След щуравото отплаване как можах да се надявам на нормално завръщане?
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
27.12.1987 година, преход Мраморно море – Варна
Около 03,00 часа ме разсъниха понижените обороти на основния мотор поради контролата без прекъсване в Дарданелите при Чанаккале. Като майка-кърмачка съм към този момент, сензитивен към изменящи се шумове на механизмите в машинното поделение.
За разлика от ветрената фуния в Егея, в Мраморно море напорът напразно напряко секна. Море – тепсия. Но на южния вход на Босфора, покрай Хайдар паша, към момента стърчат железата на изгорелия румънски танкер. Недоумявам за какво нищо не се е трансформирало, откакто напълно същото видях при прекосяването тук през 1980 и 1982 година
Барото не взе водач. На мостика бяха всичките му помощници и двама рулеви. Пълно безмълвие като в концертна зала, чуваха се единствено отсечените команди за промени на курса. Беше възхитителна панорама по какъв начин корабът следва извивките на тесния пролив, като солист под веща диригентска палка. Маестро-капитан!
Хапещото слънце държи сняг единствено по покривите на крайбрежните здания, чиито силуети се оглеждат във водите на Босфора. Новост са хидробусите катамарани на въздушна възглавница. Стари шеркети също сноват сред двата бряга, само че наподобяват полупразни. Слука в следобеда имат риболовците, в чиито чепарета като че ли са нанизани блестящи сребърни монети.
Черно море ни посрещна с едвам пърпорещ вятър и килнато към заник зимно слънце. Бързо настигаме тежкотонажния танкер „ Хан Аспарух “ и се изнизваме около туловището му на към 2 кабелта.
След вечеря в моряшкия салет се получи нещо като фешън ревю. Доста хора се появиха с нови обувки и нов кат на гърба. Разбира се, не в чест на завръщането. Пред митничарите „ стоката “ би трябвало да наподобява подносена, само че не чак толкоз, че да се отрази на пазарната й стойност. По левия ръб се виждат светлините на българския бряг. Като дежурно слънце в салета свети аленото леке по носа на домакина, което се появи след излизането от Суец канал. Съвсем го стегна чепикът заради идния наложителен СПИН надзор. Винтът брои последните благи.
28.12.1987 година, Варна – рейда
Котва в 01,30 часа. Знаем, че това ще бъде бясно претрупан ден, само че първата ни грижа е моряшката взаимност. Васо Набора взе цялата вахта на Добчо от среднощ до 04,00 часа, а с него си разделихме вахтата 04,00 – 08,00 на Мишо Градското. После продължих с моята удължена вахта 08,00 – 14,00 часа. Така даваме опция на сътрудниците с първа лодка след контролата да тръгнат към дома и да не заспиват прави. Уговорката ми с Градското е да изкара празника в Пловдив и да ме смени на втори януари чак следващата година. От мене – толкоз.
След многомесечното неявяване чакахме митничарски тараш на кораба, това ни се размина, само че нищо медико не ни бе спестено. Холера, дизентерия, СПИН. Почерпка с отвратителна течност, секрет от аналното окончание, взет с шомпол с памучен накрайник, както се чисти оръжейна цев, и черешката на тортата – спринцовка с венозна кръв. Първите две процедури са рутинно овладени, само че се оказа, че измежду медицинския екип, който се изсипа на кораба, няма лице с подобаваща подготовка и разпоредиха вземането на кръв на корабния Доки. Невролог. Обилно потен и некадърен като булка, на която за първи път се постанова да заколи и оскубе кокошка. Измъчихме се взаимно. Четвъртият монтьор Роско колабира. Да му се прииска на човек да направи един безконечен автобус без завръщане.
Давам си воля да обикалям машинното поделение. Работят единствено дизел генератор № 3, хидрофорните помпи, провизионните компресори и спомагателният казан. При температура на морската вода 6 градуса, няма по какъв начин надстройката да не се отоплява. На борда сме половината екипаж, само че пристигнаха и много посетители.
Според старши помощника, СПИН пробата е със безценен реактив и за резултат може да се приказва след 6-8 часа. Решихме, че в случай че до сутринта не ни потърсят „ дискретно “, можем да минем с една облекчена въздишка.
29.12.1987 година, Варна – рейда
Прави ми усещане, че зелената контролна лампа на електрическия бойлер ми намига много постоянно. Това би трябвало да значи, че секс маратонът по каютите харчи повече вода, в сравнение с хигиената в тропика.
Празник на борда. Никой от екипажа не е закачил HIV вируса. Целувки, обятия, почерпка. Червеното леке по носа на домакина избледня.
30.12.1987 година, Варна – рейда
Чочо слезе да поеме вахтата по този начин, както е с цивилния панталон. Нормално, връща се на кораба с жена си и сина си, тук ще среща фамилно Нова година. И с крива усмивка ме осведоми, че взетите СПИН проби са изпортени и горе в контролния салон още веднъж дупчат вени.
- Ти какво, от у дома идваш, не можеш ли да кажеш нещо ведро, ами ме търкаляш с черен комизъм?
- Отивай, отивай горе, белите престилки ще ти опишат нещо по-розово.
Това е ситуацията. Този път най-малко със спринцовките борави квалифицирана здравна сестра. Поясниха, че срокът за излизане на резултатите е едноседмичен, само че наблъскаха в здравните ни книжки печати, че сме HIV отрицателни. Обаче петното по носа на домакина стана мораво – като на загрубял пияч. Той изрече догатката, че втората проба се е наложила заради подозрение, че някой е позитивен, и с цел да не се подвига суматоха – още веднъж всички наред. Ами тези, които не са на кораба, метър ли ще минат? Тебе това какво те интересува…
След щуравото отплаване с африкански бегълци на борда до последния миг, с какъв ум съм се надявал на обикновено завръщане?
31.12.1987 година – 01.01.1988 година, Варна – рейда
Радистът Роско слезе в машинното поделение с жена си. Половинката му любопитствала какво е това знамение корабна машинария? Препълнен с екскурзоводска вежливост, поведох двойката от механизъм на механизъм, само че булката стигна до сепараторите и й прилоша. От миризмата.
- Какви хора сте вие, по какъв начин не умирате тука? – възкликна, откакто се съвзе.
Съвсем кавалерски, посредством Варна Радио Роско ми даде опция да чуя гласове от вкъщи, освен това без да съм го молил. Поех вахтата през нощта и от 20,00 до 03,30 часа не си демонстрирах носа горе. В дванадесетия час, откакто чух сирените на пристанищните влекачи, станах прав и пресуших чаша бира. Поне изчислих преплаваните през автобуса благи – общо 34 907, което прави 64 648 километра. Цяла екваториална обиколка и още половин от горната страна.
Докато се радвах на техническия късмет, че всичко върви по ноти, метеорологическият ме изплаши. Първият януарски ден мина при непрогледна мъгла. Рейдовите лодки не излизат, всичко се е изпокрило по каютите. Никакви събития на кораба. Това може да продължи с дни. Да пази Господ.
02.01.1988 година, Варна – рейда – Пловдив
Слава Богу, сутринта мъглата стартира да се разрежда, подвигна се и по обед с първата лодка слязох на брега, даже съумях да хвана следобедния трен за Пловдив. Час преди среднощ бях вкъщи. За Дядо Коледа много късно, само че за моряк – в точния момент.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият – 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
27.12.1987 година, преход Мраморно море – Варна
Около 03,00 часа ме разсъниха понижените обороти на основния мотор поради контролата без прекъсване в Дарданелите при Чанаккале. Като майка-кърмачка съм към този момент, сензитивен към изменящи се шумове на механизмите в машинното поделение.
За разлика от ветрената фуния в Егея, в Мраморно море напорът напразно напряко секна. Море – тепсия. Но на южния вход на Босфора, покрай Хайдар паша, към момента стърчат железата на изгорелия румънски танкер. Недоумявам за какво нищо не се е трансформирало, откакто напълно същото видях при прекосяването тук през 1980 и 1982 година
Барото не взе водач. На мостика бяха всичките му помощници и двама рулеви. Пълно безмълвие като в концертна зала, чуваха се единствено отсечените команди за промени на курса. Беше възхитителна панорама по какъв начин корабът следва извивките на тесния пролив, като солист под веща диригентска палка. Маестро-капитан!
Хапещото слънце държи сняг единствено по покривите на крайбрежните здания, чиито силуети се оглеждат във водите на Босфора. Новост са хидробусите катамарани на въздушна възглавница. Стари шеркети също сноват сред двата бряга, само че наподобяват полупразни. Слука в следобеда имат риболовците, в чиито чепарета като че ли са нанизани блестящи сребърни монети.
Черно море ни посрещна с едвам пърпорещ вятър и килнато към заник зимно слънце. Бързо настигаме тежкотонажния танкер „ Хан Аспарух “ и се изнизваме около туловището му на към 2 кабелта.
След вечеря в моряшкия салет се получи нещо като фешън ревю. Доста хора се появиха с нови обувки и нов кат на гърба. Разбира се, не в чест на завръщането. Пред митничарите „ стоката “ би трябвало да наподобява подносена, само че не чак толкоз, че да се отрази на пазарната й стойност. По левия ръб се виждат светлините на българския бряг. Като дежурно слънце в салета свети аленото леке по носа на домакина, което се появи след излизането от Суец канал. Съвсем го стегна чепикът заради идния наложителен СПИН надзор. Винтът брои последните благи.
28.12.1987 година, Варна – рейда
Котва в 01,30 часа. Знаем, че това ще бъде бясно претрупан ден, само че първата ни грижа е моряшката взаимност. Васо Набора взе цялата вахта на Добчо от среднощ до 04,00 часа, а с него си разделихме вахтата 04,00 – 08,00 на Мишо Градското. После продължих с моята удължена вахта 08,00 – 14,00 часа. Така даваме опция на сътрудниците с първа лодка след контролата да тръгнат към дома и да не заспиват прави. Уговорката ми с Градското е да изкара празника в Пловдив и да ме смени на втори януари чак следващата година. От мене – толкоз.
След многомесечното неявяване чакахме митничарски тараш на кораба, това ни се размина, само че нищо медико не ни бе спестено. Холера, дизентерия, СПИН. Почерпка с отвратителна течност, секрет от аналното окончание, взет с шомпол с памучен накрайник, както се чисти оръжейна цев, и черешката на тортата – спринцовка с венозна кръв. Първите две процедури са рутинно овладени, само че се оказа, че измежду медицинския екип, който се изсипа на кораба, няма лице с подобаваща подготовка и разпоредиха вземането на кръв на корабния Доки. Невролог. Обилно потен и некадърен като булка, на която за първи път се постанова да заколи и оскубе кокошка. Измъчихме се взаимно. Четвъртият монтьор Роско колабира. Да му се прииска на човек да направи един безконечен автобус без завръщане.
Давам си воля да обикалям машинното поделение. Работят единствено дизел генератор № 3, хидрофорните помпи, провизионните компресори и спомагателният казан. При температура на морската вода 6 градуса, няма по какъв начин надстройката да не се отоплява. На борда сме половината екипаж, само че пристигнаха и много посетители.
Според старши помощника, СПИН пробата е със безценен реактив и за резултат може да се приказва след 6-8 часа. Решихме, че в случай че до сутринта не ни потърсят „ дискретно “, можем да минем с една облекчена въздишка.
29.12.1987 година, Варна – рейда
Прави ми усещане, че зелената контролна лампа на електрическия бойлер ми намига много постоянно. Това би трябвало да значи, че секс маратонът по каютите харчи повече вода, в сравнение с хигиената в тропика.
Празник на борда. Никой от екипажа не е закачил HIV вируса. Целувки, обятия, почерпка. Червеното леке по носа на домакина избледня.
30.12.1987 година, Варна – рейда
Чочо слезе да поеме вахтата по този начин, както е с цивилния панталон. Нормално, връща се на кораба с жена си и сина си, тук ще среща фамилно Нова година. И с крива усмивка ме осведоми, че взетите СПИН проби са изпортени и горе в контролния салон още веднъж дупчат вени.
- Ти какво, от у дома идваш, не можеш ли да кажеш нещо ведро, ами ме търкаляш с черен комизъм?
- Отивай, отивай горе, белите престилки ще ти опишат нещо по-розово.
Това е ситуацията. Този път най-малко със спринцовките борави квалифицирана здравна сестра. Поясниха, че срокът за излизане на резултатите е едноседмичен, само че наблъскаха в здравните ни книжки печати, че сме HIV отрицателни. Обаче петното по носа на домакина стана мораво – като на загрубял пияч. Той изрече догатката, че втората проба се е наложила заради подозрение, че някой е позитивен, и с цел да не се подвига суматоха – още веднъж всички наред. Ами тези, които не са на кораба, метър ли ще минат? Тебе това какво те интересува…
След щуравото отплаване с африкански бегълци на борда до последния миг, с какъв ум съм се надявал на обикновено завръщане?
31.12.1987 година – 01.01.1988 година, Варна – рейда
Радистът Роско слезе в машинното поделение с жена си. Половинката му любопитствала какво е това знамение корабна машинария? Препълнен с екскурзоводска вежливост, поведох двойката от механизъм на механизъм, само че булката стигна до сепараторите и й прилоша. От миризмата.
- Какви хора сте вие, по какъв начин не умирате тука? – възкликна, откакто се съвзе.
Съвсем кавалерски, посредством Варна Радио Роско ми даде опция да чуя гласове от вкъщи, освен това без да съм го молил. Поех вахтата през нощта и от 20,00 до 03,30 часа не си демонстрирах носа горе. В дванадесетия час, откакто чух сирените на пристанищните влекачи, станах прав и пресуших чаша бира. Поне изчислих преплаваните през автобуса благи – общо 34 907, което прави 64 648 километра. Цяла екваториална обиколка и още половин от горната страна.
Докато се радвах на техническия късмет, че всичко върви по ноти, метеорологическият ме изплаши. Първият януарски ден мина при непрогледна мъгла. Рейдовите лодки не излизат, всичко се е изпокрило по каютите. Никакви събития на кораба. Това може да продължи с дни. Да пази Господ.
02.01.1988 година, Варна – рейда – Пловдив
Слава Богу, сутринта мъглата стартира да се разрежда, подвигна се и по обед с първата лодка слязох на брега, даже съумях да хвана следобедния трен за Пловдив. Час преди среднощ бях вкъщи. За Дядо Коледа много късно, само че за моряк – в точния момент.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият – 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ