Далеч от познатата естрадна сцена на 80-те, в зората на

Далеч от познатата естрадна сцена на 80-те, в зората на Перестройката към Попа, „ Кравай “ и Синьото кафе се образува младият new wave ъндърграунд на София. Едно потомство на протеста, последващо философията на Кант и филмите на Вим Вендерс, основава втората вълна от български музикални групи като „ Контрол “, „ Ахат “, „ Ревю “, „ Чугра “.

И измежду тях: момче със мемоари – Димитър Воев и явлението " Нова генерация ".

Даваме думата на журналиста Петър Миланов: „ По дух (Воев е) човек на митинга. През 1991 година имаше обгазяване на Русе от един химически цех и страдаха доста деца и бебета. Една вечер направихме първия огромен протестен фестивал на „ Дунав мост “. Тогава Си Ен Ен за първи път излъчи репортаж от България. Скоро по-късно завода го стопираха и този проблем към този момент не тормозеше града “.
Историята стартира 6 години по-рано. Разказва различен от околните на Воев – Васил Гюров от „ Ревю “: „ Направихме „ Кале “ 1985 година Този рок фестивал (първият софийски рок фестивал от 1987 г.) беше събирателно на това, което вършеха десетки групи в София, т.е. имаше огромно предпочитание да се свири, през 80-те години във всяко едно учебно заведение имаше най-малко по две-три групи свирещи. Ние правихме лична музика със лични текстове, апропо, след този фестивал на „ Кале “ не ни разрешиха да свирим повече “.

Миланов разказва неуместната обстановка с „ Концертна дирекция “ в тези години – реализатори и групи посещават не по собствен избор градове, предприятия и трудови колективи… които може, да вземем за пример, да чакат по-скоро нещо в стилистиката на Лепа Брена или Лили Иванова.
Свободолюбивия пънк на „ Кале “ се сблъсква челно с бюрокрацията, само че Гюров е безапелационен – не е имало боязън. „ Нямаше какво да губим, това обединяваше множеството участници в този развой. За какво го вършат едни 15-20 годишни хора – те живеят за това да се потвърдят, първо да се потвърдят “, споделя той.

Следват паметни години за „ Нова генерация “, поезията на Воев излиза рядко на читалищните подиуми, само че култът към групата продължава да пораства. На един фестивал в Приморско той среща фотографката Нели. В следствие – Воева.

„ Живееха в „ Дружба “, в един панелен блок и там в тяхното жилище доста постоянно се правеха записите, на ролкови магнетофони, с подръчна техника и микрофони, и даже такива техни битови звуци. Детето им Магдалена – до момента в който записват и тъкмо след тоя прекрасен припев „ Острови самотни сме ние / дълбоки морета ни вършат сами “ и още веднъж се чува на бебето гласа “, споделя Петър Миланов.
Воев умира млад през 1992 година Първоначално лекуван от бронхопневмония, само че в действителност с мозъчен израстък. Остава вечно на 27 година Оставя брачна половинка и две дъщери.

Този месец документалната лента „ Воев “ събра още веднъж почитателите на „ Нова генерация “ пред огромния екран. „ Гледах го на премиерата. Имаше доста хора, никой не помръдваше в залата, мисля, че се е получил доста добре, доста хубаво и се веселя, че режисьорът Биляна Кирилова съумя да се сближи с тях, да изкара от тях откровени истории и да стане наш другар “, споделя дребната щерка на Воев – Димитра.

С какво ще запомните Димитър Воев на 27?

Васил Гюров: „ Най–хубавото е, че когато приказваме за Димитър Воев е, че той в никакъв случай няма да бъде оценен изцяло, т.е. той постоянно ще има нещо в неговите песни и в песните на нова генерация, са направени тъй че постоянно има по какъв начин да намериш нещо ново, което да те въодушеви “.

Петър Миланов: „ Как един млад, образован човек, умее да резервира лицето си….мисля, че това се харесва и в този момент на младите генерации читатели, тъй като и в този момент сега, настоящо време със всички тия рецесии здравни, финансови, скок на цени, война тук до нас близо, обособения човек би трябвало да откри за себе си вярното държание, верния път, тъй че си мисля даже в случай че беше през днешния ден към момента жив отново щеше по същия метод да иронизира, да осмива, само че без експанзия “.

Димитра намира разтуха в поезията на татко си: „ Даже от време на време ми се случвало през годините по този начин когато си имам свои съмнения въпроси, да си препрочитам през книгата и да диря препоръки (…) най–важното съгласно мен е това, да бъдеш откровен и да не се притесняваш от това че твоето мнение може да не бъде разбрано, това че си самичък не значи че си слаб, в противен случай не би трябвало да се стремиш да изразяваш позицията на всички останали “.