Даниела Горчева, специално за Faktor.bg*Истината е казана, но лъжата е

Даниела Горчева, особено за Faktor.bg*

„ Истината е казана, само че лъжата е все по този начин жива… “ (Наталия Горбаневска)
" И във висините безшумно е, така безшумно
мъгла се стеле над смоленския лес. "
Збигнев Херберт

Никой не оцеля след злополуката на полския държавен аероплан, разрушил се на 10 април 2010 година край Смоленск при опит да кацне. Загинаха президентът на Полша Лех Качински и брачната половинка му, починаха членове на Сейма и сенатори, почина цялото висше командване на полската армия…
Загинаха всичките 97 души, намиращи се на борда на самолета, в това число екипажа. Минаха години от този момент. Въпросите останаха без отговор.
Президентът Качински и съпътстващата го делегация трябваше да участват в Катин, покрай Смоленск, на възпоменание за 70-ата годишнина от избиването на 22 000 полски офицери и интелектуалци през 1940 година, осъществено от руския „ Народен комисариат на вътрешните работи ” (НКВД) по заповед на Сталин.

" Тази самолетна злополука е нова контузия за поляците, това е втори Катин " – писаха тогава непознатите коментатори.
По тъжна подигравка на ориста, трябваше да се случи тази покруса, с цел да може – цели 70 години по-късно – в международната преса да се заприказва за злокобното закононарушение, получило названието Катин.

СТАЛИН – основоположник на геноцидните практики

Втората международна война стартира през септември 1939 година с подялбата на Полша сред съюзилите си Хитлер и Сталин. И съвсем незабавно се трансформира в кървава кланица, в грубо изтребване на цивилно население, в всеобщи убийства, в обществено инженерство с чудовищни депортации на цели нации. Престъпленията на нацистите са известни. За тези на руските им приятели към момента се мълчи.
И по тази причина малко на брой знаят, че първите всеобщи убийства и първите чудовищни депортации по време на Втората международна война не са дело на нацистите.
А на руските Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). И са осъществени по заповед на Сталин.
През септември 1939 Червената войска нахлува в Полша. През април 1940 към този момент са избити над 22 хиляди полски офицери, а техните дами и деца са депортирани при ужасяващи условия в руските пустини.
Катин е събирателното име на тези всеобщи изтезания. Но в действителност Катинската горичка е единствено едно от трите места, където Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) заравя жертвите си.
В Катинската гора, където през април 1943 година германците се натъкват на всеобщ гроб с 4 500 избити поляци, намират безконечното си жилище единствено част от страдалците.

Заедно с полските офицери (които в цивилния си живот са лекари, инженери, учители, физици, публицисти и т.н.), още в първите дни на руската окупация Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) арестува и към 7 хиляди полски интелектуалци – адвокати, учени и писатели. Те са пръснати в разнообразни затвори, където ги подлагат на разпити за определяне на техните „ закононарушения “. Разпитите имат за цел и да открият до каква степен поляците са склонни към съдействие с окупаторите. Но множеството от задържаните остават непреклонни.
Същевременно 15 -те хиляди пленени полски офицери са съсредоточени в три лагера – Козелск (недалеч от Смоленск), Осташков (в Калининска област) и Старобелск (край Харков).
От един документ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от декември 1939 година излиза наяве, че руските управляващи не считат тези поляци за военнопленници, а за … „ контрареволюционери “.

Сталин освен искрено ненавижда Полша, само че счита полският национализъм за изключително рисков, защото няма никакво желание да изпуска плячката от ръцете си и да връща, когато и да било, окупираната полска територия.
Подозрителността и омразата му са разпалени в допълнение, когато Берия рапортува, че съгласно него полските военнопленници са непоправими. Повечето от поляците не се огъват и не демонстрират с нищо, че ще сътрудничат на руската власт.
Решението на Сталин е неотложно – полският хайлайф би трябвало да бъде погубен, с цел да бъде отстранена всякаква възможна бъдеща опозиция против руската окупация.
По-късно той ще приложи рецептата си и в останалите източно-европейски страни, окупирани от Червената войска. Също и в България, където безмилостно бе избит българският народен хайлайф.

Ако погледнем исторически обективно – не Хитлер, а Сталин е основоположник на геноцидните практики в историята на човечеството.
Далеч преди да стартира Втората международна война, Сталин ползва колосален геноцид чрез насилствен апетит в Украйна. Само за една година – през зимата на 1932/1933 по изключително непосилен метод са изтребени над 7 милиона украинци с така наречен Гладомор. Някои от жертвите са заравяни полуживи. Принудителният апетит докарва обезумелите хора до канибализъм.
Преди войната, единствено за интервала 1937 – 1941г. в Съветския съюз са избити или изпратени в концлагери над 11 милиона души.
За налагане на всеобщ гнет хората са разстрелвани на инцидентен принцип – включително по квоти за обособените региони. Мнозина, сред които и Хрушчов, молят Сталин да им бъде позволено да покачат квотата си с няколко хиляди. Само за интервала от август 1937 година до ноември 1938 година с печално известната заповед на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) № 00447 са разстреляни 390 хиляди и още толкоз изпратени в концлагерите на ГУЛАГ. А че системата на руските лагери ГУЛАГ съществува надалеч преди нацистите да стартират да основават своите концлагери, е неоспорим исторически факт.
Така че до момента в който Хитлер занапред ще натрупа позорния си опит, Сталин към този момент има зад тила си смразяваща кариера на всеобщ палач.

Сталиновият главорез Исай Берг – откривател на gasenvagen

Почти незнаен е и още един факт. Един от сталиновите палачи стахановци Исай Берг (1905—1939 г.) се популяризирал със необичайно откритие, наречено душегубка.
Душегубката представлявала фургон, в който била вкарвана тръба, бълваща изгорели отровни газове. Жертвите били събличани голи, връзвани и хвърляни във фургона със запушени уста. След това единствено извозвали труповете до авансово приготвените ями. Тези, които не умирали незабавно от задушаване, се намирали в безсъзнание и било елементарно да се доубият. Масовите убийства на Бутовския полигон траяли до 19 октомври 1938. Били разстреляни 20 765 души. Колко от тях са избити в душегубките, надали в миналото ще стане ясно.
Исай Берг е задържан на 4 август 1938 година по скалъпено обвиняване за присъединяване в терористическа организация, настояща вътре в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Разстрелян е на 7 март 1939 година Реабилитиран е посмъртно с решение на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики от 6 юни 1962 година
Едно е несъмнено. Че въпросната „ технология “ е приложена още през 1936 година, надалеч преди нацистките gasenvagen за обгазяване на евреи. Имали са от кое място да черпят хрумвания нацистите! По злокобна подигравка на ориста Исай Берг е евреин.

КАТИН 1940 – изтезанията и палачите

На 5 март 1940 година Сталин и членовете на Политбюро Ворошилов, Микоян и Молотов подписват предлагането на Берия за разстрел на десетките хиляди полски военнопленници.
Заповедта се отнася освен за петнайсетте хиляди поляци в трите лагера, само че също и към единайсет хиляди към този момент задържани за „ контрареволюционна активност “ жители на източна Полша, които са държани в пандизите.
Според руските документи в резултат на тази инструкция са екзекутирани 21 857 души.

Генерал Дмитрий Токарьов, някогашен шеф на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за Калинински регион разкрива, че през март 1940 година е извикан дружно с двама свои сътрудници от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) на инструктаж в Москва, където му е предадено, че „ най-висшите ешелони “ са решили поляците да бъдат убити и му е подредено да приведе заповедта в осъществяване.
Изглежда Токарьов не е вдъхвал задоволително доверие, тъй като от Москва са командировани опитни екзекутори – страховитата спецгрупа на Василий Блохин, генерал-майор госбезопасности.
Блохин е основният кремълски главорез, който в продължение на 30 години управлява разстрелите в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (съответно в МГБ и МВД) при Ягода, Ежов и Берия.
Известен е с това, че за годините на своята работа е разстрелял персонално сред 10 хиляди и 15 хиляди души и че персонално е разстрелял именития Тухачевски, журналиста Михаил Колцов, писателя Исак Бабел, фамозния сценичен режисьор Мейерхолд и даже някогашния си началник Ежов.
За „ героичните “ си каузи Василий Михайлович бил награден освен с лека кола „ Победа “ и златен часовник, само че и с три ордена „ Червено знаме “, с медал „ Ленин “, с медал „ Отечествена война “, първа степен и голям брой медали.
Спецгрупата на Блохин ловко съчетавала защитата на руските вождове и персонално на другаря Сталин с присъединяване си в всеобщите разстрели на „ националните врагове “.

Очевидци си спомнят,

че разстрелите доставяли голяма приятност на Блохин. Той се подготвял за тях с прецизността на умел хирург към интервенция: без да бърза надявал особено ушита дълга до земята кафява кожена престилка, кожени ръкавици до лактите, даже кожена фуражка с козирка и с нескривано наслаждение се оглеждал в огледалото. Което хвърля в смут даже сътрудниците му (вж Лорънс Рийс „ Тайните на Втората международна война “).
Под управлението на Блохин, Синегубов и Кривенко са разстреляни 6 300 поляци от Осташковския лагер. Самият Блохин за времето на командировката си в Калинин разстрелял персонално „ единствено “ 600 от тях. За което получава първия си медал „ Червено знаме “.
В Калининския затвор, където се правят част от изтезанията на поляците, две канцеларии са тапицирани с кадифе, с цел да бъде заглъхнал шумът от изстрелите. Първата нощ идват 343 поляка и палачите се озорват, не смогват. Разстрелите не престават и след изгрев.
Затова Блохин подрежда „ пратките “ с поляците от близкия Осташковски лагер да не надвишават 250 души на нощ. С тази численост към този момент се оправят сполучливо. Жертвата се повежда към така наречен Ленински ъгъл, а след инспекция на идентичността и слагане на белезници, водят нещастника в особено тапицираната стая. Изстрел в тила, изнасят тялото и процедурата се повтаря.
Нощите са къси, времето е малко и няколко по-низши чиновници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), в това число водачи и охранители, получават заповед да вземат участие в разстрелите. Убийците употребяват по-надеждните немски револвери „ Валтер “, само че освен това съществено натоварване, даже превъзходните немски револвери се повреждат и стартират да отхвърлят.

Пистолетите отхвърлят, само че не и руските свръхчовеци,

които след привършване на задачата провеждат прием, с цел да отпразнуват „ достижението “.
По подобен метод са избити и поляците от Старобелск, втория от трите военнопленнически лагера. Те са отвеждани в Харковския затвор, където Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) ги ликвидира един по един с изстрел в тила. След това телата са откарвани с камиони и заровени – сходно на тези от Калининския затвор – в всеобщ гроб в покрайнините на града. Също като при всеобщото кръвопролитие във Виница, осъществено през 1937-1938 година от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), очевидци помнят капещата от камионите кръв. Напоените с кръв брезенти се изгарят, само че кръвта от камионите дълго не може да бъде измита.



Ексхумиране на труповете през 1943 година

Единствено убийствата на полските пандизчии от лагера в Козелск са осъществени в отдалечената Катинска гора.

Единадесетгодишната Нина Воеводская е заведена от чичо си, офицер от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), „ да види поляците “. Той превежда нея и по-малката й сестра през постовете на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) до един авариен коловоз на няколко километра от Катинската гора, с цел да покаже на двете деца поляците в зарешетените вагони. После се оказва, че в дадени моменти убийците в гората не насмогват да гръмнат толкоз доста хора, по тази причина огромен брой поляци изчакват едно денонощие в аварийния коловоз край гара Гнездово, охранявани от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Нина споделя: „ Поляците ни махаха за привет от техните вагони. Те бяха млади, с военни униформи. Още помня какъв брой елегантни бяха. “ (вж Лорънс Рийс, „ Тайните на Втората международна война “). Поляците, прецизира английският историк, са уверени, че ги изпращат във военнопленнически лагер и не подозират участта си. Но от гара Гнездово те са откарани на групи с камиони в гората.
През 1943 година един съветски селяндур Олег Киселев, споделя: „ През пролетта на 1940 година в продължение на четири-пет седмици всеки ден в гората заминаваха три-четири камиона, натъпкани с хора... Чувах изстрелите и предсмъртните крясъци на хората... В нашия регион не бе загадка, че Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) разстрелва поляците. “
Но това не е краят на жестокостта, а единствено началото. Докато полските офицери и интелигенти са безжалостно разстрелвани в Катин, Калинин и Харков, в домовете на техните съпруги, деца, родители и близки нахлува Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).

*Материалът е оповестен за първи път през 2017 година, само че е настоящ и през днешния ден.