Доверието в парламента се срина до историческо дъно от 5%Политическата

...
Доверието в парламента се срина до историческо дъно от 5%Политическата
Коментари Харесай

Боряна Димитрова: Очертава се паритет между ГЕРБ, ПП-ДБ и евентуална нова партия

Доверието в Народното събрание се срина до историческо дъно от 5%
Политическата система в България е изправена пред невиждан абсурд при започване на 2026 година – до момента в който доверието в институциите колабира до сериозния най-малко, на хоризонта се обрисува триполюсен модел с присъединяване на към момента фиктивен състезател. Това стана ясно от разбор на социолога Боряна Димитрова от организация " Алфа Рисърч " в ефира на bTV.

" Към този миг бихме имали един парламент с подобен паритет сред ГЕРБ, ПП-ДБ и възможна нова партия, " съобщи Димитрова, обрисувайки картина на тотална фрагментация вместо предстоящата консолидация.
Вакуумът ражда чудовища или спасители?
Най-тревожният сигнал за държавността не е електоралната аритметика, а систематичният разпад на доверието. Парламентът, висшият орган на републиката, се употребява с доверие от едвам 5% – исторически антирекорд, който слага под въпрос легитимността на всяко законодателно решение.

В тази среда на институционален вакуум, 40% от интервюираните декларират, че избират ръководство към нова политическа мощ. Социолозите обаче предизвестяват, че зад този % не стои едносъставен електорат, а " пъстро голям брой " от взаимно изключващи се претенции – от извънредно десни и националистически, до демократични и еврооптимистични настройки.

" Това не е безусловно израз на фокусиране върху един политически план. Това в по-голяма степен е израз на неудовлетвореността от метода, по който в този момент се конструира политическото ръководство, " акцентира Боряна Димитрова, деконструирайки мита за " новия избавител ".
Факторът " Радев " и скритите опасности
Въпреки спекулациите за политически план на президента Румен Радев, данните демонстрират по-нюансирана картина. Личното доверие в президента е към 20% – на половина по-малко от общото търсене на " нова опция " (40%). Това значи, че възможна президентска партия не би могла автоматизирано да " погълне " целия протестен избор, само че сигурно би пренаредила картата.

Социолозите регистрират и парадоксална наклонност – очакване за повишение на изборната интензивност с до 10% (около половин милион души). Подобна готовност би могла да понижи тежестта на купения избор, само че също по този начин отваря вратата за популистки обединения, които да капитализират върху гнева на " новите " гласоподаватели.
Еврото като разграничителна линия
На фона на политическия безпорядък, икономическата тематика на 2025 година – " еврото ", продължава да разделя обществото, въпреки и с лек превес на последователите (6-7 пункта преднина).

" Еврото беше фантазия на генерации българи. Но то се трансформира и във допустима насочна точка за основаване на нови политически планове, " разяснява Димитрова.

Фактът, че стратегическа цел като Еврозоната се употребява за политически инженеринг, е следващото доказателство, че и през 2026 година икономическият разсъдък ще бъде пленник на политическото оцеляване. Големият въпрос остава – дали " новата партия " ще бъде решение на рецесията или просто следващият аватар на систематичното отчаяние.
Източник: dunavmost.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР