере съидейници, обаче сътрудникът издава проекта си, обещавайки богато заплащане.
Узнал това от своите четници, Тане им подрежда да се преструват, че ще сътрудничат на изменника, за да разкрие други сръбски сътрудници в близките села. Предателят споделя, че откакто изпълнят проекта си ще се изтеглят в прилежащото село Никодим, където се крият сръбските чети на Йован Бабунски и Григор Соколович.
За Тане информацията е задоволителна.
Веднага откакто сътрудникът е осъден, четата се насочва към село Никодим, само че сърбите са избягали. Тане влиза в селото и разпорежда всичките му поданици да се съберат на площада. Пита селяните за какво приютяват сръбски чети и сътрудници. Никодимци описват за заканите, издевателството и преследванията, както и за колаборацията сред сърби и турци и по какъв начин самите турци им декларирали, че в случай че желаят да запазят главите си е по-добре да се пишат сърби, а не българи.
Тане Войводата и неговите четници водят не една борба, стават очевидци на една покрусена вяра и на не едно изменничество.
Но едно от най-вероломните изменничества е осъществено от българските комунисти след руската окупация на България през 1944 година
По повеля на Сталин Българската комунистическа партия подхваща насилствена македонизация на Пиринска Македония. Подготвя се присъединението на цялата област към Югославия. От Скопие се изпращат учители, които да „ ограмотят “ популацията на новосъздадения македонски език. В учебните заведения към този момент се преподава и стъкмената неотдавна македонска история, която афишира цар Самуил и братя Миладинови за македонци. През 1946 година, при преброяването на популацията в Югозападна България като македонци принудително са вписани 160 000 българи. Същата година партията организира и скърпен развой против 22-ма младежи от пиринския край, съперници на македонизацията на родните им земи.
Тане Войводата е
покъртен до дъното на душата си от тези антибългарски дейности на комунистите
С един размах те зачертават освен живите българи и тяхната независимост, тяхното национално схващане и достолепие, само че и стъпкват костите на неговите приятели, паднали в битките за присъединението на македонските области към отечеството България.
На всичко от горната страна, преди години още, заради напредналата си възраст, Тане Войводата е отдал чартърен мелницата си, намираща се край Асеновград.
Войводата във Велико Търново
След 1944 година обаче, наемателят и служащите му, стават дръзки и арогантни, тормозят го и показват връзките си с комунистите. Чувствайки се предпазени от новата комунистическа власт, те се самозабравят и си разрешават да подлагат престарелия Тане на насмешки и издевателства. Дори прибягват до физическа разпра с него.
Седемдесет и три годишният челник не може да търпи повече. На 6 януари 1947 година, въоръжен с ловна пушка и револвер, Тане влиза в канцелариите на мелницата и прострелва самонадеяния нападателен наемател и четиримата негови служащи, които са си разрешавали да се гаврят физически и душевен с Тане и съгражданите му.
След което умерено се предава самичък на полицията.
Според формалния смъртен акт
той се бил самообесил
Няма никаква логичност Войводата да отиде в милиционерския сектор единствено и единствено, с цел да се обеси там. Роден в друго време, той вероятно се е надявал на почтен развой. Уви.
Скоро комунистическата преса стартира акция по очернянето на Тане Николов. Наричат го прононсиран терорист, участник в разбойнически акции и грабежи, лъжат че бил правил всеобщи убийства. Не им стига това и съчиняват смехотворната неистина, че бил подарил на Цар Фердинанд големи количества златни монети и декорации, които сякаш бил ограбил по време на разбойничеството си. Самозабравят се до такава степен, че го упрекват в „ разблуден живот “.
Истината обаче няма по какъв начин да бъде потулена, хората доста добре познават Таню Войвода. Знаят, че той води извънредно непретенциозен живот, а всяка своя пара, припечелена от мелницата подарява за щедрост.
Атанас Карачолев, счетоводител на Тане споделя:
„ Той живееше съвсем оскъдно. Имаше единствено една стая, в която живееше. Ходеше съвсем с едни облекла - войводските, куртка от зелен плат и брич. Той не обичаше да пилее парите си за черпене, пиеше единствено кафе и лимонада и изяждаше по един локум. “
Неговата благотворителна активност е в действителност забележителна. Тане Войводата подкрепя с постоянна финансова прехрана сиропиталището в Асеновград от деня на неговото основаване през 1935 година. Същевременно подарява средства и на доста младежки организации в страната. В село Тепеджик, Кърджалийско даже има юношески клуб, носещ неговото име - толкоз е бил известен и обичан. Подпомага и организацията „ Орле “ в Гюмюрджина.
Когато стартира градежът на водна електрическа централа край Асеновград, Тане Войводата още веднъж прави обилно подаяние.
Иван Дуков припомня това: „ Ако за Таню Николов мислим единствено за герой за независимост и обединяване на българите, това е по-малко от половината от неговото великолепие, от неговата мощ. Като човек той е доста по-нависоко. Неговата мощ е в неговата обществена благотворителност. “
Тане е любим на народа
Особено покъртителен е разказът на Атанас Филипов, който го вижда за първи път, когато е бил малко дете - към 6-7 годишен:
„ Дядо ми беше натоварил две магарета с ечемик и щеше да мели ечемик за брашно, с цел да вършат баба ми и майка ми самун. Пристигаме в мелницата, разтоварихме ечемика. Аз, въпреки и дребен, помагах, подпирайки на едното магаре чувалите, и в същото време се появи един широкоплещест човек с огромна брада, облечен в черна риза и черен панталон. Аз малко се стреснах, само че той пристигна при дядо ми Никола, направиха здрасти като близки хора: „ Как си, Кольо? Какво ке мелиш? “, попита Таню дядо ми. Той му сподели, че ще мели ечемик.
„ Какво? Ечемен ке мелиш? За какво тоя ечемен? “.
„ Ами житото ни свърши “ споделя ми дядо ми. Тогава бяха гладни години.
Тане извика един служащ: „ Ке вземеш тия врейки “ – („ врейка “ значи чувал) – „ и ке ги носиш в обора “.
Оня човек отиде, занесе ги врейките и подреди Тане да изпълнят четири чувала брашно, бяло брашно от жито за дядо ми.
И по-късно влезнахме вътре. Имаше една дребна пристройка към мелницата, тя дори още е непокътната, и мен ме вземаха, и дядо Тане стартира да ме гали, да ми приказва, изкара бучки захар в този миг и бонбони, и аз до момента в който изначало се изплаших от него като го видях подобен широкоплещест и с брада, просто се привързах към него. Казваше ми, че имал щерка, но умряла, и доста обича децата И по този начин се срещнах с него, и по този начин стартира познанството ни. “
Завещанието
Една година преди да го убият - през 1946 година Тане приготвя наследството си. Той подарява на сиропиталището в Асеновград съвсем цялото си имущество, състоящо се от мелница, скъпи бумаги и земеделска земя. Волята му е един от възпитаниците на приюта, с добър триумф да продължи образованието си в мелничарско учебно заведение и по-късно да бъде назначен за шеф на мелницата, която за безконечни времена да носи името „ Тане Войвода “.
Създаден е и фонд, чийто доходи да се раздават всяка година, на Атанасовден, в помощ на небогати хора в асеновградско.
След гибелта на войводата наследството му не е зачетено от комунистическата власт. Тя ограбва парцелите на Тане и с лека ръка зачертава и последната му воля, и името му за историята.
Чест прави на Иван Узунов, че е съумял да намери хора, които го помнят и че е намерил безспорни доказателства за светлата и безкористна персона на Таню Николов и за неговия, предан на България живот.
Филмът е изработен с персоналните средства на режисьора Иван Узунов и брат му Димитър Узунов, с който са съсценаристи. Трябва да бъде похвалена и отличната работа на оператора Георги Семов.
„ Тане Войводата “ е в действителност впечатляващ филм, основан с обич и с почит пред живота и делото на един заслужен българин, чието име към този момент няма да бъде потулвано.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ