Поптодорова: Засилва се индустриалното сътрудничество в областта на отбраната
Дължим не просто пояснение, а обосновка за решенията, които се взеха в Хага, главно за идния растеж в бюджетите за защита. Това сподели дългогодишният дипломат в Съединени американски щати и вицепрезидент на Атлантическия клуб в България Елена Поптодорова в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Това е задачата на проведената от Атлантическия клуб в България с поддръжката на Съюза на офицерите от запаса " Атлантик “ конференция " НАТО след Хага`25: българското измерение 2025-2035 “.
" След срещата в Хага беше добре да създадем полемика, ориентирана във вътрешността. Разговорът беше доста български. Целта му беше да се изясни какви са заканите през днешния ден, за какво са нужни по-високи разноски за защита, да се опише какъв брой друга е средата за сигурност към този момент и какъв брой закъснели са ограниченията за подсилване на националната, групова и районна сигурност “, изясни Поптодорова.
Ръстът на разноските за защита е очакван да се случи в интервала 2025-2035 година, означи тя.
" Министърът на защитата Запрянов изясни, че процентът самичък по себе си даже не е толкоз висок. Той напомни разноските, които са били давани до 1989 година, във времето на Варшавския контракт, когато са достигали сред 8 и 9%, а паралелните разноски за логистика и друго обезпечаване на защита са стигали до 5% “, уточни Поптодорова.
По думите й потенциалът на българските въоръжени сили не дава отговор на стандартите и задачите на НАТО.
" Като ситуирани в Югоизточна Европа, за нас цялата тематика за сигурността в района е от доста огромно значение. За да се употребяваме от груповата защита, би трябвало да имаме добра инфраструктура, пътища, мостове, по които могат да преминат съюзнически камиони, бойна техника, което все още отсъства.
Затова и Европейският съюз, редом с стратегиите на НАТО, сътвори стратегии за финансиране, които да подкрепят това развиване на отбранителните качества на страните. По стратегия SAFE можем да желаяме заеми при отлични условия – и това към този момент сме го създали. Става въпрос за заем, който ще се изплаща 45 години, с 10 години гратисен интервал. Целта е да не натежава на други нужни разноски в националните бюджети. България е направила искане за 2,7-3 милиарда евро “, изясни вицепрезидентът на Атлантическия клуб в България.
Държавите от Централна и Източна Европа също бързат да се възползват от тази опция за финансиране, добави тя.
" Румъния към този момент е оповестила създаване на две автомагистрали – към Молдова и към Украйна, които са част от военната подвижност, само че от самото начало те са цивилен автомагистрали “, даде образец Елена Поптодорова.
По силата на решенията в Хага се ускорява индустриалното съдействие в региона на защитата.
" В рамките на този развой се прави обзор на военните сили и опциите на всяка страна по този начин, че да се избегне повтаряне освен на средства, само че и на качества. България също е част от един доста значим и обстоен развой, наименуван " цели на качествата “, изясни Поптодорова.
Друга значима тематика в региона на защитата е развиването на нововъведенията.
Засегнат е и въпросът за институционалната просвета.
" По тези въпроси, които се отнасят до всички българи и които имат стратегически отскок във времето напред, би трябвало да има съгласие и позициите на политическите сили да се сближават. Не може да бъде еднопосочно, без опълчване и без нюанси в позициите, само че би трябвало да се доближи до потребното за страната решение “, добави тя.
Това е задачата на проведената от Атлантическия клуб в България с поддръжката на Съюза на офицерите от запаса " Атлантик “ конференция " НАТО след Хага`25: българското измерение 2025-2035 “.
" След срещата в Хага беше добре да създадем полемика, ориентирана във вътрешността. Разговорът беше доста български. Целта му беше да се изясни какви са заканите през днешния ден, за какво са нужни по-високи разноски за защита, да се опише какъв брой друга е средата за сигурност към този момент и какъв брой закъснели са ограниченията за подсилване на националната, групова и районна сигурност “, изясни Поптодорова.
Ръстът на разноските за защита е очакван да се случи в интервала 2025-2035 година, означи тя.
" Министърът на защитата Запрянов изясни, че процентът самичък по себе си даже не е толкоз висок. Той напомни разноските, които са били давани до 1989 година, във времето на Варшавския контракт, когато са достигали сред 8 и 9%, а паралелните разноски за логистика и друго обезпечаване на защита са стигали до 5% “, уточни Поптодорова.
По думите й потенциалът на българските въоръжени сили не дава отговор на стандартите и задачите на НАТО.
" Като ситуирани в Югоизточна Европа, за нас цялата тематика за сигурността в района е от доста огромно значение. За да се употребяваме от груповата защита, би трябвало да имаме добра инфраструктура, пътища, мостове, по които могат да преминат съюзнически камиони, бойна техника, което все още отсъства.
Затова и Европейският съюз, редом с стратегиите на НАТО, сътвори стратегии за финансиране, които да подкрепят това развиване на отбранителните качества на страните. По стратегия SAFE можем да желаяме заеми при отлични условия – и това към този момент сме го създали. Става въпрос за заем, който ще се изплаща 45 години, с 10 години гратисен интервал. Целта е да не натежава на други нужни разноски в националните бюджети. България е направила искане за 2,7-3 милиарда евро “, изясни вицепрезидентът на Атлантическия клуб в България.
Държавите от Централна и Източна Европа също бързат да се възползват от тази опция за финансиране, добави тя.
" Румъния към този момент е оповестила създаване на две автомагистрали – към Молдова и към Украйна, които са част от военната подвижност, само че от самото начало те са цивилен автомагистрали “, даде образец Елена Поптодорова.
По силата на решенията в Хага се ускорява индустриалното съдействие в региона на защитата.
" В рамките на този развой се прави обзор на военните сили и опциите на всяка страна по този начин, че да се избегне повтаряне освен на средства, само че и на качества. България също е част от един доста значим и обстоен развой, наименуван " цели на качествата “, изясни Поптодорова.
Друга значима тематика в региона на защитата е развиването на нововъведенията.
Засегнат е и въпросът за институционалната просвета.
" По тези въпроси, които се отнасят до всички българи и които имат стратегически отскок във времето напред, би трябвало да има съгласие и позициите на политическите сили да се сближават. Не може да бъде еднопосочно, без опълчване и без нюанси в позициите, само че би трябвало да се доближи до потребното за страната решение “, добави тя.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




