Изчезналият Даниел Делчев: В Дубай ме арестуваха заради баща ми шейх! Бях политически затворник, обвинен за тероризъм и търговия с оръжия
Даниел Делчев става известен с присъединяване си в „ Биг брат ” през 2008 година Още с влизането в Къщата на огромния брат, той споделя пред феновете, че има фантазия и тя е да открие своя татко, който по думите на негови другари е арабски шейх, припомня HotArena.
В началото на есента на 2017-а ориста го срещна с варненката Велиана Янкова, която от дълги години работи в Дубай. Тя му дава обещание подпомагане в откриването на родственика, тъй като познавала авторитетни араби в емирствата, пък и тя самата е омъжена за ливанец, споделя „ Таблоид “.
Така на 8 ноември предходната година щастливият Дидо каца на летището в Дубай, а часове по-късно следите му се губят. Приятелите му нямат връзка с него и обезпокоени го пискат за търсене посредством Министерство на вътрешните работи, а по-късно и посредством Интерпол. След близо половин година Интерпол го намира в ареста на централния затвор в Абу Даби. В началото на август брадърът с прякор Шейха кацна по живо по крепко на летище София.
Дидо е сирак. Израснал е в разнообразни домове за изоставени хлапета – най-вече в Стара Загора и Ямбол. Роден е в Сливенския затвор, където майка му е непрекъснат жител. За родителката си той споделя, че нейният дом са местата за отнемане от независимост. И да излезе от пандиза – за малко е.
В изявление за „ Таблоид ” Даниел Делчев споделя за невероятните си инциденти.
„ Девет месеца бях в Дубай. Там отидох, с цел да диря татко си – това ми беше детска фантазия. Намерих го, само че няма да кажа името му, тъй като е рисково за мен. Стана по този начин, че се срещнах с шефа на персоналната му защита. След това, нещо е станало, тъй като както преглеждах постройките, пристигнаха униформени и ме арестуваха. Случи се покрай една огромна кула. Изневиделица се изсипаха над 10 джипа с по четири индивида вътре, с военни дрехи. Задържаха ме. Имаше туристи, всевъзможни хора, даже такива, които снимаха с джиесемите си по какъв начин ме задържат. Не ми обясниха защо. Така започнаха проблемите ми. Те се точеха цели 9 месеца – време, през което претърпях какво ли не. На моменти си мислех, че съм в пъкъла “, споделя Делчев.
Откарали го в квартирата му, след което почнали да разказват багажа му – какъв брой пари имал, телефон, дрехи…
„ Говореха на британски. Разбрах единствено: „ Биг проблем ”, тъй като едва зная британски. Питаха ме дали не приказвам езика по-добре, само че в действителност не го притежавам. Отговарях им на български и на слаб британски. Повтарях им: „ Но инглиш, само че араб ”. Арестуваха ме сред пет и шест часа следобяд на 8 ноември. Два часа ми описваха движимостите, след това ги запечатаха и натовариха в един джип. И мен ме качиха в джип, без телефон, без пари. Стори ми се, че към 2 часа пътувахме, само че не знам за къде. Спирахме, в джипа стояхме известно време без нищо да се случва. После колата отново тръгваше. Честно казано, бях изгубил визия за време “, продължава да споделя Даниел за сполетялото го в Дубай.
Стигнали са до една квартира, в която е имало всичко. До една квартира, в която имало всичко - тв приемник, храна, маса, столове, баня.
„ Нямаше нещо, което да ми липсва. Яденето ми го подаваха през един отвор. Хранеха ме обикновено, даже несметно. Впоследствие разбрах, че това е специфичен арест и че аз се повеждам политически пандизчия. А аз не знаех за какво съм арестуван, нито че съм политически пандизчия. Разпитваха ме всеки ден. Питаха ме за какво съм решил, че еди-кой си човек е мой татко. Не съм му бил наследник, да не съм приказвал такива работи. Накараха ме да подпиша документ, че повече няма да го диря, да го тормозя, нито да приказвам за него какъв е, що е. Разбрах, че в случай че не преставам да приказвам за татко си, ще имам съществени проблеми. И по този начин дните минаваха. А аз почнах да се нервирам, да се шашардисвам. Седя заключен в първокласна стая и не зная какво се случва. Хранеха ме през 3 часа. По пет пъти дневно слушах съществена арабска молитва по малкия екран и това беше “.
Даниел споделя и по какъв начин е стигнал до централния затвор на Абу Даби, където в действителност Интерпол съумя да го открие.
„ Общо 4 пъти ми сменяха квартирата. Местенията не бяха лесни, тъй като постоянно се опасявах за живота си. Имах възприятието, че го вършат, с цел да ме убият. Винаги идваха друг брой хора да ме местят. На 25 ноември 2017 година четирима души се пробваха да ме погубен. Нападнаха ме с ножове. Тогава съумях да избия ножа на единия и да го забия в крайници му. Почнах да викам. Събудиха се и други арестанти, по този начин се спасих. По-късно пристигнаха униформени и ме изведоха. Качиха ме в един джип „ Туарег ” и пътувахме съвсем час - по този начин мисля, тъй като часовник нямах. През цялото това време над нас кръжеше хеликоптер. Беше ужасно, тъй като нямах визия какво става. Но ме реалокираха в следващата специфична квартира. И там изискванията бяха съвършени. Нищо не ми липсваше. Хубавото бе, че там към този момент почнаха да ми изясняват какво става. Идваха да ме вземат с няколко джипа и хеликоптер, с цел да ме водят на разпити. 4 месеца изкарах по този начин “, изяснява още някогашният брат.
Оказало се, че е упрекнат в тероризъм и търговия с оръжия.
„ Добре, че откриха някакъв локален човек, който говореше съвършено български и го доведоха за преводач. Тогава разбрах, че ме считат за скришен сътрудник, че съм отишъл надали не да смъквам държавното управление. Отговорих им, че не съм никакъв сътрудник. И тогава бях сюрпризиран. Извадиха ми досието от Държавна сигурност. Там пишеше, че се повеждам сътрудник от 14 септември 1984 година Агентурното ми име е „ Пришълеца ” .
Наскоро Даниел бе освободен и се прибра в България, където е съумял незабавно да си откри работа – работи като строител тук и е подхванал два обекта.
„ Освободи ми един прокурор в Абу Даби, който се оказа мой родственик, тъй като ми сподели: „ Аз съм от вашата фамилия, ще ти оказа помощ ”. Така на 3 август този мъж ми даде паспорта и към този момент можех да пътувам. Обадих се по телефона на моя другар Давид Леви, който ми купи билет и ми го прати. Така се прибрах в София. Прокурорът даже не ми постави черен щемпел в паспорта, с цел да мога да пътувам още веднъж в емирствата, в случай че реша. Със зелен щемпел съм “, заключва Делчев и прибавя, че не би хукнал още веднъж да търси татко си.
В началото на есента на 2017-а ориста го срещна с варненката Велиана Янкова, която от дълги години работи в Дубай. Тя му дава обещание подпомагане в откриването на родственика, тъй като познавала авторитетни араби в емирствата, пък и тя самата е омъжена за ливанец, споделя „ Таблоид “.
Така на 8 ноември предходната година щастливият Дидо каца на летището в Дубай, а часове по-късно следите му се губят. Приятелите му нямат връзка с него и обезпокоени го пискат за търсене посредством Министерство на вътрешните работи, а по-късно и посредством Интерпол. След близо половин година Интерпол го намира в ареста на централния затвор в Абу Даби. В началото на август брадърът с прякор Шейха кацна по живо по крепко на летище София.
Дидо е сирак. Израснал е в разнообразни домове за изоставени хлапета – най-вече в Стара Загора и Ямбол. Роден е в Сливенския затвор, където майка му е непрекъснат жител. За родителката си той споделя, че нейният дом са местата за отнемане от независимост. И да излезе от пандиза – за малко е.
В изявление за „ Таблоид ” Даниел Делчев споделя за невероятните си инциденти.
„ Девет месеца бях в Дубай. Там отидох, с цел да диря татко си – това ми беше детска фантазия. Намерих го, само че няма да кажа името му, тъй като е рисково за мен. Стана по този начин, че се срещнах с шефа на персоналната му защита. След това, нещо е станало, тъй като както преглеждах постройките, пристигнаха униформени и ме арестуваха. Случи се покрай една огромна кула. Изневиделица се изсипаха над 10 джипа с по четири индивида вътре, с военни дрехи. Задържаха ме. Имаше туристи, всевъзможни хора, даже такива, които снимаха с джиесемите си по какъв начин ме задържат. Не ми обясниха защо. Така започнаха проблемите ми. Те се точеха цели 9 месеца – време, през което претърпях какво ли не. На моменти си мислех, че съм в пъкъла “, споделя Делчев.
Откарали го в квартирата му, след което почнали да разказват багажа му – какъв брой пари имал, телефон, дрехи…
„ Говореха на британски. Разбрах единствено: „ Биг проблем ”, тъй като едва зная британски. Питаха ме дали не приказвам езика по-добре, само че в действителност не го притежавам. Отговарях им на български и на слаб британски. Повтарях им: „ Но инглиш, само че араб ”. Арестуваха ме сред пет и шест часа следобяд на 8 ноември. Два часа ми описваха движимостите, след това ги запечатаха и натовариха в един джип. И мен ме качиха в джип, без телефон, без пари. Стори ми се, че към 2 часа пътувахме, само че не знам за къде. Спирахме, в джипа стояхме известно време без нищо да се случва. После колата отново тръгваше. Честно казано, бях изгубил визия за време “, продължава да споделя Даниел за сполетялото го в Дубай.
Стигнали са до една квартира, в която е имало всичко. До една квартира, в която имало всичко - тв приемник, храна, маса, столове, баня.
„ Нямаше нещо, което да ми липсва. Яденето ми го подаваха през един отвор. Хранеха ме обикновено, даже несметно. Впоследствие разбрах, че това е специфичен арест и че аз се повеждам политически пандизчия. А аз не знаех за какво съм арестуван, нито че съм политически пандизчия. Разпитваха ме всеки ден. Питаха ме за какво съм решил, че еди-кой си човек е мой татко. Не съм му бил наследник, да не съм приказвал такива работи. Накараха ме да подпиша документ, че повече няма да го диря, да го тормозя, нито да приказвам за него какъв е, що е. Разбрах, че в случай че не преставам да приказвам за татко си, ще имам съществени проблеми. И по този начин дните минаваха. А аз почнах да се нервирам, да се шашардисвам. Седя заключен в първокласна стая и не зная какво се случва. Хранеха ме през 3 часа. По пет пъти дневно слушах съществена арабска молитва по малкия екран и това беше “.
Даниел споделя и по какъв начин е стигнал до централния затвор на Абу Даби, където в действителност Интерпол съумя да го открие.
„ Общо 4 пъти ми сменяха квартирата. Местенията не бяха лесни, тъй като постоянно се опасявах за живота си. Имах възприятието, че го вършат, с цел да ме убият. Винаги идваха друг брой хора да ме местят. На 25 ноември 2017 година четирима души се пробваха да ме погубен. Нападнаха ме с ножове. Тогава съумях да избия ножа на единия и да го забия в крайници му. Почнах да викам. Събудиха се и други арестанти, по този начин се спасих. По-късно пристигнаха униформени и ме изведоха. Качиха ме в един джип „ Туарег ” и пътувахме съвсем час - по този начин мисля, тъй като часовник нямах. През цялото това време над нас кръжеше хеликоптер. Беше ужасно, тъй като нямах визия какво става. Но ме реалокираха в следващата специфична квартира. И там изискванията бяха съвършени. Нищо не ми липсваше. Хубавото бе, че там към този момент почнаха да ми изясняват какво става. Идваха да ме вземат с няколко джипа и хеликоптер, с цел да ме водят на разпити. 4 месеца изкарах по този начин “, изяснява още някогашният брат.
Оказало се, че е упрекнат в тероризъм и търговия с оръжия.
„ Добре, че откриха някакъв локален човек, който говореше съвършено български и го доведоха за преводач. Тогава разбрах, че ме считат за скришен сътрудник, че съм отишъл надали не да смъквам държавното управление. Отговорих им, че не съм никакъв сътрудник. И тогава бях сюрпризиран. Извадиха ми досието от Държавна сигурност. Там пишеше, че се повеждам сътрудник от 14 септември 1984 година Агентурното ми име е „ Пришълеца ” .
Наскоро Даниел бе освободен и се прибра в България, където е съумял незабавно да си откри работа – работи като строител тук и е подхванал два обекта.
„ Освободи ми един прокурор в Абу Даби, който се оказа мой родственик, тъй като ми сподели: „ Аз съм от вашата фамилия, ще ти оказа помощ ”. Така на 3 август този мъж ми даде паспорта и към този момент можех да пътувам. Обадих се по телефона на моя другар Давид Леви, който ми купи билет и ми го прати. Така се прибрах в София. Прокурорът даже не ми постави черен щемпел в паспорта, с цел да мога да пътувам още веднъж в емирствата, в случай че реша. Със зелен щемпел съм “, заключва Делчев и прибавя, че не би хукнал още веднъж да търси татко си.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ