Политиците с прякори - бомбите със закъснител, които цъкат
Даниел Смилов,
Това, което се случва в България, от дълго време е срамно. Новото е, че срамът се интернационализира, откакто Политико в резюме заключи обстановката по този начин: " Каскета против Тиквата: българската мафия доближи точката на изкривяване ".
Заглавието е малко оптимистично обаче, тъй като " мафията " е по-здрава и устойчива, в сравнение с то допуска. В последна сметка " Тиквата " продължава да реди държавно управление и да твърди, че без него в политиката не може. Това, уви, се споделя и от една част от другояче почтената българска интелигенция, която страда от непонятен тиквено-стокхолмски синдром.
А " Каскетът " към момента е отпред на прокуратурата и обмисля трайна тактика за окопаването си в нея посредством шумни акции с каузи, които досега очевидно съзнателно е задържал. Всъщност малко преди да избухне абсурдът Гешев-Борисов беше контрактувано и държавно управление, съчетаващо ползите на " Тиквата ", " Каскета " и " Прасето ". Към тях трябваше да се причисли и " Джендъра ", че и Слави Трифонов за лукс. Но " Джендъра " се отдръпна, тъй като го хвана позор, въпреки че обяснението несъмнено е или по-битово, или по-конспиративно.
Мафиотски-звучащите прякори и тяхната доминация в българската политика са главната причина България да няма евроатлантическо (а все още и никакво) постоянно държавно управление. Не бива да се приказва за цялата политическа класа обаче – казусът е фокусиран във висшите управления на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Случващото се в правосъдната власт е блестящо доказателство: тази власт беше превърната в политически инструмент, който работи по подадена команда най-много от тях. Когато командата беше в интерес на Иван Гешев, Висш съдебен съвет, следствието и огромна част от съдиите действаха в сгода на основния прокурор и матросовски го защитаваха. Когато политическата команда се обърна, съвсем всички мигновено застанаха против него.
Политически подчинени фигури
Порокът не е единствено в Иван Гешев, заместникът му Сарафов и други подвластни магистрати, а в самата политическа зависимост на тези фигури, която очевидно се приключва, единствено когато някоя от тях разбере, че ще бъде жертвана, с цел да се резервира моделът.
А повода този модел да съществува са насъбраните кавги за политически лица - Борисов, Пеевски, Горанов и така нататък - следствието на които не е почнало, или е " на трупчета ", или се саботира до приключване на давностните периоди.
Крайно време е всички, които желаят евроатлантическо ръководство в България, да осъзнаят, че до момента в който стоим върху такива " бомби със закъснител ", те ще бъдат задействани постоянно в основни моменти, с цел да бъде дестабилизирана България и отклонена в евразийска посока.
Затова би трябвало да се търсят решения, които дават време на ГЕРБ и Движение за права и свободи да се оправят по някакъв метод с лидерските си проблеми, само че в същото време не хвърлят страната в безпорядък и не ускоряват позициите на про-евразийските играчи.
Има единствено едно решение
Какви могат да бъдат тези решения? Единственото е отдръпването на хората с прякори от политиката, само че тъй че про-европейските партии да не изгубят огромното си все още болшинство. Като междинна стъпка, ГЕРБ и Движение за права и свободи би трябвало да покажат благосклонност за смяна – конституционна, законодателна и лична – като поддържат държавно управление, без да вземат участие в изпълнителната власт. С тях може да бъде контрактувана стратегия, те да държат ключа към болшинството в Народното събрание, само че със сегашната си известност всяко тяхно присъединяване в изпълнителната власт бързо би взривило ръководството. Разгарянето на сегашния скандал е директна илюстрация на тази теза.
Когато има мощна афективна поляризация в обществото, истината става нейна първа жертва. Разделението на агитки прави обстоятелствата съвсем безполезни – всеки факт може да бъде вкаран в някаква интерпретация, преференциална за дадена политическа мощ.
Затова са доста редки и скъпи моментите, когато и двата поляризирани лагера съумяват - по една или друга причина - да заемат сходни позиции. Тези редки моменти са шансът истината да се наложи и обществото да се върне към някаква споделена действителност. От 2013 година насам българското общество е претърпяло такива моменти най-малко по следните въпроси:
- Цветан Василев за мнозина беше банкер на годината и стожер на българската политика. Но се трансформира в дезертьор, преследван от закона поради проблематичното ръководство на банкрутирала банка. Детайлите тук са значими, само че каквито и да са те, критиците на Василев от 2013 година се оказаха прави и техните причини бяха възприети от огромна част от неговите съдружници и бранители. Дори тези някогашни съдружници прекалиха с офанзивите и хвърлиха цялата виновност за проблема КТБ върху Василев, което също бе корист с истината;
- Делян Пеевски излезе изсъхнал от водата през 2013 година и 2014 година Беше изключен от прокурора Иван Гешев даже като очевидец по делото КТБ, на което Гешев дължи и шеметната си кариера. Но след попадането на Пеевски в листата " Магнитски ", бранителите му останаха главно към управлението на Движение за права и свободи и другарските им медии;
- Цветан Цветанов беше в един миг разтерзан от своите повече, в сравнение с от политическите му противници;
- Владислав Горанов беше отхвърлен от държавно управление на ГЕРБ за връзки с Движение за права и свободи, а по-късно попадна и в листата " Магнитски " за взимане на подкупи в подтекста на хазартната спекулация " Божков " ;
- Самият Васил Божков, който за мнозина бе еволюирал до почитан собственик на национална лотария, притежател и донор на обичан на народа тим и спомоществувател на близка до властта телевизия се трансформира за една нощ във зложелател на народа. Тук и критиците, и симпатизантите на ГЕРБ нямаха доста време за реакция, тъй като всичко се разви скоростно и подмолно. Самият Божков се самоинкриминира като човек, давал подкупи в огромни размери на Борисов и Горанов, което евентуално е било и част от аргументите за попадането му в листата " Магнитски ".
Борисов е първоначално и в края на веригата
На ред в този момент е Иван Гешев, който от " наслада " за ГЕРБ-ДПС се е трансформирал в явна тяхна печал. Сега ГЕРБ-ДПС вадят против него същите причини, с които критиците му стачкуваха против назначението му на поста. Че и доста по-лоши неща, стигащи до опити за ликвидиране и така нататък
Въпросът е, че истината за сходни лица въпреки всичко в последна сметка става ясно и в някакъв миг става необятно публично притежание. Всъщност краят и началото на тази верига – която може да бъде систематизирана като " хората с прякорите " – е Бойко Борисов. Това е фигурата в центъра на голямата политическа поляризация в България. Какъв е шансът неговата орис да е по-различна от тази на изброените нагоре човеци? Би трябвало този късмет да е незабележим, защото те и техните проблеми в действителност са артикул на модела на ръководство " Борисов ". Опитите за саниране и реабилитиране на патрона на всички (вече изгърмели) патрони обаче не престават.
Реалполитиката изисква " хората с прякорите " да се отдръпват по този начин, че да не опразнят политическото пространство в интерес на евразийците, част от които са към този момент радикални и на границата на здравия разсъдък. А някои са и оттатък нея. Ако България не желае да осъмне от неверната страна на новата желязна завеса, това е политическата задача, която би трябвало да се реши – по какъв начин да има евроатлантическо държавно управление, без присъединяване на хората с прякори в него.
Това, което се случва в България, от дълго време е срамно. Новото е, че срамът се интернационализира, откакто Политико в резюме заключи обстановката по този начин: " Каскета против Тиквата: българската мафия доближи точката на изкривяване ".
Заглавието е малко оптимистично обаче, тъй като " мафията " е по-здрава и устойчива, в сравнение с то допуска. В последна сметка " Тиквата " продължава да реди държавно управление и да твърди, че без него в политиката не може. Това, уви, се споделя и от една част от другояче почтената българска интелигенция, която страда от непонятен тиквено-стокхолмски синдром.
А " Каскетът " към момента е отпред на прокуратурата и обмисля трайна тактика за окопаването си в нея посредством шумни акции с каузи, които досега очевидно съзнателно е задържал. Всъщност малко преди да избухне абсурдът Гешев-Борисов беше контрактувано и държавно управление, съчетаващо ползите на " Тиквата ", " Каскета " и " Прасето ". Към тях трябваше да се причисли и " Джендъра ", че и Слави Трифонов за лукс. Но " Джендъра " се отдръпна, тъй като го хвана позор, въпреки че обяснението несъмнено е или по-битово, или по-конспиративно.
Мафиотски-звучащите прякори и тяхната доминация в българската политика са главната причина България да няма евроатлантическо (а все още и никакво) постоянно държавно управление. Не бива да се приказва за цялата политическа класа обаче – казусът е фокусиран във висшите управления на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Случващото се в правосъдната власт е блестящо доказателство: тази власт беше превърната в политически инструмент, който работи по подадена команда най-много от тях. Когато командата беше в интерес на Иван Гешев, Висш съдебен съвет, следствието и огромна част от съдиите действаха в сгода на основния прокурор и матросовски го защитаваха. Когато политическата команда се обърна, съвсем всички мигновено застанаха против него.
Политически подчинени фигури
Порокът не е единствено в Иван Гешев, заместникът му Сарафов и други подвластни магистрати, а в самата политическа зависимост на тези фигури, която очевидно се приключва, единствено когато някоя от тях разбере, че ще бъде жертвана, с цел да се резервира моделът.
А повода този модел да съществува са насъбраните кавги за политически лица - Борисов, Пеевски, Горанов и така нататък - следствието на които не е почнало, или е " на трупчета ", или се саботира до приключване на давностните периоди.
Крайно време е всички, които желаят евроатлантическо ръководство в България, да осъзнаят, че до момента в който стоим върху такива " бомби със закъснител ", те ще бъдат задействани постоянно в основни моменти, с цел да бъде дестабилизирана България и отклонена в евразийска посока.
Затова би трябвало да се търсят решения, които дават време на ГЕРБ и Движение за права и свободи да се оправят по някакъв метод с лидерските си проблеми, само че в същото време не хвърлят страната в безпорядък и не ускоряват позициите на про-евразийските играчи.
Има единствено едно решение
Какви могат да бъдат тези решения? Единственото е отдръпването на хората с прякори от политиката, само че тъй че про-европейските партии да не изгубят огромното си все още болшинство. Като междинна стъпка, ГЕРБ и Движение за права и свободи би трябвало да покажат благосклонност за смяна – конституционна, законодателна и лична – като поддържат държавно управление, без да вземат участие в изпълнителната власт. С тях може да бъде контрактувана стратегия, те да държат ключа към болшинството в Народното събрание, само че със сегашната си известност всяко тяхно присъединяване в изпълнителната власт бързо би взривило ръководството. Разгарянето на сегашния скандал е директна илюстрация на тази теза.
Когато има мощна афективна поляризация в обществото, истината става нейна първа жертва. Разделението на агитки прави обстоятелствата съвсем безполезни – всеки факт може да бъде вкаран в някаква интерпретация, преференциална за дадена политическа мощ.
Затова са доста редки и скъпи моментите, когато и двата поляризирани лагера съумяват - по една или друга причина - да заемат сходни позиции. Тези редки моменти са шансът истината да се наложи и обществото да се върне към някаква споделена действителност. От 2013 година насам българското общество е претърпяло такива моменти най-малко по следните въпроси:
- Цветан Василев за мнозина беше банкер на годината и стожер на българската политика. Но се трансформира в дезертьор, преследван от закона поради проблематичното ръководство на банкрутирала банка. Детайлите тук са значими, само че каквито и да са те, критиците на Василев от 2013 година се оказаха прави и техните причини бяха възприети от огромна част от неговите съдружници и бранители. Дори тези някогашни съдружници прекалиха с офанзивите и хвърлиха цялата виновност за проблема КТБ върху Василев, което също бе корист с истината;
- Делян Пеевски излезе изсъхнал от водата през 2013 година и 2014 година Беше изключен от прокурора Иван Гешев даже като очевидец по делото КТБ, на което Гешев дължи и шеметната си кариера. Но след попадането на Пеевски в листата " Магнитски ", бранителите му останаха главно към управлението на Движение за права и свободи и другарските им медии;
- Цветан Цветанов беше в един миг разтерзан от своите повече, в сравнение с от политическите му противници;
- Владислав Горанов беше отхвърлен от държавно управление на ГЕРБ за връзки с Движение за права и свободи, а по-късно попадна и в листата " Магнитски " за взимане на подкупи в подтекста на хазартната спекулация " Божков " ;
- Самият Васил Божков, който за мнозина бе еволюирал до почитан собственик на национална лотария, притежател и донор на обичан на народа тим и спомоществувател на близка до властта телевизия се трансформира за една нощ във зложелател на народа. Тук и критиците, и симпатизантите на ГЕРБ нямаха доста време за реакция, тъй като всичко се разви скоростно и подмолно. Самият Божков се самоинкриминира като човек, давал подкупи в огромни размери на Борисов и Горанов, което евентуално е било и част от аргументите за попадането му в листата " Магнитски ".
Борисов е първоначално и в края на веригата
На ред в този момент е Иван Гешев, който от " наслада " за ГЕРБ-ДПС се е трансформирал в явна тяхна печал. Сега ГЕРБ-ДПС вадят против него същите причини, с които критиците му стачкуваха против назначението му на поста. Че и доста по-лоши неща, стигащи до опити за ликвидиране и така нататък
Въпросът е, че истината за сходни лица въпреки всичко в последна сметка става ясно и в някакъв миг става необятно публично притежание. Всъщност краят и началото на тази верига – която може да бъде систематизирана като " хората с прякорите " – е Бойко Борисов. Това е фигурата в центъра на голямата политическа поляризация в България. Какъв е шансът неговата орис да е по-различна от тази на изброените нагоре човеци? Би трябвало този късмет да е незабележим, защото те и техните проблеми в действителност са артикул на модела на ръководство " Борисов ". Опитите за саниране и реабилитиране на патрона на всички (вече изгърмели) патрони обаче не престават.
Реалполитиката изисква " хората с прякорите " да се отдръпват по този начин, че да не опразнят политическото пространство в интерес на евразийците, част от които са към този момент радикални и на границата на здравия разсъдък. А някои са и оттатък нея. Ако България не желае да осъмне от неверната страна на новата желязна завеса, това е политическата задача, която би трябвало да се реши – по какъв начин да има евроатлантическо държавно управление, без присъединяване на хората с прякори в него.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ