Кинкажу
Дъждовните гори на Централна и Южна Америка крият загадъчни и екзотични създания. Такова е кинкажу. Зад странното наименование се крие нощно животинче, което наподобява по едно и също време на маймуна, опосум, лемур, дебело лори, и спада към фамилията на енотите. Всъщност то е уникален представител на плодоядните бозайници от рода Пото, които живеят по дърветата, въпреки че го причисляват към хищниците.
За да бъде объркването още по-голямо, кинкажу е благо творение, което се държи като бебе когато е в плен и в Мексико е желан домакински любим наред с кучета, котки и чинчили. Стига стопанинът му да може да води неговия метод на живот - да спи през деня и да бъде деен нощем. Защото в случай че се наруши спокойният му дневен сън, кинкажу става нервно животинче, което може даже да хапе неприятно. Струва си да научим повече за този представител на дивата природа.
Класификация на кинкажу
Кинкажу, с латинското наименование Potos flavus, е граблив бозайник от фамилията на миещите мечки Procyonidae. Това е фамилията на Енотовите. Това значи, че е обвързван с олинго и миещите мечки. Единствен представител е на рода Потос, който има 7 подвида.
Известен е още като медоносна мечка съгласно езика на локалните индианци. Тези странни животинчета не са свързани с нито една друга група бозайници, обитаващи дърветата.
Макар че по морфология и привички кинкажу да са близки до олинго, генетичните изследвания демонстрират, че кинкажу са ранна издънка на предшестващия общ предшественик. Счита се, че разминаването се е случило преди 22, 6 милиона години. Кинкажу и олинго са образец за паралелна еволюция.
Разпространение на кинкажу
Кинкажу в началото се развива в Централна Америка и по-късно нахлува в Южна Америка като част от Големия американски продан, откакто образуването на Панамския провлак разрешава този развой да се извърши.
Обитават южноамериканските гори на 2500 метра надморска височина. Срещат се в тропическите гори, в това число низинната тропическа гора и сухите и вторичните гори. Следователно обезлесяването съставлява опасност за тяхното битие.
Как наподобява кинкажу?
Външният тип на животинчето е доста приветлив. Има заоблена глава с плоско лице, кръгли и необятно ситуирани уши и огромни изразителни очи.
Размерът на кинкажу е почти колкото размера на дребна домашна котка. Дължината на тялото му е от 41 до 58 сантиметра, а самото тяло е много натъртено. Средната височина на екземплярите е към 25 сантиметра. Теглото им варира от 1, 5 до 3 кг.
Имат доста дълга опашка и това ги прави забележителни. Опашката им е колкото тялото, от време на време дори и по-дълга, от 40 до 60 сантиметра. Опашката е освен балансьор, само че и пета ръка, която употребяват за захващане при напредването по дърветата. Тези животинки постоянно увисват на опашката си с главата надолу, до момента в който откъсват някой плод и го ядат. Тя има и други функционалности - с нея увиват тялото си като с одеяло, до момента в който спят. Много им е потребна и за напредване през дърветата. Кинкажу е единственият член на фамилията си с хватателна опашка.
Много значима част от тялото на кинкажу е и езикът. Той е дълъг и тъничък. Дължината му е изумителна, към 13 сантиметра. С помощта на езика животното прониква в плодовете и облизва нектара на цветята. Дългият език им оказва помощ и да похапват мед.
Задните крайници на животното са по-дълги от предните. Те са снабдени с остри нокти, с които зверчето се предвижва по дървото. Струва си да се обърне внимание на структурата на крайници на кинкажу. Той може да се разгъне съвсем на 180 градуса. Благодарение на тази функционалност животното се движи толкоз гладко по дърветата.
Дланите му са голи, като на маймуните и животното си служи с ръцете като примат, държейки храната си. Женските имат две млечни жлези.
На гърдите и корема си кинкажу има миризливи жлези, с които маркира територията си. По това се отличава от своите родственици, при които тези жлези са на аналния отвор. Смята се, че те служат и за предаване на сигнали сред обособените животни.
Средната телесна температура на зверчето е 38, 3 градуса по Целзий, само че когато спи, тя спада до 36, 7 градуса.
Козината на кинкажу е копринена, доста плътна, леко къдрава, мека и блестяща като кадифе. Горният пласт е червеникавокафяво оцветен, подкосъмът е червеникаво жълт. На лицето е чернокафяво или тъмнокафяво. Опашката е едноцветна и малко по-тъмна от козината.
Поведение на кинкажу
Кинкажу прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. През деня се крият в хралупите или измежду гъстите клони, а през нощта излизат по двойки на лов. Демонстрират умелост и експедитивност на придвижване. Когато спят, обичат да затварят очи и да ги покриват с лапите си.
Социалната конструкция на тези животни е по-необичайна, в сравнение с други типове бозайници. Семейството се състои от двама мъжки, млад субект и дете. Те се грижат един за различен, само че ловуват сами.
Различното от другите бозайници е и това, че на 2, 5 години женската напуща фамилията. Територията се ръководи по унаследен принцип - от татко на синове. Мъжките са тясно свързани с роднински връзки.
Въпреки че живеят в необичайно общуване, те образуват двойки, като двойката се състои от мъжки и женска. Има и екземпляри, които избират самотата и живеят изцяло изолирано.
Хранене на кинкажу
Кинкажу се храни основно с растителна храна по тази причина е малко учудващо наличието му измежду хищниците. Роднината на миещата мечка се храни основно с плодове и храни, съдържащи доста захар. Обича дивите смокини, гуавето, мангото, бананите и авокадото.
В същото време при всеки комфортен случай сграбчва птичите яйца, а и дребните пилета. Не се отхвърля от гущери, жаби, инсекти, а мишките са лакомство за него.
Този дребен акробат виси надолу с главата и къса плодове от върха на клоните, изплезва дългия си език и го вкарва в месестата част на плода, с цел да изближе нектара и меда. По натежалите от плод дървета постоянно могат да се видят събрали се цели групи животни. Те не помнят своя кротичък характер и нападателно си крещят и съскат едно на друго, борейки се стръвно за положителната храна.
Размножаване на кинкажу
Женската зачева през цялата година, а готовността си символизира с гръмък израз на единодушие.
Около 16 седмици след чифтосването в хралупата на някое дърво се раждат едно или две дребни. Козината им е мека и сребристосива, а краищата на космите са по-тъмни. Ушите им се отварят на възраст 5 дни, а очите -12 дни по-късно. На два месеца към този момент се захващат с опашката си на клона.
Майката се грижи за дребните като ги носи със себе си. На 6-7 седмици към този момент стартира да им дава твърда храна, а на 4 месеца ги отбива изцяло.
Половата зрялост на мъжкия настава на 1, 5-2 години, а на женската на 2, 5 години.
Продължителността на живота им е към 25 години в дивата природа.
Отглеждане на кинкажу
Колкото и необичайно да наподобява, това диво нощно животно живее добре в плен при хората. То е любвеобилно, добре се приспособява и е допустимо най-приятния домакински любим, който се гушка като дете.
Храненето му също не съставлява проблем, тъй като не е придирчиво. Кинкажу яде плодове, извара, сурови и варени яйца, месо и варена риба. Не се отхвърля от варени картофи и варен ориз. Храни се постепенно и мързеливо и е забавна панорама. Не основава проблеми, стига да му се обезпечат условия на живот, близки до тези в естествената му среда.
