Путин иска тотално господство
Дали властническите държавни водачи с нападателната си политика заплашват одобрения международен ред? Не, защото силите на свободните страни са по-устойчиви, пиша в коментар за " Дойче веле " Миодраг Сорич.
Всичко се случва редом: Русия атакува Украйна, Китай подчинява Хонконг и организира военни маневри край Тайван, иранските наемници се бият в Газа, а сръбският президент Вучич се перчи с армията си на границата с Косово. Авторитарните режими ревизират до каква степен могат да нагнетят напрежението. Деспотите имат потребност от спорове, с цел да се задържат на власт - не могат да предложат друго на своите нации.
Независимо дали в Русия, Сърбия, Китай или Иран: военното великолепие би трябвало да прикрие общата назадничавост на страната, да затвърди властта на съответния " народен водач " и да скрие обстоятелството, че той, вождът, в действителност се отнася с пренебрежение към личния си народ. В противоположен случай има заплаха народът да си даде сметка в какво окаяно положение са лечебните заведения, домовете за остарели хора и учебните заведения, че в селата съвсем няма канализация, а заплатите и пенсиите са доста ниски. Когато има вътрешен спор, постоянно се намират " врагове извън ", които биват упреквани за това. Задушава се всяка рецензия към ръководещата клика, която необмислено се обогатява. Корупцията е държавна политика. Отделният жител не значи нищо в очите на политиците и в най-хубавия случай служи единствено за пушечно месо - както е от години в Източна Украйна.
За да не затъне светът в безпорядък
Като атакува съседката си, Русия разгласи война освен на Украйна, а и на целия цивилизован свят. От изхода на този спор ще зависи по какъв начин ще се държат в бъдеще другите властнически режими: дали ще се придържат най-малко частично към съществуващите контракти и интернационалното право, или ще стартира нова варварска ера, в която ще важи правото на по-силния? Ако не желаеме светът да затъне в безпорядък, би трябвало да помогнем агресори като Путин да бъдат спрени, Тайван да получи нужното въоръжение и да противодействаме на терористичните милиции на Иран на всички места, където работят: в Газа, Ирак, Ливан или Сирия.
" Путин желае тотално владичество "
Авторитарните режими в никакъв случай не са крили, че отхвърлят основания на правото международен ред. За тях демокрацията е тъкмо такава опасност, каквато са зачитането на човешките права и правата на малцинствата, свободата на пресата или правната сигурност. Деспотите се базират на интернационалното право единствено тогава, когато имат интерес от това.
Западът търгува с тези режими в продължение на години. А през днешния ден доста европейски политици се питат по какъв начин Ангела Меркел е могла да работи толкоз наивно, че да направи Германия подвластна от Путин във връзка с вноса на природен газ. Още по-лошо: Китай в това време е най-важният търговски сътрудник на Германия. При това няма ни минимум подозрение какъв брой жесток е режимът в Пекин. Как можаха немските политици и виновните фактори в стопанската система да постъпят по този начин наивно, хвърляйки се в прегръдките на Пекин? Тяхната лакомия наподобява по-голяма от възприятието им за отговорност. Ленин преди време е споделил: " Капиталистите ще ни продадат даже въжето, на което да ги обесим ".
Путин се надцени
След края на Студената война световното съответствие на силите никога не се промени в интерес на диктаторите. Путинова Русия всекидневно показва военната си некадърност в Украйна. Мит е, че властническите водачи мислят дълготрайно и по тази причина превъзхождат Запада, който работи недалновидно. Вярно е тъкмо противоположното: Путин взе решението си да нападне Украйна небрежно и в цялостно незнание с каква ненавист украинците ще посрещнат неговата армия. Путин е състезател. И сгреши. Но не може да признае това, тъй като желае да оцелее политически и чисто биологично.
В бъдеще Западът не трябва повече да способства самичък за своята уязвимост. Германия би трябвало да увеличи доста военния си капацитет. Щом Гърция, Русия или Иран могат да заделят по четири % от брутния си вътрешен артикул за защита, това би трябвало да е по силите и на Германия. Наред с стандартните си оръжия Европа би трябвало да усили и своя нуклеарен капацитет. Само тогава ще бъде възприемана съществено от Москва, Пекин и Вашингтон.
Путин провокира Запада - както и доста предходни управници в Кремъл. Сталин и Хитлер също ненавиждаха западния свят, изключително като съдружници сред 1939-а и 1941-а година. Тогава Съветският съюз доставяше Хитлер с храни и първични материали и по този начин поддържа оповестената от него война на Франция и Англия. Накрая победител излезе " упадъчният Запад ". Който завоюва и Студената война. По същия метод в този момент той печели сърцата на доста млади и образовани хора, принудени да живеят в страни с властнически режими.
Всичко се случва редом: Русия атакува Украйна, Китай подчинява Хонконг и организира военни маневри край Тайван, иранските наемници се бият в Газа, а сръбският президент Вучич се перчи с армията си на границата с Косово. Авторитарните режими ревизират до каква степен могат да нагнетят напрежението. Деспотите имат потребност от спорове, с цел да се задържат на власт - не могат да предложат друго на своите нации.
Независимо дали в Русия, Сърбия, Китай или Иран: военното великолепие би трябвало да прикрие общата назадничавост на страната, да затвърди властта на съответния " народен водач " и да скрие обстоятелството, че той, вождът, в действителност се отнася с пренебрежение към личния си народ. В противоположен случай има заплаха народът да си даде сметка в какво окаяно положение са лечебните заведения, домовете за остарели хора и учебните заведения, че в селата съвсем няма канализация, а заплатите и пенсиите са доста ниски. Когато има вътрешен спор, постоянно се намират " врагове извън ", които биват упреквани за това. Задушава се всяка рецензия към ръководещата клика, която необмислено се обогатява. Корупцията е държавна политика. Отделният жител не значи нищо в очите на политиците и в най-хубавия случай служи единствено за пушечно месо - както е от години в Източна Украйна.
За да не затъне светът в безпорядък
Като атакува съседката си, Русия разгласи война освен на Украйна, а и на целия цивилизован свят. От изхода на този спор ще зависи по какъв начин ще се държат в бъдеще другите властнически режими: дали ще се придържат най-малко частично към съществуващите контракти и интернационалното право, или ще стартира нова варварска ера, в която ще важи правото на по-силния? Ако не желаеме светът да затъне в безпорядък, би трябвало да помогнем агресори като Путин да бъдат спрени, Тайван да получи нужното въоръжение и да противодействаме на терористичните милиции на Иран на всички места, където работят: в Газа, Ирак, Ливан или Сирия.
" Путин желае тотално владичество "
Авторитарните режими в никакъв случай не са крили, че отхвърлят основания на правото международен ред. За тях демокрацията е тъкмо такава опасност, каквато са зачитането на човешките права и правата на малцинствата, свободата на пресата или правната сигурност. Деспотите се базират на интернационалното право единствено тогава, когато имат интерес от това.
Западът търгува с тези режими в продължение на години. А през днешния ден доста европейски политици се питат по какъв начин Ангела Меркел е могла да работи толкоз наивно, че да направи Германия подвластна от Путин във връзка с вноса на природен газ. Още по-лошо: Китай в това време е най-важният търговски сътрудник на Германия. При това няма ни минимум подозрение какъв брой жесток е режимът в Пекин. Как можаха немските политици и виновните фактори в стопанската система да постъпят по този начин наивно, хвърляйки се в прегръдките на Пекин? Тяхната лакомия наподобява по-голяма от възприятието им за отговорност. Ленин преди време е споделил: " Капиталистите ще ни продадат даже въжето, на което да ги обесим ".
Путин се надцени
След края на Студената война световното съответствие на силите никога не се промени в интерес на диктаторите. Путинова Русия всекидневно показва военната си некадърност в Украйна. Мит е, че властническите водачи мислят дълготрайно и по тази причина превъзхождат Запада, който работи недалновидно. Вярно е тъкмо противоположното: Путин взе решението си да нападне Украйна небрежно и в цялостно незнание с каква ненавист украинците ще посрещнат неговата армия. Путин е състезател. И сгреши. Но не може да признае това, тъй като желае да оцелее политически и чисто биологично.
В бъдеще Западът не трябва повече да способства самичък за своята уязвимост. Германия би трябвало да увеличи доста военния си капацитет. Щом Гърция, Русия или Иран могат да заделят по четири % от брутния си вътрешен артикул за защита, това би трябвало да е по силите и на Германия. Наред с стандартните си оръжия Европа би трябвало да усили и своя нуклеарен капацитет. Само тогава ще бъде възприемана съществено от Москва, Пекин и Вашингтон.
Путин провокира Запада - както и доста предходни управници в Кремъл. Сталин и Хитлер също ненавиждаха западния свят, изключително като съдружници сред 1939-а и 1941-а година. Тогава Съветският съюз доставяше Хитлер с храни и първични материали и по този начин поддържа оповестената от него война на Франция и Англия. Накрая победител излезе " упадъчният Запад ". Който завоюва и Студената война. По същия метод в този момент той печели сърцата на доста млади и образовани хора, принудени да живеят в страни с властнически режими.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ