Най-лечебните и трудни за изричане фрази: „Сгреших” и „Съжалявам” ♥ Хал ЪРБЪН
Дългогодишният преподавател, преподавател и учебен специалист доктор Хал Ърбън за топлите думи, които лекуват.
♥ Милите думи лекуват взаимоотношения
„ Кротък език е дърво за живот... “ ~ Притчи Соломонови 15:4
Двете изречения, които имат най-голяма лечебна мощ за влошените взаимоотношения, се оказват и най-трудните за изричане: „ Сгреших ” и „ Съжалявам ”.
Те са най-трудни за казване, тъй като множеството от нас не желаят да признаят, че са предизвикали раздор във връзката. Вината постоянно е в другия, по тази причина чакаме той или тя да се извинят. Но извинението в никакъв случай не идва, тъй като и другият чака същото. И както всички знаем, близки връзки, както в фамилията, по този начин и отвън него, от време на време завършват вечно заради неналичието на въпросното опрощение. Защо е толкоз мъчно да признаем, че сме сбъркали, и да се простим? Отговорът е – човешката природа. Раждаме се с някои присъщи недостатъци и една от тях е отдаденост към себе си. Да се преодолее тя, значи да се издигнеш, да обичаш, да съчувстваш – тъкмо нещата, които са ни нужни да оздравим взаимоотношенията си. Едно просто опрощение може да направи чудеса.
Как да постъпите, когато желаете да възобновите връзките, само че в действителност не смятате, че сте сбъркали? Първо, не забравяйте, че отсрещният човек се усеща по същия метод. Най-важното е да кажете нещо, което би довело до укрепване на връзките. Например: „ Наистина скърбя, че имаме този проблем. Не можем ли да поговорим, с цел да оправим нещата? ” Ако предприемете сходна стъпка, съвсем несъмнено ще оздравите връзката. И в множеството случаи диалогът води до опрощение и от двете страни, а нормално резултатът е по-здрава връзка.
Всички типове „ лекуване ” на взаимоотношения явно включват някаква степен на амнистия, нещо, което би трябвало да пристигна от сърцето, преди да се изкаже с думи. Но би трябвало да сме внимателни, когато я показваме вербално. „ Прощавам ти ” посред разгорещена свада би прозвучало като „ твоя беше грешката ” и би наляло още масло в огъня. Трябва да кажем „ прощавам ти ” само в случай че са ни поискали опрощение. Тогава това са извънредно значими думи. Прошката има целебна мощ освен за човешките връзки, само че и за тялото и душата.
♥ Топлите думи, които оферират утешение
„ Милите думи печелят другари. “ ~ Старинна мъдрост
Нежните думи като се изключи че могат да поправят и оздравят нашите връзки, те могат също да успокоят човек, който изживява сложни моменти. Тук приказвам за случаи на загуба на непосредствен човек или сериозна болест или контузия, загуба на работа, завършек на сантиментална обич или някакво друго злощастие, което е отвън нашия надзор. Най-голямата неточност, която можем да допуснем, когато нещо сходно се случи, е да мълчим. Хората постоянно постъпват по този начин по следната причина – не знаят какво да кажат. Признавам, мъчно се намират подобаващи думи за такива случаи, само че постоянно е по-добре да се опитаме, в сравнение с да не споделяме нищо. Мълчанието елементарно може да се пояснява като непукизъм.
С сходна компликация се сблъсквах постоянно през учителството си както в гимназията, по този начин и в университета – с деца и с възрастни. Нерядко чувах мнения от рода на: „ Толкова е неудобно ”, „ Не знаех какво да кажа ”, „ Боях се да не кажа не каквото би трябвало ”, „ Притеснявах се извънредно ”.
Съветът ми постоянно е бил еднакъв – кажете нещо, което идва от сърцето. Дори да би трябвало да започнете с думи като „ Как бих желал да намеря подобаващи думи и да мога да те успокоя в този момент... ”; каквото и да кажете, ще бъде признато добре, стига да е от сърце. „ Кажи ми по какъв начин да ти оказа помощ? ” е уместно в съвсем всяка обстановка. Все едно какъв брой е трагична или неприятна, кажете го по най-хубавия вероятен метод. Трябва да изговорите или напишете думите си, преди те да донесат утешение на някого.
Една постоянно срещана неточност, която вършим, когато се мъчим да успокоим другия: Казваме: „ Знам по какъв начин се чувстваш в този момент ”, когато в действителност не знаем. Например: Ако почине бащата на ваш другар, или пък ваш другар разбере, че е болен от рак, не трябва да казвате: „ Знам по какъв начин се чувстваш ”, в случай че вие самият не сте болен от рак или татко ви не е умрял. В такива случаи можете да утешите приятеля си, само че в случай че в действителност не сте изживели същото, думите ви ще прозвучат подправено. Важно е първо да се замислим и след това да кажем най-утешителните думи, които се сещаме. Ако сърцето ви е на мястото си, сигурно ще намерите подобаващите думи.
От: „ Златните думи “, Хал Ърбън, ИК „ Кръгозор ”, 2005
Снимка: halurban.com
