Коронавирус: пет мерки, за да не се върне България десетилетия назад
Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Член е на групата специалисти по политическите партии на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Анализът му е от " Дойче веле ".
Хибридните уеб сайтове от седмица насам изпушват. Те се надпреварват да отписват Европейския съюз и за следващ път оповестяват неговата гибел. Както, несъмнено, и гибелта на еврото. Оплакват и " неналичието на европейска взаимност " и я съпоставят благодарение на Путин за Италия, изпратена с няколко самолета. Изобщо, по какъв начин човек в една такава обстановка да не разгради Европейски Съюз и да махне всички наказания за Русия. А за какво не и да кандидатства (индивидуално поне) за Евразийския съюз и рублозоната.
С тези внушения към този момент би трябвало да сме привикнали - те не са повече от семпла агитация на приятелски славянски президенти с нездравословен уклон към дълговечност. В този хор на оплаквачките на неналичието на европейска взаимност обаче ненадейно се включи и министър председателят на България Бойко Борисов. Той героически съобщи, че в рецесията всички са се затворили и мислят единствено за себе си. Ние, българите, би трябвало да разчитаме единствено на себе си, т.е. на него.
И на сходни премиерски откровения сме се наслушали.
В последна сметка рецесия е, всички са изнервени, обикновено е човек да се изпусне. А и на фона на положителните неща, които държавното управление прави в една тежка обстановка, реторическите забежки са най-малкият проблем. Все отново, обаче, коства си съществено да се мисли за положението на европейската интеграция във време на извънредно остра рецесия. Ако Европейски Съюз не успее да излезе взаимен и ефикасен от нея, хибридните сирени ще станат оглушителни.
От българска позиция, в случай че има вяра за допустим излаз от актуалното изключително състояние, то тя е обвързвана с интелигентни дейности и солидни стопански ограничения както на равнище Европейски Съюз, по този начин и от европейските държавни управления и еврозоната. Тези ограничения са следните:
1. В кратковременен проект Европейски Съюз ще даде финансова помощ за справяне със здравните аспекти на рецесията. За България свежите пари към този момент са към милиард и половина евро, като в тази сума влизат неизползвани еврофондове и поддръжка за ликвидността на финансовата система. Това не е доста, само че е добре пристигнало като първи омекотител на икономическия удар. В този проект са доста значими ограниченията, които на равнище Европейски Съюз ще подсигуряват продължаването на придвижването на артикули през континента (т.нар. зелени коридори): блокирането на транспорта ще е пагубно за всички. И най-после, общо закупуване на избрани материали и съоръжение също би било нещо положително в тази обстановка. Примерът на Германия, която одобри да лекува италиански пациенти, също е нещо, което е добре да прерасне в солидарна политика на равнище ЕС;
2. Много по-важно е какви ще са дълготрайните стопански ограничения на Европейски Съюз в рецесията. Част от тях към този момент са налице и се състоят в разхлабване на финансовите ограничавания за вдишване на обществен дълг и недостиг в еврозоната. Също по този начин след рецесията от 2012 година ЕЦБ към този момент има принадлежности за гарантиране на неограничена ликвидност в изключителна обстановка, а актуалната е тъкмо такава. Това е доста значимо, тъй като банкова рецесия би трябвало да бъде изключена като опция още занапред. България не съумя да влезе в чакалнята на еврозоната, само че все пак би трябвало да настояваме за съществени гаранции от страна на Европейски Съюз при вероятно утежняване на финансовата обстановка у нас. Тъй като сме в напреднали договаряния с еврозоната и защото политиката ни досега е била рационална, имаме положителни причини да си осигурим евентуална финансова поддръжка като гаранция, която най-вероятно няма да има потребност да употребяваме.
3. Истинската дълготрайна мярка за стабилизирането на стопанските системи в Европейски Съюз ще пристигна посредством поемането на забележителен обществен дълг от страна на държавните управления на държавите-членки. Тази мярка би била ефикасна, в случай че е координирана сред всички: както като размер, по този начин и като тактика за консумиране на средствата. От управлението на Европейски Съюз заговориха за " Европейски проект Маршал ", само че това е метафора. Целият бюджет на Европейски Съюз е към 170 милиарда евро (колкото Брутният вътрешен продукт на Гърция), тъй че сходен проект не може да бъде осъществен от Брюксел. Задачата на Европейска комисия ще е да координира в тази посока държавните управления на огромните страни - Германия, Франция, Италия и така нататък. Франция и Испания желаеха основаването на еврооблигации за справяне с тази обстановка. Това би бил дълг, зад който солидарно стоят всички европейски страни. Германия евентуално ще наложи несъгласие над този проект, тъй като тя обичайно е срещу поемането на отговорност за задълженията на другите. Но в случай че ЕЦБ продължи като антикризисна мярка да изкупува дългови бумаги на всички страни в неограничени количества (макар и косвено през комерсиалните банки), солидаризирането на обществения дълг в еврозоната ще стане неизбежно. Германия надали ще блокира сходна мярка, тъй като това би бил краят на еврозоната.
4. Не е изключено рецесията да докара и до увеличение на размера на Европейския стабилизационен механизъм - един наднационален инструмент на страните от еврозоната. Неговите благоприятни условия все още са да дава до 700 милиарда заеми на страни-членки в затруднена обстановка. През 2012 рецесията докара до основаването на този механизъм. Настоящата рецесия може да окуражи неговото разгръщане. България няма директен достъп до парите от този фонд, тъй като се забави с еврочленството си. Но по този начин или другояче една по-силна еврозона би играла безспорна стабилизираща роля в България, а би могла и да окаже по-адекватна помощ на страната при изостряне на обстановката.
5. България несъмнено ще се наложи да поеме нов, забележителен дълг в някакъв миг. Правителството е право да не изразходва тази опция при започване на рецесията, само че и би било безразсъдно да няма подготвеност за излизане на пазарите на дългови бумаги в подобаващ миг. Една постоянна еврозона би облекчила доста и нашата обстановка при сходна вероятност.
Този къс разбор цели да покаже до каква (огромна) степен българската стабилизация зависи от ситуацията в Европейски Съюз и ограниченията, предприемани от страните членки. Всеки относително оптимистичен сюжет би залагал на триумфа на гореизброените ограничения. В противоположен случай размерите на идната рецесия биха могли да ни върнат десетилетия обратно. А концепцията, че всяка страна ще се избавя поотделно, е просто директен път към предишното. Но в неговата най-безславна форма.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1124)
Хибридните уеб сайтове от седмица насам изпушват. Те се надпреварват да отписват Европейския съюз и за следващ път оповестяват неговата гибел. Както, несъмнено, и гибелта на еврото. Оплакват и " неналичието на европейска взаимност " и я съпоставят благодарение на Путин за Италия, изпратена с няколко самолета. Изобщо, по какъв начин човек в една такава обстановка да не разгради Европейски Съюз и да махне всички наказания за Русия. А за какво не и да кандидатства (индивидуално поне) за Евразийския съюз и рублозоната.
С тези внушения към този момент би трябвало да сме привикнали - те не са повече от семпла агитация на приятелски славянски президенти с нездравословен уклон към дълговечност. В този хор на оплаквачките на неналичието на европейска взаимност обаче ненадейно се включи и министър председателят на България Бойко Борисов. Той героически съобщи, че в рецесията всички са се затворили и мислят единствено за себе си. Ние, българите, би трябвало да разчитаме единствено на себе си, т.е. на него.
И на сходни премиерски откровения сме се наслушали.
В последна сметка рецесия е, всички са изнервени, обикновено е човек да се изпусне. А и на фона на положителните неща, които държавното управление прави в една тежка обстановка, реторическите забежки са най-малкият проблем. Все отново, обаче, коства си съществено да се мисли за положението на европейската интеграция във време на извънредно остра рецесия. Ако Европейски Съюз не успее да излезе взаимен и ефикасен от нея, хибридните сирени ще станат оглушителни.
От българска позиция, в случай че има вяра за допустим излаз от актуалното изключително състояние, то тя е обвързвана с интелигентни дейности и солидни стопански ограничения както на равнище Европейски Съюз, по този начин и от европейските държавни управления и еврозоната. Тези ограничения са следните:
1. В кратковременен проект Европейски Съюз ще даде финансова помощ за справяне със здравните аспекти на рецесията. За България свежите пари към този момент са към милиард и половина евро, като в тази сума влизат неизползвани еврофондове и поддръжка за ликвидността на финансовата система. Това не е доста, само че е добре пристигнало като първи омекотител на икономическия удар. В този проект са доста значими ограниченията, които на равнище Европейски Съюз ще подсигуряват продължаването на придвижването на артикули през континента (т.нар. зелени коридори): блокирането на транспорта ще е пагубно за всички. И най-после, общо закупуване на избрани материали и съоръжение също би било нещо положително в тази обстановка. Примерът на Германия, която одобри да лекува италиански пациенти, също е нещо, което е добре да прерасне в солидарна политика на равнище ЕС;
2. Много по-важно е какви ще са дълготрайните стопански ограничения на Европейски Съюз в рецесията. Част от тях към този момент са налице и се състоят в разхлабване на финансовите ограничавания за вдишване на обществен дълг и недостиг в еврозоната. Също по този начин след рецесията от 2012 година ЕЦБ към този момент има принадлежности за гарантиране на неограничена ликвидност в изключителна обстановка, а актуалната е тъкмо такава. Това е доста значимо, тъй като банкова рецесия би трябвало да бъде изключена като опция още занапред. България не съумя да влезе в чакалнята на еврозоната, само че все пак би трябвало да настояваме за съществени гаранции от страна на Европейски Съюз при вероятно утежняване на финансовата обстановка у нас. Тъй като сме в напреднали договаряния с еврозоната и защото политиката ни досега е била рационална, имаме положителни причини да си осигурим евентуална финансова поддръжка като гаранция, която най-вероятно няма да има потребност да употребяваме.
3. Истинската дълготрайна мярка за стабилизирането на стопанските системи в Европейски Съюз ще пристигна посредством поемането на забележителен обществен дълг от страна на държавните управления на държавите-членки. Тази мярка би била ефикасна, в случай че е координирана сред всички: както като размер, по този начин и като тактика за консумиране на средствата. От управлението на Европейски Съюз заговориха за " Европейски проект Маршал ", само че това е метафора. Целият бюджет на Европейски Съюз е към 170 милиарда евро (колкото Брутният вътрешен продукт на Гърция), тъй че сходен проект не може да бъде осъществен от Брюксел. Задачата на Европейска комисия ще е да координира в тази посока държавните управления на огромните страни - Германия, Франция, Италия и така нататък. Франция и Испания желаеха основаването на еврооблигации за справяне с тази обстановка. Това би бил дълг, зад който солидарно стоят всички европейски страни. Германия евентуално ще наложи несъгласие над този проект, тъй като тя обичайно е срещу поемането на отговорност за задълженията на другите. Но в случай че ЕЦБ продължи като антикризисна мярка да изкупува дългови бумаги на всички страни в неограничени количества (макар и косвено през комерсиалните банки), солидаризирането на обществения дълг в еврозоната ще стане неизбежно. Германия надали ще блокира сходна мярка, тъй като това би бил краят на еврозоната.
4. Не е изключено рецесията да докара и до увеличение на размера на Европейския стабилизационен механизъм - един наднационален инструмент на страните от еврозоната. Неговите благоприятни условия все още са да дава до 700 милиарда заеми на страни-членки в затруднена обстановка. През 2012 рецесията докара до основаването на този механизъм. Настоящата рецесия може да окуражи неговото разгръщане. България няма директен достъп до парите от този фонд, тъй като се забави с еврочленството си. Но по този начин или другояче една по-силна еврозона би играла безспорна стабилизираща роля в България, а би могла и да окаже по-адекватна помощ на страната при изостряне на обстановката.
5. България несъмнено ще се наложи да поеме нов, забележителен дълг в някакъв миг. Правителството е право да не изразходва тази опция при започване на рецесията, само че и би било безразсъдно да няма подготвеност за излизане на пазарите на дългови бумаги в подобаващ миг. Една постоянна еврозона би облекчила доста и нашата обстановка при сходна вероятност.
Този къс разбор цели да покаже до каква (огромна) степен българската стабилизация зависи от ситуацията в Европейски Съюз и ограниченията, предприемани от страните членки. Всеки относително оптимистичен сюжет би залагал на триумфа на гореизброените ограничения. В противоположен случай размерите на идната рецесия биха могли да ни върнат десетилетия обратно. А концепцията, че всяка страна ще се избавя поотделно, е просто директен път към предишното. Но в неговата най-безславна форма.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1124)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ