Срещу матурите след 7-и клас: Безполезни и за децата, и за системата
Дали матурите са реален аршин за оценяване на знанията и уменията на учениците? В полемиката " Матури 2025 – задачата (не)възможна " специалисти разясниха проблематичните аспекти на външното оценяване след 7 клас, уточни БНР.
" Много родители и фамилии от доста рано възнамеряват образованието на децата си по отношение на резултатите от външното оценяване. Виждаме по какъв начин деца още от пети, шести клас вървят на частни уроци, единствено и единствено да реализират високи резултати. Една самоцел се слага – положителни резултати на този изпит, без да се схваща неговият начален план. Всъщност, какво мери и до каква степен това, което мери, действително е потребно за учениците оттатък просто да бъдат класирани? Знанията и шаблонните модели на мислене, които се ревизират с този изпит, не са потребни за децата ", разяснява Евгения Пеева – изпълнителен шеф на частната гимназия, провела събитието.
По думите ѝ, потребно е децата да имат функционална просветеност и сериозно мислене, както и обществени и прочувствени умения.
" Нещата, които се мерят с НВО, нито отсега нататък ще са потребни в живота, нито са изключително значими да ги измерим на входа на гимназиалния стадий. "
Външното оценяване е механизъм, който се употребява за оценка на просветителната система, само че задачата се обезсмисля, защото множеството възпитаници отиват на частни уроци, с цел да се оправят с критериите, акцентира учебната директорка. Тя е безапелационна, че измежду изначалните проблеми на външното оценяване е, че то не може да върне връзка към системата дали тя се усъвършенства.
" В международен мащаб към този момент никой не приказва за това какъв брой някой знае по даден предмет, съумява да прави синтактичен анализ или съумява да ползва избрани формули в решаването на избрани задания. Образователните системи правят оценка до каква степен децата могат да мислят.
В системата от години се приказва да преминем от фокус върху знанията към уменията. Те са и написани в някаква степен в закона, само че тематиката с смяна на оценяването, смяна на образователното наличие, на образованието на учителите години наред остава в застой ", регистрира Евгения Пеева.
Освен терзания, свързани с условията за банкет в гимназиите след седми клас, се разискват и причини за напрежението при децата в този интервал.
" Това, което най-вече ги стресира, е дали ще влязат в елитната гимназия, която те или техните родители си показват. Много по-често това е от родителите ", акцентира психологът Катерина Казашка. Според нея се появява чувството, че в случай че не се оправи с това, значи неуспех за цялостен живот.
Психологът счита, че критериите за оценяване не са изцяло реалистични и една оценка не може да бъде събрана в един ден, защото вземат участие и доста други фактори, като недоспиване, смяна в настроението и други.
Казашка подчертава върху натиска на родители, които " считат, че има съответни специалности в съответни университети, които са единствените, гарантиращи бъдеще за децата ".
" Предлагам и на родителите първо да се откажат от тези упоритости – да схванат, че животът оттатък матурите съществува. Ако един човек успее да запази психологичното, да се оправя с грешките, неуспехите в оценяването, неуспехите и компликациите на образователната система, ще стане адаптивен човек и би могъл да пренастрои живота си. Дори да не учи във висше учебно заведение, опциите в актуалния свят са извънредно доста. Най-важно е родителите да внасят непрекъснато тази концепция – че това не е краят на света. "
