Дали ние сме `марсианците`, които отчаяно се опитваме да открием?
Дали ние сме „ марсианците “, които обезверено се опитваме да открием? …След като са изучавали Червената планета в продължение на десетилетия, учените признават, че има огромна възможност удар на метеорит или комета да са трансформирали планетата.В съпоставяне със Земята, Марс е цялостен с кратери, само че това не е толкоз необичайно, защото Марс има доста „ неуместна “ позиция в нашата Слънчева система – тъкмо до пояса на метеоритите.Поради това, Марс непрестанно е „ бомбардиран “. За разлика от Земята, Марс няма по-голяма Луна, която да го защищава от входящите метеорити.Поглеждайки обратно в историята, в предишното Земята е била повлияна от огромни галактически скали и някои от тези въздействия евентуално са трансформирали историята на нашата планета.
Един от най-хубавите образци, за които се знае, е ударният кратер Чиксулуб, ситуиран на полуостров Юкатан в Мексико, който съгласно някои учени е причина номер едно за изгубването на динозаврите.
Кратерът ЧиксулубАко това се е случило на Земята, допустимо ли е сходно нещо да се е случило и на Марс? На Червената планета е открит доста забавен ударен кратер, ситуиран в района на Лиот, който е почти 200 км в диаметър.Големината на този ударен кратер демонстрира какъв брой мощен е бил ударът. Може би това да е една от главните аргументи, заради които Марс през днешния ден е „ пустиня “.Този удар може да е предизвикал дълбоки разстройства в планетарната система на Марс. Това би било безусловно опустошително събитие, изменящо климата на планетата.Възможно ли е Марс да е имал живот преди да загуби атмосферата си? Дали е съществувала цивилизация, която в миналото е наричала Червената планета „ дом “? Ако е по този начин, къде са отишли марсианците? Оцелели ли са? Избягали ли са преди тези катаклизми? А обвързван ли е Марс по някакъв метод със Земята? Това са единствено някои от въпросите, на които желаеме да получим отговор.На 20 юли 1976 година, след десетмесечно пътешестване от Земята, Викинг I доближава дестинацията си – Червената планета. Изображенията, които Викинг изпраща към Земята са невероятни. Някои от тях демонстрират, че Марс не е толкоз по-различен от нашата планета.
Лиот (Марсиански кратер)Някои райони на Марс наподобяват тук-там на Земята, да вземем за пример Долината на гибелта. Мисията на Викинг I става още по-интересна откакто се правят няколко теста в търсене на живот на Червената планета. Викинг I връща спорни резултати …Четете още: Д-р Гил Левин проектира един от тестванията, които сондата на Викинг прави. Той изяснява, че микроорганизмите дишат тъкмо като нас, а по-късно отделят въглероден диоксид.Това, което НАСА прави, е, че взима дребна проба от марсианската почва и я слага в дребен резервоар. Той е следен в продължение на седмица за признаци на „ мехурчета “ вътре в тръбата. След седем дни се случи непредвиденото …Тестът за живот на Марс е позитивен по критериите, признати от НАСА, защото са регистрирани „ мехурчета “ в контейнера на Викинг I. Докато този тест се оказва позитивен за живот, други проби с разнообразни критерии се оказват негативни.НАСА са доста внимателни по този въпрос и декларират:„ Няма доказателства за живот на Марс. “
Някои учени допускат, че Марс може да е имал атмосфера, сходна на земната, само че тя е била унищожена преди към 65 милиона години.В допълнение към това предложение в предишното са се формирали хрумвания, които описват за опцията цивилизация, която в миналото е обитавала Марс, да е избягала на Земята в търсене на избавление. Значи ли това, че ние сме „ марсианците “, които обезверено се опитваме да открием?Някои учени настояват, че са разкрили съществени доказателства за изгубени цивилизации на Червената планета и имат вяра, че може да са разкрили нуклеарен автограф в атмосферата на Марс, който подхожда на Земята след нуклеарен опит.Според откриватели, на Марс има доста огромни следи от ксенон-129, а единственият развой, който се знае, че създава ксенон-129 е нуклеарна детонация.Това още едно съвпадане ли е, което демонстрира какъв брой доста Марс е сходен на Земята? Или дава доказателства, че Марс е бил доста по-различен в предишното?Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Един от най-хубавите образци, за които се знае, е ударният кратер Чиксулуб, ситуиран на полуостров Юкатан в Мексико, който съгласно някои учени е причина номер едно за изгубването на динозаврите.
Кратерът ЧиксулубАко това се е случило на Земята, допустимо ли е сходно нещо да се е случило и на Марс? На Червената планета е открит доста забавен ударен кратер, ситуиран в района на Лиот, който е почти 200 км в диаметър.Големината на този ударен кратер демонстрира какъв брой мощен е бил ударът. Може би това да е една от главните аргументи, заради които Марс през днешния ден е „ пустиня “.Този удар може да е предизвикал дълбоки разстройства в планетарната система на Марс. Това би било безусловно опустошително събитие, изменящо климата на планетата.Възможно ли е Марс да е имал живот преди да загуби атмосферата си? Дали е съществувала цивилизация, която в миналото е наричала Червената планета „ дом “? Ако е по този начин, къде са отишли марсианците? Оцелели ли са? Избягали ли са преди тези катаклизми? А обвързван ли е Марс по някакъв метод със Земята? Това са единствено някои от въпросите, на които желаеме да получим отговор.На 20 юли 1976 година, след десетмесечно пътешестване от Земята, Викинг I доближава дестинацията си – Червената планета. Изображенията, които Викинг изпраща към Земята са невероятни. Някои от тях демонстрират, че Марс не е толкоз по-различен от нашата планета.
Лиот (Марсиански кратер)Някои райони на Марс наподобяват тук-там на Земята, да вземем за пример Долината на гибелта. Мисията на Викинг I става още по-интересна откакто се правят няколко теста в търсене на живот на Червената планета. Викинг I връща спорни резултати …Четете още: Д-р Гил Левин проектира един от тестванията, които сондата на Викинг прави. Той изяснява, че микроорганизмите дишат тъкмо като нас, а по-късно отделят въглероден диоксид.Това, което НАСА прави, е, че взима дребна проба от марсианската почва и я слага в дребен резервоар. Той е следен в продължение на седмица за признаци на „ мехурчета “ вътре в тръбата. След седем дни се случи непредвиденото …Тестът за живот на Марс е позитивен по критериите, признати от НАСА, защото са регистрирани „ мехурчета “ в контейнера на Викинг I. Докато този тест се оказва позитивен за живот, други проби с разнообразни критерии се оказват негативни.НАСА са доста внимателни по този въпрос и декларират:„ Няма доказателства за живот на Марс. “
Някои учени допускат, че Марс може да е имал атмосфера, сходна на земната, само че тя е била унищожена преди към 65 милиона години.В допълнение към това предложение в предишното са се формирали хрумвания, които описват за опцията цивилизация, която в миналото е обитавала Марс, да е избягала на Земята в търсене на избавление. Значи ли това, че ние сме „ марсианците “, които обезверено се опитваме да открием?Някои учени настояват, че са разкрили съществени доказателства за изгубени цивилизации на Червената планета и имат вяра, че може да са разкрили нуклеарен автограф в атмосферата на Марс, който подхожда на Земята след нуклеарен опит.Според откриватели, на Марс има доста огромни следи от ксенон-129, а единственият развой, който се знае, че създава ксенон-129 е нуклеарна детонация.Това още едно съвпадане ли е, което демонстрира какъв брой доста Марс е сходен на Земята? Или дава доказателства, че Марс е бил доста по-различен в предишното?Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ