Дълги години преди да стана популяризатор на космонавтиката в България,

Дълги години преди да стана популяризатор на космонавтиката в България, аз бях безжалостен обожател на научната фантастика. Един от най-любимите ми писатели постоянно е бил Айзък Азимов – необикновен талант на своето време. Още през тийнейджърските си години бях залюбил сборника от разкази “Аз, роботът ”. Отделните разкази са писани в интервала сред 1940 и 1950 година, само че в някои връзки и до ден сегашен звучат стряскащо настоящо.

Най-впечатляващият роман за мен е “Логика ” (публикуван за пръв път през 1941 г.). На български език. Ако не сте го чели, горещо ви предлагам да го извършите. За останалите, които желаят да си го напомнят, ще обявявам къс преразказ:

Майк Донъвън и Грегъри Пауъл живеят на орбитална станция, която доставя Земята с сила. Основната поддръжка на станцията и изпращането на енергийните лъчи се реализира от двамата членове на екипажа и от голям брой роботи. Един ден на борда идва нов робот, обозначен като QT-1, на галено именуван Кюти. Роботът се отличава от останалите, тъй като демонстрира интерес към своя генезис. Когато Донъвън и Пауъл му описват, че роботите се основават от хора на Земята, Кюти отвръща, че това опонира на логиката. Ето каква е логиката: хората са построени от мека органична материя и са физически немощни, до момента в който роботите са направени от здрав метал и няма по какъв начин несъвършено създание да сътвори по-съвършено. На базата на това роботът стига до извода, че хората и роботите са били основани от създание, което е доста по-могъщо от тях – Всемогъщия. Самата концепция, че на Земята има големи заводи, създаващи роботи, е непозната на Кюти. Той даже не има вяра, че Земята и другите планети съществуват.

Донъвън и Пауъл поставят страховити старания, с цел да убедят Кюти, че бърка. Те излагат редица логичен причини. Обръщат внимание как наподобява Земята през телескоп и даже сглобяват различен робот, с цел да му покажат истината. Нищо не оказва помощ. На всеки мотив Кюти отвръща с контра-аргумент. Изображението през телескопа има смисъл единствено с цел да се насочват енергийните лъчи. Сглобяването на робота може да е направено от Донъвън и Пауъл, само че частите са доставени от Всемогъщия. Защо се получава по този начин? Ето извадка от описа:

— В подобен случай, заклевам се в Юпитер, би трябвало да създадем нещо! — Донъвън едвам не се разплака. — Той не има вяра нито на нас, нито на книгите, нито на личните си очи.

— Не има вяра — сподели ядно Пауъл. — Това е мислещ робот, мътните го взели! Вярва единствено в логиката и цялата работа е там, че…

— Какво?

— Че със строго логичен разсъждения можеш да докажеш каквото си искаш — стига да подбереш съответните постулати. Ние имаме едни постулати, а Кюти — други.

— Тогава да се оправяме по-бързо с неговите постулати, че на следващия ден ще ни налети бурята. Пауъл въздъхна изтощено. — Тъкмо в това е бедата. Постулатите постоянно са учредени на презумпции и скрепени с религия. Нищо във вселената не може да ги разклати. Лягам си.

Опитите на Донъвън и Пауъл да убедят Кюти водят само до това роботите да поемат надзор над цялата станция и да лимитират придвижването на двамата членове на екипажа, като не ги позволяват до машинните пространства. За неволя се случва слънчево изригване, а изхвърлените частици минават тъкмо през лъча на пътя му към Земята. Само астронавтите могат да държат лъча на фокус, само че те нямат достъп до уредите. Ако той не е на фокус, голяма повърхност от земните площи ще бъдат унищожени. Нищо не може да се направи – приборите са под ръководството на робот, който не има вяра нито в Земята, нито в Слънцето, нито в бурята, единствено в своя Всемогъщ.

Когато слънчевата стихия минава, Кюти извиква при себе си Донъвън и Пауъл. Двамата са съкрушени – роботът е задържал лъча на фокус! Но по какъв начин по този начин? Кюти обяснава, че напътствията на Всемогъщия са били да държи стрелките на уредите в равновесие и толкова. Накрая Донъвън и Пауъл се съгласяват, че няма значение дали Кюти има вяра в Земята или не, стига да съумява да ръководи работата на станцията.

Любопитно е какъв брой доста светът на Кюти, Донъвън и Пауъл наподобява на нашия актуален софтуерен обичай. Днес може да нямаме свръхинтелигентни роботи, само че разполагаме с мощни компютри и мобилни телефони. Космосът е неизменима част от нашето всекидневие. Всеки съвременен телефон има GPS правоприемник. Ако се наложи да прекараме на място, отдалечено от цивилизацията, да вземем за пример в планината (където няма покритие), купуваме сателитен телефон и беседваме без проблем с роднините и приятелите си заради съществуването на спътници над главите ни. Над нас обикаля Международна галактическа станция с размер на футболно игрище, а тя се вижда с просто око. С дребен бинокъл или телескоп могат даже да се виждат обособените й съставни елементи. И всеки, който има най-малко $200 000 $, може да си направи самичък и да изстреля дребен сателит в орбита.

Проблемът на актуалното общество е, че всеки човек е свободен да употребява продуктите на науката, само че да не има вяра в нея. Антиинтелектуалците елементарно могат да бъдат сложени на мястото на Кюти. Те си служат с GPS устройства, които им демонстрират местоположението на Земята, само че същевременно не вярват в съществуването на модерната космонавтика. Няма спътници, няма космос, Земята е плоска. А нещастието е, че съвсем постоянно липсват навременни последици за човешкото обезверение в науката. Дори и когато науката от дълго време да е открила връзката сред тютюнопушенето и заболеваемостта от рак и емфизем, човек може да избере да не има вяра на тези обстоятелства, защото минават години, даже десетилетия, преди следствията да се проявят. Без проблем човек може да монтираш детектор за пушек вкъщи си, нищо че детекторът употребява радиоизотоп и се разчита на открити от науката закони – същите закони, с помощта на които знаем, че Земята е на повече от 4.5 милиарда година. Но ти и на това можеш да избереш да не вярваш.

Докато няма ясни и навременни последици, които да покажат на лаика причинно-следствената връзка, той няма да научи, че бърка. Същевременно хората всеобщо градят светогледа си на религия. В уеб страницата Наука Офнюз има страхотна публикация:.

В света е цялостно с хора, които са приключили най-малко междинното си обучение, вървят на работа, изхранват фамилиите си – и по едно и също време с това имат вяра във всевъзможни небивалици. Когато бивам питан за псевдонаучни изказвания като това за плоската земя, неведнъж получавам въпрос: по какъв начин тези хора въобще оцеляват? Еми по този начин, оцеляват. За страдание приемането на сферичната форма на Земята не ти оказва помощ в това да караш кола или да паркираш по-добре, да набираш текст в Word или да обработваш графични изображения…

Веднъж щом решиш в какво да си вярваш, ти си подготвен, сходно на Кюти, да си служиш с логичност и да измислиш някаква модернизация. И по този начин, Земята е плоска. Какво ще кажем за огромните географски открития? Лесна работа. Ако Земята е плосък диск, а северният полюс е в центъра му, компасът на моряците постоянно ще сочи натам. Моряците са се ориентирали по компаса и са обикаляли в кръг, също както ние в случай че решим, можем да обиколим цяла България, без територията на нашата страна да е сфера. Ами спътниците? Няма спътници – има височинни балони. Или огромни кули, които да предават GPS сигнала. И по този начин продължаваш и продължаваш, рационализираш и рационализираш, до момента в който убедиш самия в себе си, че това, в което вярваш, е логичен обосновано. А пък Интернет ти дава опция да учиш и другите…

И даже и в мига в който вземеш телескопа, погледнеш към Луната и планетите и видиш с очите си, че те са огромни и сложни светове, отново няма да схванеш кое е правилно. Докато не пожелаеш самият ти да видиш истината, в никакъв случай няма да я видиш!

Мнозина споделят: през днешния ден времената са разнообразни, не живеем в средновековието. Това е правилно, само че единствено във връзка с технологиите. Хората са си едни и същи, без значение дали живеят през 21-ви, 20-ти, 15-ти или 5-ти век, или пък по времето на Христос. Всяко човешко създание носи постоянно рационалното и прочувственото. А страстите не постоянно се преценяват с разсъдъка. Вече възрастен, самият Айзък Азимов признава пред себе си: “Най-накрая разбрах, че аз съм творение както от страсти, по този начин и от разсъдък ” (източник: Isaac Asimov on Science and the Bible (Free Inquiry – Spring 1982) )

Наблюдавайки непрекъснато антиинтелектуалните изцепки на доста псевдоучени (плоскоземци, антиваксъри, антиеволюционисти и т.н.), аз неведнъж си бленувам за един по-добър свят, в който преди всичко ще се обръща внимание на разсъдъка като мерило за истината, а едвам на второ – на страстите.

Но в случай че доживеем подобен свят, към момента ли ще сме хора?

-Светослав Александров