“Човек трябва да ходи, а не да лети”
Дали починалият Евгений Пригожин е чел “Златният телец ” на Иля Илф и Евгений Петров? Не знаем. По този въпрос “молчит просвета ”, както пееше Владимир Висоцки.
Но в случай че някогашният готвач на Путин и притежател на ЧВК “Вагнер ” в богатата си престъпна биография е намерил време и за тази класика, несъмнено си е спомнял глава 13-а, в която се споделя по какъв начин жителите на постройка номер 8 на улица “Лимонна ”, наричана още “Гарваново котило ”, реагират на новината за гибелта на техния съквартирант, водача Севрюгов, липсващ при полет към Полярния кръг:
“Изчезна нашият съквартирант — говореше радостно някогашният вратар Никита Пряхин и сушеше над примуса плъстения си ботуш. — Изчезна, миличкият. А ти не лети, не лети! Човек би трябвало да върви, а не да лети. Да върви би трябвало, да върви ”.
Това е писано преди 100 години, в първите руски години. Но се оказва настоящо и през днешния ден. Русия е измежду страните, в които летенето (във всеки смисъл) е рисково. Особено в случай че имаш врагове. И изключително в случай че те имат доста власт. И изключително в случай че имат цялата власт в страната.
Точно подобен зложелател си сътвори с метежа на 24 юни Пригожин. И все пак продължи неразумно да лети с частния си Embraer.
Толкова за изгодата от това да се четат класиците.
В Русия могат да те затворят, единствено в случай че наречеш “специалната военна интервенция ” с същинското ѝ име - война.
Ако обаче се опиташ да свалиш властта с оръжие, не те заплашва такова наказване, демонстрира животът. Властта се договаря с тебе да седиш кротичък и след това някой прекрасен ден през август загиваш в случай.
Представяте ли си какво би разказал Евгений Викторович, в случай че го бяха изправили пред съд? С обвиняване в държавна измяна?
Владимир Владимирович сигурно знае. Защото съветският президент беше " кръстник " на " Вагнер " и от началото на войната крепеше властта си в това число върху това да бъде съдия в спора сред кадровите военни и наемниците от групировката. Той рискува да се конфронтира с генералите си, част от които, става известно, симпатизираха на Пригожин.
Руската страна се беше отказала от монопола на всяка естествена страна върху законното принуждение, с цел да употребява групировката като инструмент във външната си политика, неангажиращ публично Москва.
Когато формалният притежател на инструмента си фантазира, че може не страната да има него, а той да има страната, това беше краят му.
В Русия отмъщението е несъмнено - за разлика от правораздаването. Особено, в случай че си “нарушил конвенцията ”. Но това, за конвенцията, се отнася за различен воин, от друга глава на същия разказ.
А Пригожин я наруши, и то - жестоко, непростимо. Той не остави различен избор на някогашния си патрон. Ако го беше оставил жив, Владимир Путин щеше да наподобява слаб. А това не е педагогично.
Там, където правото на силата господства над силата на правото, е самоубийствено да изглеждаш слаб.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Но в случай че някогашният готвач на Путин и притежател на ЧВК “Вагнер ” в богатата си престъпна биография е намерил време и за тази класика, несъмнено си е спомнял глава 13-а, в която се споделя по какъв начин жителите на постройка номер 8 на улица “Лимонна ”, наричана още “Гарваново котило ”, реагират на новината за гибелта на техния съквартирант, водача Севрюгов, липсващ при полет към Полярния кръг:
“Изчезна нашият съквартирант — говореше радостно някогашният вратар Никита Пряхин и сушеше над примуса плъстения си ботуш. — Изчезна, миличкият. А ти не лети, не лети! Човек би трябвало да върви, а не да лети. Да върви би трябвало, да върви ”.
Това е писано преди 100 години, в първите руски години. Но се оказва настоящо и през днешния ден. Русия е измежду страните, в които летенето (във всеки смисъл) е рисково. Особено в случай че имаш врагове. И изключително в случай че те имат доста власт. И изключително в случай че имат цялата власт в страната.
Точно подобен зложелател си сътвори с метежа на 24 юни Пригожин. И все пак продължи неразумно да лети с частния си Embraer.
Толкова за изгодата от това да се четат класиците.
В Русия могат да те затворят, единствено в случай че наречеш “специалната военна интервенция ” с същинското ѝ име - война.
Ако обаче се опиташ да свалиш властта с оръжие, не те заплашва такова наказване, демонстрира животът. Властта се договаря с тебе да седиш кротичък и след това някой прекрасен ден през август загиваш в случай.
Представяте ли си какво би разказал Евгений Викторович, в случай че го бяха изправили пред съд? С обвиняване в държавна измяна?
Владимир Владимирович сигурно знае. Защото съветският президент беше " кръстник " на " Вагнер " и от началото на войната крепеше властта си в това число върху това да бъде съдия в спора сред кадровите военни и наемниците от групировката. Той рискува да се конфронтира с генералите си, част от които, става известно, симпатизираха на Пригожин.
Руската страна се беше отказала от монопола на всяка естествена страна върху законното принуждение, с цел да употребява групировката като инструмент във външната си политика, неангажиращ публично Москва.
Когато формалният притежател на инструмента си фантазира, че може не страната да има него, а той да има страната, това беше краят му.
В Русия отмъщението е несъмнено - за разлика от правораздаването. Особено, в случай че си “нарушил конвенцията ”. Но това, за конвенцията, се отнася за различен воин, от друга глава на същия разказ.
А Пригожин я наруши, и то - жестоко, непростимо. Той не остави различен избор на някогашния си патрон. Ако го беше оставил жив, Владимир Путин щеше да наподобява слаб. А това не е педагогично.
Там, където правото на силата господства над силата на правото, е самоубийствено да изглеждаш слаб.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ