Да забравяме е полезно - ето защо
Да забравяш е човешко - на всеки се е случвало да излезе от у дома без портфейл, да влезе в другата стая и да не помни защо е влезнал, или да не може да си спомни от кое място познава някого. Не постоянно забравянето е мотив да се тормозим от по-сериозно мозъчно заболяване.
Според учените, забравянето може да има и позитивен резултат. Още през XIX век немският психолог Херман Ебингхаус отбелязва, че процесът се случва просто тъй като спомените на човек последователно избледняват.
Да изтриваме неща от паметта си има и функционална цел. В днешния свят сме бомбардирани от информация и, в случай че не изтриваме част от нея, няма да можем да запомним значимата. А процесът по забравяне стартира с това, че просто не обръщаме задоволително внимание на избрани неща.
Когато обаче целеустремено се съсредоточим, връзките сред синапсите в мозъка и невроните се ускоряват, като по този начин се раждат мемоари, написа нобеловият лауреат Ерик Кандел. Определени мемоари обаче е добре да бъдат забравени. Последното е правилно и от еволюционна позиция, тъй като единствено по този метод човек е можело да придобива все по-нова информация.
Американските психолози Роджър Браун и Дейвид Макнийл пък формулират различен забавен феномен, обвързван с паметта - " на върха на езика ". Връщаме на случая, когато срещаме някой на улицата и знаем, че го познаваме, само че не помним от къде. Може би даже подозираме с коя писмен знак стартира името му.
" На върха на езика " ни демонстрира, че нещо не е изцяло забравено, просто краткотрайно нямаме достъп до тази информация. Което пък е пояснение за какво феноменът се случва на по-възрастни хора с повече знания - те просто би трябвало да " преровят " огромен размер информация.
Заключението е, че без значение дали забравяме, тъй като не сме обърнали задоволително внимание, тъй като би трябвало да освободим място за нова информация или единствено краткотрайно нямаме достъп до спомените си, забравянето оказва помощ на мозъка да действа и подкрепя оцеляването ни, пишат The Conversation.
Според учените, забравянето може да има и позитивен резултат. Още през XIX век немският психолог Херман Ебингхаус отбелязва, че процесът се случва просто тъй като спомените на човек последователно избледняват.
Да изтриваме неща от паметта си има и функционална цел. В днешния свят сме бомбардирани от информация и, в случай че не изтриваме част от нея, няма да можем да запомним значимата. А процесът по забравяне стартира с това, че просто не обръщаме задоволително внимание на избрани неща.
Когато обаче целеустремено се съсредоточим, връзките сред синапсите в мозъка и невроните се ускоряват, като по този начин се раждат мемоари, написа нобеловият лауреат Ерик Кандел. Определени мемоари обаче е добре да бъдат забравени. Последното е правилно и от еволюционна позиция, тъй като единствено по този метод човек е можело да придобива все по-нова информация.
Американските психолози Роджър Браун и Дейвид Макнийл пък формулират различен забавен феномен, обвързван с паметта - " на върха на езика ". Връщаме на случая, когато срещаме някой на улицата и знаем, че го познаваме, само че не помним от къде. Може би даже подозираме с коя писмен знак стартира името му.
" На върха на езика " ни демонстрира, че нещо не е изцяло забравено, просто краткотрайно нямаме достъп до тази информация. Което пък е пояснение за какво феноменът се случва на по-възрастни хора с повече знания - те просто би трябвало да " преровят " огромен размер информация.
Заключението е, че без значение дали забравяме, тъй като не сме обърнали задоволително внимание, тъй като би трябвало да освободим място за нова информация или единствено краткотрайно нямаме достъп до спомените си, забравянето оказва помощ на мозъка да действа и подкрепя оцеляването ни, пишат The Conversation.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ