Артур фон Хун: България не стана руска губерния не благодарение на Европа, а на българския народ и неговите държавници
Даниела Горчева, особено за Faktor.bg
На 6 септември 1885 година е осъществено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Три дни по-късно княз Александър Батенберг е посрещнат с неизразим екстаз в Пловдив.
Освободителката на България Русия се разгневява не на смешка на българите, а съветският император Александър III се обръща към турския султан с гледище да вкара постоянна османска войска и да възвърне статуквото. Облаците над България се сгъстяват и войната с Турция наподобява неизбежна. Княз Батенберг подрежда готовност.
В тези трагични дни на Пловдивската гражданска война, както назовават съвременниците провъзгласяването на Съединението, в България идва Артур декор Хун, боен сътрудник на „ Кьолнише Цайтунг ”. Изборът на авторитетния вестник по никакъв начин не е инцидентен. Пруският офицер е сътрудник на „ Кьолнише Цайтунг ” и по време на Руско-турската освободителна война (1887—1878) и е отличен ценител на България, Балканите и Русия.
Германският журналист остава в страната и по време на Сръбско-българската война. Неговите жадно четени от немската и европейската аудитория кореспонденции от мястото на действието са издадени като книга още през 1886 година в Лайпциг и същата година - и в Лондон! Книгата е била преведена и на български и издадена през 1887 и преиздадена през 1890.
И... потъва в давност цели 126 години чак до 2013, когато фондация Балкански културен конгрес, Пловдив, я преиздава.
Защо ли? Защото изпълнените с екстаз от българския народ страници от репортажите на един европейски журналист са изпълнени и с
горчиви констатации към съветската имперска политика
А това не бе преференциално на идеологическата агитация и на тезата, че видите ли Русия е наша безкористна освободителка и същинска благодетелка, теза, набивана в главите на българите от невръстна детска възраст в учебните заведения на комунистическа България.
Да разгърнем книгата на Артур декор Хун, видяла бял свят още веднъж благодарение на пловдивските родолюбци:
" Но русите не желаеха и да знаят за европейската дипломация и приготвяха тази страна не като независима страна, а като съветска губерния.
Българите се убедиха прекомерно скоро, че Русия обича доста България, само че не и българския народ. Великите сили в Берлинския конгрес не си сътвориха доста главоболия за бъдещето на България и Източна Румелия. Те знаеха прекомерно добре, че тези две области ще станат рано или късно съветска губерния. Договорът на Сан Стефано се промени единствено по формата си, само че не и по естеството си. Европейската дипломация знаеше добре, че Русия желае да употребява България и Източна Румелия като авангард за Цариград.Тя позволи Русия да свърши умерено работата си и чакаше по-благоприятни времена...
Европа не спря похода на Русия към Цариград, а единствено го отсрочи. Да, Европа сътвори още по-здрава почва за Русия и за бъдещите ѝ проекти. Ако сетне не излезе всичко по този начин, както желаеше Русия, това не е по виновност на Европа, а на българския народ и държавните му мъже. “
Артур декор Хун написа за патриотичната самопожертвувателност на българите, когато целият народ застава зад своя млад княз и пази като един обединяването на двете раздрани елементи на България. Проявените от българите мъжество и храброст в сръбско-българската война провокират възхищението и признанието на цяла тогавашна Европа:
„ Европа с огромно успокоение чакаше победоносните сръбски телеграми. “ - написа немският сътрудник и продължава: „ Печатът ѝ говореше към този момент за изискванията, които победоносният сръбски крал ще предложи на победените българи в София.
Бедната България и князът ѝ се считаха за изгубени
Целият свят хвърли камък върху тази нещастна страна и я не помни...
„ Успех, “ ти вълшебна, думо! Когато депешите от дребното българско селце Сливница дойдоха в света и го осведомиха: че фамозната сръбска войска е разрушена напълно; че българите със мощна офанзива смазаха три пъти по-силния неприятел; че княз Александър персонално предвождаше войските и че беше душата на успеха – о, каква смяна стана в този чудноват свят! Европа беше наелектризирана от българските триумфи. Никой не говореше към този момент за свалянето на княз Александър. Общественото мнение в Европа надигна своя заповеден глас и извика гръмко: „ Българите са герои; българите си извоюваха сами дипломата на свободата и независимостта; българите си върнаха Източна Румелия при Сливница! “
В Австрия, където фанатизмът за сърбите беше на дневен ред, публичното мнение се промени с неимоверна експедитивност. Най-значителният и най-големият публичен орган на тази страна,,Neue Freie Presse “ (Нова свободна преса) издигна високо своя глас за българите и споделяше: че желанията на достойния и храбрия български народ би трябвало да се удовлетворят; че блестящите им победи при Сливница им дават право за шампионата на Балканския полуостров. “
В репортажите си от мястото на събитието, декор Хун освен осведоми читателите за развиването на бойните дейности, само че печели огромна част от публичното мнение в Европа за българската идея. В тях той напомня и тогавашните си усещания (като сътрудник от Руско-турската освободителна война) от българите и България:
„ Първото, което забелязах беше това, че този сякаш „ изтерзан “ народ се намираше в такова богатство, в каквото малко нации се намират в цивилизована Европа. Това чудно изобретение направих освен аз, само че и всички съветски офицери и бойци. Те започнаха своя кръстоносен поход, с цел да избавят своите бъдещи еднокръвни братя от турско иго. Но какво откриха братушките в България при кръстоносния си поход? Те не откриха угнетени плебеи, а един заможен, богат народ, който се ползваше съвсем с по-големи права, в сравнение с самите му избавители! Навред чувах думите: „ Но болгары находятся в болье лучшем положении, чем мы русские...
Нийде в цяла България не срещнах ни най-малка диря от същинска беднотия, която в Русия се среща на всяка крачка. Всеки българин си има своя къщурка, своя равнища, свое лозе, свои волове, крави и овце, а също така и подготвени парички. С една дума: всеки български селяндур е, по парцел, дребен чокой. Следователно, в случай че се касаеше единствено за материални благосъстояния, то русите умерено можеха да пропуснат освобождението на България.
Най - положителното доказателство за благосъстоянието на страната е този аргументиран факт, че България цели шест месеца е хранила без усложнение цялата съветска войска.
Руското интендантство беше безпределно неприятно. То се грижеше единствено за своя джоб, само че не и за съветската армия. Ако трябваше да се надява единствено на него, то съветската войска би измряла 10 пъти от апетит. То проводи през Дунав едно незначително количество хранителни запаси, а освен това развалени. Какво би станало с съветската войска, в случай че не беше намерила задоволително храна в България? – Този въпрос може да си позволи всеки самичък, без да размишлява дълго време...
Разказите за потисничество на християнската вяра може да се оборят само посредством обстоятелството, че тя след 500 годишното робуване под турското робство не е претърпяла ни най-малка смяна в религиозните си традиции. Напротив, християнската вяра беше непокътната в България непокътната, както е била преди 500 години. Това не е небивалица, а жива истина, която не може да обори даже пресветейшият съветски синод. “
Поразителният прогрес на България след Освобождението
След като отбелязва, че стремежът на българите към независимост и политическа самостоятелност е подбуден не от друго, а от желанието им да имат своя национална страна, принадлежаща към европейската цивилизация, Артур декор Хун споделя с немското общество и изненадата си от големия прогрес, който българите са постигнали единствено за 6-7 години след Освобождението си: приветливи и некорумпирани български гранични чиновници, говорещи немски и френски, новопоявилите се в северозападна България спретнати и чисти хотели с европейско обслужване и разнообразно меню, отбелязва с екстаз новите пътища и положителните връзки:
„ При пътуването ми за София срещнах още доста други неща, които са най-хубавото доказателство, че българите не са спали от времето на освобождението си, а са работили прекалено много. Признаци на цивилизацията и напредъка са пощенските кутии, които открих съвсем във всичките по-големи села. В турското време не видях нито една следа от пощенски кутии в България. “
Той е слисан, че в България „ има превъзходни учебни заведения, положително правосъдно произвеждане и изрядна администрация “ и с учудване прибавя:
„ Младата страна спести за шест години 43,5 милиона златни лева… Другите страни не могат да спестят ни една продупчена пара, не могат даже да си покрият разноските, а вършат годишно дълг. “
Защо Русия е срещу Съединението?
Запознавайки читателите с България, Артур декор Хун не не помни да разяснява и политическите събития, протичащи сега: „ Русия беше първа от европейските сили, която съветваше Турция да окупира Източна Румелия “ написа той и прибавя:
„ И така, светът доживя до чудното представление, че не потърпевшата и в правото си нарушена Турция се обърна срещу българското съединяване, а … матушка Русия.
Матушка Русия не ръкопляскаше и не викаше отлично на смелите българи, а посипа незарасналата рана със сол... “
Защо прочее Русия е срещу Съединението на България? Артур декор Хун чудесно знае аргументите и не пропуща да ги спомене:
„ В същото време, когато княз Дондуков-Корсаков вкара организацията в България, комисарите на великите сили пък създадоха в Пловдив един „ органичен правилник “ за Източна Румелия. Тук още веднъж Русия се погрижи да се направи румелийският правилник по този начин, щото да стане турският генерал-губернатор петото колело в колата. Което значи: Русия направи невероятно съществуването на турския генерал-губернатор в Източна Румелия, ако му пристигна на разум да покаже, че е служител на султана. Но ние би трябвало да бъдем обективни и да признаем, че на двамата губернатори Алеко паша – Богоридис и Гавраил паша – Кръстевич, не им идваше в никакъв случай на разум, че са турски служители....
Над тях и над регионалното заседание висеше като ръководещ дух представителят на Царя, съветският общоприет консул в Пловдив. Отначало всичко вървеше без спънки, до момента в който въздействието на Русия не беше унищожено от самите ѝ представители в България. “
По-натам чудесно познавашият съветската имперска политика немски сътрудник излага аргументите за настъпилия раздор сред българския народ и Русия:
„ Русия се възползва от това събитие, прекатурна България и Източна Румелия в съветска губерния и сътвори в нея един съветски авангарден корпус, който беше подготвен всяка минута да нападне Турция. Русия мислеше да ръководи по своему Източна Румелия посредством генералния си консул от Пловдив, а България – посредством несамостоятелния „ bon jeune prince “ Александър декор Батенберг. Така назоваха княз Александър в Русия. Че Русия се е излъгала горчиво в това отношение, това ни демонстрира най-добре историята на идващите три месеца. Но аз отново мисля, че Русия е могла да реализира проектите си и да причисли към себе си двете страни един път вечно, в случай че бе удовлетворила, най-малко частично, справедливите стремежи на българския народ и в случай че е била по-внимателна при избора на оръдията за политиката си. “
Българите не са родени за бич и иго
Години анред и не инцидентно ни бе внушавано, в това число в учебно заведение, че ние българите имаме робска душeвност. Но ето какво написа немският ценител на Балканите и Русия:
„ Че България не е Туркмения, която може да се ръководи просто с бич, това Русия трябваше да знае. “ – написа Артур декор Хун. И продължава:
„ Ако другите не са знаели туй нещо, то е простимо. Но за Русия не е простимо, тъй като България беше за нея през цялостен един век основната точка за източната ѝ политика. Русия, затова, трябваше да познава България и българския народ, както себе си. Но не това беше казусът. Руските дипломати не изучиха добре характера на българския народ, та по тази причина се излъгаха горчиво. Те мислеха, че ще могат да ръководят българите с бич, както татарите и туркмените. Не господа, съветски дипломати, българите не са родени за бич и иго, а за независим, свободен живот. Лозунгът на българския народ е: „ Свобода, самостоятелност и България за себе си. “
След като излага имперските желания на Русия - причина за гнева й към непокорните българи, изплъзнали се от опеката й, опитният немски боен сътрудник среща читателите освен със събитията, само че и с ходовете на дипломацията на Великите сили.
Той оповестява, че в Цариград се организира конференция „ под пътеводната звезда на северните сили “ и категорично прецизира, че под „ северните сили “ има поради Русия, Германия и Австрия:
„ Посланиците на северните сили незабавно след експлоадирането на Пловдивската гражданска война посъветваха Турция да влезе с армия в Източна Румелия и да потуши въстанието със силата на оръжието. “
Турция активизира войската си, само че внимателно изчаква с нападението и Артур декор Хун разказва по-нататъшния ход на събитията:
„ Въпреки това, че конференцията бе решила да се възвърне остарелия ред в Източна Румелия, решението ѝ остана въпреки всичко на книга. “
В този трагичен миг Англия застава на българска страна и поддържа Съединението. Тя съумява да усмири гръцките искания и оказва дипломатически напън върху Турция да не бърза с въоръжен отговор. Румъния също е уверена да кротува.
Мобилизираните български войски се придвижват към турско-българската граница на юг в очакване на войната с директно наранена от нарушаването на Берлинския контракт Турция. В това време в Цариград се водят дипломатически договаряния.
Германският сътрудник написа:
„ Когато княз Александър беше съвсем изоставен от посланиците на великите сили, британският общоприет консул Ласцелес го съпровождаше във всичките му пътешествия сред София и Пловдив и показваше очевидно пред света, че могъща Англия покровителства България и княза ѝ.
Също и държанието на британския представител в Цариград, сър Уилям Уайт, показваше очевидно, че Англия в никакъв случай няма да се съгласи с решението на конференцията по отношение на окупирането на Източна Румелия от турските войски. Също по този начин няма да излъжем, в случай че приемем, че сър Уилям Уайт е издействал, щото Турция да не послуша препоръките на Русия, Германия и Австрия. Посланиците на северните сили се разгневиха дотам на британското твърдоглавие, щото оповестиха на британския представител, че ще свършат работата и без единодушието на Англия; само че това не беше така елементарно, както си представяха дипломатите на северните сили. Най-много се разгневи матушка Русия. “
Обявяване на сръбско-българската война
Кореспондентът на „ Кьолнише Цайтунг “ е в Пловдив, когато събитията стартират да се развиват с стремглава експедитивност. Той разказва сръбските погранични провокации на 1-и ноември и опровергава безсрамната неистина, че българите били навлезли в сръбска територия:
„ Отчисляването на княз Александър от съветската войска насърчи враждебните планове на Сърбия. Положението от час на час ставаше все по-критично и на 1 ноември дойде една депеша в Пловдив със наличие, че сърбите са нападнали една българска рота, само че били отблъснати със загуба от 8 мъртви бойци. Сърбите отричаха, че са минали българската граница и упрекваха българите... Сърбите лъжеха безбожно... Всеки човек знае добре, че българите тогава се нуждаеха от мир и че ползите им по никакъв начин не са разрешавали да атакуват сърбите и да провокират война. “
Въпреки напъните на княз Батенберг да възпре по изкусен път безумната случка на Сърбия, в три часа посреднощ на 2 ноември, Артур декор Хун е разсънен с известието, че Сърбия е оповестила война на България и че княз Батенберг потегля за София.
В момента на изненадващото нахлуване, осиротялата откъм команден състав не добре подготвена българска войска се намира на стотици километри от сръбско-българската граница, защото чака нахлуване от Турция. Прехвърлянето на пехота и артилерия в края на 19 век се прави постепенно и трудно. Съвременният човек мъчно може да си показа по какъв начин се върви пешком стотици и стотици километри по неприятни, прашни и кални пътища, при изчезнала или нищожна храна и здравна помощ.
За удивление на света българите се оправят!
Те изминават стотици километри за 2-3 денонощия и неотложно, без да имат време да отдъхнат, се хвърлят в пердах, защитавайки земята си от нашествениците. По границата със Сърбия малобройните български погранични отряди изненадват настъпващите многочислени войски на крал Милан с гневната си опозиция и съумяват да забавят сръбското настъпление, до момента в който дойдат подкрепленията.
Една млада, неопитна войска с двадесетгодишни пълководци пази независимостта, свободата и обединяването на България. Княз Александър I е на 28 години, началник-щабът – на 24, а военният министър е 29 годишен.
„ Само едно нещо липсваше на сръбската войска – българската смелост “
Артур декор Хун поредно изрежда всички военни, стратегически и политически преимущества на враговете на българското Съединение:
„ Сръбската войска във всяко отношение надминаваше българската. Тя имаше опитни генерали и офицери, един добре проведен общоприет щаб, превъзходни пушки, задоволителна конница и многочислена артилерия. А българската войска беше лишена, като че ли, от всички тези неща. Тя имаше, вместо опитни генерали, неопитни млади капитани и офицери, незадоволителна конница, малко топове, неприятни пушки и некомпетентен общоприет щаб. Само едно нещо липсваше на сръбската войска: българската смелост. “
На 2 ноември 1885 година княз Александър Батенберг насочва Манифест до българския народ:
" Всеки българин кадърен да носи оръжие да пристигна под знамената да се бие за своето родно място и независимост, за отбрана на земята ни от нахлуването на нападатели. ".
Призивът провокира невъобразим приток от доброволци.
Щабът на Източния корпус, който е най-отдалечен от западната граница, създава обстоен проект за прегрупиране, прочут като Марш маньовър.
Първи пехотен софийски полк изминава над 136 километра и на 5 ноември е на Сливнишката позиция, където макар умората от дългия път се хвърля в пердах с УРА на уста. Девета харманлийска тайфа от 2 до 7 ноември изминава пътя от Харманли до Сливница без нито един изоставащ боец. Преминавайки през София, бойците викат „ Ура “ и повдигат духа на популацията. По пътя са настигнати от Осми пехотен крайморски полк, който записва непостижим до през днешния ден в международната военна история връх, изминавайки 95 километра за 32 часа!
Българският народ стои хладнокръвен като скала и отблъсква с желязна ръка отровните стрели, отправени към него от северния исполин с дървените крака
Навярно днешният четец се пита: само че за какво не сме изучавали тези цялостни с екстаз към България репортажи в учебно заведение, за какво не знаем нищо за създателя й, за какво не сме го чували даже? Ето за какво. Заради този и други сходни пасажи, в които се четат думи неласкави към съветските домогвания по отношение на България, само че преизпълнени от удивление към бранещите своята самостоятелност българи:
„ Българската войска не се унищожи от отдръпването на развратните съветски офицери, а се укрепи още повече. Тази беше първата злонамерена постъпка на матушката срещу България; само че след нея последваха и следват още и до през днешния ден цяла върволяк подли дейности, подкупи, нихилистически покушения на българския държавен глава и доста други зловредни планове за задушаването на България. Но всички тези неприятни планове не можеха да намерят почва в България. Българският народ стои хладнокръвен като скала и отблъсква с желязна ръка отровните стрели, отправени към него от северния исполин с дървените крайници. “
Поколения българи бяха лъгани и възпитавани, че Русия, която Георги Раковски назовава „ постоянно проклета Русия “, е наша двойна освободителка и неизменима благодетелка. Това изяснява странния факт, че от всички претърпели руска окупация източно-европейски нации, единствено българите не са ваксинирани от антибългарското „ русофилство “.
Дълги години не ни бе позволявано да четем освен непознатите създатели, само че даже и българските възрожденци, десетилетия бяха преиначавани и премълчавани думите на Ботев и Левски, публицистиката на Захарий Стоянов, брошурата на Раковски „ Преселение на българите в Русия “, гневните стихотворения на русофила Вазов, отправени към агресора Русия и т.н. Само и единствено, с цел да не си познаваме историята и да повтаряме безрезервно наизустена една фалшифицирана история.
На 6 септември 1885 година е осъществено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Три дни по-късно княз Александър Батенберг е посрещнат с неизразим екстаз в Пловдив.
Освободителката на България Русия се разгневява не на смешка на българите, а съветският император Александър III се обръща към турския султан с гледище да вкара постоянна османска войска и да възвърне статуквото. Облаците над България се сгъстяват и войната с Турция наподобява неизбежна. Княз Батенберг подрежда готовност.
В тези трагични дни на Пловдивската гражданска война, както назовават съвременниците провъзгласяването на Съединението, в България идва Артур декор Хун, боен сътрудник на „ Кьолнише Цайтунг ”. Изборът на авторитетния вестник по никакъв начин не е инцидентен. Пруският офицер е сътрудник на „ Кьолнише Цайтунг ” и по време на Руско-турската освободителна война (1887—1878) и е отличен ценител на България, Балканите и Русия.
Германският журналист остава в страната и по време на Сръбско-българската война. Неговите жадно четени от немската и европейската аудитория кореспонденции от мястото на действието са издадени като книга още през 1886 година в Лайпциг и същата година - и в Лондон! Книгата е била преведена и на български и издадена през 1887 и преиздадена през 1890.
И... потъва в давност цели 126 години чак до 2013, когато фондация Балкански културен конгрес, Пловдив, я преиздава.
Защо ли? Защото изпълнените с екстаз от българския народ страници от репортажите на един европейски журналист са изпълнени и с
горчиви констатации към съветската имперска политика
А това не бе преференциално на идеологическата агитация и на тезата, че видите ли Русия е наша безкористна освободителка и същинска благодетелка, теза, набивана в главите на българите от невръстна детска възраст в учебните заведения на комунистическа България.
Да разгърнем книгата на Артур декор Хун, видяла бял свят още веднъж благодарение на пловдивските родолюбци:
" Но русите не желаеха и да знаят за европейската дипломация и приготвяха тази страна не като независима страна, а като съветска губерния.
Българите се убедиха прекомерно скоро, че Русия обича доста България, само че не и българския народ. Великите сили в Берлинския конгрес не си сътвориха доста главоболия за бъдещето на България и Източна Румелия. Те знаеха прекомерно добре, че тези две области ще станат рано или късно съветска губерния. Договорът на Сан Стефано се промени единствено по формата си, само че не и по естеството си. Европейската дипломация знаеше добре, че Русия желае да употребява България и Източна Румелия като авангард за Цариград.Тя позволи Русия да свърши умерено работата си и чакаше по-благоприятни времена...
Европа не спря похода на Русия към Цариград, а единствено го отсрочи. Да, Европа сътвори още по-здрава почва за Русия и за бъдещите ѝ проекти. Ако сетне не излезе всичко по този начин, както желаеше Русия, това не е по виновност на Европа, а на българския народ и държавните му мъже. “
Артур декор Хун написа за патриотичната самопожертвувателност на българите, когато целият народ застава зад своя млад княз и пази като един обединяването на двете раздрани елементи на България. Проявените от българите мъжество и храброст в сръбско-българската война провокират възхищението и признанието на цяла тогавашна Европа:
„ Европа с огромно успокоение чакаше победоносните сръбски телеграми. “ - написа немският сътрудник и продължава: „ Печатът ѝ говореше към този момент за изискванията, които победоносният сръбски крал ще предложи на победените българи в София.
Бедната България и князът ѝ се считаха за изгубени
Целият свят хвърли камък върху тази нещастна страна и я не помни...
„ Успех, “ ти вълшебна, думо! Когато депешите от дребното българско селце Сливница дойдоха в света и го осведомиха: че фамозната сръбска войска е разрушена напълно; че българите със мощна офанзива смазаха три пъти по-силния неприятел; че княз Александър персонално предвождаше войските и че беше душата на успеха – о, каква смяна стана в този чудноват свят! Европа беше наелектризирана от българските триумфи. Никой не говореше към този момент за свалянето на княз Александър. Общественото мнение в Европа надигна своя заповеден глас и извика гръмко: „ Българите са герои; българите си извоюваха сами дипломата на свободата и независимостта; българите си върнаха Източна Румелия при Сливница! “
В Австрия, където фанатизмът за сърбите беше на дневен ред, публичното мнение се промени с неимоверна експедитивност. Най-значителният и най-големият публичен орган на тази страна,,Neue Freie Presse “ (Нова свободна преса) издигна високо своя глас за българите и споделяше: че желанията на достойния и храбрия български народ би трябвало да се удовлетворят; че блестящите им победи при Сливница им дават право за шампионата на Балканския полуостров. “
В репортажите си от мястото на събитието, декор Хун освен осведоми читателите за развиването на бойните дейности, само че печели огромна част от публичното мнение в Европа за българската идея. В тях той напомня и тогавашните си усещания (като сътрудник от Руско-турската освободителна война) от българите и България:
„ Първото, което забелязах беше това, че този сякаш „ изтерзан “ народ се намираше в такова богатство, в каквото малко нации се намират в цивилизована Европа. Това чудно изобретение направих освен аз, само че и всички съветски офицери и бойци. Те започнаха своя кръстоносен поход, с цел да избавят своите бъдещи еднокръвни братя от турско иго. Но какво откриха братушките в България при кръстоносния си поход? Те не откриха угнетени плебеи, а един заможен, богат народ, който се ползваше съвсем с по-големи права, в сравнение с самите му избавители! Навред чувах думите: „ Но болгары находятся в болье лучшем положении, чем мы русские...
Нийде в цяла България не срещнах ни най-малка диря от същинска беднотия, която в Русия се среща на всяка крачка. Всеки българин си има своя къщурка, своя равнища, свое лозе, свои волове, крави и овце, а също така и подготвени парички. С една дума: всеки български селяндур е, по парцел, дребен чокой. Следователно, в случай че се касаеше единствено за материални благосъстояния, то русите умерено можеха да пропуснат освобождението на България.
Най - положителното доказателство за благосъстоянието на страната е този аргументиран факт, че България цели шест месеца е хранила без усложнение цялата съветска войска.
Руското интендантство беше безпределно неприятно. То се грижеше единствено за своя джоб, само че не и за съветската армия. Ако трябваше да се надява единствено на него, то съветската войска би измряла 10 пъти от апетит. То проводи през Дунав едно незначително количество хранителни запаси, а освен това развалени. Какво би станало с съветската войска, в случай че не беше намерила задоволително храна в България? – Този въпрос може да си позволи всеки самичък, без да размишлява дълго време...
Разказите за потисничество на християнската вяра може да се оборят само посредством обстоятелството, че тя след 500 годишното робуване под турското робство не е претърпяла ни най-малка смяна в религиозните си традиции. Напротив, християнската вяра беше непокътната в България непокътната, както е била преди 500 години. Това не е небивалица, а жива истина, която не може да обори даже пресветейшият съветски синод. “
Поразителният прогрес на България след Освобождението
След като отбелязва, че стремежът на българите към независимост и политическа самостоятелност е подбуден не от друго, а от желанието им да имат своя национална страна, принадлежаща към европейската цивилизация, Артур декор Хун споделя с немското общество и изненадата си от големия прогрес, който българите са постигнали единствено за 6-7 години след Освобождението си: приветливи и некорумпирани български гранични чиновници, говорещи немски и френски, новопоявилите се в северозападна България спретнати и чисти хотели с европейско обслужване и разнообразно меню, отбелязва с екстаз новите пътища и положителните връзки:
„ При пътуването ми за София срещнах още доста други неща, които са най-хубавото доказателство, че българите не са спали от времето на освобождението си, а са работили прекалено много. Признаци на цивилизацията и напредъка са пощенските кутии, които открих съвсем във всичките по-големи села. В турското време не видях нито една следа от пощенски кутии в България. “
Той е слисан, че в България „ има превъзходни учебни заведения, положително правосъдно произвеждане и изрядна администрация “ и с учудване прибавя:
„ Младата страна спести за шест години 43,5 милиона златни лева… Другите страни не могат да спестят ни една продупчена пара, не могат даже да си покрият разноските, а вършат годишно дълг. “
Защо Русия е срещу Съединението?
Запознавайки читателите с България, Артур декор Хун не не помни да разяснява и политическите събития, протичащи сега: „ Русия беше първа от европейските сили, която съветваше Турция да окупира Източна Румелия “ написа той и прибавя:
„ И така, светът доживя до чудното представление, че не потърпевшата и в правото си нарушена Турция се обърна срещу българското съединяване, а … матушка Русия.
Матушка Русия не ръкопляскаше и не викаше отлично на смелите българи, а посипа незарасналата рана със сол... “
Защо прочее Русия е срещу Съединението на България? Артур декор Хун чудесно знае аргументите и не пропуща да ги спомене:
„ В същото време, когато княз Дондуков-Корсаков вкара организацията в България, комисарите на великите сили пък създадоха в Пловдив един „ органичен правилник “ за Източна Румелия. Тук още веднъж Русия се погрижи да се направи румелийският правилник по този начин, щото да стане турският генерал-губернатор петото колело в колата. Което значи: Русия направи невероятно съществуването на турския генерал-губернатор в Източна Румелия, ако му пристигна на разум да покаже, че е служител на султана. Но ние би трябвало да бъдем обективни и да признаем, че на двамата губернатори Алеко паша – Богоридис и Гавраил паша – Кръстевич, не им идваше в никакъв случай на разум, че са турски служители....
Над тях и над регионалното заседание висеше като ръководещ дух представителят на Царя, съветският общоприет консул в Пловдив. Отначало всичко вървеше без спънки, до момента в който въздействието на Русия не беше унищожено от самите ѝ представители в България. “
По-натам чудесно познавашият съветската имперска политика немски сътрудник излага аргументите за настъпилия раздор сред българския народ и Русия:
„ Русия се възползва от това събитие, прекатурна България и Източна Румелия в съветска губерния и сътвори в нея един съветски авангарден корпус, който беше подготвен всяка минута да нападне Турция. Русия мислеше да ръководи по своему Източна Румелия посредством генералния си консул от Пловдив, а България – посредством несамостоятелния „ bon jeune prince “ Александър декор Батенберг. Така назоваха княз Александър в Русия. Че Русия се е излъгала горчиво в това отношение, това ни демонстрира най-добре историята на идващите три месеца. Но аз отново мисля, че Русия е могла да реализира проектите си и да причисли към себе си двете страни един път вечно, в случай че бе удовлетворила, най-малко частично, справедливите стремежи на българския народ и в случай че е била по-внимателна при избора на оръдията за политиката си. “
Българите не са родени за бич и иго
Години анред и не инцидентно ни бе внушавано, в това число в учебно заведение, че ние българите имаме робска душeвност. Но ето какво написа немският ценител на Балканите и Русия:
„ Че България не е Туркмения, която може да се ръководи просто с бич, това Русия трябваше да знае. “ – написа Артур декор Хун. И продължава:
„ Ако другите не са знаели туй нещо, то е простимо. Но за Русия не е простимо, тъй като България беше за нея през цялостен един век основната точка за източната ѝ политика. Русия, затова, трябваше да познава България и българския народ, както себе си. Но не това беше казусът. Руските дипломати не изучиха добре характера на българския народ, та по тази причина се излъгаха горчиво. Те мислеха, че ще могат да ръководят българите с бич, както татарите и туркмените. Не господа, съветски дипломати, българите не са родени за бич и иго, а за независим, свободен живот. Лозунгът на българския народ е: „ Свобода, самостоятелност и България за себе си. “
След като излага имперските желания на Русия - причина за гнева й към непокорните българи, изплъзнали се от опеката й, опитният немски боен сътрудник среща читателите освен със събитията, само че и с ходовете на дипломацията на Великите сили.
Той оповестява, че в Цариград се организира конференция „ под пътеводната звезда на северните сили “ и категорично прецизира, че под „ северните сили “ има поради Русия, Германия и Австрия:
„ Посланиците на северните сили незабавно след експлоадирането на Пловдивската гражданска война посъветваха Турция да влезе с армия в Източна Румелия и да потуши въстанието със силата на оръжието. “
Турция активизира войската си, само че внимателно изчаква с нападението и Артур декор Хун разказва по-нататъшния ход на събитията:
„ Въпреки това, че конференцията бе решила да се възвърне остарелия ред в Източна Румелия, решението ѝ остана въпреки всичко на книга. “
В този трагичен миг Англия застава на българска страна и поддържа Съединението. Тя съумява да усмири гръцките искания и оказва дипломатически напън върху Турция да не бърза с въоръжен отговор. Румъния също е уверена да кротува.
Мобилизираните български войски се придвижват към турско-българската граница на юг в очакване на войната с директно наранена от нарушаването на Берлинския контракт Турция. В това време в Цариград се водят дипломатически договаряния.
Германският сътрудник написа:
„ Когато княз Александър беше съвсем изоставен от посланиците на великите сили, британският общоприет консул Ласцелес го съпровождаше във всичките му пътешествия сред София и Пловдив и показваше очевидно пред света, че могъща Англия покровителства България и княза ѝ.
Също и държанието на британския представител в Цариград, сър Уилям Уайт, показваше очевидно, че Англия в никакъв случай няма да се съгласи с решението на конференцията по отношение на окупирането на Източна Румелия от турските войски. Също по този начин няма да излъжем, в случай че приемем, че сър Уилям Уайт е издействал, щото Турция да не послуша препоръките на Русия, Германия и Австрия. Посланиците на северните сили се разгневиха дотам на британското твърдоглавие, щото оповестиха на британския представител, че ще свършат работата и без единодушието на Англия; само че това не беше така елементарно, както си представяха дипломатите на северните сили. Най-много се разгневи матушка Русия. “
Обявяване на сръбско-българската война
Кореспондентът на „ Кьолнише Цайтунг “ е в Пловдив, когато събитията стартират да се развиват с стремглава експедитивност. Той разказва сръбските погранични провокации на 1-и ноември и опровергава безсрамната неистина, че българите били навлезли в сръбска територия:
„ Отчисляването на княз Александър от съветската войска насърчи враждебните планове на Сърбия. Положението от час на час ставаше все по-критично и на 1 ноември дойде една депеша в Пловдив със наличие, че сърбите са нападнали една българска рота, само че били отблъснати със загуба от 8 мъртви бойци. Сърбите отричаха, че са минали българската граница и упрекваха българите... Сърбите лъжеха безбожно... Всеки човек знае добре, че българите тогава се нуждаеха от мир и че ползите им по никакъв начин не са разрешавали да атакуват сърбите и да провокират война. “
Въпреки напъните на княз Батенберг да възпре по изкусен път безумната случка на Сърбия, в три часа посреднощ на 2 ноември, Артур декор Хун е разсънен с известието, че Сърбия е оповестила война на България и че княз Батенберг потегля за София.
В момента на изненадващото нахлуване, осиротялата откъм команден състав не добре подготвена българска войска се намира на стотици километри от сръбско-българската граница, защото чака нахлуване от Турция. Прехвърлянето на пехота и артилерия в края на 19 век се прави постепенно и трудно. Съвременният човек мъчно може да си показа по какъв начин се върви пешком стотици и стотици километри по неприятни, прашни и кални пътища, при изчезнала или нищожна храна и здравна помощ.
За удивление на света българите се оправят!
Те изминават стотици километри за 2-3 денонощия и неотложно, без да имат време да отдъхнат, се хвърлят в пердах, защитавайки земята си от нашествениците. По границата със Сърбия малобройните български погранични отряди изненадват настъпващите многочислени войски на крал Милан с гневната си опозиция и съумяват да забавят сръбското настъпление, до момента в който дойдат подкрепленията.
Една млада, неопитна войска с двадесетгодишни пълководци пази независимостта, свободата и обединяването на България. Княз Александър I е на 28 години, началник-щабът – на 24, а военният министър е 29 годишен.
„ Само едно нещо липсваше на сръбската войска – българската смелост “
Артур декор Хун поредно изрежда всички военни, стратегически и политически преимущества на враговете на българското Съединение:
„ Сръбската войска във всяко отношение надминаваше българската. Тя имаше опитни генерали и офицери, един добре проведен общоприет щаб, превъзходни пушки, задоволителна конница и многочислена артилерия. А българската войска беше лишена, като че ли, от всички тези неща. Тя имаше, вместо опитни генерали, неопитни млади капитани и офицери, незадоволителна конница, малко топове, неприятни пушки и некомпетентен общоприет щаб. Само едно нещо липсваше на сръбската войска: българската смелост. “
На 2 ноември 1885 година княз Александър Батенберг насочва Манифест до българския народ:
" Всеки българин кадърен да носи оръжие да пристигна под знамената да се бие за своето родно място и независимост, за отбрана на земята ни от нахлуването на нападатели. ".
Призивът провокира невъобразим приток от доброволци.
Щабът на Източния корпус, който е най-отдалечен от западната граница, създава обстоен проект за прегрупиране, прочут като Марш маньовър.
Първи пехотен софийски полк изминава над 136 километра и на 5 ноември е на Сливнишката позиция, където макар умората от дългия път се хвърля в пердах с УРА на уста. Девета харманлийска тайфа от 2 до 7 ноември изминава пътя от Харманли до Сливница без нито един изоставащ боец. Преминавайки през София, бойците викат „ Ура “ и повдигат духа на популацията. По пътя са настигнати от Осми пехотен крайморски полк, който записва непостижим до през днешния ден в международната военна история връх, изминавайки 95 километра за 32 часа!
Българският народ стои хладнокръвен като скала и отблъсква с желязна ръка отровните стрели, отправени към него от северния исполин с дървените крака
Навярно днешният четец се пита: само че за какво не сме изучавали тези цялостни с екстаз към България репортажи в учебно заведение, за какво не знаем нищо за създателя й, за какво не сме го чували даже? Ето за какво. Заради този и други сходни пасажи, в които се четат думи неласкави към съветските домогвания по отношение на България, само че преизпълнени от удивление към бранещите своята самостоятелност българи:
„ Българската войска не се унищожи от отдръпването на развратните съветски офицери, а се укрепи още повече. Тази беше първата злонамерена постъпка на матушката срещу България; само че след нея последваха и следват още и до през днешния ден цяла върволяк подли дейности, подкупи, нихилистически покушения на българския държавен глава и доста други зловредни планове за задушаването на България. Но всички тези неприятни планове не можеха да намерят почва в България. Българският народ стои хладнокръвен като скала и отблъсква с желязна ръка отровните стрели, отправени към него от северния исполин с дървените крайници. “
Поколения българи бяха лъгани и възпитавани, че Русия, която Георги Раковски назовава „ постоянно проклета Русия “, е наша двойна освободителка и неизменима благодетелка. Това изяснява странния факт, че от всички претърпели руска окупация източно-европейски нации, единствено българите не са ваксинирани от антибългарското „ русофилство “.
Дълги години не ни бе позволявано да четем освен непознатите създатели, само че даже и българските възрожденци, десетилетия бяха преиначавани и премълчавани думите на Ботев и Левски, публицистиката на Захарий Стоянов, брошурата на Раковски „ Преселение на българите в Русия “, гневните стихотворения на русофила Вазов, отправени към агресора Русия и т.н. Само и единствено, с цел да не си познаваме историята и да повтаряме безрезервно наизустена една фалшифицирана история.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ