„Блондинка под прикритие“: Албена Михова – отвъд перуката и смешките
Тя влиза в стаята и още преди да е споделила нещо, хората към този момент чакат да се смеят. Очакват мимика, имитация, жест – познатия облик, който години наред ги е карал да не помнят проблемите си. Но не е единствено това. И в случай че я слушаш деликатно, доста бързо разбираш, че зад смеха стои не лекост, а просветеност, бдителност и претърпяна истина.
В този диалог с Мариян Станков - Мон Дьо, Албена Михова приказва без поза и без грим – за подценяването на комедията, за неналичието на същинска ирония, за образованието, което губи смисъл, за дамите, които остаряват „ прекомерно шумно “ в очите на обществото, и за любовите, които учат най-болезнените уроци. Със смях. С подигравка. И с онази почтеност, която не търси страдание, а схващане. Защото Албена не желае овации. Тя желае да бъде чута.
Ако Албена Михова би трябвало да се показа без нито един комичен облик, изречението би почнало по този начин:
„ Аз съм Албена – дамата, която не е това, което си мислите. “
Тя не е „ глупавата русокоска “, с която постоянно я асоциират. Самата тя се майтапи, че е „ русокоска под прикритие “ – по природа с тъмна коса, пъстри очи и изострен разум. Но зад тази смешка стои тактика. Албена е от хората, които знаят, че от време на време е потребно да изглеждаш недооценен. Защото тогава можеш да подредиш нещата по собствен метод – безшумно, мъдро и без непотребен звук.
„ Комик “ не е единствената ми роля
Хората я обичат – стопират я, снимат се с нея, благодарят ѝ. И тя е признателна за тази обич. Но има нещо, което мощно я нервира – визията, че е единствено комедиант.
„ Мога да бъда и трагичен артист “, споделя тя изрично. И прибавя нещо доста значимо: „ За да бъдеш комедиант, ти към този момент си надраснал драмата. Намерил си иронията ѝ. А това е доста по-трудно. “
Албена изповядва комизъм, който самата тя назовава „ ретро “ – този на Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев. Хумор със наличие, със ирония, с дълбочина. Не с перуки, бързи скечове и два лафа. За нея сатирата не е просто хумореска – тя е позиция.
Детството вместо болката
Ако би трябвало да изиграе себе си в театър, Албена няма да стартира от болката. Нито от любовните си истории. Ще стартира от детството.
От грамофонните плочи, от които е учила гръцки песни. От телевизионните „ уроци “, които в действителност били образователни филми по британски и френски. От „ Кет Балу “ с Джейн Фонда – филмът, който е гледала още веднъж и още веднъж, до момента в който е учила език и е усещала какво значи да чувстваш думите, които произнасяш.
„ Защо да занимавам хората с персоналния си живот? По-интересни са нещата, които никой не знае “, споделя тя.
Образованието, което боли
В ролята си на министър на образованието Албена не вижда нито смешна, нито тъжна България. Вижда изопачена. Тя помни време, в което децата са били щастливи в учебно заведение. Днес вижда напредък, само че и крах – повтарящи класове, липса на мислене, малко същински учители. Страх я е, че губим идентичността си. И все пак се вълнува, когато вижда хората дружно на площада – тъй като това значи, че още има сила и вяра.
Тялото, възрастта и „ писна ми тая тематика “
Албена приказва ребром за една от най-болезнените тематики в промишлеността – външния тип.
„ Пълна ли съм? Ами не. И какво от това? “ Тя може да прави шпагат, мост и да стои устойчиво на сцената. Килограмите не са ѝ спънка. Пречка е обсебването от тях.
„ Важно е какво даваш на хората, когато излезеш пред тях “, споделя тя. И прибавя с типичния си комизъм: „ Някой ми беше писал – ‘Айде и тая остаря’. А аз си помислих – ти кола ли си? “
За любовта – без прочувственост
Това е тематиката, от която Албена не се вълнува. Не тъй като не е обичала – в противен случай. А тъй като е предходна през задоволително тежки нощи и тежки решения.
Тя не изневерява. Не се състезава с мъжа до себе си. И когато има изменничество – си потегля. Без драма. Без подиуми. С достолепие.
„ Предателството е най-жестокото. Особено когато вярваш “, споделя тя.
Последната ѝ връзка е завършила преди години. И този стадий е затворен.
Посланията
Ако написа писмо до младото си аз:
„ Внимавай с мъжете. И спри надалеч от близнаци. “
А към Албена на 60?
„ Спокойно, имаш още до пенсия. “
Най-силното „ не “, което е казвала?
„ Няма да се омъжа повече. “
А в случай че беше Господ и трябваше да каже нещо за себе си през днешния ден:
„ Вярвай в себе си. “
И може би тъкмо в това е тайната ѝ. Не в перуките. Не в смешките. А в силата да останеш себе си – даже когато всички мислят, че към този момент са те разгадали.
В този диалог с Мариян Станков - Мон Дьо, Албена Михова приказва без поза и без грим – за подценяването на комедията, за неналичието на същинска ирония, за образованието, което губи смисъл, за дамите, които остаряват „ прекомерно шумно “ в очите на обществото, и за любовите, които учат най-болезнените уроци. Със смях. С подигравка. И с онази почтеност, която не търси страдание, а схващане. Защото Албена не желае овации. Тя желае да бъде чута.
Ако Албена Михова би трябвало да се показа без нито един комичен облик, изречението би почнало по този начин:
„ Аз съм Албена – дамата, която не е това, което си мислите. “
Тя не е „ глупавата русокоска “, с която постоянно я асоциират. Самата тя се майтапи, че е „ русокоска под прикритие “ – по природа с тъмна коса, пъстри очи и изострен разум. Но зад тази смешка стои тактика. Албена е от хората, които знаят, че от време на време е потребно да изглеждаш недооценен. Защото тогава можеш да подредиш нещата по собствен метод – безшумно, мъдро и без непотребен звук.
„ Комик “ не е единствената ми роля
Хората я обичат – стопират я, снимат се с нея, благодарят ѝ. И тя е признателна за тази обич. Но има нещо, което мощно я нервира – визията, че е единствено комедиант.
„ Мога да бъда и трагичен артист “, споделя тя изрично. И прибавя нещо доста значимо: „ За да бъдеш комедиант, ти към този момент си надраснал драмата. Намерил си иронията ѝ. А това е доста по-трудно. “
Албена изповядва комизъм, който самата тя назовава „ ретро “ – този на Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев. Хумор със наличие, със ирония, с дълбочина. Не с перуки, бързи скечове и два лафа. За нея сатирата не е просто хумореска – тя е позиция.
Детството вместо болката
Ако би трябвало да изиграе себе си в театър, Албена няма да стартира от болката. Нито от любовните си истории. Ще стартира от детството.
От грамофонните плочи, от които е учила гръцки песни. От телевизионните „ уроци “, които в действителност били образователни филми по британски и френски. От „ Кет Балу “ с Джейн Фонда – филмът, който е гледала още веднъж и още веднъж, до момента в който е учила език и е усещала какво значи да чувстваш думите, които произнасяш.
„ Защо да занимавам хората с персоналния си живот? По-интересни са нещата, които никой не знае “, споделя тя.
Образованието, което боли
В ролята си на министър на образованието Албена не вижда нито смешна, нито тъжна България. Вижда изопачена. Тя помни време, в което децата са били щастливи в учебно заведение. Днес вижда напредък, само че и крах – повтарящи класове, липса на мислене, малко същински учители. Страх я е, че губим идентичността си. И все пак се вълнува, когато вижда хората дружно на площада – тъй като това значи, че още има сила и вяра.
Тялото, възрастта и „ писна ми тая тематика “
Албена приказва ребром за една от най-болезнените тематики в промишлеността – външния тип.
„ Пълна ли съм? Ами не. И какво от това? “ Тя може да прави шпагат, мост и да стои устойчиво на сцената. Килограмите не са ѝ спънка. Пречка е обсебването от тях.
„ Важно е какво даваш на хората, когато излезеш пред тях “, споделя тя. И прибавя с типичния си комизъм: „ Някой ми беше писал – ‘Айде и тая остаря’. А аз си помислих – ти кола ли си? “
За любовта – без прочувственост
Това е тематиката, от която Албена не се вълнува. Не тъй като не е обичала – в противен случай. А тъй като е предходна през задоволително тежки нощи и тежки решения.
Тя не изневерява. Не се състезава с мъжа до себе си. И когато има изменничество – си потегля. Без драма. Без подиуми. С достолепие.
„ Предателството е най-жестокото. Особено когато вярваш “, споделя тя.
Последната ѝ връзка е завършила преди години. И този стадий е затворен.
Посланията
Ако написа писмо до младото си аз:
„ Внимавай с мъжете. И спри надалеч от близнаци. “
А към Албена на 60?
„ Спокойно, имаш още до пенсия. “
Най-силното „ не “, което е казвала?
„ Няма да се омъжа повече. “
А в случай че беше Господ и трябваше да каже нещо за себе си през днешния ден:
„ Вярвай в себе си. “
И може би тъкмо в това е тайната ѝ. Не в перуките. Не в смешките. А в силата да останеш себе си – даже когато всички мислят, че към този момент са те разгадали.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ