Летящи таксита след 5 години? Айде де!
Дали това не е доста дръзка прогноза? Има няколко основни въпроса, на които би трябвало да си отговорим, преди да можем да превърнем тази визия за превоза на бъдещето в реалност…
Летящите коли идват, само че ще можем ли да се возим на тях без исблъсъци във въздуха (източник: Bell Helicopter Textron Inc.)
Електрически, летящи, безпилотни – такива ще са транспортните средства на бъдещето. По инерция можем да кажем „ колите на бъдещето ”, само че поради качествата им да летят , „ кола ” към този момент надали е подобаваща дума.
Наскоро американската галактическа компания Bell Nexus показа своята идея за въздушно такси – на ревюто Consumer Electronics Show (CES). Тя отива даже по-далеч: визията е за бъдеще, в което и качването, и слизането се случват горе, в небето, а не на земята.
Кога ще го забележим това бъдеще? Според някои – след към 5 години. Но дали това не е доста дръзка прогноза? Има няколко въпроса, на които би трябвало да си отговорим, преди да можем да превърнем тази визия в действителност.
Къде ще изхвърчаме и кацаме?
Концепциите за летящите коли допускат доста форми и размери. Някои модели могат да возят четирима пасажери, други – единствено един; някои имат един ротор, някои – четири. При всички случаи площадките за кацане и политане най-вероятно ще наподобяват тези на хеликоптерите. Това ще рече – здрава повърхнина с диаметър към 15 метра.
Трудно е да си представим огромен брой 15-метрови площадки за кацане в градската среда, изключително в непосредствена непосредственост до електропроводи и здания. Може би може да сложим такива площадки по парковете? Или в градинките сред блоковете? А може би на покривите на постройките? Но проектирани ли са те да кацат коли по тях?
Кой по кое време ще излетява и каца?
Летящите коли няма да могат да летят по едно и също време на всички места, с цел да се предотвратят произшествия. Ще би трябвало да има поредност на излитанията и кацанията. Но кой ще взема решение кой по кое време може да излети или кацне? Сутрин всички бързат за работа – кой ще би трябвало да изчака повече?
Самите площадки, сходно на хеликоптерните площадки и летищата, би трябвало да имат график на излитанията и кацанията: другите полети би трябвало да се изчакват, с цел да не стане злополука. Това значи, че от една площадка могат да излетят стеснен брой летящи таксита. А в случай че напорът е огромен, кой ще се жертва да не излети?
Можем ли да подсигуряваме сигурността им?
Съществуващите хеликоптери летят безвредно, стига да са налице задоволително витла, задоволително гориво, сръчен водач и прилични атмосферни условия. Разходите за хеликоптерите обаче са прекомерно високи за междинния консуматор.
Дроновете ще са по-малки, пъргави, маневрени, само че пък дали ще са задоволително безвредни? Един обезпокоителен въпрос е дали ще имат задоволително мощ да се оправят постоянно във всяка обстановка. Засега батериите са „ тясното място ” на транспортните средства, задвижвани от електрическа сила.
Надеждността на навигационните системи също ще е от решаващо значение. Всяко разстройване на сигнала може да се окаже проблем с евентуално съдбовни последствия.
Отворен остава и въпросът за надеждността на решенията на изкуствения разсъдък, който ще ръководи безпилотните транспортни средства. За момента е видно, че изкуственият разсъдък не може пълноценно да замести човешката преценка.
Всичко това слага въпроса ще можем ли да се возим на летящите коли без исблъсъци във въздуха?
Какво ще се случва при неприятно време?
Ще могат ли летящите, безпилотни транспортни средства да се движат при по-тежки метеорологични условия? Безпилотните коли, които се тестват сега, се оправят добре единствено в съвършено време – снежинките и водите капки при сняг и дъжд объркват техните радарни системи, камери и Lidar скенери. А по какъв начин ще се оправят лятящите коли тогава?
Нещо повече. В градската среда даже в положително време въздушните придвижвания са предизвикателство. Големият брой здания основава турбилентност, каквато няма над гладките равнинни и гористи местности. В допълнение към това съществуването на високи здания и небостъргачи „ гарнира ” тази турбулентност с още повече въздушни завихряния и течения.
Оттук произтича и другият въпрос – кой, по кое време и на база какви критерии ще преценя дали въздушнят трафик не би трябвало да бъде преустановен? Кога ще се постанова дроновете да бъдат заземени поради неприятното време? Как ще се случва това?
Ще има ли регулатор на въздушния пътнически трафик?
Всички типове превоз през днешния ден са регламентирани със закон и за тях има виновни институции. Дори придвижването на каруците е регламентирано. Оттам насетне има органи по спазването на реда при пътния превоз, при железопътния, при въздушния, при обществения…
Ще бъде належащо новият, въздушен превоз също да бъде регламентиран законово. А по-късно ще стане нужно да има администрация, която се занимава с ръководството, регулирането и управлението на този нов тип превоз. Но коя ще е тя? Дали ще е напълно нова институция?
Или може би някаква „ кръстоска ” сред към този момент съществуващите администрации по пътното придвижване и управлението на въздушния трафик? Особено първоначално, когато броят на потребителите е дребен, съществуването на новата бюрократична конструкция ще наподобява като изключително утежнение за данъкоплатците.
Летящите коли идват, само че ще можем ли да се возим на тях без исблъсъци във въздуха (източник: Bell Helicopter Textron Inc.)
Електрически, летящи, безпилотни – такива ще са транспортните средства на бъдещето. По инерция можем да кажем „ колите на бъдещето ”, само че поради качествата им да летят , „ кола ” към този момент надали е подобаваща дума.
Наскоро американската галактическа компания Bell Nexus показа своята идея за въздушно такси – на ревюто Consumer Electronics Show (CES). Тя отива даже по-далеч: визията е за бъдеще, в което и качването, и слизането се случват горе, в небето, а не на земята.
Кога ще го забележим това бъдеще? Според някои – след към 5 години. Но дали това не е доста дръзка прогноза? Има няколко въпроса, на които би трябвало да си отговорим, преди да можем да превърнем тази визия в действителност.
Къде ще изхвърчаме и кацаме?
Концепциите за летящите коли допускат доста форми и размери. Някои модели могат да возят четирима пасажери, други – единствено един; някои имат един ротор, някои – четири. При всички случаи площадките за кацане и политане най-вероятно ще наподобяват тези на хеликоптерите. Това ще рече – здрава повърхнина с диаметър към 15 метра.
Трудно е да си представим огромен брой 15-метрови площадки за кацане в градската среда, изключително в непосредствена непосредственост до електропроводи и здания. Може би може да сложим такива площадки по парковете? Или в градинките сред блоковете? А може би на покривите на постройките? Но проектирани ли са те да кацат коли по тях?
Кой по кое време ще излетява и каца?
Летящите коли няма да могат да летят по едно и също време на всички места, с цел да се предотвратят произшествия. Ще би трябвало да има поредност на излитанията и кацанията. Но кой ще взема решение кой по кое време може да излети или кацне? Сутрин всички бързат за работа – кой ще би трябвало да изчака повече?
Самите площадки, сходно на хеликоптерните площадки и летищата, би трябвало да имат график на излитанията и кацанията: другите полети би трябвало да се изчакват, с цел да не стане злополука. Това значи, че от една площадка могат да излетят стеснен брой летящи таксита. А в случай че напорът е огромен, кой ще се жертва да не излети?
Можем ли да подсигуряваме сигурността им?
Съществуващите хеликоптери летят безвредно, стига да са налице задоволително витла, задоволително гориво, сръчен водач и прилични атмосферни условия. Разходите за хеликоптерите обаче са прекомерно високи за междинния консуматор.
Дроновете ще са по-малки, пъргави, маневрени, само че пък дали ще са задоволително безвредни? Един обезпокоителен въпрос е дали ще имат задоволително мощ да се оправят постоянно във всяка обстановка. Засега батериите са „ тясното място ” на транспортните средства, задвижвани от електрическа сила.
Надеждността на навигационните системи също ще е от решаващо значение. Всяко разстройване на сигнала може да се окаже проблем с евентуално съдбовни последствия.
Отворен остава и въпросът за надеждността на решенията на изкуствения разсъдък, който ще ръководи безпилотните транспортни средства. За момента е видно, че изкуственият разсъдък не може пълноценно да замести човешката преценка.
Всичко това слага въпроса ще можем ли да се возим на летящите коли без исблъсъци във въздуха?
Какво ще се случва при неприятно време?
Ще могат ли летящите, безпилотни транспортни средства да се движат при по-тежки метеорологични условия? Безпилотните коли, които се тестват сега, се оправят добре единствено в съвършено време – снежинките и водите капки при сняг и дъжд объркват техните радарни системи, камери и Lidar скенери. А по какъв начин ще се оправят лятящите коли тогава?
Нещо повече. В градската среда даже в положително време въздушните придвижвания са предизвикателство. Големият брой здания основава турбилентност, каквато няма над гладките равнинни и гористи местности. В допълнение към това съществуването на високи здания и небостъргачи „ гарнира ” тази турбулентност с още повече въздушни завихряния и течения.
Оттук произтича и другият въпрос – кой, по кое време и на база какви критерии ще преценя дали въздушнят трафик не би трябвало да бъде преустановен? Кога ще се постанова дроновете да бъдат заземени поради неприятното време? Как ще се случва това?
Ще има ли регулатор на въздушния пътнически трафик?
Всички типове превоз през днешния ден са регламентирани със закон и за тях има виновни институции. Дори придвижването на каруците е регламентирано. Оттам насетне има органи по спазването на реда при пътния превоз, при железопътния, при въздушния, при обществения…
Ще бъде належащо новият, въздушен превоз също да бъде регламентиран законово. А по-късно ще стане нужно да има администрация, която се занимава с ръководството, регулирането и управлението на този нов тип превоз. Но коя ще е тя? Дали ще е напълно нова институция?
Или може би някаква „ кръстоска ” сред към този момент съществуващите администрации по пътното придвижване и управлението на въздушния трафик? Особено първоначално, когато броят на потребителите е дребен, съществуването на новата бюрократична конструкция ще наподобява като изключително утежнение за данъкоплатците.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ