Politico: 12-те нови кандидат-разрушители на Русия след Путин
Дъглас Босуин, Политико
Катастрофалната военна случка на Владимир Путин в Украйна повдигна питанията, че 22-годишното му ръководство може да е към своя край. Но дали той ще си отиде, или ще би трябвало да бъде свален?
Седем месеца след началото на нападателната война на съветския президент, войските му претърпяха големи загуби на хора и техника и са в стремглаво оттегляне в Източна Украйна. Заповедта на Путин от предходната седмица за активизиране на стотици хиляди мъже докара до безпорядък, предизвиквайки упреци даже от страна на личните му пропагандатори и политически съдружници.
69-годишният автократ се издигна на власт през 2000 година, наследявайки болния Борис Елцин, откакто се застъпи за втората съветска война в Чечения. Шансовете за скорошното му овакантяване са към момента дребни, само че е ясно, че ескалиращите последствия от военната му случка към този момент разхлабват забележимата му хватка върху властта.
Путин е положил изключителни старания да в профил противниците си и да пренапише конституцията, с цел да резервира властта си. Шансът той да отстъпи непринудено мястото на нов водач е дребен, само че към този момент не е пренебрежим. Ето на кого може да отстъпи място съветският водач:
Свръхшпионинът - Николай Патрушев
Ако Путин одобри, че позицията му е станала несъстоятелна, наблюдаващите на Кремъл виждат Николай Патрушев като най-вероятния му правоприемник. Бившият началник на шпионската организация ФСБ, а в този момент секретар на Съвета за сигурност на Русия, има преимуществото да споделя с Путин еднакъв светоглед - този, който е пронизан от неприязън към Запада като цяло и към Съединени американски щати в частност
Ако не друго, възгледите на Патрушев могат дори да се дефинират като по-крайни: на съвещание на Съвета за сигурност дни преди Путин да подреди на войските да влязат в Украйна през февруари, Патрушев упрекна Вашингтон, че преследва прикрит проект, който да докара до " разпадането на Руската федерация ". Това е прочут тролси презев: Преди години Патрушев упрекна някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт, че е споделила, че Сибир и Далечният изток не би трябвало да принадлежат на Русия. Това изказване нямаше никакво фактическо съображение, само че докара до спекулации, че произлиза от свръхсекретен план, в който московски шпиони наемат тролове, с цел да подслушват кореспонденцията на западните водачи.
След като Путин прекарва по-голямата част от времето си в Кремъл, Патрушев поема по-активна роля, като неотдавна посети Китай на фона на възходящите опасения там по отношение на войната. Възрастта обаче не е на страната на Патрушев: На 71 години той е с две години по-възрастен от Путин и в случай че стане президент, евентуално ще бъде единствено преходна фигура.
Лакеят - Дмитрий Медведев
Ако има някой, на който Путин може да се довери, това е Дмитрий Медведев: През 2008 година съветският водач подари президентския пост на някогашната си дясна ръка от Санкт Петербург. Размяната на длъжностите разреши на Путин да резервира властта в личните си ръце, като в същото време съблюдава конституционните ограничавания за периода на мандата, които се прилагаха тогава. Медведев съответно резервира президентското кресло, като в същото време получи позитивна оценка като реформатор - управляваше посредством iPad и обикаляше Силициевата котловина. Но когато четиригодишният му мандат изтече, Медведев добродушно отстъпи мястото си на Путин, който се завърна в Кремъл.
Медведев продължи да служи още осем години като министър-председател, преди през 2020 година да стане заместник-председател на Съвета за сигурност - още веднъж директно зависещ на Путин, който го оглавява. Войната не беше благосклонна към Медведев, чиито опити да се отърве от имиджа си на по-малко злобен близнак на Путин, представяйки се за нуклеарен анархист, бяха заглушавани от прояви на нервен смях от читателите на канала му в Телеграм. На 57 години Медведев към момента е задоволително млад, с цел да ръководи още веднъж Русия, само че ориста му е неразривно обвързвана с тази на Путин.
Бодигардът - Алексей Дюмин
Според личните му разкази Алексей Дюмин един път избавя Путин от нощно нахлуване на кафява мечка, като изпразва пълнителя на служебния си револвер в краката на звяра, който застрашително стои на входа на планинско леговище. Безстрашно предан, само че въпреки всичко човечен (мечката оцеляла) - какви по-добри качества за правоприемник на Путин, като в същото време се подсигурява, че възрастният общественик ще се радва на удобно пенсиониране и ще избегне съденето в Хага за военни закононарушения?
Най-високопоставеният деец от Федералната работа за защита - съветският отговор на преторианската армия на императорския Рим - Дюмин също по този начин има триумф на бойното поле като пълководец на специфичните сили в интервенцията за анексиране на Кримския полуостров през 2014 година Две години по-късно Путин го назначава за губернатор на Тулска област (по-късно той е определен със съкрушителна победа). По някои данни Дюмин е любим на Путин, само че пожеланият му статут би го направил уязвим, в случай че в Кремъл избухне битка за власт.
Принцът - Дмитрий Патрушев
Съюзниците на Путин в Кремъл не стават по-млади, само че това не значи, че режимът няма да се стреми да се увековечи. Николай Патрушев беше този, който при назначението си за началник на ФСБ през 2000 година назова шпионския хайлайф на Русия " новото дворянство ". Едно потомство по-късно неговият наследник - Дмитрий Патрушев, се изявява като принц и благонадежден евентуален правоприемник. През 2018 година 44-годишният Патрушев беше назначен за министър на земеделието, като преди този момент приключи академията на ФСБ и оглави държавната Руска земеделска банка.
Колкото и да е далечна вероятността, един президент-принц би могъл да облекчи опасенията в необятния свят, че Русия, изправена пред проваляне в Украйна, ще стартира самоубийствена нуклеарна ескалация. Един унаследен държател по формулировка би имал по-силен инстинкт за оцеляване от един вманиачен деспот, който се крие в под земята бункер.
Въпреки всички приказки за управляема последователност, историята демонстрира, че жителите на Кремъл са склонни да си тръгнат с краката напред: Владимир Ленин и Йосиф Сталин умират от естествена гибел, както и Леонид Брежнев и - в къс период - двамата му директни наследници. Последният настоящ държавен глава, който е бил погубен, е цар Александър II през 1881 година
Има обаче и прецеденти, когато водачите са били принудени да изоставен поста си - Никита Хрушчов през 1964 година и Михаил Горбачов, чието рухване през 1991 година поставя завършек на Съветския съюз. Често битката за заместничество на властта се е водила сред вътрешни хора в Кремъл, което английският боен водач Уинстън Чърчил съпоставя с " пердах на булдог под килима ".
Може би най-близкият исторически паралел с автократичния Путин е този на Сталин, чиято гибел през 1953 година провокира битка за власт, в която краткотрайната " тройка " приключва с изтезанието на един от нейните членове, омразния някогашен началник на тайната полиция Лаврентий Берия. През 1955 година Хрушчов отстранява премиера Георгий Маленков и става неоспорим водач на комунистическата партия и на държавното управление. Година по-късно той произнася загадка тирада, в която осъжда култа към личността на Сталин, с което слага началото на топене след години на гнет.
Изкушаващо е да се заключи, че в случай че Путин бъде отхвърлен, неработоспособен или погубен и бъде сменен от групово управление, неговата гибел може да докара до деескалация на марионетната война на Русия със Запада. " Центърът на тежестта на елита е срещу войната. Те в никакъв случай не са я харесвали ", твърди Найджъл Гулд-Дейвис, английски някогашен дипломат в Беларус, който в този момент е старши теоретичен помощник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически проучвания.
Смяната на режима в автокрациите нормално идва от вътрешната страна, отбелязва Гулд-Дейвис, който прави оценка вероятността за управляем преход на " нула ". Той прибавя, че Путин е пропуснал шанса да провежда своето заместничество, когато е пренаписал конституцията преди две години: " Сега позицията му е още по-застрашена - няма гаранция за кротичък живот по-късно ".
Да се спекулира с това кой би могъл да заговорничи за свалянето на Путин е неуместно начинание, само че в случай че историята демонстрира нещо, представителите на " силовите министерства " в ще вземат участие в комплота - колкото и лоялни към Путин да наподобяват в този момент.
Премиерът - Михаил Мишустин
Член 92.3 от съветската конституция гласи, че във всички случаи, когато президентът е некадърен да извършва отговорностите си, " те се извършват краткотрайно " от министър-председателя. Това слага Михаил Мишустин преди всичко по опция да поеме поста на настоящ държавен глава, в случай че Путин се разболее съществено или бъде погубен. 56-годишният Мишустин беше основен данъчен контрольор на Русия, преди да бъде назначен за министър-председател през 2020 година, когато Путин прокара тези конституционни промени, които на процедура му отвориха пътя да стане доживотен президент.
Плешивият и наедрял Мишустин служи като предан спешен управител, работейки за минимизиране на икономическите последствия от западните наказания. Но има един евентуален поврат: в случай че Путин е инвалид, конституцията не му разрешава категорично да се върне, в случай че се възвърне. Възможно ли е това да бъде случай на " намерилите и запазилите "?
Московчанинът - Сергей Собянин
Квинтесенцията на вътрешния човек, кметът на Москва Сергей Собянин, може да се трансформира в кандидат за правоприемник на Путин, в случай че митингите в столицата ескалират до степен, в която репресиите към този момент не са жизнеспособни и е належащо градивно взаимоотношение за довеждане докрай на проведен преход. Това никога не е базов сюжет: Протестите против заповедта на Путин за готовност надалеч не доближават мащаба на придвижването Евромайдан в Киев, което принуди украинския президент Виктор Янукович да се отдръпна от власт при започване на 2014 година
По време на 12-годишния си мандат Собянин се потвърди като неособено способен отдалечено ръководен, с цел да направи метрополията по-привлекателна за живеене - облагороди паркове, реставрира исторически здания и модернизира публичния превоз - до момента в който огромна част от този прогрес не беше унищожена от войната и глобите. Преди това 64-годишният мъж е бил губернатор на богатата на нефт Тюменска област (2001-2005 г.), началник на администрацията на Кремъл (2005-2008 г.) и заместител министър-председател на Путин (2008-2010 г.).
Патологичната решителност на Путин да изтрие Украйна от картата се дължи на ужаса му, че тя може да изнесе " цветна " гражданска война в Русия. Украинците не един път, а два пъти са сваляли водачите си посредством мирни митинги - по време на Оранжевата гражданска война през 2004-2005 година и митингите на Евромайдана десетилетие по-късно. Възможно ли е това да се случи?
Касапинът - Михаил Мизинцев
Министърът на защитата Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов са водели пагубни войни, което на процедура ги изключва като надеждни водачи на всяко придвижване на военната институция за завладяване на властта. В Русия няма традиция недоволни офицери да провеждат пуч - и доста от тях към този момент са срещнали гибелта си на бойното поле.
Но има един военачалник, който процъфтява, откакто си завоюва репутацията на фрапантен със жестокостта си: Михаил Мизинцев, " касапинът от Мариупол ". Мизинцев управлява опустошителната блокада, при която починаха повече от 20 000 цивилни, преди пристанищният град да падне през май. Той преди малко беше нараснал в заместник-министър на защитата, отговарящ за логистиката, а Русия се стреми да обърне хода на последната атака на Украйна и да постави завършек на мобилизационния безпорядък. Мизинцев може и да не е директен кандидат за властта, само че ще бъде лице, което би трябвало да се следи през идващите дни и седмици.
Военачалникът - Рамзан Кадиров
Чеченският силовак Рамзан Кадиров, който назовава себе си " оръженосец на Путин ", е един от най-високопоставените поддръжници на съветската война в Украйна. Той разказва спора като гангстерска битка сред персоналната му войска от " кадировци " и украинските врагове, които е нарекъл " неонацистки дяволи ". Неговите бойци обаче се показват по-добре като воини в TikTok, приложението за видеоклипове за смарт телефони, в сравнение с фронта.
Кадиров е ослепителен, въпреки и невъзпитан агитатор на режима - каналът му в Телеграм наброява над 2,6 млн. почитатели. И въпреки всичко всеки опит да се възползва от слабостта на Путин, с цел да поддържа личната си политическа идея, би го изложил на персонален риск, твърди живеещият в Париж икономист Сергей Гуриев. " Хората на Кадиров са рискови, само че са ненавиждани ", споделя Гуриев, съавтор на книгата " Опозиционни диктатори ", отдадена на актуалната робия. По-вероятно е, твърди Гуриев, Кадиров да се стреми към по-голяма автономност или самостоятелност за Чечения, в случай че в Русия има политически разтърсвания.
Наемникът - Евгений Пригожин
Ако някой наподобява на главнокомандващ на Русия сега, това е Евгений Пригожин, бизнес олигарх, прочут като " готвача " на Путин, който управлява тайната наемническа войска " Вагнер ". 61-годишният Пригожин беше сниман този месец да произнася тирада в двора на затвор, в която дава обещание на наказаните независимост, в случай че се бият за Русия в Украйна в продължение на шест месеца и оцелеят. На други видеозаписи се вижда по какъв начин той идва с хеликоптер за нощна среща с помощници и участва на погребението на един от бойците си. " Вагнеровци ми споделят, че биха дали своят вот за него вместо за Путин когато и да е, а на мен ми се коства, че той усеща миризмата на кръв ", написа в Туитър Христо Грозев от проверяващия уеб страница Bellingcat.
За да може обаче пълководец като Пригожин да има късмет да се докопа до властта, е нужен замайващ поврат на бойното поле, при който огромна част от териториите, за които Русия претендира от 2014 година насам, да бъдат изгубени, а орди от недоволни бойци да се завърнат по домовете си и да се разхождат свободно по улиците. " Би трябвало да има безусловно пагубен срив на страната ", споделя създателят Марк Галеоти, който е написал книги за съветската история, военното дело, шпионажа и проведената престъпност.
В късноимперската, руската и актуалната история няма подобен казус: Най-близките паралели са революционните събития от 1905 година и 1917 година, последвани от военни произшествия. През 1905 година цар Николай II се задържа на власт, като се съгласява на лимитирани демократични промени. А през февруари 1917 година свалянето му от власт води първо до сформирането на демократично краткотрайно държавно управление, до момента в който болшевишките революционери, водени от Владимир Ленин, завземат властта през октомври. /БГНЕС
Катастрофалната военна случка на Владимир Путин в Украйна повдигна питанията, че 22-годишното му ръководство може да е към своя край. Но дали той ще си отиде, или ще би трябвало да бъде свален?
Седем месеца след началото на нападателната война на съветския президент, войските му претърпяха големи загуби на хора и техника и са в стремглаво оттегляне в Източна Украйна. Заповедта на Путин от предходната седмица за активизиране на стотици хиляди мъже докара до безпорядък, предизвиквайки упреци даже от страна на личните му пропагандатори и политически съдружници.
69-годишният автократ се издигна на власт през 2000 година, наследявайки болния Борис Елцин, откакто се застъпи за втората съветска война в Чечения. Шансовете за скорошното му овакантяване са към момента дребни, само че е ясно, че ескалиращите последствия от военната му случка към този момент разхлабват забележимата му хватка върху властта.
Путин е положил изключителни старания да в профил противниците си и да пренапише конституцията, с цел да резервира властта си. Шансът той да отстъпи непринудено мястото на нов водач е дребен, само че към този момент не е пренебрежим. Ето на кого може да отстъпи място съветският водач:
Свръхшпионинът - Николай Патрушев
Ако Путин одобри, че позицията му е станала несъстоятелна, наблюдаващите на Кремъл виждат Николай Патрушев като най-вероятния му правоприемник. Бившият началник на шпионската организация ФСБ, а в този момент секретар на Съвета за сигурност на Русия, има преимуществото да споделя с Путин еднакъв светоглед - този, който е пронизан от неприязън към Запада като цяло и към Съединени американски щати в частност
Ако не друго, възгледите на Патрушев могат дори да се дефинират като по-крайни: на съвещание на Съвета за сигурност дни преди Путин да подреди на войските да влязат в Украйна през февруари, Патрушев упрекна Вашингтон, че преследва прикрит проект, който да докара до " разпадането на Руската федерация ". Това е прочут тролси презев: Преди години Патрушев упрекна някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт, че е споделила, че Сибир и Далечният изток не би трябвало да принадлежат на Русия. Това изказване нямаше никакво фактическо съображение, само че докара до спекулации, че произлиза от свръхсекретен план, в който московски шпиони наемат тролове, с цел да подслушват кореспонденцията на западните водачи.
След като Путин прекарва по-голямата част от времето си в Кремъл, Патрушев поема по-активна роля, като неотдавна посети Китай на фона на възходящите опасения там по отношение на войната. Възрастта обаче не е на страната на Патрушев: На 71 години той е с две години по-възрастен от Путин и в случай че стане президент, евентуално ще бъде единствено преходна фигура.
Лакеят - Дмитрий Медведев
Ако има някой, на който Путин може да се довери, това е Дмитрий Медведев: През 2008 година съветският водач подари президентския пост на някогашната си дясна ръка от Санкт Петербург. Размяната на длъжностите разреши на Путин да резервира властта в личните си ръце, като в същото време съблюдава конституционните ограничавания за периода на мандата, които се прилагаха тогава. Медведев съответно резервира президентското кресло, като в същото време получи позитивна оценка като реформатор - управляваше посредством iPad и обикаляше Силициевата котловина. Но когато четиригодишният му мандат изтече, Медведев добродушно отстъпи мястото си на Путин, който се завърна в Кремъл.
Медведев продължи да служи още осем години като министър-председател, преди през 2020 година да стане заместник-председател на Съвета за сигурност - още веднъж директно зависещ на Путин, който го оглавява. Войната не беше благосклонна към Медведев, чиито опити да се отърве от имиджа си на по-малко злобен близнак на Путин, представяйки се за нуклеарен анархист, бяха заглушавани от прояви на нервен смях от читателите на канала му в Телеграм. На 57 години Медведев към момента е задоволително млад, с цел да ръководи още веднъж Русия, само че ориста му е неразривно обвързвана с тази на Путин.
Бодигардът - Алексей Дюмин
Според личните му разкази Алексей Дюмин един път избавя Путин от нощно нахлуване на кафява мечка, като изпразва пълнителя на служебния си револвер в краката на звяра, който застрашително стои на входа на планинско леговище. Безстрашно предан, само че въпреки всичко човечен (мечката оцеляла) - какви по-добри качества за правоприемник на Путин, като в същото време се подсигурява, че възрастният общественик ще се радва на удобно пенсиониране и ще избегне съденето в Хага за военни закононарушения?
Най-високопоставеният деец от Федералната работа за защита - съветският отговор на преторианската армия на императорския Рим - Дюмин също по този начин има триумф на бойното поле като пълководец на специфичните сили в интервенцията за анексиране на Кримския полуостров през 2014 година Две години по-късно Путин го назначава за губернатор на Тулска област (по-късно той е определен със съкрушителна победа). По някои данни Дюмин е любим на Путин, само че пожеланият му статут би го направил уязвим, в случай че в Кремъл избухне битка за власт.
Принцът - Дмитрий Патрушев
Съюзниците на Путин в Кремъл не стават по-млади, само че това не значи, че режимът няма да се стреми да се увековечи. Николай Патрушев беше този, който при назначението си за началник на ФСБ през 2000 година назова шпионския хайлайф на Русия " новото дворянство ". Едно потомство по-късно неговият наследник - Дмитрий Патрушев, се изявява като принц и благонадежден евентуален правоприемник. През 2018 година 44-годишният Патрушев беше назначен за министър на земеделието, като преди този момент приключи академията на ФСБ и оглави държавната Руска земеделска банка.
Колкото и да е далечна вероятността, един президент-принц би могъл да облекчи опасенията в необятния свят, че Русия, изправена пред проваляне в Украйна, ще стартира самоубийствена нуклеарна ескалация. Един унаследен държател по формулировка би имал по-силен инстинкт за оцеляване от един вманиачен деспот, който се крие в под земята бункер.
Въпреки всички приказки за управляема последователност, историята демонстрира, че жителите на Кремъл са склонни да си тръгнат с краката напред: Владимир Ленин и Йосиф Сталин умират от естествена гибел, както и Леонид Брежнев и - в къс период - двамата му директни наследници. Последният настоящ държавен глава, който е бил погубен, е цар Александър II през 1881 година
Има обаче и прецеденти, когато водачите са били принудени да изоставен поста си - Никита Хрушчов през 1964 година и Михаил Горбачов, чието рухване през 1991 година поставя завършек на Съветския съюз. Често битката за заместничество на властта се е водила сред вътрешни хора в Кремъл, което английският боен водач Уинстън Чърчил съпоставя с " пердах на булдог под килима ".
Може би най-близкият исторически паралел с автократичния Путин е този на Сталин, чиято гибел през 1953 година провокира битка за власт, в която краткотрайната " тройка " приключва с изтезанието на един от нейните членове, омразния някогашен началник на тайната полиция Лаврентий Берия. През 1955 година Хрушчов отстранява премиера Георгий Маленков и става неоспорим водач на комунистическата партия и на държавното управление. Година по-късно той произнася загадка тирада, в която осъжда култа към личността на Сталин, с което слага началото на топене след години на гнет.
Изкушаващо е да се заключи, че в случай че Путин бъде отхвърлен, неработоспособен или погубен и бъде сменен от групово управление, неговата гибел може да докара до деескалация на марионетната война на Русия със Запада. " Центърът на тежестта на елита е срещу войната. Те в никакъв случай не са я харесвали ", твърди Найджъл Гулд-Дейвис, английски някогашен дипломат в Беларус, който в този момент е старши теоретичен помощник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически проучвания.
Смяната на режима в автокрациите нормално идва от вътрешната страна, отбелязва Гулд-Дейвис, който прави оценка вероятността за управляем преход на " нула ". Той прибавя, че Путин е пропуснал шанса да провежда своето заместничество, когато е пренаписал конституцията преди две години: " Сега позицията му е още по-застрашена - няма гаранция за кротичък живот по-късно ".
Да се спекулира с това кой би могъл да заговорничи за свалянето на Путин е неуместно начинание, само че в случай че историята демонстрира нещо, представителите на " силовите министерства " в ще вземат участие в комплота - колкото и лоялни към Путин да наподобяват в този момент.
Премиерът - Михаил Мишустин
Член 92.3 от съветската конституция гласи, че във всички случаи, когато президентът е некадърен да извършва отговорностите си, " те се извършват краткотрайно " от министър-председателя. Това слага Михаил Мишустин преди всичко по опция да поеме поста на настоящ държавен глава, в случай че Путин се разболее съществено или бъде погубен. 56-годишният Мишустин беше основен данъчен контрольор на Русия, преди да бъде назначен за министър-председател през 2020 година, когато Путин прокара тези конституционни промени, които на процедура му отвориха пътя да стане доживотен президент.
Плешивият и наедрял Мишустин служи като предан спешен управител, работейки за минимизиране на икономическите последствия от западните наказания. Но има един евентуален поврат: в случай че Путин е инвалид, конституцията не му разрешава категорично да се върне, в случай че се възвърне. Възможно ли е това да бъде случай на " намерилите и запазилите "?
Московчанинът - Сергей Собянин
Квинтесенцията на вътрешния човек, кметът на Москва Сергей Собянин, може да се трансформира в кандидат за правоприемник на Путин, в случай че митингите в столицата ескалират до степен, в която репресиите към този момент не са жизнеспособни и е належащо градивно взаимоотношение за довеждане докрай на проведен преход. Това никога не е базов сюжет: Протестите против заповедта на Путин за готовност надалеч не доближават мащаба на придвижването Евромайдан в Киев, което принуди украинския президент Виктор Янукович да се отдръпна от власт при започване на 2014 година
По време на 12-годишния си мандат Собянин се потвърди като неособено способен отдалечено ръководен, с цел да направи метрополията по-привлекателна за живеене - облагороди паркове, реставрира исторически здания и модернизира публичния превоз - до момента в който огромна част от този прогрес не беше унищожена от войната и глобите. Преди това 64-годишният мъж е бил губернатор на богатата на нефт Тюменска област (2001-2005 г.), началник на администрацията на Кремъл (2005-2008 г.) и заместител министър-председател на Путин (2008-2010 г.).
Патологичната решителност на Путин да изтрие Украйна от картата се дължи на ужаса му, че тя може да изнесе " цветна " гражданска война в Русия. Украинците не един път, а два пъти са сваляли водачите си посредством мирни митинги - по време на Оранжевата гражданска война през 2004-2005 година и митингите на Евромайдана десетилетие по-късно. Възможно ли е това да се случи?
Касапинът - Михаил Мизинцев
Министърът на защитата Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов са водели пагубни войни, което на процедура ги изключва като надеждни водачи на всяко придвижване на военната институция за завладяване на властта. В Русия няма традиция недоволни офицери да провеждат пуч - и доста от тях към този момент са срещнали гибелта си на бойното поле.
Но има един военачалник, който процъфтява, откакто си завоюва репутацията на фрапантен със жестокостта си: Михаил Мизинцев, " касапинът от Мариупол ". Мизинцев управлява опустошителната блокада, при която починаха повече от 20 000 цивилни, преди пристанищният град да падне през май. Той преди малко беше нараснал в заместник-министър на защитата, отговарящ за логистиката, а Русия се стреми да обърне хода на последната атака на Украйна и да постави завършек на мобилизационния безпорядък. Мизинцев може и да не е директен кандидат за властта, само че ще бъде лице, което би трябвало да се следи през идващите дни и седмици.
Военачалникът - Рамзан Кадиров
Чеченският силовак Рамзан Кадиров, който назовава себе си " оръженосец на Путин ", е един от най-високопоставените поддръжници на съветската война в Украйна. Той разказва спора като гангстерска битка сред персоналната му войска от " кадировци " и украинските врагове, които е нарекъл " неонацистки дяволи ". Неговите бойци обаче се показват по-добре като воини в TikTok, приложението за видеоклипове за смарт телефони, в сравнение с фронта.
Кадиров е ослепителен, въпреки и невъзпитан агитатор на режима - каналът му в Телеграм наброява над 2,6 млн. почитатели. И въпреки всичко всеки опит да се възползва от слабостта на Путин, с цел да поддържа личната си политическа идея, би го изложил на персонален риск, твърди живеещият в Париж икономист Сергей Гуриев. " Хората на Кадиров са рискови, само че са ненавиждани ", споделя Гуриев, съавтор на книгата " Опозиционни диктатори ", отдадена на актуалната робия. По-вероятно е, твърди Гуриев, Кадиров да се стреми към по-голяма автономност или самостоятелност за Чечения, в случай че в Русия има политически разтърсвания.
Наемникът - Евгений Пригожин
Ако някой наподобява на главнокомандващ на Русия сега, това е Евгений Пригожин, бизнес олигарх, прочут като " готвача " на Путин, който управлява тайната наемническа войска " Вагнер ". 61-годишният Пригожин беше сниман този месец да произнася тирада в двора на затвор, в която дава обещание на наказаните независимост, в случай че се бият за Русия в Украйна в продължение на шест месеца и оцелеят. На други видеозаписи се вижда по какъв начин той идва с хеликоптер за нощна среща с помощници и участва на погребението на един от бойците си. " Вагнеровци ми споделят, че биха дали своят вот за него вместо за Путин когато и да е, а на мен ми се коства, че той усеща миризмата на кръв ", написа в Туитър Христо Грозев от проверяващия уеб страница Bellingcat.
За да може обаче пълководец като Пригожин да има късмет да се докопа до властта, е нужен замайващ поврат на бойното поле, при който огромна част от териториите, за които Русия претендира от 2014 година насам, да бъдат изгубени, а орди от недоволни бойци да се завърнат по домовете си и да се разхождат свободно по улиците. " Би трябвало да има безусловно пагубен срив на страната ", споделя създателят Марк Галеоти, който е написал книги за съветската история, военното дело, шпионажа и проведената престъпност.
В късноимперската, руската и актуалната история няма подобен казус: Най-близките паралели са революционните събития от 1905 година и 1917 година, последвани от военни произшествия. През 1905 година цар Николай II се задържа на власт, като се съгласява на лимитирани демократични промени. А през февруари 1917 година свалянето му от власт води първо до сформирането на демократично краткотрайно държавно управление, до момента в който болшевишките революционери, водени от Владимир Ленин, завземат властта през октомври. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ