Дългият ковид с 200 симптома!До година след инфекцията има риск

Дългият коронавирус с 200 признака!

До година след инфекцията има риск от сърдечни затруднения и инсулт
COVID-19 изправи човечеството пред невиждани провокации, погуби 7 милиона души и оказа опустошително влияние върху всички страни на живота ни. В същото време битката с него подтиква учените и лекарите да дадат най-хубавото от себе си, отбелязвайки голяма крачка напред в света на биомедицината. Нека напомним някои от проблемите и въпросите, които пандемията ни сложи, и триумфите, към които ни подтикна.Безспорно №1 в листата на нежеланите последици е дългият коронавирус. В началото на 2023 година списание Nature разгласява публикация, обобщаваща главните ни знания по тематиката все още. Най-малко 65 милиона регистрирани случая, които всекидневно се усилват, т.е. най-малко 10% от публично инфектираните 651 милиона души. Палитра от 200 признака. Честотата на това положение се прави оценка на 10-30% при нехоспитализираните, 50-70% от приетите в болница пациенти и 10-12% при тези, които са били имунизирани. До една година след инфекцията е нараснал рискът от настъпване на сърдечни затруднения, инсулт, диабет вид 2, белодробен емболизъм и гибел. Според изследвания при 59-70% от засегнатите се следят увреждания в един от проследяваните органи (сърце, бели дробове, черен дроб, бъбреци, панкреас, слезка), а в 27-29% са изумени два или повече органа. Доклад основа на данни за 1.3 милиона души демонстрира, че тревогата и депресията са се нормализирали с течение на времето, само че положения като мозъчна мъгла, деменция и неуравновесеност не престават минимум 2 години. Кашлицата и задухът, от които се оплакват надлежно 20% и 40% от пациентите с дълъг коронавирус, не престават минимум 7 месеца. Оказва се, че 85% от хората, които са имали признаци 2 месеца след първичната зараза, не престават да имат такива и една година по-късно.

Все още не сме в положение да идентифицираме хората, които са в по-висок риск от развиване на дълъг коронавирус. Усилено се търсят подходи за профилактика и лекуване, само че към момента не разполагаме с такива.

SARS-CoV-2 раздруса и света на вирусите и микроорганизмите. Достатъчно е да напомним за изгубването на грипа и куп други болести през първите години на пандемията и триумфалното им завръщане в края на 2022 година А респираторно синцитиалният вирус съумя да ни изненада още през лятото на 2021 година, когато провокира много необикновен за този сезон пик в редица страни, най-вероятно в отговор на отпущането на противоепидемичните ограничения. Грипът и бета-хемолитичните стрептококи от група А също се активизираха по-рано от нормалното през есента на предходната година. Предстои да разберем по какъв начин ще се намести картината с всички тези остарели и нови „ играчи “.

Не е изключено увеличеният банкет на антибиотици за лекуване на COVID-19 да е ускорил появяването и предаването на резистентност против тях при микроорганизмите. Да не забравяме, че COVID-19 забави детските имунизации в целия свят и анулира стотици клинични изследвания на артикули за други болести. Все още не знаем какво ще е дълготрайното влияние на пропуснатите по време на пандемията профилактични прегледи и здравни грижи.

А в този момент положителните вести. Натрупаните по време на пандемията познания и опит дадоха рамо на диагностичните проби и генетичните разбори. До напълно скоро това да сме в положение сами вкъщи да разберем за минути дали сме инфектирани с грип и/или коронавирус би звучало като научна фантастика, а през днешния ден е нормална процедура.

Само 11 месеца бяха нужни за основаването на РНК ваксина против SARS-CoV-2. Предишният връх беше имунизацията против паротит, чието създаване лиши пет години.

Това се дължи на няколко фактора, в това число 30 години прелиминарен опит, по-оптимална тактика за осъществяване на клинични изпитвания (при която етапите се сливат, без това да отклонява вниманието от разбора на безопасността), както и самата технология за приемане на РНК имунизациите.

Едно от главните преимущества на тези ваксини спрямо стандартните им сътрудници е, че те могат да бъдат създадени бързо, в безклетъчна среда, на ниска цена и в огромен размер. Освен това иРНК молекулата не е инфекциозна и не може да се интегрира в генома, което я прави по-безопасна от живите атенюирани, субединични или ДНК основани ваксини. Най-ценното е, че РНК имунизациите имат капацитет за приложение и против онкологични и други болести. Текущи или неотдавна завършили клинични изследвания демонстрираха обещаващи резултати при РНК ваксини против грип, ХИВ, бяс, вируса Зика. Специалистите се концентрират върху ваксини против разнообразни типове рак като меланом, рак на простатата, левкемии. Важна специфичност на РНК имунизациите е, че те може да бъдат персонализирани, т.е. адресирани към разновидности, характерни за обособените пациенти.

Пандемията форсира развиването и на други новаторски технологии в интерес на здравето. Приложението им варира от епидемиологично наблюдаване и следене на контакти до самостоятелни грижи за пациентите. Използвайки устройства като смартчасовници, откривателите съумяха да наблюдават процеси като сън и сърдечен темп, с цел да открият дали индивидът, който ги употребява, е инфектиран с COVID-19. Бяха маркирани обилни промени в сърдечната периодичност до 7 дни преди позитивната диагноза. Любопитното е това, че те са били налице, без значение дали инфекцията със SARS-CоV-2 е била симптоматична или асимптоматична. Възможно ли е смартчасовници и други сходни устройства да ни подскажат, че сме се заразили преди тялото ни да даде сигнал? А дали ще се окажат потребни и за разкриване на други инфекции и болести?

Дистанционното лекуване и телемедицината претърпяха бързо развиване и съгласно прогнозите ще продължат да бъдат част от даването на здравни грижи, изключително в отдалечени региони. Очаква се всички тези достижения да окажат продължително удобно влияние върху публичното здраве, медицината и оправянето с бъдещи пандемии. И още – вярата е претърпяното през последните години да ни е научило да разпознаваме и ценим нещата, които в действителност са значими за нас. И да намерим способи да бъдем по-щастливи, в сравнение с сме били преди пандемията. Заслужаваме го.