Дадох си сметка, че всъщност това е малка, но доста

...
Дадох си сметка, че всъщност това е малка, но доста
Коментари Харесай

Скрити стълбища и африкански ритми: Историята на „Радио Африка“

„ Дадох си сметка, че в действителност това е дребна, само че много разрастваща се сцена в България. Постоянно идват африкански реализатори. Това е развой, който се случва сега тук и си заслужава да се документира “, споделя Стефанов, чийто интерес прераства в упорит кино план.

 

Пионерска продукция

„ Радио Африка “ е първият български филм, който слага африканската музика в центъра на сюжета си. Още повече — това е и първата сходна продукция у нас, която събира български и африкански актьори, с цел да обменят визии и културни вероятности.

 

Създадена от Стефан Стефанов и оператора Давид Вълков, продукцията има ясно обръщение:

 

„ Започнахме, тъй като имаме вяра, че укрепването на мултикултурните връзки работи в интерес на обогатяването на българската просвета и общество. Втората причина е, че в България се случват от ден на ден концерти на африкански реализатори и желаеме да документираме този развой. “

 

Стефан Стефанов признава, че е тръгнал на сляпо:

 

„ Нямах концепция с какво се понечвам. Аз пиша книги, в никакъв случай не съм се занимавал с филми. Проектът стартира от чисто любознание. “

 

Но любознанието скоро се сблъсква с действителността.

 

„ Спънките бяха ужасно доста. Не познавах процеса на основаване на филм, а тук вземат участие доста реализатори. Те имат лейбъли, с тях вървят авторски права и това прави нещата малко комплицирани... В един миг започнах да чувствам психически напън. “

 

Въпреки това моментите на ентусиазъм не липсват. Като да вземем за пример, когато снимат The Smile Trio:

 

„ Отидохме в клуб Макондо. Те споделиха, че могат да ни измислят безшумно място за изявление. То се оказа доста забавно, тъй като в действителност не се вижда. Просто, както във филмите, се отваря един голям долап в стената и зад него има вито стълбище, което се спуска надолу в земята. Светлината там беше синя и на този декор ярките им облекла изглеждаха ужасно. Това беше един от тези моменти, в които не знаеш какво ще се случи, дали ще се получи добре — само че нещата се подредиха и се случиха по най-хубавия метод. “

 

Или напрежението преди изявлението с Бубакар Траоре:

 

„ Той просто беше не запомнил, че имаме спогодба. Камерите и светлините към този момент бяха подредени. Трябваше да звъним на мениджъра му в чужбина, той на Бубакар... Радвам се, че в последна сметка успяхме да го запишем, тъй като той е безспорна легенда на африканската музика от 60-те години. Самият факт, че взе участие в „ Радио Африка “, е много значим за този филм. “

 

Между София и Бамако

Филмът освен документира музика, а основава мост сред култури. Това проличава изключително посредством включването на български актьори.

 

„ Участието на Мария Косса и други български лица внася нова вероятност. Между техните гледни точки и тези на африканските актьори се получи забавна палитра от отзиви по една и съща тематика, която е африканската музика ”.

 

„ Какво научих? Че имам още доста какво да изучавам. И че удобната зона е прелестна, само че най-интересните неща се случват отвън нея. “, споделя Стефан Стефанов.

Защо този филм е значим?

 

„ Радио Африка “ е не просто филм — той е културен документ, който улавя един миг, в който България все по-смело се отваря към световната сцена. В него се преплитат гласове и визии, които описват за предишното, сегашното и бъдещето на африканската музика през очите на артистите, които я основават и живеят. Но смисъла на плана надвишава музикалната тематика — той има капацитета да изведе българската документалистика на ново, интернационално равнище, точно тъй като се занимава с универсална тематика, разгърната с мащаб, дълбочина и внимание към детайла.

 

Кои са лицата на „ Радио Африка “?

Филмът събира на едно място звезди и новатори:

 

* Вию Фарка Туре – наследник на именития Али Фарка Туре, представител на актуалната сцена в Мали
* Бубакар Траоре – легенда на африканската музика с кариера от 60-те години
* Басеку Кояте – занаятчия на обичайния инструмент нгони
* Нура Минт Сеймали – мавританска певица, покоряваща международните уърлд ранглисти
* The Smile Trio – танцьори и артисти от Мозамбик, с 35 интернационалните концерта през последната година
*DJ Marcon & Palo Santos – първата българска афробийт група
* Мария Косса – учител по африкански танци и уредник на Деня на Африка в България
* Деян Петров – музикант и учител в катедра „ Африканистика “ в СУ

.

Премиера

— прожекция, която няма да бъде просто филм, а темп, гласове и културен разговор в един кадър.

 

Констанца Илиева

Източник: frognews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР