Дали има човек, който да не е чувал за Зигмунд

Сeкcът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката - ЗИГМУНД ФРОЙД

Дали има човек, който да не е чувал за Зигмунд Фройд ? Надали…

Той е „ бащата “ на психоанализата. Открива нов метод към душевните заболявания: нова интерпретация и лекуване.

Успехът на неговите теории по отношение на развиването на личността и половия генезис на неврозите е толкоз огромен, че нашият ежедневен език носи техните следи: „ едипов комплекс “, „ либидо “, „ принуда “…

Най-голямото от осемте деца в фамилията (освен това татко му има 2 девойки от първия си брак), Зигмунд Фройд е любимецът на своята майка. Добър наследник и отличен възпитаник, той сполучливо приключва университет във Виена.

Там, макар упоритостта и интелектуалната ученолюбивост, са му нужни цели 8 години, с цел да вземе тапия. Причината е насоката на тогавашния теоретичен курс, който Зигмунд уверено не желае да одобри.

При това, бидейки евреин във Виена, е в допълнение усложнен в избора си на кариера. Накрая взема решение да запише медицина.

Не изповядва никаква вяра, само че мощни връзки го придържат към културата на неговите прародители: в продължение на целия си живот е член на интернационалното еврейско приятелство „ Бен Берит “ („ Синове на съединението “).

От прекомерно рано демонстрира интерес към нервната система, нейните заболявания и възможното им лекуване. Прави опити в региона на хипнозата. Възлага огромни очаквания на кокаина, смятайки че познава изключителната му лечебна стойност.

През 1886 година открива лекарски кабинет, профилиран в региона на нервните болести. През същата година се дами за Марта Бернайз . Тогава е на 30 години.

В края на 90-те години той претърпява извънредно тежко гибелта на своя татко, към което се прибавя отвращението от сeкcуалния живот, още по-силно изразено по време на раждането на последния му наследник.

Фройд демонстрира признаци на тежка невроза. Сънищата го изтезават. Иска да проучва техните аргументи и стартира да ползва метода на „ говорното лекуване “, върху който в началото обръща внимание неговият преподавател и другар Жозеф Брьоер .

Фройд преработва и трансформира метода и това ще съставлява неговата популярна психоанализа.

В продължение на идващите 40 години Зигмунд Фройд води удивително постоянен фамилен живот, а в кариерата си стига до известните на всички достижения, развити от група негови ученици-последователи: Карл Юнг , Алфред Адлер , Шандор Ференци , Хелен Дойч … и правилният сред правилните – Ърнест Джоунс .

През 1933 година, когато нацистите взимат властта, творбите на Фройд , на този „ пoрнoграфски евреин “ са изгорени. Той самият, едвам през 1938 година, се взема решение да напусне Виена и да замине за Лондон.

Принцеса Мария Бонапарт , негова другарка и остаряла пациентка, приема да изплати условия от Третия Райх откуп за заминаването му, възлизащ на 20 000 лири стерлинги!

Последната година от живота си Фройд прекарва в Лондон, борейки се с мъчещия го рак на небцето. Умира през 1939-та година.

През целия си живот Фройд пресява през решето сeкcуалния живот на своите пациенти, с цел да им разкрие тайните му, само че също по този начин има грижата да позволи и своите лични проблеми в тази област.

Унищожава огромна част от интимната си преписка, а някои значими писма подава в Конгресната библиотека. Достъпът до тях е неразрешен чак до 2000 година.

Зигмунд Фройд е 16-годишен, когато неговата първа обич, Гизела Флюс , го отблъсква. Като реакция на този удар изпитва възвръщане на нежността към майка си и до 26-годишна възраст у него не се появява никакъв интерес към жените…

Докато през 1882 година не среща едно младо, 21-годишно момиче, произхождащо от нормално еврейско семейство: дребната и хубава Марта Бернайз . Те се сгодяват и за 4 години остават годеници, разменяйки си стотици писма.

Въздишащ по Марта , Фройд се разкрива в своята преписка като буен и ревностен. Той й написа през 1884 година:

Тежко ти, моя дребна принцесо, когато се върна! Моите целувки ще те нажежат до алено, ще те накарам да ядеш, до момента в който добре се закръглиш. И в случай че станеш дръзка, ще видиш кой от нас двамата е по-силен, сладкото момиче, което се храни зле, или свирепият огромен мъж с кокаин в кръвта!

Накрая, през 1886-та година те съумяват да съберат задоволително пари, с цел да се оженят. Установяват се във Виена, в жилището, който ще населяват чак до 1938-ма година.

За 9 години Марта ражда 6 деца.

През 1895 година нейната сестра Мина отива да живее у семейство Фройд . Зигмунд , който до тогава е правилен брачен партньор, явно стартира от ден на ден и повече да се отдалечава от жена си. Посвещава се напълно на своята работа.

Марта е погълната от домашните грижи на брачна половинка и майка, които я задоволяват. Тя демонстрира досетливост, с цел да достави наслаждение на своя брачен партньор, и поддържа дома по този начин, че децата и прислугата да стоят настрани от пътя му.

Особено деликатна е към храненето и дрешника му. Стига до там, че поставя пастата върху четката му за зъби. Когато се връща към своето минало, на Фройд му се постанова да признае, че Марта в никакъв случай не е почивала и постоянно е била заета с грижи по него.

Силна любовна връзка се заплита сред Фройд и доктор Вилхелм Флайс , берлински експерт по уши нос и гърло. Двамата мъже изпитват властно привличане един към различен. Не стопират да си пишат и понякога си дефинират срещи на открито, за „ събрания “, както те споделят.

Фройд споделя:

Аз линея по нашата среща, сякаш би трябвало да задоволя апетит и жажда… Живея в бездните… в очакване на вашето идване. Да бих могъл да излея във Вас целия си ропот, да обвия моята трептяща лампа с Вашия спокоен пламък и да се усещам още веднъж добре.

Флайс е деликатен и радушен. Той би желал да убеди своя другар да изостави 20-те цигари дневно (Фройд в никакъв случай не проучва този табиет, само че отбелязва въпреки всичко, че пристрастеността към тютюна, опиатите и хазартните игри са сурогат на „ първичната пристрастеност “ – мaстyрбацията).

По време на едно заседание Фройд припада и незабавно по-късно отбелязва във връзка на случая: „ В корена на случая има нещо, което е обвързвано с буйността на хoмоcексуалното възприятие “.

Тяхното другарство се приключва през 1903 година на първо място по причина на комплицираната реакция на Фройд , когато Флайс предлага теорията за съществуването на бисeкcуален подтик при всички човешки същества.

На първо време Фройд отхвърля тази доктрина, след това претендира, че е негова, и замисля да напише фундаментална книга по тематиката, непризнавайки на Флайс в тази материя нищо повече от чисто официална заслуга.

Той също стига до преценката, че душевността на всеки субект е ситуирана върху мощна биcекcуална конструкция: „ Всеки сeкcуален акт включва в играта четири индивида “.

Предполага се, че Фройд и неговата снаха са били любовници. В продължение на 42 години Мина не може да стигне до своята стая, без да прекоси спалнята на Зигмунд и Марта .

По-пълничка от сестра си, тя, съгласно изказванието на техен комшия, е и по-хубава. Със сигурност е по-интелигентната от двете и Фройд намира в нейно лице забележителна събеседничка, която с интерес изслушва неговите разсъждения върху психоанализата.

Мина е известна със своята язвителна настройка и със прецизната дисциплинираност, която постанова на децата. Случва се Фройд да я показва като негово второ Аз.

Те и двамата са „ хора, екстравагантни, буйни и не чак толкоз положителни “, а Марта съгласно него е „ изцяло добра “. Фройд обожава да пътува. През лятото, когато отива на дълги ваканции, Мина постоянно го съпровожда. Марта остава у дома.

С Марта и Мина

Юнг , който първоначално е негов ученик, твърди, че Фройд има сърдечна връзка с Мина . Той поддържа, че Мина и Марта , всяка от тях по собствен метод, се подчиняват на пристрастеността, която Фройд изпитва към Мина .

През 1907-ма година един американски професор гостува на Фройд . Веднъж Мина го извиква настрани и му разкрива своята загадка. „ Така научих, че Фройд е влюбен в нея и че тяхната връзка е доста интимна. “

Развълнуван от това разобличаване, Юнг обръща внимание на Фройд върху ситуацията, предлагайки му да се подложи на непредубедена психоанализа. И самичък предлага услугите си. Фройд остава леден като лед.

Зигмунд Фройд има ненаситна сeкcyална жадност, само че я насочва в областта на интелектуалното проучване. По този мотив написа на Флайс (тогава няма повече от 41 години): „ Сeкcyалното неспокойствие не провокира повече интерес у мъж като мен “.

Той живее съгласно чисто викторианския честен кодекс. Въпреки акцента върху силата на подсъзнателния сeкcyален подтик в неговите теории Фройд изключва въздействието му върху личното си държание.

Той е на първо място женен мъж и съгласно него никой брак не би могъл да се резервира, в случай че дамата не успее да се трансформира в майка за своя брачен партньор.

Имайки 6 деца едно след друго, неговият сeкcyален вкус може би е задушаван от страха му във връзка с противозачатъчните средства. Той написа през 1908 година:

Бракът престава да доставя сeкcyалното наслаждение, което се чака от него – откакто всички предлагани до момента контрацептиви понижават желанието, раняват деликатността на единия и другия брачен партньор и постоянно са причина за заболявания.

Има един случай, когато Фройд признава, че е мечтал за жена. През 1909 година той отпътува в Съединените щати с Юнг и други сътрудници, с цел да изнесат серия от беседи.

Една заран, незабавно след събуждането си, той доверява на Юнг , че не престава да има ерoтичнo предпочитание във връзка с американките. „ Не мога да дремя, признава той, откогато сме пристигнали в Америка. Не преустановявам да бленувам за прocтитyтки. “ „ Е, добре, за какво не опитаме? “, дава отговор Юнг . Фройд се отдръпва ужасяващ: „ Но аз съм женен мъж! “

Теориите на Фройд разкриват сeкcyалните сили, които поддържат и обосновават човешкото държание. Но културата канализира инстинктивната сeкcyална сила и я трансформира в обществена интензивност.

В персоналния си живот Фройд въплътява това свое виждане за нещата, което той счита за трагично, само че правилно:

Сeкcyалният живот на индивида е съществено сакат.

Трудно е да си представим някой различен толкоз заангажиран от мисълта за сeкcа, както Зигмунд Фройд . Когато известни психиатри споделят, че „ пeниcът е зашит за момчето “, той намира, че „ момчето е прибавено към пeниcа “.

В реалност този тип апендикс съставлява самата ос на неговото съществувание. Недостатъците на пeниcа, счита той, допускат и неналичието на мъжествените добродетели: силата и рационалността, и неговото мнение за подчинената роля на дамата го удостоверява.

Според него „ копнежът по пeниcа “ характеризира на първо място логиката на психиката на дамата и нищо друго не може да компенсира това нейно несъвършенство, както раждането и развъждането на деца.

Няма за нея по-благородна орис от тази на „ скъпата брачна половинка “ в брака, учреден на сeкcyалното неравноправие.

Фройд насочва вниманието срещу схващането за „ наследеното злощастие на сeкcyалността, която е една от най-опасните действия на индивида “.

Смятайки, че „ нашата цивилизация е построена в ущърб на сeкcyалността “, той стига до заключението, че принадлежащият към обществото субект неизбежно е подложен на негативния резултат от тази наклонност.

Сeкcът със способността си да реактивира първичните импулси заплашва да унищожи основите на обществото. Злокобни предвиждания в действителност.

Въпреки това обаче Фройд се афишира бранител „ на несравнимо по-свободен сeкcyален живот “. Само че той самият взема решение да не вкуси от същата тази независимост.

Фройд ни минимум не счита, че се отнася за него, когато утвърждава: