Атанас Капралов: Дължим на Яворов огромна почит
Дължим на Яворов голяма респект за всичко, което е направил за българската литература и изобщо за България. Това сподели шефът на Националния книжовен музей Атанас Капралов, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Днес тъкмо 105 години след ненавременната гибел на Пейо К. Яворов, Националният книжовен музей провежда поклонение пред гроба му. Пейо К. Яворов е заровен в Централните софийски гробища до брачната половинка му Лора Каравелова.
Атанас Капралов уточни, че доста неща се споделят и до ден сегашен за Яворов, съвсем всяка година излизат нови и нови книги, които той следи с интерес. „ Яворов е огромна фигура и в нашата литература, и изобщо за България, тъй като той е огромен бунтовник. Борил се е за обединяването на българските земи, в един интервал от живота си даже сполучливо, освободени са няколко града по поречието на р. Струма и Места, чак до Кавала стигат, дружно с четирима души освобождават и Кавала. Това са забавни страници от нашата история “, описа той.
Директорът на Националния книжовен музей акцентира, че те претърпяват и покрусата по-късно от Балканската война. „ Яворов е обвързван с Македоно-одринското революционно придвижване. Той е един от огромните наследници, да не кажа най-големият правоприемник на Христо Ботев. Освен със стиховете си той остава и с това, което е правил за България като огромен българин “, описа Капралов.
На 29 октомври 1914 година злополучният български стихотворец изпи отровата, натисна спусъка и остави осиротял цялостен един народ, който и до през днешния ден се пита: “Защо мълчахме? Защо го изоставихме? ”. А той, Поетът – макар трагичната невъзможност на живота си, даже през цената на гибелта – бе намерил сили да има вяра в светлината:
Ще дойдеш ти, предстоящ ден.
Изгубих аз човешка мощност
в безсъница през дълга нощ.
Ще дойдеш ти, спасител-ден.
Разметнал пурпур и лъчи,
към вечността повил очи,
зора ще зазориш над мен.
( “Ще дойдеш ти ”)
Атанас Капралов съобщи през днешния ден, че Яворов е в действителност с доста забавна биография, която евентуално има към момента някои неизяснени страни и неговите биографи до ден сегашен се пробват да наредят пъзела на душата му. „ Някои го вършат по-сполучливо, други не чак толкоз, само че тя постоянно ще съставлява интерес за поколенията. Страшното е, че той си отива по един доста печален метод, драматичен, заставен е да постави завършек на живота си, с цел да почисти името си от мълвата, че той е килърът на Лора. Нещо, което мисля, че ние като българи би трябвало да изкореним даже подозрението си в сходно нещо, тъй като това, което изискуем на Яворов е една голяма респект за всичко, което е направил за българската литература и изобщо за България “, съобщи Капралов /БГНЕС
Днес тъкмо 105 години след ненавременната гибел на Пейо К. Яворов, Националният книжовен музей провежда поклонение пред гроба му. Пейо К. Яворов е заровен в Централните софийски гробища до брачната половинка му Лора Каравелова.
Атанас Капралов уточни, че доста неща се споделят и до ден сегашен за Яворов, съвсем всяка година излизат нови и нови книги, които той следи с интерес. „ Яворов е огромна фигура и в нашата литература, и изобщо за България, тъй като той е огромен бунтовник. Борил се е за обединяването на българските земи, в един интервал от живота си даже сполучливо, освободени са няколко града по поречието на р. Струма и Места, чак до Кавала стигат, дружно с четирима души освобождават и Кавала. Това са забавни страници от нашата история “, описа той.
Директорът на Националния книжовен музей акцентира, че те претърпяват и покрусата по-късно от Балканската война. „ Яворов е обвързван с Македоно-одринското революционно придвижване. Той е един от огромните наследници, да не кажа най-големият правоприемник на Христо Ботев. Освен със стиховете си той остава и с това, което е правил за България като огромен българин “, описа Капралов.
На 29 октомври 1914 година злополучният български стихотворец изпи отровата, натисна спусъка и остави осиротял цялостен един народ, който и до през днешния ден се пита: “Защо мълчахме? Защо го изоставихме? ”. А той, Поетът – макар трагичната невъзможност на живота си, даже през цената на гибелта – бе намерил сили да има вяра в светлината:
Ще дойдеш ти, предстоящ ден.
Изгубих аз човешка мощност
в безсъница през дълга нощ.
Ще дойдеш ти, спасител-ден.
Разметнал пурпур и лъчи,
към вечността повил очи,
зора ще зазориш над мен.
( “Ще дойдеш ти ”)
Атанас Капралов съобщи през днешния ден, че Яворов е в действителност с доста забавна биография, която евентуално има към момента някои неизяснени страни и неговите биографи до ден сегашен се пробват да наредят пъзела на душата му. „ Някои го вършат по-сполучливо, други не чак толкоз, само че тя постоянно ще съставлява интерес за поколенията. Страшното е, че той си отива по един доста печален метод, драматичен, заставен е да постави завършек на живота си, с цел да почисти името си от мълвата, че той е килърът на Лора. Нещо, което мисля, че ние като българи би трябвало да изкореним даже подозрението си в сходно нещо, тъй като това, което изискуем на Яворов е една голяма респект за всичко, което е направил за българската литература и изобщо за България “, съобщи Капралов /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ