Защо „двойкар” в училище не трябва да е присъда?
Дали детето е първенец или двойкар в учебно заведение не постоянно е верен индикатор за бъдещата му реализация.
Някои персони, които, макар че не са се учили добре, съумяват да оставят ярка диря в историята и еволюцията на човечеството, с помощта на разум и непримиримост. Те са безспорното доказателство, че слабите бележки в годините пред ученическата дъска не са наложителен белег за неналичието на капацитет в детето.
Един от най-често цитираните в категория „ слаб възпитаник ” е гениалният академик Алберт Айнщайн. Той постоянно бил преценяван от близките като неуместно и даже бавноразвиващо се дете. В реалност невъзприемчивостта на дребния Алберт била резултат от синдрома на Аспергер, от който страдал. В тези години обаче болестта не било познато и още никой не знаел нищо за диагнозата.
Въпросното положение пръв разказва през 1944 година австрийският педиатър доктор Ханс Аспергер. Самият термин по името на доктора пък бил въведен едвам през 1981 година от Лорна Уинг. Днес медицината слага синдрома на Аспергер в аутистичния набор, който се демонстрира в края на втората или през третата година от живота на детето. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер поддържат връзка мъчно, защото не разпознават сигналите при другарство.
Исак Нютон пък бил определян от учителите си за най-мързеливия възпитаник. В историята обаче Нютон остава с биографията си на мъдрец, физик, математик, астроном, мъдрец, алхимик и богослов.
Наполеон Бонапарт също бил слаб възпитаник, изключително по филантропичните науки. Първият френски император, определян като популярен пълководец, не се научава да написа без неточности до края на живота си. В негова отбрана въпреки всичко историците означават, че още като дребен Наполеон показвал отлични математически качества.
Собственик на над 1000 патента и основател на електрическата крушка Томас Едисон даже бил изхвърлен от учебно заведение поради ниските си оценки. Едва 11-годишен довиждане на учебния чин споделил и Лудвиг Ван Бетовен. Събирането и изваждането за него не били сложна задача, а усложненията с умножението и делението той не съумял да надмогне през целия си живот.
Руският публицист и драматург Антон Чехов също постоянно е получавал слаби оценки в учебно заведение. Той даже повтарял една година в Мъжката класическа гимназия през 1868 година, защото се провалил на изпита по старогръцки. И различен съветски създател - Александър Пушкин, не се славел с положителни резултати в учебните си години. Днес обаче той има своето място в историята на международната литературна класика, определян като един от най-великите поети, драматурзи, критици, журналисти и белетристи.
Слаб и несъвършен възпитаник бил и Уинстън Чърчил. Въпреки това той съумява да разгърне капацитета си до поста министър-председател на Англия два пъти. През 1953 година е награден с Нобелова премия за литература за историко-биографично произведение, а през 2002 година Би Би Си го подрежда измежду най-влиятелните британци в историята.
Непоправим двойкаджия бил и президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди. В ученическите си години той постоянно бил именуван „ несретник “. На този етикет обаче Кенеди дал отговор като образувал с приятелите си - също двойкаджии, тайфа, която нарекли „ Неудачниците “.
Известният гръцки милиардер Аристотел Онасис също не бил старателен възпитаник. По разнообразни аргументи той бил неведнъж изключван - заради неприятен триумф или поради смело държание към учителите. Редовно пропущал уроците и се впуска в живота като пристанищен диспечер. Умира като един от най-богатите притежатели на кораби в света.
В ученическите години никой не таял огромни очаквания и за бъдещо на Харисън Форд. Цялото му внимание било погълнато от киното и фантазията му да бъде артист. Затова пък през днешния ден той има звезда на холивудската Алея на славата, десетки запаметяващи се функции и няколко номинации за Оскар.
И Бил Гейтс не бил най-усърдният възпитаник. Дори заканите на родителите му, че ще „ награждават ” неприятните му оценки с пердах, не стимулирали бъдещия талант да отваря постоянно учебниците.
Място измежду " недобрите възпитаници " има и актуалният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Дръзкото държание, с което е известен и през днешния ден, той проявявал още като възпитаник. Уморени от държанието му родителите му го изпращат в училище-интернат на Военната академия, където протестът на Тръмп се пречупва. Като възпитаник в интерната той е запомнен и с старателно държание, и с триумфи в спорта.
И един от най-екстравагантните предприемачи в наши дни - сър Ричард Брансън, не бил грижлив възпитаник. Не бил харесван и от учителите си.
За край - внимание към възпитаник, едно равнище пред двойкарите. С „ отличните ” тройки, които получавал Сергей Корольов - именуван в този момент Баща на руската космонавтика, съумява да приключи образованието си. Очакванията към посредствения възпитаник не били високи, защото цялото му внимание поглъщал единственият му интерес - авиационната технология. Ученият обаче е следващото доказателство, че оценката не постоянно, даже прекомерно постоянно, значи познание.
И в този момент Корольов продължава да е апетитен за един от най-талантливите руски учени. Под негово управление са основани първите руски балистични и геофизични ракети, пуснати са първите спътници, галактическите кораби „ Восток ” и „ Възход ”... Именно под негово управление се сбъдва и фантазията за изпращане на човек в Космоса - полетът на Юрий Гагарин през 1961 година /dariknews.bg
Някои персони, които, макар че не са се учили добре, съумяват да оставят ярка диря в историята и еволюцията на човечеството, с помощта на разум и непримиримост. Те са безспорното доказателство, че слабите бележки в годините пред ученическата дъска не са наложителен белег за неналичието на капацитет в детето.
Един от най-често цитираните в категория „ слаб възпитаник ” е гениалният академик Алберт Айнщайн. Той постоянно бил преценяван от близките като неуместно и даже бавноразвиващо се дете. В реалност невъзприемчивостта на дребния Алберт била резултат от синдрома на Аспергер, от който страдал. В тези години обаче болестта не било познато и още никой не знаел нищо за диагнозата.
Въпросното положение пръв разказва през 1944 година австрийският педиатър доктор Ханс Аспергер. Самият термин по името на доктора пък бил въведен едвам през 1981 година от Лорна Уинг. Днес медицината слага синдрома на Аспергер в аутистичния набор, който се демонстрира в края на втората или през третата година от живота на детето. Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер поддържат връзка мъчно, защото не разпознават сигналите при другарство.
Исак Нютон пък бил определян от учителите си за най-мързеливия възпитаник. В историята обаче Нютон остава с биографията си на мъдрец, физик, математик, астроном, мъдрец, алхимик и богослов.
Наполеон Бонапарт също бил слаб възпитаник, изключително по филантропичните науки. Първият френски император, определян като популярен пълководец, не се научава да написа без неточности до края на живота си. В негова отбрана въпреки всичко историците означават, че още като дребен Наполеон показвал отлични математически качества.
Собственик на над 1000 патента и основател на електрическата крушка Томас Едисон даже бил изхвърлен от учебно заведение поради ниските си оценки. Едва 11-годишен довиждане на учебния чин споделил и Лудвиг Ван Бетовен. Събирането и изваждането за него не били сложна задача, а усложненията с умножението и делението той не съумял да надмогне през целия си живот.
Руският публицист и драматург Антон Чехов също постоянно е получавал слаби оценки в учебно заведение. Той даже повтарял една година в Мъжката класическа гимназия през 1868 година, защото се провалил на изпита по старогръцки. И различен съветски създател - Александър Пушкин, не се славел с положителни резултати в учебните си години. Днес обаче той има своето място в историята на международната литературна класика, определян като един от най-великите поети, драматурзи, критици, журналисти и белетристи.
Слаб и несъвършен възпитаник бил и Уинстън Чърчил. Въпреки това той съумява да разгърне капацитета си до поста министър-председател на Англия два пъти. През 1953 година е награден с Нобелова премия за литература за историко-биографично произведение, а през 2002 година Би Би Си го подрежда измежду най-влиятелните британци в историята.
Непоправим двойкаджия бил и президентът на Съединени американски щати Джон Ф. Кенеди. В ученическите си години той постоянно бил именуван „ несретник “. На този етикет обаче Кенеди дал отговор като образувал с приятелите си - също двойкаджии, тайфа, която нарекли „ Неудачниците “.
Известният гръцки милиардер Аристотел Онасис също не бил старателен възпитаник. По разнообразни аргументи той бил неведнъж изключван - заради неприятен триумф или поради смело държание към учителите. Редовно пропущал уроците и се впуска в живота като пристанищен диспечер. Умира като един от най-богатите притежатели на кораби в света.
В ученическите години никой не таял огромни очаквания и за бъдещо на Харисън Форд. Цялото му внимание било погълнато от киното и фантазията му да бъде артист. Затова пък през днешния ден той има звезда на холивудската Алея на славата, десетки запаметяващи се функции и няколко номинации за Оскар.
И Бил Гейтс не бил най-усърдният възпитаник. Дори заканите на родителите му, че ще „ награждават ” неприятните му оценки с пердах, не стимулирали бъдещия талант да отваря постоянно учебниците.
Място измежду " недобрите възпитаници " има и актуалният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Дръзкото държание, с което е известен и през днешния ден, той проявявал още като възпитаник. Уморени от държанието му родителите му го изпращат в училище-интернат на Военната академия, където протестът на Тръмп се пречупва. Като възпитаник в интерната той е запомнен и с старателно държание, и с триумфи в спорта.
И един от най-екстравагантните предприемачи в наши дни - сър Ричард Брансън, не бил грижлив възпитаник. Не бил харесван и от учителите си.
За край - внимание към възпитаник, едно равнище пред двойкарите. С „ отличните ” тройки, които получавал Сергей Корольов - именуван в този момент Баща на руската космонавтика, съумява да приключи образованието си. Очакванията към посредствения възпитаник не били високи, защото цялото му внимание поглъщал единственият му интерес - авиационната технология. Ученият обаче е следващото доказателство, че оценката не постоянно, даже прекомерно постоянно, значи познание.
И в този момент Корольов продължава да е апетитен за един от най-талантливите руски учени. Под негово управление са основани първите руски балистични и геофизични ракети, пуснати са първите спътници, галактическите кораби „ Восток ” и „ Възход ”... Именно под негово управление се сбъдва и фантазията за изпращане на човек в Космоса - полетът на Юрий Гагарин през 1961 година /dariknews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ