Дами и господа, пълномащабното военно нахлуване на Русия в Украйна

Дами и господа, пълномащабното военно навлизане на Русия в Украйна навърши една година. За тези 12 месеца война научихме доста неща за обстановката в света, за геополитиката, огромните решения, старите и новите съюзи. Но научихме доста и за себе си. Защото светът през нашите очи е светът в нашите показа. А светът в нашите показа е светът на нашите усеща.

Когато на 24 февруари предходната година, Русия нахлу в Украйна, в доста от нас се разсъниха страха, неразбирането, а малко по-късно и осъзнаването. Страх, че нещо ужасно стартира да се случва толкоз покрай дома ни. Неразбиране за какво му е на някого да влиза военно в непозната страна, базирайки се на личните си стандарти за пояснение на историята и осъзнаване, че мирът не е даденост, а нещо, което би трябвало да се пази всеки ден.

Страх, че войната ще отнеме животи на толкоз доста хора, като в Мариупол, където починаха повече от всички градове в Европа след Втората международна война. Неразбиране по какъв начин е допустимо това да се случва пред очите на всички и осъзнаване, че светът се счупи, а интернационалните закони и контракти изгубиха цената си.

Например, разпадането на Съветския съюз завари Украйна като третата нуклеарна мощ в света. През 1994 година Киев непринудено се отхвърля от 1700 нуклеарни бойни глави, ситуирани на територията на Украйна против гаранции за териториалната целокупност на страната, дадени от Русия, Съединени американски щати и Англия в Будапеща. Този меморандум стана първият документ, който загуби стойност още през 2014 година след съветската анексия на Крим.

Когато се връщам година обратно и прочитам това, което съм ви споделил в минутите, отделени за коментар на водещия, си припомням ясно, че седмица преди началото на войната съм повторил нещо, което не ми дава мира в последните 10 години, то е, че войната от дълго време стартира. И тя е за нашето схващане, метод на мислене и настройки. Всяка клавиатура от дълго време се е трансформирала в ракета и всяко устройство в бомба.

Толкова субекти се пробват да ни повлияят, да ни разделят, да ни накарат да маршируваме сляпо зад концепциите на хора, които са доста, доста надалеч от нашите групови показа за положително и зло. Карат ни да намразим дома си, живота си, света си. А за какво да го вършим? Ние имаме доста проблеми, само че сме общество, което живее в нашата България, която е част от нашата Европа - с всичките ѝ проблеми, дефекти, само че и хубави страни, които ни дават мир, успокоение, сигурност.

Не единствено през последната година човешкото се дави във виртуални викове и агитация, само че съвестта не може да бъде заглушена. Защото това не е футболен мач в последна сметка, нито шоу, с цел да споделяме - аз съм за тези, или за тези. Това е война, в която умират хора с доста ясна формулировка кой е агресорът и коя е нападнатата страна. Геополитическите, икономическите, обществените, политическите последици са огромни, някои от тях са необратими за десетилетия напред, само че човешкото във всеки от нас, сигурен съм, ни споделя, че тази експанзия е неправилна, злокобна и неправилна. От друга страна животът си е наш и никой - без значение дали е от центъра на стадион, или на дълга маса не може да ни диктува по какъв начин би трябвало да живеем, да възпитаваме децата си или да гледаме на страните си.

В началото използвах думите, че съветското навлизане в Украйна провокира боязън, комплициране и осъзнаване. Тези три усеща родиха и доста положително, само че може би най-важното е, че разсъниха всичките ни сетива за живота, който доста наподобява на борба, само че не на бойното поле, а вътре в нашата душа.