Друидите и друидизмът
Дали друидите са мистични пазители на тайната за отварата, която давала сили на галите да бъдат непобедими или антични мъдреци, които съхранявали и предавали знанието?
Назад във времето, когато цивилизацията не е била още тъкмо такава, каквато я познаваме през днешния ден, даже писмеността не била присъстващ детайл в културата на някои нации. Такива нации били келтските. В традицията им всичкото познание се съхранявало и предавало устно. Вероятно нямали лична книжовност, защото не са открити никакви свидетелства за такава, ние имаме информация за техния живот от писмени извори на други нации. За мощното им историко-политическо въздействие знаем много, само че, в случай че се вгледаме по-внимателно, ще открием (макар и оскъдни) сведения за една по-особена прослойка измежду обществата на келтските племена, а точно жреците на познанието и мъдростта – друидите.
За първи път друидите се загатват в писмени източници от 3 в. прочие н.е., а по-късно и в други гръцки и римски текстове от интервала до 2 в. прочие н.е., само че информацията е извънредно нищожна и съвсем всички познания, които ни оказват помощ да добием обща визия за техните функционалности в келтската просвета са добити от най-известното съчинение на древноримския военачалник и общественик Гай Юлий Цезар „ Записки за Галската война “, в което той разказва престоя си в Галия. Друидите, наред с благородниците, били най-уважаваните класи в Галия. Те съхранявали знанието на келтските нации, предавали го на по-младите били и жреци и съдии в техните общества. Друидите изучавали антични текстове, астрономия и философия. Поради огромната си осведоменост, решенията, които взимали те и по публични, и по частни проблеми имали извънредно огромна значителност.
В ордена на друидите можело да се включи всеки доброволец, а такива имало доста поради всички привилегии, които съпътствали присъединяване в него. Освен, че били освободени от заплащане на налози и военна работа, друидите имали право да вземат участие пълноценно в светския живот, в това число и да се женят и пътуват. Друидите имали строга подчиненост, като отпред стоял Върховният друид. Той се избирал посредством гласоподаване от всички друиди. Този медал не бил под въздействието на светската власт. Най-общо друидите се разделяли на три типа. Първият тип и най-уважаван се състоял от друиди, които правили най-тържествените обреди, ритуали и вълшебства. Вторият тип друиди били по този начин наречените прорицатели. Те били второстепенни жреци. Накрая третият тип друиди били така наречен бардове – поетите.
Интересно е да споменем, че с изключение на мъже в ордена на друидите могат да вземат участие и дами. Първият прочут подобен случай на жена-друид е записан в исторически летописи от 3 век. Според легендата въпросната друидеса предсказала на император Диоклециан, че ще се възкачи на престола, в случай че убие глиган и в действителност той се възкачва на престола, откакто убива управника на Претория.
Според вярванията друидите можели да беседват с дивите животни, и да въздействат на времето. Те изразявали духовността си като провеждали независими или обществени обреди. В техните вярвания не съществуват никакви свещени книги, нямат храмове, пророци, нито един Бог на който да се кланят. Според мнозина друидизмът не е вяра, а по-скоро философия на живота. Те почитали духовете и божествата на своята околност, на земята по която стъпват, на реката която тече край тях, на гората в която живеят, на слънцето, луната и дъжда. Друидите почитали и се прекланяли пред всичко, което ги заобикаля.
Може би най-известният друид с който се срещаме най-често и участва в нашето съвремие из разнообразни кино продукции е магьосникът Мерлин от легендата за Крал Артур. Повече за това можете да намерите тук и тук.
Още за друидите, и друидизма може да намерите тук.
