Смайваща неграмотност погубва езика ни
Дали пък след време 1/3 от всичката ни лексика няма да са чуждици?
Българският народ затъва във все по-смайваща неначетеност и за този факт не престават да сигнализират оставащите все по-малко грамотни хора в родината ни. Отчайващо е да се блъскаш с глава в стената от ширещо се незнание, виждайки, че през годините освен че нищо не се трансформира в позитивна тенденция, а дори в противен случай – рецесията се задълбочава. Докъде ще докара това всенародно духовно избледняване и тотално безхаберие във връзка с разпоредбите за книжовния ни безценен български език? Ще съумеят ли идващите генерации да го запазят и в какъв ли тип би бил? Дали пък 1/3 от всичката ни лексика няма да са чуждици? А по какъв начин ли ще пишат? Да, въпроси, въпроси…
И по какъв начин да остана безразлична, когато наскоро видях името на родината ни, изписано ето по този начин:,,балгария! “ Дотук ли я докарахме – да не можем да напишем тази единствена и неповторима дума вярно?! Ами непростимо е, по какъв начин мислите? Жалко, та чак ужасно е!
Където и да погледнеш, се натъкваш на отчайващо неумение за верен изказ на родния ни език и в двата му разновидността – писмен и вербален. Навсякъде ти пъхат в ръцете инструкции, правилници, контракти, написания, флаери, листовки, дипляни, реклами, етикети, менюта, цялостни с неточности от всевъзможен темперамент. Иначе графично са запленяващо завършени върху скъпи и лъскави хартиени носители! Из надписите по билбордове и табели в публичните заведения също могат да се открият всевъзможни смехотворни неточности. Да, щеше да е смешно, в случай че не беше толкоз тъжно!
Пък за вярно преместване на думите и за толкоз значимата пунктуация и дума да не става! Нищо че функционалността на пунктуацията е да обезпечи еднопосочно разбиране на текста в сходство с желанията на неговия създател. Това си остава за жалост единствено един принцип в,,Официален правописен речник на българския език “, Българска академия на науките, изд.,,Просвета-София “, 2012 година, стр. 74.
Щом като и дребното тире (дефис) след частиците,,по “ и,,най “ в сравнителната и превъзходна степен на епитети и наречия се пропуща, какво да търсим дребната запетая там някъде из изреченията. Ще я открием, несъмнено, само че тъкмо там, където минимум е редно да стои.
А за какво е по този начин? – Ами дано забележим кой работи в рекламните организации, изработващи горепосочените материали. В множеството от тях изпълнителите са прекомерно млади и неопитни, без каквито и да било професионални пълномощия и уместно обучение. Факт е, че и в пресата ситуацията е сходно. Че нали там са заети сякаш най-подготвените ни експерти!
Проблемът с използването на цялостния и късия член също стои, нищо че филолози и езиковеди се мъчиха да я изяснят къде и по какъв начин ли не. Дразни, когато по който и да било канал по радиото или по малкия екран (а освен в печатните медии!) кореспонденти, водещи или интервюирани използват цялостния член, както им пристигна от вътрешната страна. Сигурно си мислят, че членувайки съвсем всички съществителни от мъжки жанр с цялостен член, без значение от функционалността, която те извършват в изречението, звучат по-интелектуално и по-изискано. Уверявам ги, че звучат неуместно, нищо повече.
Нека си дадат труд и си напомнят трите правила, съгласно които в българския език се използва цялостен член! Могат да ги открият в,,Официален правописен речник на българския език “, Българска академия на науките, изд.,,Просвета-София “, 2012 година, стр. 22. Има и няколко правила за членуване на лични имена и на едносъставни имена от м. р. ед. ч. на географски, културни и исторически обекти на стр. 23/24.
Друго изключително дразнещо събитие е потреблението на персоналното окончание,,-ме “ при формиране на глаголните форми в 1 л. мн. ч., например,,правиме “,,,ходиме “,,,работиме “ и т. н. Е то си има правила по кое време и това окончание се употребява в 1 л. мн. ч.! Още по-нелепо е, когато изказващият се внезапно не помни, че би трябвало да,,-ме “-ка и използва някой и различен глагол тъкмо по тези правила. А, значи можел въпреки всичко и вярно да приказва, си мислим, само че се лигави, воден май от същото предпочитание да звучи по-така, като,,столичанин “.
Неправилно се е наложила всеобщата приложимост на местоименните форми за м. р. ед. ч. кой, който, някой, никой вместо верните във винителен падеж кого, който, някого, никого, например:
–,,Кой обичаш? “ вместо,,Кого обичаш? “
–,,С кой приказваш по телефона? “ вместо,,С кого приказваш по телефона? “
–,,Мъжът, който виждаш, е моят наследник. “ вместо,,Мъжът, който виждаш, е моят наследник. “
–,,Не споделяйте с никой! “ вместо,,Не споделяйте с никого! “
Допускат се доста неточности и при думи, необятно навлезли в последно време в речника ни, като,,конкурентноспособност “ вместо,,конкурентоспособност “,,,контролно-пропусквателен пункт “ вместо,,контролно-пропускателен пункт “,,,Нова Зенландия “ вместо,,Нова Зеландия “,,,анцунг “ вместо,,анцуг “. И това се чува от,,най-високо място “ – в Народното събрание, в публични речи на държавни ръководители и публични дейци, в изявленията по медиите и т. н. Толкова ли няма кой там да ги научи по какъв начин вярно да ги изговорят или напишат, с цел да не стават смешни?
Ами оформлението на деловата преписка и правописа в нея?! И за нейното правене си има строги правила и правила, поучавам тези, на които се постанова да изготвят каквито и да било настоятелен писма, първо да се срещнат обширно с тях, пък след това да сядат на компютъра да ги пишат. Иначе, непознавайки ги, рискуват съществено да сгафят. Защото всяко писмо е нещо като неофициална,,визитка “ на създателя му. Учтивите местоименни форми като,,Ви “,,,Вие “,,,Вас “,,,Ваш “ се пишат от множеството създатели на настоятелен писма с дребна писмен знак. Не са ли им споделили още в учебно заведение, че в формалните писма се употребяват таман те?
Използването на основни и дребни букви при изписването на другите типове съществителни, писането на лексикални съкращения, комплицирани наречия и така нататък също демонстрира съществени пропуски в знанията по правопис.
Затова насочвам зов към всички, изготвящи лична езикова продукция, по време на креативния си развой да имат постоянно до себе си благонадежден указател, към който да посегнат, когато имат и най-малкото подозрение по отношение на правописа и смисъла на дадена лексикална единица/фраза или по отношение на пунктуацията. Няма по какъв начин човек да знае всичко, само че има по какъв начин да запълни дупките в знанията си!
Нека и появяващите се на екран или звучащите в ефир също да си напомнят разпоредбите за правоговора, артикулацията, както и настоящите граматически правила, годни за родния ни литературен език. И да не не помнят, че не всички, които ги слушат и гледат, владеят британски, и да се въздържат малко повече от използването на чуждици (заемки най-вече английски). Те не ги вършат да наподобяват,,по-отворени “ в очите на публиката им. Е, най-малко на по-интелигентната приказват по-скоро за беднотия на лексикалния им ресурс на майчиния език.
Не съм никога буквоядец във връзка с актуалния български език. Та той е отворена система, която непрестанно се трансформира и обновява! Тревожи ме по-скоро фактът за погазването на съществени правила за правописа и правоговора му.
Това са правила и стандарти, които всички ние би трябвало да съблюдаваме, когато имаме обществени изяви или сътворяваме текстове за социална консумация. При общуването на улицата можем да си позволим и някоя и друга дързост, в публичната сфера обаче това е неприемливо.
* Авторката е старши теоретичен помощник във Великотърновския университет
Българският народ затъва във все по-смайваща неначетеност и за този факт не престават да сигнализират оставащите все по-малко грамотни хора в родината ни. Отчайващо е да се блъскаш с глава в стената от ширещо се незнание, виждайки, че през годините освен че нищо не се трансформира в позитивна тенденция, а дори в противен случай – рецесията се задълбочава. Докъде ще докара това всенародно духовно избледняване и тотално безхаберие във връзка с разпоредбите за книжовния ни безценен български език? Ще съумеят ли идващите генерации да го запазят и в какъв ли тип би бил? Дали пък 1/3 от всичката ни лексика няма да са чуждици? А по какъв начин ли ще пишат? Да, въпроси, въпроси…
И по какъв начин да остана безразлична, когато наскоро видях името на родината ни, изписано ето по този начин:,,балгария! “ Дотук ли я докарахме – да не можем да напишем тази единствена и неповторима дума вярно?! Ами непростимо е, по какъв начин мислите? Жалко, та чак ужасно е!
Където и да погледнеш, се натъкваш на отчайващо неумение за верен изказ на родния ни език и в двата му разновидността – писмен и вербален. Навсякъде ти пъхат в ръцете инструкции, правилници, контракти, написания, флаери, листовки, дипляни, реклами, етикети, менюта, цялостни с неточности от всевъзможен темперамент. Иначе графично са запленяващо завършени върху скъпи и лъскави хартиени носители! Из надписите по билбордове и табели в публичните заведения също могат да се открият всевъзможни смехотворни неточности. Да, щеше да е смешно, в случай че не беше толкоз тъжно!
Пък за вярно преместване на думите и за толкоз значимата пунктуация и дума да не става! Нищо че функционалността на пунктуацията е да обезпечи еднопосочно разбиране на текста в сходство с желанията на неговия създател. Това си остава за жалост единствено един принцип в,,Официален правописен речник на българския език “, Българска академия на науките, изд.,,Просвета-София “, 2012 година, стр. 74.
Щом като и дребното тире (дефис) след частиците,,по “ и,,най “ в сравнителната и превъзходна степен на епитети и наречия се пропуща, какво да търсим дребната запетая там някъде из изреченията. Ще я открием, несъмнено, само че тъкмо там, където минимум е редно да стои.
А за какво е по този начин? – Ами дано забележим кой работи в рекламните организации, изработващи горепосочените материали. В множеството от тях изпълнителите са прекомерно млади и неопитни, без каквито и да било професионални пълномощия и уместно обучение. Факт е, че и в пресата ситуацията е сходно. Че нали там са заети сякаш най-подготвените ни експерти!
Проблемът с използването на цялостния и късия член също стои, нищо че филолози и езиковеди се мъчиха да я изяснят къде и по какъв начин ли не. Дразни, когато по който и да било канал по радиото или по малкия екран (а освен в печатните медии!) кореспонденти, водещи или интервюирани използват цялостния член, както им пристигна от вътрешната страна. Сигурно си мислят, че членувайки съвсем всички съществителни от мъжки жанр с цялостен член, без значение от функционалността, която те извършват в изречението, звучат по-интелектуално и по-изискано. Уверявам ги, че звучат неуместно, нищо повече.
Нека си дадат труд и си напомнят трите правила, съгласно които в българския език се използва цялостен член! Могат да ги открият в,,Официален правописен речник на българския език “, Българска академия на науките, изд.,,Просвета-София “, 2012 година, стр. 22. Има и няколко правила за членуване на лични имена и на едносъставни имена от м. р. ед. ч. на географски, културни и исторически обекти на стр. 23/24.
Друго изключително дразнещо събитие е потреблението на персоналното окончание,,-ме “ при формиране на глаголните форми в 1 л. мн. ч., например,,правиме “,,,ходиме “,,,работиме “ и т. н. Е то си има правила по кое време и това окончание се употребява в 1 л. мн. ч.! Още по-нелепо е, когато изказващият се внезапно не помни, че би трябвало да,,-ме “-ка и използва някой и различен глагол тъкмо по тези правила. А, значи можел въпреки всичко и вярно да приказва, си мислим, само че се лигави, воден май от същото предпочитание да звучи по-така, като,,столичанин “.
Неправилно се е наложила всеобщата приложимост на местоименните форми за м. р. ед. ч. кой, който, някой, никой вместо верните във винителен падеж кого, който, някого, никого, например:
–,,Кой обичаш? “ вместо,,Кого обичаш? “
–,,С кой приказваш по телефона? “ вместо,,С кого приказваш по телефона? “
–,,Мъжът, който виждаш, е моят наследник. “ вместо,,Мъжът, който виждаш, е моят наследник. “
–,,Не споделяйте с никой! “ вместо,,Не споделяйте с никого! “
Допускат се доста неточности и при думи, необятно навлезли в последно време в речника ни, като,,конкурентноспособност “ вместо,,конкурентоспособност “,,,контролно-пропусквателен пункт “ вместо,,контролно-пропускателен пункт “,,,Нова Зенландия “ вместо,,Нова Зеландия “,,,анцунг “ вместо,,анцуг “. И това се чува от,,най-високо място “ – в Народното събрание, в публични речи на държавни ръководители и публични дейци, в изявленията по медиите и т. н. Толкова ли няма кой там да ги научи по какъв начин вярно да ги изговорят или напишат, с цел да не стават смешни?
Ами оформлението на деловата преписка и правописа в нея?! И за нейното правене си има строги правила и правила, поучавам тези, на които се постанова да изготвят каквито и да било настоятелен писма, първо да се срещнат обширно с тях, пък след това да сядат на компютъра да ги пишат. Иначе, непознавайки ги, рискуват съществено да сгафят. Защото всяко писмо е нещо като неофициална,,визитка “ на създателя му. Учтивите местоименни форми като,,Ви “,,,Вие “,,,Вас “,,,Ваш “ се пишат от множеството създатели на настоятелен писма с дребна писмен знак. Не са ли им споделили още в учебно заведение, че в формалните писма се употребяват таман те?
Използването на основни и дребни букви при изписването на другите типове съществителни, писането на лексикални съкращения, комплицирани наречия и така нататък също демонстрира съществени пропуски в знанията по правопис.
Затова насочвам зов към всички, изготвящи лична езикова продукция, по време на креативния си развой да имат постоянно до себе си благонадежден указател, към който да посегнат, когато имат и най-малкото подозрение по отношение на правописа и смисъла на дадена лексикална единица/фраза или по отношение на пунктуацията. Няма по какъв начин човек да знае всичко, само че има по какъв начин да запълни дупките в знанията си!
Нека и появяващите се на екран или звучащите в ефир също да си напомнят разпоредбите за правоговора, артикулацията, както и настоящите граматически правила, годни за родния ни литературен език. И да не не помнят, че не всички, които ги слушат и гледат, владеят британски, и да се въздържат малко повече от използването на чуждици (заемки най-вече английски). Те не ги вършат да наподобяват,,по-отворени “ в очите на публиката им. Е, най-малко на по-интелигентната приказват по-скоро за беднотия на лексикалния им ресурс на майчиния език.
Не съм никога буквоядец във връзка с актуалния български език. Та той е отворена система, която непрестанно се трансформира и обновява! Тревожи ме по-скоро фактът за погазването на съществени правила за правописа и правоговора му.
Това са правила и стандарти, които всички ние би трябвало да съблюдаваме, когато имаме обществени изяви или сътворяваме текстове за социална консумация. При общуването на улицата можем да си позволим и някоя и друга дързост, в публичната сфера обаче това е неприемливо.
* Авторката е старши теоретичен помощник във Великотърновския университет
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ