Да започнем от живота Да почнем от моя живот, защото

Да стартираме от живота

„ Да почнем от моя живот, тъй като нормално първо задавате този въпрос. Началото бе, когато през ноември 1907 година се родих в една остаряла алена къща измежду ябълкови дървета. Аз бях второто дете на фермера Самуел Аугуст Ериксон и неговата брачна половинка Хана, по татко Йонсон. Всичко на всичко ние, децата, бяхме четири: Гунар, Астрид, Стина и Ингегерд. "

През 1923 година Астрид приключва учебно заведение и заработва в локалния вестник. На 18 зачева своето първо дете, напуща дома си и сама се насочва към Стокхолм, където учи бързопис и машинопис. През 1931 година се омъжва за началника си Стуре Линдгрен.

" Заминах за Стокхолм, където учих за секретарка, работих в канцелария, омъжих се и родих две деца. Те бяха наречени Ларс и Карин и желаеха да им описвам приказки. И аз разказвах. Но по това време още не пишех книги. Мислех си дали да пиша, само че взех решение, че няма. Повечето хора в никакъв случай не взимат умишлено решение за това, обаче аз взех. В учебно заведение все ми споделяха: " Ти безусловно ще станеш писателка, като пораснеш ", а един път даже ме нарекоха на майтап " Селма Лагерльоф от Вимерби ". Струва ми се, че сходни мемоари ненапълно ме притесняваха. През 1941 година моята седемгодишна щерка беше на легло с пневмония. Всяка вечер, щом седнех до нея, тя започваше да врънка, както вършат децата: " Моля те, мамче, разкажи ми приказка ". Един път - бях изключително изморена - попитах: " Какво да ти опиша в този момент? " Тя отговори: " За Пипи Дългото чорапче ". Подхвърли името, без да се замисли, ей по този начин. Не я питах коя е Пипи Дългото чорапче, просто взех да описвам. "

Астрид Линдгрен записва историята през 1944 година, от нямане какво да прави - изчаква да се оправи счупеният й крайник. Праща я на издател, а на края на съпътстващото писмо прибавя: " Поверявам ви този ръкопис с вярата, че няма да се обадите в обществените служби ". Разбира се, получава отвод за издание, само че към този момент е почнала да написа втора книга и няма връщане обратно. В три поредни години взе участие в състезания за детска литература, един път се класира на второ и два пъти преди всичко, става необикновено известна и е поканена да работи при уредниците, издателство " Рабен и Сьогрен ", при които остава до 1970 година. От 1946 година нататък издава над 100 книги, написа романи, пиеси, радио- и телевизионни сериали и текстове за песни, печели литературни награди по целия свят, бори се за правата на децата, води безмилостни журналистически борби за понижаване на налозите на самостоятелните създатели в Швеция и даже съумява да прокара закон за отбрана на животните (Lex Astrid). Много по-съществено от цифрите, върховете и куриозите обаче е същевременното раждане на братята с Лъвски сърца, Карлсон, който живее на покрива, Емил от Льонеберя, скитникът Размус, Роня, дъщерята на разбойника, и другите чудати и прелестни облици, всеки от които съумява да заживее независимо и да заприказва, умно и радостно, на десетки езици отвън Швеция. В личната си страна Астрид Линдгрен бива удостоена с всяко национално и кралско отличие, с бронзова скулптура в стокхолмския парк Тенерлунден и с всеобщото самопризнание - през 1999 година - за швед на столетието. Но, за разлика от Селма Лагерльоф и за жалост на всичките й фенове на петте континента - в никакъв случай с Нобел.

" Някои от вашите въпроси са по-трудни от останалите. Например: какво се пробвате да изразите в своите книги? Какви схващания се стремите да разгърнете в " Пипи Дългото чорапче "? Как може да се повлияват и възпитават децата чрез детските книжки? Какво би трябвало да съдържа една хубава детска брошура? И по този начин нататък. На всички тях бих дала отговор по следния метод: нищо не съм се мъчила да обясня с " Пипи " и останалите книги. Пиша, с цел да развличам детето в себе си и се надявам, че освен това други деца също се развличат. А що се отнася до хубавите детски книжки - нямам отговор на това какви би трябвало да бъдат. Често ме питат дали моите деца или внуци са ми ентусиазъм. Моят отговор е, че няма дете, което да ме въодушевява повече от детето, което в миналото съм била. Не е належащо да имаш лични деца, с цел да пишеш детски книжки. Единственото изискване е в миналото да си бил дете и да се опиташ да си спомниш какво е. Накрая, аз не си разпореждам умишлено да дисциплинирам или да въздействам на децата, които четат моите книги. Единственото нещо, на което дръзвам да се надявам, е, че книгите ми може би насърчават по-човечните, по-жизнелюбиви и демократични възгледи на моите читатели. "

През ноември 2001 година попитали Астрид Линдгрен какво си пожелава за 94-ия рожден ден. " Мир на земята и спретнати облекла ", засмяла се тя. На 28 януари 2002 година тя умря в съня си в своя дом в Стокхолм: отиде си по семплия, бодър и хубав метод, по който огря с думи детството на милиони хора. И в случай че светът, който напусна, от време на време към момента наподобява комфортен и великодушен, това сигурно се дължи и на нея.

Източник:
Снимка: Sweden.se, astridlindgren.se