&format=webp)
Душата на журналистиката принадлежи на човека – но коя е истинската битка в редакцията
„ Дали потреблението на AI е машинация? “ Това е въпрос, който журналистическият свят чува все по-често. На пръв взор наподобява като че ли можем да открием явен отговор, само че действителността е много по-сложна.
Истината е, че от време на време отговорът е „ да “. Но следва един по-голям въпрос – по какъв начин можем да използваме изкуствения разсъдък и по кое време човешкият опит е незаместим.
Служителите в медиите интуитивно знаят това – AI може да форсира някои рутинни задания, само че никога не би могъл да размени нюанса, сериозното мислене и етичната отговорност, които стоят в основата на същинската публицистика.
И въпреки всичко казусът не стартира в редакцията, а малко по-рано – в образованието.
След като New York Magazine споделя по какъв начин всеобщо студенти употребяват AI, с цел да мамят при изпити и изявленията, поражда закономерният въпрос: по какъв начин тези хора, един път влезнали в действителния свят, ще се оправят с условията на публицистичната работа? Или още по-точно – ще се оправят ли въобще, в случай че през цялото време разчитат на машината да мисли вместо тях?
По-голямата част от публицистичните политики по отношение на AI се концентрират върху отбрана на информацията и бистрота пред аудиторията. Почти никой обаче не си задава въпроса: какво се случва с младите фрагменти, в случай че им бъде разрешено да израснат в специалността благодарение на логаритъм?
Със сигурност това е дълготраен риск. Как се построяват положителни старши публицисти, в случай че още началното равнище е автоматизирано или – както New York Magazine допуска – напълно заместено?
Политиките за изкуствен интелект би трябвало да стартират с явен принцип: публицистиката е човешка активност и това би трябвало да остане годно и да бъде спазвано в самите редакции.
Това значи, че медиите имат потребност от ясни насоки за развиването на младите фрагменти, както и умишлен избор: автоматизацията не трябва да отстрани опцията да учиш занаята през цялото време.
Повечето изявленията през днешния ден се организират отдалечено. В изискванията на видеосрещи мениджърите към този момент би трябвало да одобряват, че претендентът от другата страна употребява някакъв тип AI – без значение дали става въпрос за авансово готови отговори или за структуриране на мотивационно писмо още при кандидатстването за работа.
Но има способи да се открие баланс в тази нова действителност. Ако е допустимо, фирмите би трябвало да включват изявленията на място или на практика задания, които да се извършват в действително време. За отдалечени позиции – симулации на работа в екип, които не могат да бъдат авансово генерирани от GPT.
Защо е значимо младите публицисти да „ минат през рутината “
Изкуственият разсъдък към този момент независимо може да изготви резюме от тричасово съвещание на общински съвет. Това обаче не значи, че млад публицист не би трябвало самичък да го направи. Това е част от работата – да изградиш инстинкт, да отсееш кое е значимо и кое не, да запишеш точните цитати, да провериш самичък обстоятелствата.
Ефективността е значима, само че не и в случай че лишаваш новите фрагменти от основополагащия опит.
Добра политика е да се дефинира кои задания могат да се делегират на AI и кои наложително би трябвало да минат през хората.
Могат да се изградят обучителни модули, посредством които младите кореспонденти да получават достъп до AI принадлежности едвам откакто покажат съществена подготвеност.
Журналистиката на бъдещето не би трябвало да бъде безжизнена
AI може да бъде машинация – или да не бъде – даже когато става въпрос за осъществяването на една и съща задача. Това звучи объркващо, само че в действителност е знак за зряла политика, която не търси просто по-висока работливост, а устойчива среда и съблюдаване на журналистическата нравственос.
В последна сметка политиката за потреблението на изкуствен интелект не е справочник за това по кое време машините могат да правят работата ни. Тя би трябвало да бъде карта за оцеляване на публицистиката като специалност.
Защото в случай че направляваме бъдещето, без да се грижим за хората, които го вършат допустимо, рискуваме да пристигнем на крайната спирка с екип, формиран само от логаритми.
Истината е, че от време на време отговорът е „ да “. Но следва един по-голям въпрос – по какъв начин можем да използваме изкуствения разсъдък и по кое време човешкият опит е незаместим.
Служителите в медиите интуитивно знаят това – AI може да форсира някои рутинни задания, само че никога не би могъл да размени нюанса, сериозното мислене и етичната отговорност, които стоят в основата на същинската публицистика.
И въпреки всичко казусът не стартира в редакцията, а малко по-рано – в образованието.
След като New York Magazine споделя по какъв начин всеобщо студенти употребяват AI, с цел да мамят при изпити и изявленията, поражда закономерният въпрос: по какъв начин тези хора, един път влезнали в действителния свят, ще се оправят с условията на публицистичната работа? Или още по-точно – ще се оправят ли въобще, в случай че през цялото време разчитат на машината да мисли вместо тях?
По-голямата част от публицистичните политики по отношение на AI се концентрират върху отбрана на информацията и бистрота пред аудиторията. Почти никой обаче не си задава въпроса: какво се случва с младите фрагменти, в случай че им бъде разрешено да израснат в специалността благодарение на логаритъм?
Със сигурност това е дълготраен риск. Как се построяват положителни старши публицисти, в случай че още началното равнище е автоматизирано или – както New York Magazine допуска – напълно заместено?
Политиките за изкуствен интелект би трябвало да стартират с явен принцип: публицистиката е човешка активност и това би трябвало да остане годно и да бъде спазвано в самите редакции.
Това значи, че медиите имат потребност от ясни насоки за развиването на младите фрагменти, както и умишлен избор: автоматизацията не трябва да отстрани опцията да учиш занаята през цялото време.
Повечето изявленията през днешния ден се организират отдалечено. В изискванията на видеосрещи мениджърите към този момент би трябвало да одобряват, че претендентът от другата страна употребява някакъв тип AI – без значение дали става въпрос за авансово готови отговори или за структуриране на мотивационно писмо още при кандидатстването за работа.
Но има способи да се открие баланс в тази нова действителност. Ако е допустимо, фирмите би трябвало да включват изявленията на място или на практика задания, които да се извършват в действително време. За отдалечени позиции – симулации на работа в екип, които не могат да бъдат авансово генерирани от GPT.
Защо е значимо младите публицисти да „ минат през рутината “
Изкуственият разсъдък към този момент независимо може да изготви резюме от тричасово съвещание на общински съвет. Това обаче не значи, че млад публицист не би трябвало самичък да го направи. Това е част от работата – да изградиш инстинкт, да отсееш кое е значимо и кое не, да запишеш точните цитати, да провериш самичък обстоятелствата.
Ефективността е значима, само че не и в случай че лишаваш новите фрагменти от основополагащия опит.
Добра политика е да се дефинира кои задания могат да се делегират на AI и кои наложително би трябвало да минат през хората.
Могат да се изградят обучителни модули, посредством които младите кореспонденти да получават достъп до AI принадлежности едвам откакто покажат съществена подготвеност.
Журналистиката на бъдещето не би трябвало да бъде безжизнена
AI може да бъде машинация – или да не бъде – даже когато става въпрос за осъществяването на една и съща задача. Това звучи объркващо, само че в действителност е знак за зряла политика, която не търси просто по-висока работливост, а устойчива среда и съблюдаване на журналистическата нравственос.
В последна сметка политиката за потреблението на изкуствен интелект не е справочник за това по кое време машините могат да правят работата ни. Тя би трябвало да бъде карта за оцеляване на публицистиката като специалност.
Защото в случай че направляваме бъдещето, без да се грижим за хората, които го вършат допустимо, рискуваме да пристигнем на крайната спирка с екип, формиран само от логаритми.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ