Политика в ремонта на щурмовите самолети
Дали бушон изгоря или светна сигнална лампичка, само че историята с ремонта на самолетите Су-25 взе дребен завой. За последно, най-малко към този момент, се оказа, че поръчката не е прекъсната. Според Министерството на защитата, даже има прогрес на процедурата за възлагане на социална поръчка с предмет „ Осигуряване на летателната валидност на самолети Су-25 – рамково съглашение “. А отрицателните информации в медиите, бяха избрани като манипулативни.
Министърът на защитата е дал инструкции на комисията за осъществяване на договаряния с „ 558 Авиационен ремонтен цех “ от Беларус да удостовери с нов протокол и отчет постигнатите понижения на цените за ремонт на щурмовите самолети. Това се случва на другия ден, откакто ремонтът на Су-тата стана парламентарна тематика. Малко преди този момент опозицията в лицето на Българска социалистическа партия употребява огромната естрада в Народното събрание, с цел да изиска отговор за какво българското присъединяване в ремонта не е на нужното равнище. След това, към този момент от дребната трибунка в Народното събрание, разгласи поръчката за следващия обир от страна на възложителите. Своеобразната политическа конкуренция продължи на съвещанието на Комисията по защита. Този път ръководещите си бяха създали добре сметката и изпревариха опозицията в задаването на същия въпрос на министър Красимир Каракачанов. Който дружно със заместника си Анатолий Величков опроверга изказванието, че „ средствата за ремонта доста ще надвишават сумата от 100 милиона лв., като по този начин целеустремено ще се заобиколят законът и Народното събрание “. Последва още едно опровергаване. То беше на тезата, че „ процедурата е единствено с един участник “. Тук отговорността бе трансферирана върху Военновъздушни сили, в чийто отчет се посочвало, че единствено две компании могат да извършат условия ремонт – съветският завод-производител и авиоремонтният цех „ Баранович “ в Беларус. Оферта е подала единствено втората компания.
Най-вероятно този политически дуел ще продължи и по-нататък. Страните си имат своите причини и ще ги пазят. Лошото е, в случай че предстоящият резултат, т.е. своевременният ремонт на щурмовите самолети, които някои, неизвестно за какво, назовават изтребители, не бъде реализиран. Според авиационни специалисти техническият и междуремонтният запас на българските Су-25 е изминал от дълго време. Поредното удължение, което бе за четири самолета, е направено през тази пролет и е за една година.
Не би могло да се одобри като сериозен слухът, че някои сили гледат като излаз от положението на бойната ни авиация само пазаруването на нови многоцелеви изтребители. Едва ли има добър собственик, който да се откаже с лека ръка от това, което му прави работа! Като сериозна и тревожна обаче, би трябвало да се приема вероятността ремонтът да не се случи. Тогава губим качества, т.е. хора и техника. В този ред на мисли ще изтъквам някогашния пълководец на авиобаза Безмер, един от най-хубавите български военни водачи полковник Димитър Данев. Задължително е да го направя, тъй като не трябва обществото да чува единствено политиците. Седмица, откакто министерството разгласи социална поръчка за ремонт и частична рационализация на 14-те останали на въоръжение самолети Су-25 (4 Су-25УБК и 10 Су-25К), полковникът написа: „ Несъмнено, добра вест на фона на дългогодишните старания за спасяването на тези самолети. Отпреди повече от 10 години предлагахме ремонт на тези самолети и то в български авиоремонтен цех (когато към момента имаше опция това да се извърши в този завод). Но цивилното, а и военното управление на защитата оставаха „ глухи “ за тези оферти. Все отново с доста старания успяхме да устоим на недалновидните проекти за фактическо закриване на авиобаза Безмер или за снемане от въоръжение на самолетите Су-25. Радвам се, че управленията на МО и на Военновъздушни сили са стигнали до това решение и нека да се осъществя до край “. И още нещо доста значимо от думите на полковника: „ Опасенията ми са единствено това да не е плод на упоритостта на министър Каракачанов да ремонтира допустимо най-вече налична военна техника, а и какво се случва, в случай че след него се появи един като предходния министър (и освен той…)? И кой ще понесе отговорност за изгубените качества в лицето на демотивираните и напуснали авиационни експерти (най-вече летци и инженерно-техническия състав? “
За тази загуба политиците би трябвало да мислят най-много. Ще бъде тъпо, в случай че един отличен водач на Су-25, като майор Радостин Люцканчев, няма да има опция да повтори прочувствения си изблик по време на едно от скорошните учения: „ Да се похваля! Беше мъчно, само че успяхме! Както сподели ръководителят на полигона – „ Разцепихте целта “. След като завъртях самолета и видях, че пушекът от шестнадесетте бомби се издига тъкмо от целта, извиках с цялостно гърло… Толкова адреналин имах в тялото си, олекна ми и можех да приказвам свободно! Същото се случи и с целите за стрелбата с НУРС-овете, по128 броя на аероплан, всички вътре! Отново чудесно свършена работа от нас – Безмерци! “ Това е същинският капитал, върху който би трябвало да градят овластените от народа.
Защо не е поканен българският цех?
Това пита опозицията. МО дава отговор, че от 16 години заводът не е ремонтирал Су-25, а от 18 години – не е ремонтирал мотор на същите самолети. По оценка на специалисти от Военновъздушни сили, в „ Авионамс “ в никакъв случай не са били осъществявани капитално-възстановителни поправки в размера, който е нужен в този момент. Въпреки многократните предложения, сдружението не е предоставило документи за съществуване на качества за осъществяване на оповестената поръчка. Освен това решението за разкриване на процедурата не е обжалвано от нито една страна, в това число от „ Авионамс “.
Министърът на защитата е дал инструкции на комисията за осъществяване на договаряния с „ 558 Авиационен ремонтен цех “ от Беларус да удостовери с нов протокол и отчет постигнатите понижения на цените за ремонт на щурмовите самолети. Това се случва на другия ден, откакто ремонтът на Су-тата стана парламентарна тематика. Малко преди този момент опозицията в лицето на Българска социалистическа партия употребява огромната естрада в Народното събрание, с цел да изиска отговор за какво българското присъединяване в ремонта не е на нужното равнище. След това, към този момент от дребната трибунка в Народното събрание, разгласи поръчката за следващия обир от страна на възложителите. Своеобразната политическа конкуренция продължи на съвещанието на Комисията по защита. Този път ръководещите си бяха създали добре сметката и изпревариха опозицията в задаването на същия въпрос на министър Красимир Каракачанов. Който дружно със заместника си Анатолий Величков опроверга изказванието, че „ средствата за ремонта доста ще надвишават сумата от 100 милиона лв., като по този начин целеустремено ще се заобиколят законът и Народното събрание “. Последва още едно опровергаване. То беше на тезата, че „ процедурата е единствено с един участник “. Тук отговорността бе трансферирана върху Военновъздушни сили, в чийто отчет се посочвало, че единствено две компании могат да извършат условия ремонт – съветският завод-производител и авиоремонтният цех „ Баранович “ в Беларус. Оферта е подала единствено втората компания.
Най-вероятно този политически дуел ще продължи и по-нататък. Страните си имат своите причини и ще ги пазят. Лошото е, в случай че предстоящият резултат, т.е. своевременният ремонт на щурмовите самолети, които някои, неизвестно за какво, назовават изтребители, не бъде реализиран. Според авиационни специалисти техническият и междуремонтният запас на българските Су-25 е изминал от дълго време. Поредното удължение, което бе за четири самолета, е направено през тази пролет и е за една година.
Не би могло да се одобри като сериозен слухът, че някои сили гледат като излаз от положението на бойната ни авиация само пазаруването на нови многоцелеви изтребители. Едва ли има добър собственик, който да се откаже с лека ръка от това, което му прави работа! Като сериозна и тревожна обаче, би трябвало да се приема вероятността ремонтът да не се случи. Тогава губим качества, т.е. хора и техника. В този ред на мисли ще изтъквам някогашния пълководец на авиобаза Безмер, един от най-хубавите български военни водачи полковник Димитър Данев. Задължително е да го направя, тъй като не трябва обществото да чува единствено политиците. Седмица, откакто министерството разгласи социална поръчка за ремонт и частична рационализация на 14-те останали на въоръжение самолети Су-25 (4 Су-25УБК и 10 Су-25К), полковникът написа: „ Несъмнено, добра вест на фона на дългогодишните старания за спасяването на тези самолети. Отпреди повече от 10 години предлагахме ремонт на тези самолети и то в български авиоремонтен цех (когато към момента имаше опция това да се извърши в този завод). Но цивилното, а и военното управление на защитата оставаха „ глухи “ за тези оферти. Все отново с доста старания успяхме да устоим на недалновидните проекти за фактическо закриване на авиобаза Безмер или за снемане от въоръжение на самолетите Су-25. Радвам се, че управленията на МО и на Военновъздушни сили са стигнали до това решение и нека да се осъществя до край “. И още нещо доста значимо от думите на полковника: „ Опасенията ми са единствено това да не е плод на упоритостта на министър Каракачанов да ремонтира допустимо най-вече налична военна техника, а и какво се случва, в случай че след него се появи един като предходния министър (и освен той…)? И кой ще понесе отговорност за изгубените качества в лицето на демотивираните и напуснали авиационни експерти (най-вече летци и инженерно-техническия състав? “
За тази загуба политиците би трябвало да мислят най-много. Ще бъде тъпо, в случай че един отличен водач на Су-25, като майор Радостин Люцканчев, няма да има опция да повтори прочувствения си изблик по време на едно от скорошните учения: „ Да се похваля! Беше мъчно, само че успяхме! Както сподели ръководителят на полигона – „ Разцепихте целта “. След като завъртях самолета и видях, че пушекът от шестнадесетте бомби се издига тъкмо от целта, извиках с цялостно гърло… Толкова адреналин имах в тялото си, олекна ми и можех да приказвам свободно! Същото се случи и с целите за стрелбата с НУРС-овете, по128 броя на аероплан, всички вътре! Отново чудесно свършена работа от нас – Безмерци! “ Това е същинският капитал, върху който би трябвало да градят овластените от народа.
Защо не е поканен българският цех?
Това пита опозицията. МО дава отговор, че от 16 години заводът не е ремонтирал Су-25, а от 18 години – не е ремонтирал мотор на същите самолети. По оценка на специалисти от Военновъздушни сили, в „ Авионамс “ в никакъв случай не са били осъществявани капитално-възстановителни поправки в размера, който е нужен в този момент. Въпреки многократните предложения, сдружението не е предоставило документи за съществуване на качества за осъществяване на оповестената поръчка. Освен това решението за разкриване на процедурата не е обжалвано от нито една страна, в това число от „ Авионамс “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ