80 години от терористичното убийство на генерал Христо Луков
Даниела Горчева
На 13 февруари преди 80 години един татко е погубен пред очите на щерка си от двойка въоръжени терористи. Убийците съумяват да избягат. Това ликвидиране на един български офицер, някогашен боен министър потриса освен цяла тогавашна София, само че и цяла България.
Ето думите на Никола Мушанов, написани в дневника му, думите на един неоспорим демократ, който в българския парламент постоянно отстоява демократичната правова страна:
" Луков бе почтен човек, макар всички злословия по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко възприятие! Български военачалник, български политик! Една къщичка на един етаж, с три стаички, скромна покъщнина. В чужбина един служащ живее в по-добра конюнктура...
Но индивидът, който я обитаваше, бе огромен. А у нас за злощастие имат право на живот, които са дребни, оскъдни, лакоми за живот в луксозни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли задоволителни заплахите, когато идват извън, та и ние сами би трябвало да си ги предизвикваме! "
Генерал Христо Луков е героичен български офицер, сражавал се бойните полета на Първата международна война, намразил войната, само че схванал, че
мирът не се пази с голи ръце
Ето за какво като боен министър Луков прави запаметяваща се промяна в българската армия. Поел поста министър на войната (1935-1938) в един сериозен миг, когато в Европа се усеща опасността от бъдеща война, а България е военно безпомощна заради неуместните военни клаузи на Ньойския контракт и армията й е сведена безусловно до рехава защита на границите й, ген. Луков стартира огромна промяна. Целта е да се укрепи защитата на България при вероятно въоръжено навлизане от страна на нейните съседи, потвърдили че нямат угризения по отношение на морала и интернационалното право.
Българската войска е осъвременена в учудващо къси периоди. Подготовката й, демонстрирана на военните маневри край Попово през есента на 1937 с присъединяване на 35 хиляди бойци и офицери, провокира удивление у поканените на парада дипломатически представители на Великите сили и Балканите.
На тези учения, известни като Царски маневри, участват Цар Борис III като държавен глава и главнокомандващ, всички някогашни министри и остарели генерали, както и военните аташета на 14 страни, измежду които Германия, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, Франция, Югославия, Гърция, Турция...
Резултатите от по този начин нар. Големи царски маневри повдигат духа на българската армия и на българския народ и по този мотив Стефан Попов написа в своите " Безсъници ":
" Ген. Луков бе до думите на неговите съперници звенарите освен ослепителен артилерист, само че и човек, който знае тъкмо какво желае и какво би трябвало да направи от армията. Луков потвърди тази преценка с маневрите при Шабаница, които подсетиха на българския народ забравени добродетели. Даже интелектуалци като Сирак Скитник бяха изпаднали още веднъж в „ военен делирииум “ и с дни наред след изчерпване на маневрите, не желаеха да смъкват отначало надянатата униформа, която им придаваше с години пропуснат сан. "
Друга безспорна заслуга на ген. Луков е, че той
поставя завършек на политиканстването в армията,
станала пленник на упоритостите на превратаджиите от Военния съюз и от кръга „ Звено “. Нека да напомним, че на 19 май 1934 година те правят държавен прелом като смъкват демократичното държавно управление на Никола Мушанов, анулират Търновската конституция, разпускат Народното събрание, не разрешават политическите партии и организации и конфискуват имуществото им.
Режимът на превратаджиите има типична тоталитарна устременост – изпълнителната власт ще се реализира чрез декрети на държавното управление със законова мощ.
Както написа българският историк Боби Бобев:
„ В новата политическа история на България се основава казус. Никога до този миг партийният живот в България не е бивал неразрешен. Княз Александър I отстрани конституцията и Народното събрание за известно време, само че не протяга ръка на съществуващите партии; ръководствата на Стефан Стамболов и Александър Стамболийски потискат политическите си съперници, само че не ги забраняват; при своя персонален режим цар Фердинанд владее главните постове на властта, само че не постоянно се постанова над партийните водачи и организациите им.
С наредба- закон от 13 юни 1934 година държавното управление на Кимон Георгиев прави и тази крачка. Всъщност образци в тази тенденция съществуват — корпоративното устройство в Италия, „ фюрерството “ в Германия, диктатурата на пролетариата в Съветския съюз. “
Да напомним, че същите тези хора (Кимон Георгиев, Дамян Велчев и пр.) неслучайно реализираха и държавния прелом в изискванията на руска окупация на 9 септември 1944 година, с който се постави начало на тоталитаризма в България.
Ето за какво на 3 март 1936 година военният министър, военачалник Христо Луков, привиква началниците на всички гарнизони и прочита две свои заповеди. С първата се разпуска Военният съюз, а с втората се не разрешава на офицерския състав да се занимава с политическа активност от всевъзможен темперамент. Два месеца по-късно стартира да работи подобаващ закон.
Казано на тогавашен език военният министър военачалник Луков „ връща войската в казармите “ и не разрешава освен на българските офицери, на военните, само че и на всички възпитаници във Военната гимназия да членуват, в каквито и да било организации, в това число в легионерската. Идеята е, че войската е призвана да служи не на нечии партийни ползи, а на националните ползи и не би трябвало да е политизирана.
Това е тъкмо противоположното на тоталитарната страна, където армията се управлява от политически комисари. Както е известно, и Сталин, и Хитлер подчиняват армията на своята партия.
Така че е повече от явно е, че военачалник Луков не споделя тоталитарни хрумвания.
Ето истината за военачалник Луков, за да няма късмет клеветата на убийците
и папагалското повторение на неистини от хора, които не си задават обикновени въпроси и не са научени да разсъждават разумно.
1. Генерал Луков в никакъв случай, по никакъв метод не е одобрявал идеологията на тоталитарна Германия. Няма нито едно негово изявление в този дух. Напротив!
Има оповестени приживе негови речи, в които той напълно недвусмислено се афишира против политическото принуждение - патент и на комунисти, и на национал-социалисти, и на фашисти.
Ето думите му, казани пред българската патриотична юноша малко преди да го убият:
" С битка и със мощ ще градим страната си, само че не с принуждение!
Ние няма да повторим печалния опит на някогашна Югославия. Като не можа да опре построяването на своята скърпена империя върху плещите на едно крепко национално схващане, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притъпяване на националните разлики и копнежи на народите, които я населяваха в името на една нескопосана концепция за основаване посредством принуждение на унитарна страна с унитарен народ.
И съдебна експертиза ПРОВАЛИ.
…
Една страна могъща, мощна с правото и с морала и един народ с героичен дух и със блян да твори история, ето новият блян, за който всеки българин би трябвало да бъде подготвен да се жертвува. Аз твърдо имам вяра, че по този начин и ще бъде! "
Както е известно и комунистите, и фашистите, и национал-социалистите одобряваха и практикуваха политическо принуждение. Ген. Луков в противен случай - отхвърля насилието, презира насилието и споделя, че с насилието си към останалите нации и етнически групи Югославия се е провалила. Днес сме очевидци, че тъкмо това принуждение докара Югославия до революция и разпад.
2. Генерал Луков е този боен министър, който деполитизира българската войска, реформира я и я модернизира. Това е таман противоположното на армиите в тоталитарните страни.
3. Една от най-наглите неистини е, че военачалник Луков бил „ колосален антисемит ".
Напротив, тъкмо противоположното е. Генерал Луков изпитва благосклонност и другарство към евреите.
В непокътнатото и съхранявано в Националната библиотека „ Кирил и Методий “ тефтерче на военачалник Луков, където той си е отбелязвал персоналните празници на свои другари, с цел да не пропусне да ги поздрави, има имена на евреи. Например, виждаме името на професор Йосиф Фаденхехт (евреин), с който са близки другари.
Как този неоспорим факт (вижте снимката) би могъл да се отнесе към един „ колосален антисемит “? Очевидно няма по какъв начин.
А ето какво написа в спомените си за него и полковник Андрей Андреев, който го е познавал от близко, били са баджанаци (женени за две сестри):
„ Луков бе отвратен от жестокото гонене на евреите у нас, които той определяше като положителни и лоялни български граждани… Той беше съумял да отклони тази отвратителна активност (да се вършат погроми против евреите), като им беше споделил ( на легионерите), че това е работа на държавното управление, което се е нагърбило с една освен непопулярна, само че и отречена от народа задача – да се гонят евреите. "
(Вж Андреев, Андрей Иванов. Моят живот и моята орис, София, 2009, стр.175)
Забележка: спомените на полковник Андрей Андреев са писани скрито през 50-те години, когато комунистическият блок под егидата на Москва ненавиждаше Израел и когато към момента няма никакви обвинявания към Луков в антисемитизъм, а единствено в антикомунизъм, което по това време беше голямото „ закононарушение “. Спомените на полк. Андреев са крити през целия комунистически режим и най-после – като синовен дълг, са разчетени от ръкописа и оповестени през 2009 година
4. Лъжата, че военачалник Луков бил „ прогермански “ надъхан и симпатизирал на тоталитарна Германия. Вече доказахме, че българският офицер Луков няма благосклонности към тоталитарни практики, че не оправдава, а се опълчва на политическото принуждение.
Нека да напомним и че като офицер от Първата международна война и като всички български офицери. Луков помни и носи горчилката от измяната на Германия в края на войната, както и арогантните изявления на нейни висши офицери. Така че и Луков, и другите български офицери не са никакви германофили, а са само и единствено български родолюбци.
Но дано да забележим дали има нещо правилно в „ германофилството “ на Луков
В Националната библиотека Кирил и Методий “ в София се пазят писмата на военачалник Луков (по това време министър на войната) до щерка му Пенка Лукова, ученичка в Американския лицей в София.
В София по това време има влиятелно немско учебно заведение.
Интересно за какво „ германофилът “ Луков не изпраща в Немското учебно заведение единственото си обично дете - и то по времето, когато Германия е на върха на славата си, а го изпраща в Американския лицей?
Понеже е германофил???
Генерал Луков не е криел презрението си към немския пълномощен министър Адолф Бекерле, който е наричал „ Шмекерле “ (измамник) и го е считал за мощно стеснен човек. Това е откъс от същата книга на полковник Андреев, издадена посмъртно от сина му през 2009 и ето какво написа на стр. 178, където приказва за интригите против Луков:
„ Царските съветници … го чернят пред обществото, пред войсковите командири и измежду политическите среди, че бил в услуга на немците. Това се популяризира тогава, когато Луков наричаше немския пълномощен министър Бекерле „ Шмекерле “. Той смяташе, че това е немски служител на реда с доста лимитирани качества. “
Полк. Андреев споделя още по какъв начин Луков е предотвратил опита на германците да сложат ръка на акционерно сдружение Петрол, където той е влезнал на мястото на проф. Фаденхехт (най-вероятно и помолен от него – б.м.):
„ Един присъщ случай, който най-красноречиво приказва по какъв начин Луков е гледал на немците, е опитът на последните да заграбят „ Петрол “. Това значеше нашето стопанство да бъде ограбено с милиони и милиони левове. Немците щяха да имат монопол над петролните артикули у нас и щяха да дефинират каквито си желаят цени. При него идват немци и му споделят, че имат вяра, че той няма да има нищо срещу, в случай че сдружение „ Петрол “ стане немско сдружение, и по тази причина пристигнали да чуят неговото единодушие. Той им дал отговор: „ Аз съм единствено ръководител на управителния съвет. По този въпрос идете и говорете с шефа на сдружението господин Бижев “. Веднага по-късно той взел телефона и съобщил на шефа на сдружението за диалога и му наредил да им откаже, като им отговори, че това е работа на държавното управление.
След това Луков разговарял с министър-председателя Богдан Филов, с военния министър военачалник Теодоси Даскалов и с министъра на търговията Никола Захариев, като ги предизвестил за заплахата, която заплашва страната с понемчването на това сдружение.
Филов и Даскалов погледнали на този въпрос съвсем безразлично, само че Захариев приел драговолно тази работа. Той се вслушал в препоръките на Луков да се направи сдружението държавно, преди немците да посегнат на него, с цел да им се пресече пътя. Луков дал формулите за това – да се създаде един законопроект от 4-5 члена и немците да бъдат сложени пред приключен факт. Зная единствено, че това попречи на сдружение „ Петрол “ да стане немско дружество. “ (Вж стр. 173-174 от цитираната книга)
Как този факт се връзва с клеветническото обвиняване, че Луков обслужвал германците?
Очевидно няма по какъв начин.
5. Лъжа номер 5: военачалник Луков бил за присъединяване на българската войска на страната на Германия във Втората международна война
Тази неистина е изключително нагла, тъй като за професионален офицер като военачалник Луков още в края на 1941 и началото на 1942 година към този момент е било пределно ясно, че провалянето на Германия е неизбежно.
Генерал Луков в никакъв случай не е желал присъединяване на България в нападателни бойни дейности по време на ВСВ, в противен случай, бил е изрично срещу тях. Ето и доказателствата.
а/ Тези неистини ген. Луков опровергава още приживе в речта си на 8 декември 1942 година и тези две негови речи са оповестени още тогава в обособена листовка
Ето какво споделя ген. Луков:
„ Друго едно, което по своето лукавство няма равно на себе си, е обвиняването, че легионерите и, по-точно, военачалник Луков, дали заричане на нашите съдружници и упорствали да се изпратят 10 дивизии на Източния фронт в Съветска Русия. Разпространението на това обвиняване има най-съвършена организация. Като по даден сигнал, то доближи за по-малко от две седмици и до най-затънтените селища в рамките на обединеното ни Царство.
Използвайки още един път случая да защитя нашата чест, декларирам:
„ Никой в никакъв случай, нито аз, нито какъв да е легионер не е преговарял, с който и да било и не е правил никакви обещания. За Българските национални легиони единствено виновното българско държавно управление може да води договаряния с чужбина и с нашите съдружници и единствено то може да поема задължения и да прави обещания. Този, който зад тила на българското държавно управление води договаряния с чужденци или прави обещания, той е за Българските национални легиони най-долен изменник. Българската армия ще бъде използвана тогава, когато българското държавно управление реши и там, гдето българското командване дефинира. “
б/ В Държавния списък откриваме още едно БЕЗСПОРНО доказателство, че ген. Луков е бил изрично ПРОТИВ каквото и да било присъединяване на България във войната на страната на Германия (и въобще, на която и да било страна с изключение на, несъмнено, отбранителна при положение, че България е нападната).
През 1943 година е задържан, разследван и разпитван от следствието и съда Коста Списаревски, чичо на Димитър Списаревски.
Коста Списаревски е изправен пред съда за това, че е издавал незаконен агитационен антигермански Политически бюлетин (издал е общо 10 броя за интервала 1942-1943 г.).
В своя незаконен Политически бюлетин Коста Списаревски подлага на критика остро Богдан Филов и българското държавно управление за прогерманската му политика и изключително остро Германия и самия Хитлер.
В показанията, които Списаревски дава пред следствието и съда има значима информация за ген. Луков. Питат го за какво твърди в своя Политически бюлетин, че България не е подготвена за война. Ето какво споделя Коста Списаревски:
„ В брой 5 се приказва, че България не е подготвена за война… Пет-шест месеца преди убийството на ген. Луков, той в адвокатската фирма на фабриканта Русчев и други сподели, че: „ Най-напред ние не разполагаме с храни, липсват ни и пари, в случай че стартираме войната нужни са ни 40 000 000 лв. дневно… “
„ В различен брой писах, че аз имам вяра в здравия разсъдък на Н.В. Царя, че той няма да вкара България във война. Да подкрепям тази мисъл съм имал за кредо думите казани пред мен от моя родственик, починалия ген. Христо Луков… “.
***
Очевидно е, че с безспорния си престиж, със своя национализъм, със своята увереност, воля и непоквареност, военачалник Луков става бодил в очите на Сталин по същия метод, по който са бодил в очите му полските патриоти.
Точно по тази причина и подрежда осъществяването на всеобщото ликвидиране на пленените полски офицери в Катин край Смоленск, в Осташков (Калининска област) и в Старобелск (край Харков).
От един документ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от декември 1939 година излиза наяве, че руските управляващи считат полските запасни офицери, които в цивилния си живот са учители, лекари, инженери, адвокати и така нататък, не за военнопленници, а за… „ контрареволюционери “. Преведено от тоталитарно-пропаганден на човешки език това значи хора, които биха се противопоставили на руската окупация и на тоталитарната страна на Сталин.
Защото Сталин е наясно, че проектите му за завземане на Европа и в частност на България може да бъдат препънати от родолюбиви, авторитетни и смели офицери като военачалник Луков.
Че убийството на военачалник Луков е по заповед на Москва няма подозрение.
На 2 януари 1943 година по руската радиостанция „ Христо Ботев “ Вълко Червенков клейми ген. Христо Луков и ген. Никола Жеков, обвинявайки ги неуместно, че сякаш били подготвяли присъединение на България към Германия, сходно на австрийския аншлус. (Кога ли тоталитарните пропагандисти са се срамували да лъжат безсрамно и нелогично, та и в този момент. За тях всички средства са разрешени, стига да водят до аншлуса на България към СССР).
Всъщност, опасенията на Сталин са, че когато Съюз на съветските социалистически републики разгласи война на България за окупацията й и присъединението й към руската империя на злото, хора като ген. Луков ще активизират българската войска и българския народ за въоръжен отпор.
Което, прочее, е обявено дори и в следобедната военновременна пропагандна емисия на ББС от 16 февруари 1943, изтъквам:
" От снощния коментар на радио Донау за убийството на Луков ние задържахме следните знаменателни слова: " Русия в никакъв случай не би прибягнала към такова закононарушение, в случай че да нямаше изгледи да нахлуе в Европа. По този метод тя авансово отстранява всички, които биха могли да попречат при осъществяването на пъклените й замисли, един път станала стопанин на България. "
" С други думи - разясняват от Лондон, - Германия е стигнала до такава степен, щото позволява съветско навлизане в Европа... ".
Но единствено три години по-късно, на 5 март 1946 година в фамозната си фултънска тирада не различен, а самият Чърчил ще признае:
" От Шчечин на Балтика, до Триест на Адриатика през целия континент е спусната Желязна завеса. Зад нея са всички столици на старите страни от Централна и Източна Европа - Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези популярни градове са в това, което би трябвало да нарека руска сфера, и всички те в друга степен са обекти освен на руско въздействие, само че и на възходящ надзор от страна на Москва... Там комунистическите партии получиха мощ, доста превъзхождаща действителната им бройка, и се стремят да реализират във всичко тоталитарен надзор. "
А че Съветският съюз се кани да разгласи война на България проличава още от показанията на Никола Вапцаров, който признава, че са го вербували при положение на война на България със Съюз на съветските социалистически републики (и това по време, когато България макар натиска от Берлин отхвърля да скъса дипломатическите си връзки с Москва, камо ли да афишира война на Съветския съюз).
Така че е пределно ясно, че и Вапцаров, и другарите му при положение на оповестена от страна на Съюз на съветските социалистически републики война на България, се канят да водят война на страната на руския поробител против своето Отечество. И тъкмо това изяснява изпращането на въоръжени терористи с парашути и подводници в страна, с която Съюз на съветските социалистически републики е в мирни дипломатически връзки, както и присъединяване на Антон Югов, Цола Драгойчева, Никола Вапцаров и други в посрещането и укриването на тези терористични групи, чиито задания са да подвигат влакове във въздуха, да приготвят въоръжени отряди, настоящи в тила на българската войска при положение на война със Съюз на съветските социалистически републики.
Ето за какво още през 1942 добре платени „ идеалисти “ като Вапцаров посрещат и укриват в платени от руското посолство мебелирани квартири терористи от Съветския съюз (подводничари и парашутисти), получават и разпределят огромни суми пари, придвижват, укриват и съхраняват оръжие, включително бомби и гърмежи.
Затова Москва дава своята заповед на комунистически терористи в България - слепи оръдия на волята на Сталин, подготвени да убиват без съд и присъда, да тероризират почтени хора и " да чукат гадове " по израза на самата Виолета Якова.
Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на Българска комунистическа партия в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните бойни групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който разпорежда убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.
В спомените си Радомирски написа, че в деня на атентата Буруджиев е споделил следните думи на Виолета Якова:
„ Ако в този момент не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време към този момент се разтакава тая работа. Ако с револвера не успеем, решил съм да заредя къщата му с гърмеж и да я подвигна цялата. Не мога повече. “
Коментар, коства ми се, не е необходим.
За наш срам и до през днешния ден в София има улица, носеща името на една терористка, правила поръчкови убийства.
Другият палач - Иван Буруджиев си живя живота до 83 годишна възраст, сътвори семейство, роди му се щерка, радвал се е на внуци.
А убитият от него военачалник Луков не доживя да се порадва на внучката си. Защото бе
погубен пред очите на единствената си щерка
И освен. Дъщеря му и внучката му са преследвани и унизени в тоталитарна комунистическа България, а даже през днешния ден наследниците му са принудени да понасят мерзостта на клеветата.
Защото на комунистическите нарушители не им стигаше единствено да убиват по изключително нечовечен метод жертвите си. Те трябваше да ги окалят и оклеветят, с цел да преследват околните им до девето коляно.
За да бъдат оправдани убийците трябваше да бъдат оклеветени хилядите достойните българи, станали жертва на и да възхваляват злото, осъществено против тях.
***
И в този момент, когато тоталитарна Русия води незаконна война против суверенна Украйна, още веднъж виждаме какъв брой са значими историческите уроци и какъв брой е значимо да бъдат разобличавани тоталитарните неистини и да бъде осъждан държавният тероризъм.
Нека да не забравяме, че две тоталитарни държави - Съюз на съветските социалистически републики и Германският Райх, сключили между тях скрито съглашение за делба на Европа, подпалиха Втората международна война, когато през септември 1939 нападнаха от две страни суверенна Полша и си я поделиха.
Нека да не забравяме, че тоталитаризмът, а не национализмът подпали тази война, довела Европа и човечеството до неописуеми премеждия.
Нека да не забравяме, че тъкмо полският национализъм и полският шовинизъм окриляваха бранителите на Полша, които безстрашно се сражаваха против могъщите армии на двете тоталитарни страни, бранейки свободата и независимостта на своята страна.
Точно същият подвиг следим през днешния ден в Украйна, където национализмът и патриотизмът се оказаха заварката, обединила украинската нация в отбрана на свободата и независимостта на Украйна против нахлулата в Отечеството им непозната завоевателна войска.
Нека да напомним, че държавният съветски тероризъм бе възобновен в наши дни от президента Путин с поредност от терористични убийства и опити за убийства зад граница: като убийството на чеченския президент Яндарбиев в Катар, където съветските сътрудници бяха хванати, а след това посрещнати като герои в Москва; с опита за ликвидиране посредством отравянето на украинския президент Виктор Юшченко; с убийството на Александър Литвиненко в Лондон; с отравянето на Сергей Скрипал и щерка му Юлия в Лондон и на българския жител Емилиян Гебрев; със свалянето на пътническия аероплан MH17 с 298 души на борда от съветската ракетна установка Бук, пресякла незаконно границата на Украйна по заповед на Путин.
Точно такова е и поръчковото ликвидиране на военачалник Луков, някогашен министър на войната, офицер от Първата международна война.
То е дело на комунистически терористи и е осъществено по заповед на Сталин, който би трябвало да си разчисти почвата за руската окупация на България.
Тези терористични убийства - единични или всеобщи, са постоянно съпроводени от очерняне на жертвите и с лепенето на етикети " фашисти " „ контрареволюционери " и така нататък, с цел да се „ оправдае “ закононарушението.
Така положителното и злото си разменят местата, килърът става воин, а жертвата – нарушител.
Текст към фотосите:
1. Генерал Луков и брачната половинка му кумуват, на фотографията е и дъщеричката му, станала очевидец на убийството на татко си
2. Кореспонденция сред ген. Луков и Консисторията
3. Писмо от ген. Луков до щерка му Пенка Лукова, ученичка в Американския лицей
4. Реч на ген. Луков срещу насилието в политиката
5. Реч на военачалник Луков, пледиращ за страна на правото и морала
На 13 февруари преди 80 години един татко е погубен пред очите на щерка си от двойка въоръжени терористи. Убийците съумяват да избягат. Това ликвидиране на един български офицер, някогашен боен министър потриса освен цяла тогавашна София, само че и цяла България.
Ето думите на Никола Мушанов, написани в дневника му, думите на един неоспорим демократ, който в българския парламент постоянно отстоява демократичната правова страна:
" Луков бе почтен човек, макар всички злословия по негов адрес. Като влизах в къщата му, обзе ме едно тежко възприятие! Български военачалник, български политик! Една къщичка на един етаж, с три стаички, скромна покъщнина. В чужбина един служащ живее в по-добра конюнктура...
Но индивидът, който я обитаваше, бе огромен. А у нас за злощастие имат право на живот, които са дребни, оскъдни, лакоми за живот в луксозни жилища и са надути величия. Бедна България, не са ли свършили нещастниците, не са ли задоволителни заплахите, когато идват извън, та и ние сами би трябвало да си ги предизвикваме! "
Генерал Христо Луков е героичен български офицер, сражавал се бойните полета на Първата международна война, намразил войната, само че схванал, че
мирът не се пази с голи ръце
Ето за какво като боен министър Луков прави запаметяваща се промяна в българската армия. Поел поста министър на войната (1935-1938) в един сериозен миг, когато в Европа се усеща опасността от бъдеща война, а България е военно безпомощна заради неуместните военни клаузи на Ньойския контракт и армията й е сведена безусловно до рехава защита на границите й, ген. Луков стартира огромна промяна. Целта е да се укрепи защитата на България при вероятно въоръжено навлизане от страна на нейните съседи, потвърдили че нямат угризения по отношение на морала и интернационалното право.
Българската войска е осъвременена в учудващо къси периоди. Подготовката й, демонстрирана на военните маневри край Попово през есента на 1937 с присъединяване на 35 хиляди бойци и офицери, провокира удивление у поканените на парада дипломатически представители на Великите сили и Балканите.
На тези учения, известни като Царски маневри, участват Цар Борис III като държавен глава и главнокомандващ, всички някогашни министри и остарели генерали, както и военните аташета на 14 страни, измежду които Германия, Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики, Франция, Югославия, Гърция, Турция...
Резултатите от по този начин нар. Големи царски маневри повдигат духа на българската армия и на българския народ и по този мотив Стефан Попов написа в своите " Безсъници ":
" Ген. Луков бе до думите на неговите съперници звенарите освен ослепителен артилерист, само че и човек, който знае тъкмо какво желае и какво би трябвало да направи от армията. Луков потвърди тази преценка с маневрите при Шабаница, които подсетиха на българския народ забравени добродетели. Даже интелектуалци като Сирак Скитник бяха изпаднали още веднъж в „ военен делирииум “ и с дни наред след изчерпване на маневрите, не желаеха да смъкват отначало надянатата униформа, която им придаваше с години пропуснат сан. "
Друга безспорна заслуга на ген. Луков е, че той
поставя завършек на политиканстването в армията,
станала пленник на упоритостите на превратаджиите от Военния съюз и от кръга „ Звено “. Нека да напомним, че на 19 май 1934 година те правят държавен прелом като смъкват демократичното държавно управление на Никола Мушанов, анулират Търновската конституция, разпускат Народното събрание, не разрешават политическите партии и организации и конфискуват имуществото им.
Режимът на превратаджиите има типична тоталитарна устременост – изпълнителната власт ще се реализира чрез декрети на държавното управление със законова мощ.
Както написа българският историк Боби Бобев:
„ В новата политическа история на България се основава казус. Никога до този миг партийният живот в България не е бивал неразрешен. Княз Александър I отстрани конституцията и Народното събрание за известно време, само че не протяга ръка на съществуващите партии; ръководствата на Стефан Стамболов и Александър Стамболийски потискат политическите си съперници, само че не ги забраняват; при своя персонален режим цар Фердинанд владее главните постове на властта, само че не постоянно се постанова над партийните водачи и организациите им.
С наредба- закон от 13 юни 1934 година държавното управление на Кимон Георгиев прави и тази крачка. Всъщност образци в тази тенденция съществуват — корпоративното устройство в Италия, „ фюрерството “ в Германия, диктатурата на пролетариата в Съветския съюз. “
Да напомним, че същите тези хора (Кимон Георгиев, Дамян Велчев и пр.) неслучайно реализираха и държавния прелом в изискванията на руска окупация на 9 септември 1944 година, с който се постави начало на тоталитаризма в България.
Ето за какво на 3 март 1936 година военният министър, военачалник Христо Луков, привиква началниците на всички гарнизони и прочита две свои заповеди. С първата се разпуска Военният съюз, а с втората се не разрешава на офицерския състав да се занимава с политическа активност от всевъзможен темперамент. Два месеца по-късно стартира да работи подобаващ закон.
Казано на тогавашен език военният министър военачалник Луков „ връща войската в казармите “ и не разрешава освен на българските офицери, на военните, само че и на всички възпитаници във Военната гимназия да членуват, в каквито и да било организации, в това число в легионерската. Идеята е, че войската е призвана да служи не на нечии партийни ползи, а на националните ползи и не би трябвало да е политизирана.
Това е тъкмо противоположното на тоталитарната страна, където армията се управлява от политически комисари. Както е известно, и Сталин, и Хитлер подчиняват армията на своята партия.
Така че е повече от явно е, че военачалник Луков не споделя тоталитарни хрумвания.
Ето истината за военачалник Луков, за да няма късмет клеветата на убийците
и папагалското повторение на неистини от хора, които не си задават обикновени въпроси и не са научени да разсъждават разумно.
1. Генерал Луков в никакъв случай, по никакъв метод не е одобрявал идеологията на тоталитарна Германия. Няма нито едно негово изявление в този дух. Напротив!
Има оповестени приживе негови речи, в които той напълно недвусмислено се афишира против политическото принуждение - патент и на комунисти, и на национал-социалисти, и на фашисти.
Ето думите му, казани пред българската патриотична юноша малко преди да го убият:
" С битка и със мощ ще градим страната си, само че не с принуждение!
Ние няма да повторим печалния опит на някогашна Югославия. Като не можа да опре построяването на своята скърпена империя върху плещите на едно крепко национално схващане, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притъпяване на националните разлики и копнежи на народите, които я населяваха в името на една нескопосана концепция за основаване посредством принуждение на унитарна страна с унитарен народ.
И съдебна експертиза ПРОВАЛИ.
…
Една страна могъща, мощна с правото и с морала и един народ с героичен дух и със блян да твори история, ето новият блян, за който всеки българин би трябвало да бъде подготвен да се жертвува. Аз твърдо имам вяра, че по този начин и ще бъде! "
Както е известно и комунистите, и фашистите, и национал-социалистите одобряваха и практикуваха политическо принуждение. Ген. Луков в противен случай - отхвърля насилието, презира насилието и споделя, че с насилието си към останалите нации и етнически групи Югославия се е провалила. Днес сме очевидци, че тъкмо това принуждение докара Югославия до революция и разпад.
2. Генерал Луков е този боен министър, който деполитизира българската войска, реформира я и я модернизира. Това е таман противоположното на армиите в тоталитарните страни.
3. Една от най-наглите неистини е, че военачалник Луков бил „ колосален антисемит ".
Напротив, тъкмо противоположното е. Генерал Луков изпитва благосклонност и другарство към евреите.
В непокътнатото и съхранявано в Националната библиотека „ Кирил и Методий “ тефтерче на военачалник Луков, където той си е отбелязвал персоналните празници на свои другари, с цел да не пропусне да ги поздрави, има имена на евреи. Например, виждаме името на професор Йосиф Фаденхехт (евреин), с който са близки другари.
Как този неоспорим факт (вижте снимката) би могъл да се отнесе към един „ колосален антисемит “? Очевидно няма по какъв начин.
А ето какво написа в спомените си за него и полковник Андрей Андреев, който го е познавал от близко, били са баджанаци (женени за две сестри):
„ Луков бе отвратен от жестокото гонене на евреите у нас, които той определяше като положителни и лоялни български граждани… Той беше съумял да отклони тази отвратителна активност (да се вършат погроми против евреите), като им беше споделил ( на легионерите), че това е работа на държавното управление, което се е нагърбило с една освен непопулярна, само че и отречена от народа задача – да се гонят евреите. "
(Вж Андреев, Андрей Иванов. Моят живот и моята орис, София, 2009, стр.175)
Забележка: спомените на полковник Андрей Андреев са писани скрито през 50-те години, когато комунистическият блок под егидата на Москва ненавиждаше Израел и когато към момента няма никакви обвинявания към Луков в антисемитизъм, а единствено в антикомунизъм, което по това време беше голямото „ закононарушение “. Спомените на полк. Андреев са крити през целия комунистически режим и най-после – като синовен дълг, са разчетени от ръкописа и оповестени през 2009 година
4. Лъжата, че военачалник Луков бил „ прогермански “ надъхан и симпатизирал на тоталитарна Германия. Вече доказахме, че българският офицер Луков няма благосклонности към тоталитарни практики, че не оправдава, а се опълчва на политическото принуждение.
Нека да напомним и че като офицер от Първата международна война и като всички български офицери. Луков помни и носи горчилката от измяната на Германия в края на войната, както и арогантните изявления на нейни висши офицери. Така че и Луков, и другите български офицери не са никакви германофили, а са само и единствено български родолюбци.
Но дано да забележим дали има нещо правилно в „ германофилството “ на Луков
В Националната библиотека Кирил и Методий “ в София се пазят писмата на военачалник Луков (по това време министър на войната) до щерка му Пенка Лукова, ученичка в Американския лицей в София.
В София по това време има влиятелно немско учебно заведение.
Интересно за какво „ германофилът “ Луков не изпраща в Немското учебно заведение единственото си обично дете - и то по времето, когато Германия е на върха на славата си, а го изпраща в Американския лицей?
Понеже е германофил???
Генерал Луков не е криел презрението си към немския пълномощен министър Адолф Бекерле, който е наричал „ Шмекерле “ (измамник) и го е считал за мощно стеснен човек. Това е откъс от същата книга на полковник Андреев, издадена посмъртно от сина му през 2009 и ето какво написа на стр. 178, където приказва за интригите против Луков:
„ Царските съветници … го чернят пред обществото, пред войсковите командири и измежду политическите среди, че бил в услуга на немците. Това се популяризира тогава, когато Луков наричаше немския пълномощен министър Бекерле „ Шмекерле “. Той смяташе, че това е немски служител на реда с доста лимитирани качества. “
Полк. Андреев споделя още по какъв начин Луков е предотвратил опита на германците да сложат ръка на акционерно сдружение Петрол, където той е влезнал на мястото на проф. Фаденхехт (най-вероятно и помолен от него – б.м.):
„ Един присъщ случай, който най-красноречиво приказва по какъв начин Луков е гледал на немците, е опитът на последните да заграбят „ Петрол “. Това значеше нашето стопанство да бъде ограбено с милиони и милиони левове. Немците щяха да имат монопол над петролните артикули у нас и щяха да дефинират каквито си желаят цени. При него идват немци и му споделят, че имат вяра, че той няма да има нищо срещу, в случай че сдружение „ Петрол “ стане немско сдружение, и по тази причина пристигнали да чуят неговото единодушие. Той им дал отговор: „ Аз съм единствено ръководител на управителния съвет. По този въпрос идете и говорете с шефа на сдружението господин Бижев “. Веднага по-късно той взел телефона и съобщил на шефа на сдружението за диалога и му наредил да им откаже, като им отговори, че това е работа на държавното управление.
След това Луков разговарял с министър-председателя Богдан Филов, с военния министър военачалник Теодоси Даскалов и с министъра на търговията Никола Захариев, като ги предизвестил за заплахата, която заплашва страната с понемчването на това сдружение.
Филов и Даскалов погледнали на този въпрос съвсем безразлично, само че Захариев приел драговолно тази работа. Той се вслушал в препоръките на Луков да се направи сдружението държавно, преди немците да посегнат на него, с цел да им се пресече пътя. Луков дал формулите за това – да се създаде един законопроект от 4-5 члена и немците да бъдат сложени пред приключен факт. Зная единствено, че това попречи на сдружение „ Петрол “ да стане немско дружество. “ (Вж стр. 173-174 от цитираната книга)
Как този факт се връзва с клеветническото обвиняване, че Луков обслужвал германците?
Очевидно няма по какъв начин.
5. Лъжа номер 5: военачалник Луков бил за присъединяване на българската войска на страната на Германия във Втората международна война
Тази неистина е изключително нагла, тъй като за професионален офицер като военачалник Луков още в края на 1941 и началото на 1942 година към този момент е било пределно ясно, че провалянето на Германия е неизбежно.
Генерал Луков в никакъв случай не е желал присъединяване на България в нападателни бойни дейности по време на ВСВ, в противен случай, бил е изрично срещу тях. Ето и доказателствата.
а/ Тези неистини ген. Луков опровергава още приживе в речта си на 8 декември 1942 година и тези две негови речи са оповестени още тогава в обособена листовка
Ето какво споделя ген. Луков:
„ Друго едно, което по своето лукавство няма равно на себе си, е обвиняването, че легионерите и, по-точно, военачалник Луков, дали заричане на нашите съдружници и упорствали да се изпратят 10 дивизии на Източния фронт в Съветска Русия. Разпространението на това обвиняване има най-съвършена организация. Като по даден сигнал, то доближи за по-малко от две седмици и до най-затънтените селища в рамките на обединеното ни Царство.
Използвайки още един път случая да защитя нашата чест, декларирам:
„ Никой в никакъв случай, нито аз, нито какъв да е легионер не е преговарял, с който и да било и не е правил никакви обещания. За Българските национални легиони единствено виновното българско държавно управление може да води договаряния с чужбина и с нашите съдружници и единствено то може да поема задължения и да прави обещания. Този, който зад тила на българското държавно управление води договаряния с чужденци или прави обещания, той е за Българските национални легиони най-долен изменник. Българската армия ще бъде използвана тогава, когато българското държавно управление реши и там, гдето българското командване дефинира. “
б/ В Държавния списък откриваме още едно БЕЗСПОРНО доказателство, че ген. Луков е бил изрично ПРОТИВ каквото и да било присъединяване на България във войната на страната на Германия (и въобще, на която и да било страна с изключение на, несъмнено, отбранителна при положение, че България е нападната).
През 1943 година е задържан, разследван и разпитван от следствието и съда Коста Списаревски, чичо на Димитър Списаревски.
Коста Списаревски е изправен пред съда за това, че е издавал незаконен агитационен антигермански Политически бюлетин (издал е общо 10 броя за интервала 1942-1943 г.).
В своя незаконен Политически бюлетин Коста Списаревски подлага на критика остро Богдан Филов и българското държавно управление за прогерманската му политика и изключително остро Германия и самия Хитлер.
В показанията, които Списаревски дава пред следствието и съда има значима информация за ген. Луков. Питат го за какво твърди в своя Политически бюлетин, че България не е подготвена за война. Ето какво споделя Коста Списаревски:
„ В брой 5 се приказва, че България не е подготвена за война… Пет-шест месеца преди убийството на ген. Луков, той в адвокатската фирма на фабриканта Русчев и други сподели, че: „ Най-напред ние не разполагаме с храни, липсват ни и пари, в случай че стартираме войната нужни са ни 40 000 000 лв. дневно… “
„ В различен брой писах, че аз имам вяра в здравия разсъдък на Н.В. Царя, че той няма да вкара България във война. Да подкрепям тази мисъл съм имал за кредо думите казани пред мен от моя родственик, починалия ген. Христо Луков… “.
***
Очевидно е, че с безспорния си престиж, със своя национализъм, със своята увереност, воля и непоквареност, военачалник Луков става бодил в очите на Сталин по същия метод, по който са бодил в очите му полските патриоти.
Точно по тази причина и подрежда осъществяването на всеобщото ликвидиране на пленените полски офицери в Катин край Смоленск, в Осташков (Калининска област) и в Старобелск (край Харков).
От един документ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от декември 1939 година излиза наяве, че руските управляващи считат полските запасни офицери, които в цивилния си живот са учители, лекари, инженери, адвокати и така нататък, не за военнопленници, а за… „ контрареволюционери “. Преведено от тоталитарно-пропаганден на човешки език това значи хора, които биха се противопоставили на руската окупация и на тоталитарната страна на Сталин.
Защото Сталин е наясно, че проектите му за завземане на Европа и в частност на България може да бъдат препънати от родолюбиви, авторитетни и смели офицери като военачалник Луков.
Че убийството на военачалник Луков е по заповед на Москва няма подозрение.
На 2 януари 1943 година по руската радиостанция „ Христо Ботев “ Вълко Червенков клейми ген. Христо Луков и ген. Никола Жеков, обвинявайки ги неуместно, че сякаш били подготвяли присъединение на България към Германия, сходно на австрийския аншлус. (Кога ли тоталитарните пропагандисти са се срамували да лъжат безсрамно и нелогично, та и в този момент. За тях всички средства са разрешени, стига да водят до аншлуса на България към СССР).
Всъщност, опасенията на Сталин са, че когато Съюз на съветските социалистически републики разгласи война на България за окупацията й и присъединението й към руската империя на злото, хора като ген. Луков ще активизират българската войска и българския народ за въоръжен отпор.
Което, прочее, е обявено дори и в следобедната военновременна пропагандна емисия на ББС от 16 февруари 1943, изтъквам:
" От снощния коментар на радио Донау за убийството на Луков ние задържахме следните знаменателни слова: " Русия в никакъв случай не би прибягнала към такова закононарушение, в случай че да нямаше изгледи да нахлуе в Европа. По този метод тя авансово отстранява всички, които биха могли да попречат при осъществяването на пъклените й замисли, един път станала стопанин на България. "
" С други думи - разясняват от Лондон, - Германия е стигнала до такава степен, щото позволява съветско навлизане в Европа... ".
Но единствено три години по-късно, на 5 март 1946 година в фамозната си фултънска тирада не различен, а самият Чърчил ще признае:
" От Шчечин на Балтика, до Триест на Адриатика през целия континент е спусната Желязна завеса. Зад нея са всички столици на старите страни от Централна и Източна Европа - Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези популярни градове са в това, което би трябвало да нарека руска сфера, и всички те в друга степен са обекти освен на руско въздействие, само че и на възходящ надзор от страна на Москва... Там комунистическите партии получиха мощ, доста превъзхождаща действителната им бройка, и се стремят да реализират във всичко тоталитарен надзор. "
А че Съветският съюз се кани да разгласи война на България проличава още от показанията на Никола Вапцаров, който признава, че са го вербували при положение на война на България със Съюз на съветските социалистически републики (и това по време, когато България макар натиска от Берлин отхвърля да скъса дипломатическите си връзки с Москва, камо ли да афишира война на Съветския съюз).
Така че е пределно ясно, че и Вапцаров, и другарите му при положение на оповестена от страна на Съюз на съветските социалистически републики война на България, се канят да водят война на страната на руския поробител против своето Отечество. И тъкмо това изяснява изпращането на въоръжени терористи с парашути и подводници в страна, с която Съюз на съветските социалистически републики е в мирни дипломатически връзки, както и присъединяване на Антон Югов, Цола Драгойчева, Никола Вапцаров и други в посрещането и укриването на тези терористични групи, чиито задания са да подвигат влакове във въздуха, да приготвят въоръжени отряди, настоящи в тила на българската войска при положение на война със Съюз на съветските социалистически републики.
Ето за какво още през 1942 добре платени „ идеалисти “ като Вапцаров посрещат и укриват в платени от руското посолство мебелирани квартири терористи от Съветския съюз (подводничари и парашутисти), получават и разпределят огромни суми пари, придвижват, укриват и съхраняват оръжие, включително бомби и гърмежи.
Затова Москва дава своята заповед на комунистически терористи в България - слепи оръдия на волята на Сталин, подготвени да убиват без съд и присъда, да тероризират почтени хора и " да чукат гадове " по израза на самата Виолета Якова.
Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на Българска комунистическа партия в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните бойни групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който разпорежда убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.
В спомените си Радомирски написа, че в деня на атентата Буруджиев е споделил следните думи на Виолета Якова:
„ Ако в този момент не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време към този момент се разтакава тая работа. Ако с револвера не успеем, решил съм да заредя къщата му с гърмеж и да я подвигна цялата. Не мога повече. “
Коментар, коства ми се, не е необходим.
За наш срам и до през днешния ден в София има улица, носеща името на една терористка, правила поръчкови убийства.
Другият палач - Иван Буруджиев си живя живота до 83 годишна възраст, сътвори семейство, роди му се щерка, радвал се е на внуци.
А убитият от него военачалник Луков не доживя да се порадва на внучката си. Защото бе
погубен пред очите на единствената си щерка
И освен. Дъщеря му и внучката му са преследвани и унизени в тоталитарна комунистическа България, а даже през днешния ден наследниците му са принудени да понасят мерзостта на клеветата.
Защото на комунистическите нарушители не им стигаше единствено да убиват по изключително нечовечен метод жертвите си. Те трябваше да ги окалят и оклеветят, с цел да преследват околните им до девето коляно.
За да бъдат оправдани убийците трябваше да бъдат оклеветени хилядите достойните българи, станали жертва на и да възхваляват злото, осъществено против тях.
***
И в този момент, когато тоталитарна Русия води незаконна война против суверенна Украйна, още веднъж виждаме какъв брой са значими историческите уроци и какъв брой е значимо да бъдат разобличавани тоталитарните неистини и да бъде осъждан държавният тероризъм.
Нека да не забравяме, че две тоталитарни държави - Съюз на съветските социалистически републики и Германският Райх, сключили между тях скрито съглашение за делба на Европа, подпалиха Втората международна война, когато през септември 1939 нападнаха от две страни суверенна Полша и си я поделиха.
Нека да не забравяме, че тоталитаризмът, а не национализмът подпали тази война, довела Европа и човечеството до неописуеми премеждия.
Нека да не забравяме, че тъкмо полският национализъм и полският шовинизъм окриляваха бранителите на Полша, които безстрашно се сражаваха против могъщите армии на двете тоталитарни страни, бранейки свободата и независимостта на своята страна.
Точно същият подвиг следим през днешния ден в Украйна, където национализмът и патриотизмът се оказаха заварката, обединила украинската нация в отбрана на свободата и независимостта на Украйна против нахлулата в Отечеството им непозната завоевателна войска.
Нека да напомним, че държавният съветски тероризъм бе възобновен в наши дни от президента Путин с поредност от терористични убийства и опити за убийства зад граница: като убийството на чеченския президент Яндарбиев в Катар, където съветските сътрудници бяха хванати, а след това посрещнати като герои в Москва; с опита за ликвидиране посредством отравянето на украинския президент Виктор Юшченко; с убийството на Александър Литвиненко в Лондон; с отравянето на Сергей Скрипал и щерка му Юлия в Лондон и на българския жител Емилиян Гебрев; със свалянето на пътническия аероплан MH17 с 298 души на борда от съветската ракетна установка Бук, пресякла незаконно границата на Украйна по заповед на Путин.
Точно такова е и поръчковото ликвидиране на военачалник Луков, някогашен министър на войната, офицер от Първата международна война.
То е дело на комунистически терористи и е осъществено по заповед на Сталин, който би трябвало да си разчисти почвата за руската окупация на България.
Тези терористични убийства - единични или всеобщи, са постоянно съпроводени от очерняне на жертвите и с лепенето на етикети " фашисти " „ контрареволюционери " и така нататък, с цел да се „ оправдае “ закононарушението.
Така положителното и злото си разменят местата, килърът става воин, а жертвата – нарушител.
Текст към фотосите:
1. Генерал Луков и брачната половинка му кумуват, на фотографията е и дъщеричката му, станала очевидец на убийството на татко си
2. Кореспонденция сред ген. Луков и Консисторията
3. Писмо от ген. Луков до щерка му Пенка Лукова, ученичка в Американския лицей
4. Реч на ген. Луков срещу насилието в политиката
5. Реч на военачалник Луков, пледиращ за страна на правото и морала
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ