За чудатата война срещу автомобила
Дали скоро пожарната команда няма да идва с трамвая? Защото няма да има право да се движи със своите дизелови пожарни коли из градските квартали? Или пък желаеме връзки като тези в някогашната Германска демократична република? Навремето бюрократите от Политбюрото решаваха по какъв начин би трябвало да се придвижва народът.
Социалистическият жител нямаше потребност от самостоятелна подвижност. Автобусите и трамваите бяха предостатъчни. По този метод Германска демократична република удари спирачката на обичайните автомобилостроители в Цвикау и Айзенах. Същото може през днешния ден да се повтори в републиката на възбраните - Германия. Противниците на самостоятелния превоз се активизират. Техният зложелател е автомобилът.
Те подеха спор за фините частици, който умерено може да бъде охарактеризиран като нервност. 100 000 умряли от дизела! Замърсени централни градски елементи! Автомобилът- всеобщ палач! Все повече съдилища вкарват забрани за придвижване на дизелови коли, Брюксел пък вкарва все по-строги горни гранични стойности. За колите във всеки случай! Но това е единствено началото. Дебатът скъса изцяло с действителността.
Вече никой не пита, дали измервателните станции мерят на подобаващата височина и място. Те са ситуирани във всеки град друго. Понякога в зелените линии, от време на време по фасадите на постройките. Понякога са изложени на слънчева светлина, различен път не. Това заблуждава даже канцлерката, която един път беше климатична канцлерка, един път автомобилна канцлерка, а в този момент употребява трикове като автомобилните производители.
Тя разгласи, че ще промени законите по този начин, че да не се стига до забрани за придвижване в градовете. Ден по-късно съобщи, че не можем да си играем с горните възможни стойности, тъй като това било европейско право.
Това - меко казано - " неразбирателство " демонстрира доста добре, че в действителност никой не знае накъде сме се запътили. Може би няколко обстоятелства ще ни оказват помощ да се ориентираме.
Историята с праха
Историята с праха е изключително поучителна. Всеки ден на земята падат сред 5 и 300 тона тънък прахуляк, който се завихря от вятъра и слънцето. И това прави измерванията на фините прахови частици извънредно комплицирано. Сега обаче в играта влизат колите. Много дребна част от фините прахови частици идват от ауспуха на автомобила. До 85 % от тях пораждат от търкането на гумите и триенето на спирачките. Това апропо прави и велосипедите производители на фини прахови частици!
А колите изхвърлят все по-малко нездравословни газове в атмосферата. Никога въздухът в нашите градове не е бил по този начин чист, както в този момент. Оправдава ли това кръстоносния поход против автомобила или по-точно казано против самостоятелната подвижност? За едно нещо обаче би трябвало да сме наясно.
Забраната за придвижване на дизелите е единствено началото. След като дизелът бъде надвит, ще пристигна редът и на бензиновите мотори. След това идват пушачите, а след тях притежателите на камини с дърва. Една сходна камина създава големи количества тънък прахуляк, изключително когато човек гори несъответствуващите дърва. И какво вършим, когато Средиземно море довее следващия сахарски пясък? Ще сложи ли тогава немското съдружие Umwelthilfe забранителни знаци по границата? Забранено за сахарски прахуляк!
" Чистото " решение
Всъщност решението на казуса е открито от дълго време. Електромобилът - чист, беззвучен и щадящ околната среда. Само дето е подобаващ само за добре печелещите, само че това няма значение. Жалко единствено, че електрическите вундеравтомобили имат много скромна екологична равносметка. Нека да вземем най-новия електрически автомобил на концерна Даймлер- така наречен EQC.Първият изцяло електризиран автомобил на Мерцедес ще се продава от идната година за " скромните " 70 000 евро. Акумулаторът му тежи 650 килиграма.
Тъпо единствено, че за производството на един подобен акумулатор-гигант се натрупват 12 до 16 тона въглероден двуокис. Плюс седемте тона, които по този начин и по този начин се натрупват при произвадството на всеки обособен автомобил. Всеки водач на автомобил с вътрешно горене би се изсмял. С такова количество въглероден двуокис той може да измине 200 000 километра.
Нека сме наясно. Автомобилните концерни сами се докараха до ситуацията, в което се намират със своите трикове и операции. Така се трансфораха от любимци в неприятните деца за политиците. Когато обаче въобще не става тирада за автомобила, а за това какво още може да бъде неразрешено, това визира същината.
Защото става дума за свободата на обособения субект. За едно от главните права на нашия либерален ред. И това би трябвало да е ясно на всеки, който утвърждава възбраните за придвижване./dw.com
Социалистическият жител нямаше потребност от самостоятелна подвижност. Автобусите и трамваите бяха предостатъчни. По този метод Германска демократична република удари спирачката на обичайните автомобилостроители в Цвикау и Айзенах. Същото може през днешния ден да се повтори в републиката на възбраните - Германия. Противниците на самостоятелния превоз се активизират. Техният зложелател е автомобилът.
Те подеха спор за фините частици, който умерено може да бъде охарактеризиран като нервност. 100 000 умряли от дизела! Замърсени централни градски елементи! Автомобилът- всеобщ палач! Все повече съдилища вкарват забрани за придвижване на дизелови коли, Брюксел пък вкарва все по-строги горни гранични стойности. За колите във всеки случай! Но това е единствено началото. Дебатът скъса изцяло с действителността.
Вече никой не пита, дали измервателните станции мерят на подобаващата височина и място. Те са ситуирани във всеки град друго. Понякога в зелените линии, от време на време по фасадите на постройките. Понякога са изложени на слънчева светлина, различен път не. Това заблуждава даже канцлерката, която един път беше климатична канцлерка, един път автомобилна канцлерка, а в този момент употребява трикове като автомобилните производители.
Тя разгласи, че ще промени законите по този начин, че да не се стига до забрани за придвижване в градовете. Ден по-късно съобщи, че не можем да си играем с горните възможни стойности, тъй като това било европейско право.
Това - меко казано - " неразбирателство " демонстрира доста добре, че в действителност никой не знае накъде сме се запътили. Може би няколко обстоятелства ще ни оказват помощ да се ориентираме.
Историята с праха
Историята с праха е изключително поучителна. Всеки ден на земята падат сред 5 и 300 тона тънък прахуляк, който се завихря от вятъра и слънцето. И това прави измерванията на фините прахови частици извънредно комплицирано. Сега обаче в играта влизат колите. Много дребна част от фините прахови частици идват от ауспуха на автомобила. До 85 % от тях пораждат от търкането на гумите и триенето на спирачките. Това апропо прави и велосипедите производители на фини прахови частици!
А колите изхвърлят все по-малко нездравословни газове в атмосферата. Никога въздухът в нашите градове не е бил по този начин чист, както в този момент. Оправдава ли това кръстоносния поход против автомобила или по-точно казано против самостоятелната подвижност? За едно нещо обаче би трябвало да сме наясно.
Забраната за придвижване на дизелите е единствено началото. След като дизелът бъде надвит, ще пристигна редът и на бензиновите мотори. След това идват пушачите, а след тях притежателите на камини с дърва. Една сходна камина създава големи количества тънък прахуляк, изключително когато човек гори несъответствуващите дърва. И какво вършим, когато Средиземно море довее следващия сахарски пясък? Ще сложи ли тогава немското съдружие Umwelthilfe забранителни знаци по границата? Забранено за сахарски прахуляк!
" Чистото " решение
Всъщност решението на казуса е открито от дълго време. Електромобилът - чист, беззвучен и щадящ околната среда. Само дето е подобаващ само за добре печелещите, само че това няма значение. Жалко единствено, че електрическите вундеравтомобили имат много скромна екологична равносметка. Нека да вземем най-новия електрически автомобил на концерна Даймлер- така наречен EQC.Първият изцяло електризиран автомобил на Мерцедес ще се продава от идната година за " скромните " 70 000 евро. Акумулаторът му тежи 650 килиграма.
Тъпо единствено, че за производството на един подобен акумулатор-гигант се натрупват 12 до 16 тона въглероден двуокис. Плюс седемте тона, които по този начин и по този начин се натрупват при произвадството на всеки обособен автомобил. Всеки водач на автомобил с вътрешно горене би се изсмял. С такова количество въглероден двуокис той може да измине 200 000 километра.
Нека сме наясно. Автомобилните концерни сами се докараха до ситуацията, в което се намират със своите трикове и операции. Така се трансфораха от любимци в неприятните деца за политиците. Когато обаче въобще не става тирада за автомобила, а за това какво още може да бъде неразрешено, това визира същината.
Защото става дума за свободата на обособения субект. За едно от главните права на нашия либерален ред. И това би трябвало да е ясно на всеки, който утвърждава възбраните за придвижване./dw.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ