Все пак извънредното положение не бива да суспендира мисленето
Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Член е на групата специалисти по политическите партии на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Анализът му е от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".
Коронавирусът изважда на показ характера и най-интимните убеждения на хората за обществото и света. Това важи и за обществените фигури в България. Възможността да се изявяват медийно в изключителната обстановка се отразява добре на някои от тях и те съумяват да излъчват мяра, разсъдък и угриженост за останалите. Други обаче с блеснал взор незабавно заприказваха за " съвсем военно състояние " (каквото и да значи това) и многозначно намекнаха, че демокрацията би трябвало да бъде суспендирана, тъй като след вируса можело да няма кой да гласоподава. Трети пък замечтано обявиха, че Западът с неговия декадентен демократизъм към този момент бил ритнал кофата и бъдещето (отново) било на тоталитарния автократизъм.
Опиатът на принудата
В пъстрия набор сред безгрижната безнаказаност пред опасността и нездравата самовъзбуда от наказателната принуда и авторитаризма, държанието и говоренето на шефа на изключителния щаб военачалник Мутафчийски наподобява премерено и професионално. Поне към този момент. Особено положително усещане прави отводът му от тарикатско политизиране на тематиката, което е освежаващо изключение за публичния ни живот.
Политическите реакции на рецесията с вируса също са като цяло съответни. Управляващите обаче към момента не са разбрали изцяло един основен миг. Извънредното състояние не е позволение за ограничение на всички цивилен права. На първо място: самата конституция не разрешава ограничението на някои права. Но и от останалите не всички се обезсилват поради оповестяването на изънредност. В закона за изключителното състояние би трябвало да се посочат ясно и изрично единствено тези права, за които е в действителност належащо да бъдат краткотрайно суспендирани. В случая това би трябвало да са най-много правата, свързани със свободата на напредване - и то не всички, а основно тези, чието ограничение може да докара и до ограничение на болестта.
Наши институции към този момент взеха да злоупотребяват с изключителната си власт. Наказателното гонене на медици, които декларират, че болничното заведение им не е готова за рецесията, е да вземем за пример сходна корист, която не трябва да остане ненаказана поради изключителната обстановка. За задачата обаче - наред с готовност за отбрана на правовата страна - е належащо министър Кирилов най-сетне да измисли процедура за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор за ръководството на мощно йерархизираната му институция. Все отново изключителното състояние не трябва да суспендира мисленето: самата конституция упорства, че свободата на мисълта е неприкосновена.
Идеята, че с жестока наказателна принуда обществото ще бъде насила да съблюдава разпоредбите, е като цяло неудачна. Никоя страна не може да си разреши да постави служител на реда до всеки жител, с цел да следи неговото държание. Спазването на закона се дължи най-много на убедеността на голямата част от хората, че ограниченията са нужни. Затова е добре, че изключителният щаб професионално изяснява какво би трябвало да се предприеме, какво сме постигнали, какво още има да се прави и така нататък
Разумът на солидарността
От основна значимост в този момент са най-много солидарността и емпатията в обществото. Именно това е силата, която ще помогне за превъзмогване на рецесията. В България към този момент се вижда консолидация на хората към институциите, борещи се против вируса. Прояви на спонтанна взаимност като дарения, набиране на доброволци и ръкопляскания за медиците са най-видимите форми на този феномен. По-важното е обаче, че лекари, медицински сестри, служители на реда, държавни чиновници, продавачи, служащи по фабрики и бензиностанции и така нататък съзнателно и отговорно извършват отговорностите си в една среда, която е евентуално рискова за тяхното здраве. Масовото съблюдаване на разпоредбите също е проява на тази сила на солидарността и емпатията.
Има два типа взаимност и емпатия. Едната е естествена и е ориентирана към най-близките до нас. Всеки изпитва особена угриженост за обичаните, децата, родителите, роднините. Колкото по-близо е някой до нас, толкоз по-силна е естествената емпатия към него.
Втората взаимност е социална и по тази причина е по-абстрактна и универсална. Тя е ориентирана към всички членове на групи, към които принадлежим: града, нацията, Европа, човечеството. Тази социална по своя темперамент емпатия се възпитава и даже от време на време опонира на някои наши базови инстинкти и страсти. Кант е бил един от създателите, които са считали, че тази взаимност е най-ценното, заложено у нас.
През последните дни конфликтът сред естествената и публичната емпатия беше демонстриран в проблема с дарението на предприемач, който изиска респираторни апарати, закупени от него, да се употребяват с преимущество от най-близките му (на фамилно и фирмено ниво). Реакцията на българското общество беше показателна: в обстановки като сегашната хората би трябвало да бъдат третирани като равни. Всеки да има еднакъв късмет да оцелее.
Възходът на популизма по света през последните години беше успех на естествената взаимност над публичната. Популистът е този, който ни убеждава, че не изискуем никому нищо и че в случай че сме солидарни, би трябвало да бъдем такива единствено по отношение на най-близките до нас: фамилията и най-вече етноса и нацията. И в рецесията с ковид видяхме, че политици с популистки уклон са склонни да трансферират виновността на " чужденците " - китайците, европейците, малцинствата, мигрантите, ромите и така нататък Дори в Европа някои страни по този начин затвориха границата си, че оставиха хиляди непознати жители да бедстват по техните пътища (Унгария например).
Този път обаче естествената взаимност няма да е задоволителна. Първо: вирусът е световен проблем и би трябвало да бъде преборен от всички. Защото в случай че всички се оправим, само че Индия, да кажем, не успее, нищо няма да се получи и всички ще пострадат. Затова координираните ограничения на всички страни са от основна значимост - Борис Джонсън също го разбра.
Второ - и още по-съществено: икономическото избавление от следствията, до които ще докара тази рецесия, зависи от солидната и координирана реакция на Европейски Съюз, Съединени американски щати, Китай и другите огромни стопански системи. На такава реакция се дължеше триумфът на ограниченията след финансовия колапс от 2008 година. Без такава реакция не можем да се надяваме на нищо положително. За нас българите общите дейности на Европейски Съюз и еврозоната ще са от решаващо значение. Сама стопанска система, пък било то и със здрава финансова политика, може бързо да стане уязвима.
От тази позиция публичната взаимност не е просто хуманизъм или пък угриженост за някакви нереални полезности. Дори приключен утилитарист би схванал, че в тази ситуация спасението на обособения човек зависи от спасението на доста други хора, които нито са му близки, нито са му познати.
Болестите идват и си отиват. Непосредствената ни задача е тази да не се окаже всеобщо смъртоносна. А по-трудната задача е в битката си за оцеляване да не се поддадем на изкушението да изхвърлим правата, демокрацията и публичната взаимност.
" Пази се, драги ми Смехурко! "
В " Патиланско царство " Ран Босилек има една глава за испанския грип след Първата международна война. Ето няколко пасажа от нея - за карантината, медикаментите и изгодата от багра, които са настоящи и в днешната обстановка (макар че през днешния ден баба Цоцолана е в по-голяма заплаха от Патиланчо):
Драги ми Смехурко,
Болен бях. Оздравях. И в този момент ти пиша, какво си претеглих от новата болест. ()
Съвсем внезапно тая пуста болест на легло ме постави. Уплаши се доста баба Цоцолана.
- Инфлуенца, Боже! Оле, Патилане! Стана тя що стана! И мене ще хване! Че какво ще вършим, в случай че легнем двама! ( )
След малко дойде Данчовият баща. (...)
И той ме прегледа, медикаменти написа и на баба рече:
- Нищо ужасно няма. По три жълти праха всеки ден ще взема. Ще прави гаргара. И в носа му капки нагъсто ще капваш. Па и ти си капвай и прави гаргара, с цел да се предпазиш, въпреки да си остаряла. Но най-важно, гледай строго да го пазиш - три дни да не става. И цяла неделя на открито да не мърда. С никакви приятели да не поиграва. Че таз нова болест елементарно се предава. ()
- Патиланци правилни, скоро ще се срещнем. Но вий се пазете! Аз като изляза, други да не легне! Като баба всички до един сторете! Преди да сте заболели, медикаменти вземете! Сега за лъжици чорбени идете! Аз ще ви налея на всички гаргара, а вий си капнете от моите капки сами в носовете!
И хукна незабавно моята тайфа. С лъжици се върна. Налях им гаргара. Капките им дадох. Доде се обърна, баба Цоцолана крепко ме прегърна, па ме поналожи (в случая по изключение Патиланчо е натрапен безпричинно поради разхищаване на лекарство за другите деца - бел. авт.)
И кихаха заедно дребните нослета, и надалеч избяга заболяването проклета. Пази се от нея, драги ми Смехурко!
Поздрав най-сърдечен!
Твой другар безконечен:
Весел Патиланчо "
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (753)
Коронавирусът изважда на показ характера и най-интимните убеждения на хората за обществото и света. Това важи и за обществените фигури в България. Възможността да се изявяват медийно в изключителната обстановка се отразява добре на някои от тях и те съумяват да излъчват мяра, разсъдък и угриженост за останалите. Други обаче с блеснал взор незабавно заприказваха за " съвсем военно състояние " (каквото и да значи това) и многозначно намекнаха, че демокрацията би трябвало да бъде суспендирана, тъй като след вируса можело да няма кой да гласоподава. Трети пък замечтано обявиха, че Западът с неговия декадентен демократизъм към този момент бил ритнал кофата и бъдещето (отново) било на тоталитарния автократизъм.
Опиатът на принудата
В пъстрия набор сред безгрижната безнаказаност пред опасността и нездравата самовъзбуда от наказателната принуда и авторитаризма, държанието и говоренето на шефа на изключителния щаб военачалник Мутафчийски наподобява премерено и професионално. Поне към този момент. Особено положително усещане прави отводът му от тарикатско политизиране на тематиката, което е освежаващо изключение за публичния ни живот.
Политическите реакции на рецесията с вируса също са като цяло съответни. Управляващите обаче към момента не са разбрали изцяло един основен миг. Извънредното състояние не е позволение за ограничение на всички цивилен права. На първо място: самата конституция не разрешава ограничението на някои права. Но и от останалите не всички се обезсилват поради оповестяването на изънредност. В закона за изключителното състояние би трябвало да се посочат ясно и изрично единствено тези права, за които е в действителност належащо да бъдат краткотрайно суспендирани. В случая това би трябвало да са най-много правата, свързани със свободата на напредване - и то не всички, а основно тези, чието ограничение може да докара и до ограничение на болестта.
Наши институции към този момент взеха да злоупотребяват с изключителната си власт. Наказателното гонене на медици, които декларират, че болничното заведение им не е готова за рецесията, е да вземем за пример сходна корист, която не трябва да остане ненаказана поради изключителната обстановка. За задачата обаче - наред с готовност за отбрана на правовата страна - е належащо министър Кирилов най-сетне да измисли процедура за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор за ръководството на мощно йерархизираната му институция. Все отново изключителното състояние не трябва да суспендира мисленето: самата конституция упорства, че свободата на мисълта е неприкосновена.
Идеята, че с жестока наказателна принуда обществото ще бъде насила да съблюдава разпоредбите, е като цяло неудачна. Никоя страна не може да си разреши да постави служител на реда до всеки жител, с цел да следи неговото държание. Спазването на закона се дължи най-много на убедеността на голямата част от хората, че ограниченията са нужни. Затова е добре, че изключителният щаб професионално изяснява какво би трябвало да се предприеме, какво сме постигнали, какво още има да се прави и така нататък
Разумът на солидарността
От основна значимост в този момент са най-много солидарността и емпатията в обществото. Именно това е силата, която ще помогне за превъзмогване на рецесията. В България към този момент се вижда консолидация на хората към институциите, борещи се против вируса. Прояви на спонтанна взаимност като дарения, набиране на доброволци и ръкопляскания за медиците са най-видимите форми на този феномен. По-важното е обаче, че лекари, медицински сестри, служители на реда, държавни чиновници, продавачи, служащи по фабрики и бензиностанции и така нататък съзнателно и отговорно извършват отговорностите си в една среда, която е евентуално рискова за тяхното здраве. Масовото съблюдаване на разпоредбите също е проява на тази сила на солидарността и емпатията.
Има два типа взаимност и емпатия. Едната е естествена и е ориентирана към най-близките до нас. Всеки изпитва особена угриженост за обичаните, децата, родителите, роднините. Колкото по-близо е някой до нас, толкоз по-силна е естествената емпатия към него.
Втората взаимност е социална и по тази причина е по-абстрактна и универсална. Тя е ориентирана към всички членове на групи, към които принадлежим: града, нацията, Европа, човечеството. Тази социална по своя темперамент емпатия се възпитава и даже от време на време опонира на някои наши базови инстинкти и страсти. Кант е бил един от създателите, които са считали, че тази взаимност е най-ценното, заложено у нас.
През последните дни конфликтът сред естествената и публичната емпатия беше демонстриран в проблема с дарението на предприемач, който изиска респираторни апарати, закупени от него, да се употребяват с преимущество от най-близките му (на фамилно и фирмено ниво). Реакцията на българското общество беше показателна: в обстановки като сегашната хората би трябвало да бъдат третирани като равни. Всеки да има еднакъв късмет да оцелее.
Възходът на популизма по света през последните години беше успех на естествената взаимност над публичната. Популистът е този, който ни убеждава, че не изискуем никому нищо и че в случай че сме солидарни, би трябвало да бъдем такива единствено по отношение на най-близките до нас: фамилията и най-вече етноса и нацията. И в рецесията с ковид видяхме, че политици с популистки уклон са склонни да трансферират виновността на " чужденците " - китайците, европейците, малцинствата, мигрантите, ромите и така нататък Дори в Европа някои страни по този начин затвориха границата си, че оставиха хиляди непознати жители да бедстват по техните пътища (Унгария например).
Този път обаче естествената взаимност няма да е задоволителна. Първо: вирусът е световен проблем и би трябвало да бъде преборен от всички. Защото в случай че всички се оправим, само че Индия, да кажем, не успее, нищо няма да се получи и всички ще пострадат. Затова координираните ограничения на всички страни са от основна значимост - Борис Джонсън също го разбра.
Второ - и още по-съществено: икономическото избавление от следствията, до които ще докара тази рецесия, зависи от солидната и координирана реакция на Европейски Съюз, Съединени американски щати, Китай и другите огромни стопански системи. На такава реакция се дължеше триумфът на ограниченията след финансовия колапс от 2008 година. Без такава реакция не можем да се надяваме на нищо положително. За нас българите общите дейности на Европейски Съюз и еврозоната ще са от решаващо значение. Сама стопанска система, пък било то и със здрава финансова политика, може бързо да стане уязвима.
От тази позиция публичната взаимност не е просто хуманизъм или пък угриженост за някакви нереални полезности. Дори приключен утилитарист би схванал, че в тази ситуация спасението на обособения човек зависи от спасението на доста други хора, които нито са му близки, нито са му познати.
Болестите идват и си отиват. Непосредствената ни задача е тази да не се окаже всеобщо смъртоносна. А по-трудната задача е в битката си за оцеляване да не се поддадем на изкушението да изхвърлим правата, демокрацията и публичната взаимност.
" Пази се, драги ми Смехурко! "
В " Патиланско царство " Ран Босилек има една глава за испанския грип след Първата международна война. Ето няколко пасажа от нея - за карантината, медикаментите и изгодата от багра, които са настоящи и в днешната обстановка (макар че през днешния ден баба Цоцолана е в по-голяма заплаха от Патиланчо):
Драги ми Смехурко,
Болен бях. Оздравях. И в този момент ти пиша, какво си претеглих от новата болест. ()
Съвсем внезапно тая пуста болест на легло ме постави. Уплаши се доста баба Цоцолана.
- Инфлуенца, Боже! Оле, Патилане! Стана тя що стана! И мене ще хване! Че какво ще вършим, в случай че легнем двама! ( )
След малко дойде Данчовият баща. (...)
И той ме прегледа, медикаменти написа и на баба рече:
- Нищо ужасно няма. По три жълти праха всеки ден ще взема. Ще прави гаргара. И в носа му капки нагъсто ще капваш. Па и ти си капвай и прави гаргара, с цел да се предпазиш, въпреки да си остаряла. Но най-важно, гледай строго да го пазиш - три дни да не става. И цяла неделя на открито да не мърда. С никакви приятели да не поиграва. Че таз нова болест елементарно се предава. ()
- Патиланци правилни, скоро ще се срещнем. Но вий се пазете! Аз като изляза, други да не легне! Като баба всички до един сторете! Преди да сте заболели, медикаменти вземете! Сега за лъжици чорбени идете! Аз ще ви налея на всички гаргара, а вий си капнете от моите капки сами в носовете!
И хукна незабавно моята тайфа. С лъжици се върна. Налях им гаргара. Капките им дадох. Доде се обърна, баба Цоцолана крепко ме прегърна, па ме поналожи (в случая по изключение Патиланчо е натрапен безпричинно поради разхищаване на лекарство за другите деца - бел. авт.)
И кихаха заедно дребните нослета, и надалеч избяга заболяването проклета. Пази се от нея, драги ми Смехурко!
Поздрав най-сърдечен!
Твой другар безконечен:
Весел Патиланчо "
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (753)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ