Стигмата на това да бъдеш сам
Дали най-близките ви не ви дискриминират тъй като сте сингъл?
Вечната борба сред обвързаните и необвързаните роди ново разбиране: “singlism ”. Според Харвърдските психолози, които са го измислили, това съставлява стигматизиране на хората, които нямат половинки . Тези хора най-често са дискриминирани и то не толкоз от обществото колкото от най-близките им другари и членове на фамилията.
Въпреки правилото, че женените хора не постоянно са щастливи, а необвързаните наложително са сами и обезверени , към момента към сингълите се подхожда с известно предрешение и негативизъм. Много постоянно двойки демонстрират несъобразителност към свободните си другари като се пробват да ги уредят с други необвързани, тъй като си мислят, че да си самичък е някакво проклинание, а не умишлено изработен избор.
Друг образец за стигматизиране на свободните хора са пренебрежителните мнения на обвързаните: “Нищо не разбираш от живота, ти живееш сам/а ” или “Когато си намериш някого, отново ще си приказваме ”. Присъствието на сътрудник в живота може да е прелестно възприятие , само че не за всеки то е приоритет, а различен път натякването за неналичието на половинка в действителност може да провокира доста неприятни страсти у необвързания.
Като по-невинна дискриминация се смятат шегите за остаряване в самотност или още по-зле: в компанията на десетки котки. Независимо, че множеството мнения и смешки са подбудени от възприятие за угриженост и предпочитание да се помогне , доста постоянно границата може да се пристъпи и по този начин в действителност необвързаният да се почувства угнетен или даже отговорен от избора, който е направил.
