Теория и практика на доброто парти
Да замислиш, организираш и да си стопанка на незабравимо празненство е изкуство. Като всяко изкуство, значим е геният – някои просто го могат, на други не им се отдава. Има дами, които могат да трансфорат даже ежедневното пиянство на кафе с приятелки у дома в радушен, радостен празник. Техните рождени дни, посрещане на Нова година стават „ светското събитие на годината ” за приятелския им кръг, който по предписание не е по никакъв начин дребен. На техните купони постоянно се случва нещо вълнуващо, можеш да се запознаеш с забавен човек и за тези купони се приказва много време.
И въпреки да приказваме за гений, в действителност не сме напълно прави – има някои съществени правила, които те съблюдават, умишлено или не, и които трансформират мотива или неналичието на мотив в просто чудесно празненство. А психологизмът, който оказва помощ като че ли всичко да става както би трябвало, се развива като всяко умеене. То идва с положителното познаване на личните другари. И с малко предвидливост.
Първо би трябвало да си отговориш на въпроса – къде ще е празненството? Иначе казано – диалог към масата или по- скоро танци и свободно придвижване в близост с пиво в ръка? И двете си имат своята доктрина и процедура. На масата атмосферата е по- задушевна, има общ диалог сред огромна част от гостите, които се познават относително добре. Тогава акцентът пада върху подредбата на гостите, които за доста малобройни и върху храната. Ако искаш просто радостен ваучър с танци и повечко хора, близки и не толкоз близки, акцентът пада върху питиетата и свободното пространство.
Така ще разделим условно празненствата. Условно, тъй като няма такова предписание, едното да не се трансформира в другото. Ако има въодушевление, постоянно може да разчистите терена за танци и веселба.
Гостите – няма празненство без посетители. Да, това са множеството ти другари, техните приятелки и другари. Свикнали сте дружно, имате общи смешки, общи мемоари. Има ги всичките типажи – веселякът ( и неговите вицове ), чаровникът ( и неговите любовни преживелици ), умникът ( и най- новото, което е научил ) – въобще всички са налице, както и техния принос към диалога. Но положителният хазаин кани някое ново лице – другар на другар, забавен сътрудник или някой посетител от различен град. Свежите попълнения подсигуряват нови тематики и страсти. Не безусловно приятни и в звук с общото сред вас, само че и това е нещо, което се помни в следствие, нали?! Освен това няма посетител и недопустимо държание, което да не може да бъде обезвредено. Между гостите не трябва да има неотдавна разделили се двойки или каквито и да е спорове в зародиш. Ако искаш събереш повече хора – обезпечи им място. Ако празненството е на маса, подредбата на гостите също е доста значима и не я оставай на случайността. Едни симпатични табелки пред всекиго може да е прелестен акцент и да обезпечи чудесна атмосфера на масата – значим е индивидът отляво, отдясно и насреща. Нека, в случай че има чужд, да е насреща – по този начин се съблюдава нужната отдалеченост и няма да има стеснение от диалог непосредствено в ухото сред хора, които са се срещнали току- що. Домакинята също да е наоколо до новия посетител, по този начин ще го среща най- съответно с останалите и ще подсказва общи тематики за диалог.
Продължава:
Теория и процедура на положителното празненство - II
И въпреки да приказваме за гений, в действителност не сме напълно прави – има някои съществени правила, които те съблюдават, умишлено или не, и които трансформират мотива или неналичието на мотив в просто чудесно празненство. А психологизмът, който оказва помощ като че ли всичко да става както би трябвало, се развива като всяко умеене. То идва с положителното познаване на личните другари. И с малко предвидливост.
Първо би трябвало да си отговориш на въпроса – къде ще е празненството? Иначе казано – диалог към масата или по- скоро танци и свободно придвижване в близост с пиво в ръка? И двете си имат своята доктрина и процедура. На масата атмосферата е по- задушевна, има общ диалог сред огромна част от гостите, които се познават относително добре. Тогава акцентът пада върху подредбата на гостите, които за доста малобройни и върху храната. Ако искаш просто радостен ваучър с танци и повечко хора, близки и не толкоз близки, акцентът пада върху питиетата и свободното пространство.
Така ще разделим условно празненствата. Условно, тъй като няма такова предписание, едното да не се трансформира в другото. Ако има въодушевление, постоянно може да разчистите терена за танци и веселба.
Гостите – няма празненство без посетители. Да, това са множеството ти другари, техните приятелки и другари. Свикнали сте дружно, имате общи смешки, общи мемоари. Има ги всичките типажи – веселякът ( и неговите вицове ), чаровникът ( и неговите любовни преживелици ), умникът ( и най- новото, което е научил ) – въобще всички са налице, както и техния принос към диалога. Но положителният хазаин кани някое ново лице – другар на другар, забавен сътрудник или някой посетител от различен град. Свежите попълнения подсигуряват нови тематики и страсти. Не безусловно приятни и в звук с общото сред вас, само че и това е нещо, което се помни в следствие, нали?! Освен това няма посетител и недопустимо държание, което да не може да бъде обезвредено. Между гостите не трябва да има неотдавна разделили се двойки или каквито и да е спорове в зародиш. Ако искаш събереш повече хора – обезпечи им място. Ако празненството е на маса, подредбата на гостите също е доста значима и не я оставай на случайността. Едни симпатични табелки пред всекиго може да е прелестен акцент и да обезпечи чудесна атмосфера на масата – значим е индивидът отляво, отдясно и насреща. Нека, в случай че има чужд, да е насреща – по този начин се съблюдава нужната отдалеченост и няма да има стеснение от диалог непосредствено в ухото сред хора, които са се срещнали току- що. Домакинята също да е наоколо до новия посетител, по този начин ще го среща най- съответно с останалите и ще подсказва общи тематики за диалог.
Продължава:
Теория и процедура на положителното празненство - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ