Кога вярата не е достатъчна за реализиране на желанията ни?
Дали имаме вяра в ориста или не, всички сме попадали в обстановки, в които нещата като че ли не зависят от нас. Все едно невидима мощ е кукловодът на живота ни и даже да поставяме старания и да работим в дадена посока, нещата просто не се случват.
„ Така било писано “
Изречение, което всички сме чували или сами сме си казвали, само че дали в действителност това не е едно опрощение при следващата неудача, или е някакъв знак от ориста, че посоката, която сме поели не е подобаваща и е време за промени?
Доста постоянно, когато се борим да реализираме нещо или се приготвяме с години да създадем смяна в живота ни, реализацията на желанията ни не е светкавична и безпрепятствена. Тогава можем да изберем да сме положителни, смели, упорити и да продължим да опитваме до момента в който реализираме задачата си или да се откажем, като предвидим рисковете, които носи това решение.
Със сигурност не трябва да се отхвърляме при първата зародила спънка, без значение дали се отнася до промяна на работното място, започване на нов план, закупуване на ново жилище или влизане в нова връзка. Хубаво е да опитваме, тъй като всяко ново нещо, което се гради занапред, изисква неизменност. Иначе се обричаме на един безконечен обаян кръг от новости, където не довършваме нищо до край, а това рано или късно ще ни умори.
Istock
Кога е време да кажем край и по кое време да натиснем педала на опциите си?
Ако с години вършим опити да поправяме обстановки във взаимоотношенията си с други хора, да се нагаждаме към работно място, което ни потиска, да вършим взаимни отстъпки с квартирата, която желаеме да сменим от най-малко две години, то е хубаво да се замислим за какво не се получават нещата. Дали не циклим на едно място заради боязън от непознатото?
Често концепцията за нещо ни се коства примамлива и подобаваща за нас първоначално, само че с времето, когато всичко се избистри, виждаме, че ситуацията не е толкоз розово. Това може да е ново тестване, което ориста ни дава, с цел да изпита волята ни или да ревизира дали можем сами да преценим кое е положително за нас и кое не.
В такива обстановки е най-хубаво да се вслушаме във вътрешното си чувство, то е най-силният ни компас и пътеводна светлина. Приключването на нещо остаряло и започването на друго ново, е стъпка, която доста от нас отсрочват с години, само че всичко това е част от процеса на израстването и в случай че се усещаме мощно привлечени към нещо друго и неразбираемо за нас към дадения миг, не би трябвало да се опасяваме да се осмелим!
Автор: Деница Костова
„ Така било писано “
Изречение, което всички сме чували или сами сме си казвали, само че дали в действителност това не е едно опрощение при следващата неудача, или е някакъв знак от ориста, че посоката, която сме поели не е подобаваща и е време за промени?
Доста постоянно, когато се борим да реализираме нещо или се приготвяме с години да създадем смяна в живота ни, реализацията на желанията ни не е светкавична и безпрепятствена. Тогава можем да изберем да сме положителни, смели, упорити и да продължим да опитваме до момента в който реализираме задачата си или да се откажем, като предвидим рисковете, които носи това решение.
Със сигурност не трябва да се отхвърляме при първата зародила спънка, без значение дали се отнася до промяна на работното място, започване на нов план, закупуване на ново жилище или влизане в нова връзка. Хубаво е да опитваме, тъй като всяко ново нещо, което се гради занапред, изисква неизменност. Иначе се обричаме на един безконечен обаян кръг от новости, където не довършваме нищо до край, а това рано или късно ще ни умори.
Istock Кога е време да кажем край и по кое време да натиснем педала на опциите си?
Ако с години вършим опити да поправяме обстановки във взаимоотношенията си с други хора, да се нагаждаме към работно място, което ни потиска, да вършим взаимни отстъпки с квартирата, която желаеме да сменим от най-малко две години, то е хубаво да се замислим за какво не се получават нещата. Дали не циклим на едно място заради боязън от непознатото?
Често концепцията за нещо ни се коства примамлива и подобаваща за нас първоначално, само че с времето, когато всичко се избистри, виждаме, че ситуацията не е толкоз розово. Това може да е ново тестване, което ориста ни дава, с цел да изпита волята ни или да ревизира дали можем сами да преценим кое е положително за нас и кое не.
В такива обстановки е най-хубаво да се вслушаме във вътрешното си чувство, то е най-силният ни компас и пътеводна светлина. Приключването на нещо остаряло и започването на друго ново, е стъпка, която доста от нас отсрочват с години, само че всичко това е част от процеса на израстването и в случай че се усещаме мощно привлечени към нещо друго и неразбираемо за нас към дадения миг, не би трябвало да се опасяваме да се осмелим!
Автор: Деница Костова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ