Легитимен ли е изборът на Атанасова и Белазелков след подигравката на парламента с КС?
Да вкараш в Конституционния съд неприкрит партиен лоялист със противоречив юридически стаж и престиж, е задоволително противен старт на мандата.
Да го направиш в директно нарушаване на преди малко признато решение на Конституционен съд - това към този момент е цялостно оскърбление.
Точно това се случи при избора на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии на 19 януари.
ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи одобриха решение, с което двамата избраници на Народното събрание ще останат в Конституционния съд до януари 2033 година, т.е. 9 години. Това дава отговор на конституционния текст, само че не и на действителността. Формално:
Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират наново на тази служба. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, избран със закон.
Но единствено преди седмица Конституционният съд излезе с решение, което съкратява мандатите на Атанасова и Белазелков с две години.
Пълното омаловажаване на позицията на Конституционен съд от страна на депутатите хвърля тежка сянка на подозрение върху легитимността на вота на двамата нови конституционни съдии.
Поставя под въпрос и мотивацията на двамата претенденти, които доскоро се кълняха във високите си професионални и нравствени качества и почитание към правото, а през днешния ден се оказват облагодетелствани от една от най-спорните практики на 49 Народното събрание.
Никой от болшинството не изясни за какво подхващат сходно деяние - което, меко казано, е насмешка с целия Конституционен съд.
Това е единствената институция в България с 9-годишен мандат, даже ръководителите на Върховните съдилища ръководят с по-кратък период на пълномощията (7 г.). Дори в скъсения с две години интервал, Атанасова и Белазелков щяха да имат премного време, с цел да въздействат върху решенията по конституционните тъжби на жителите и по оспорванията на значими законови текстове. Затова вотът в Народното събрание буди неразбиране.
Как гласоподаваха депутатите?
Очевидно не всички в ПП-ДБ и в ГЕРБ бяха съгласни с това да гласоподават решение в спор с Конституционния съд.
Първо - единствено 56 от членовете на групата на ПП-ДБ въобще участваха във вота.
Един от тях гласуваше в поддръжка на всички оферти, с които Българска социалистическа партия и " Възраждане " се пробваха да спрат удължаването на мандата на Атанасова и Белазелков.
В ГЕРБ имаше 4 гласа " въздържал се " при предлагането на Георги Свиленски да не се показва 9-годишен мандат в решенията за избор на двамата нови конституционни съдии.
Нищо от това нямаше необикновен резултат. Със 154 гласа " За " Десислава Атанасова и Борислав Белазелков бяха утвърдени.
От Българска социалистическа партия неотложно оповестиха, че ще оспорят решението на ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Против 9-годишния мандат на новите избраници се разгласи и Костадин Костадинов.
За да встъпят в служба, те ще би трябвало да положат клетва пред президента Румен Радев, ръководителя на Народно събрание Росен Желязков и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд Галина Захарова и Георги Чолаков.
Защо мандатът на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков е толкоз противоречив?
Народното събрание трябваше да попълни своята квота в 12-членния Конституционен съд още през 2021-2022 година Заради парламентарната рецесия и неналичието на устойчиво ръководство това се отсрочи с повече от две години.
Така беше нарушено едно от изискванията на конституцията - съставът на съда да се обновява постоянно, през три години, от всяка квота.
Анастас Анастасов и Гроздан Илиев, които бяха определени от Народното събрание през 2012-2013 година, трябваше да изоставен Конституционния съд при приключването на техния 9-годишен мандат. Те нямаха право да не престават да извършват своите функционалности до встъпването в служба на нови приемници - това е категорично неразрешено.
На 11 януари Конституционен съд се произнесе с още едно основно тълкувателно решение (по искане на Румен Радев от октомври 2023):
Конституционен арбитър, определен или назначен след планувания период, упражнява пълномощията си единствено за оставащия период от мандата, считано от конституционно дължимия миг за обновяването на състава на Съда.
Решението е признато с единогласие от съдиите в Конституционен съд, няма особени отзиви. То е обнародвано на 16 януари (вторник). За да влезе в действие, би трябвало да минат три дни от публикуването му в Държавен вестник.
В последния миг - на 19 януари (петък) - болшинството в Народното събрание реши да избере Атанасова и Белазелков за цялостен 9-годишен мандат, а не за оставащия 7-годишен интервал от периода.
Да го направиш в директно нарушаване на преди малко признато решение на Конституционен съд - това към този момент е цялостно оскърбление.
Точно това се случи при избора на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии на 19 януари.
ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи одобриха решение, с което двамата избраници на Народното събрание ще останат в Конституционния съд до януари 2033 година, т.е. 9 години. Това дава отговор на конституционния текст, само че не и на действителността. Формално:
Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират наново на тази служба. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, избран със закон.
Но единствено преди седмица Конституционният съд излезе с решение, което съкратява мандатите на Атанасова и Белазелков с две години.
Пълното омаловажаване на позицията на Конституционен съд от страна на депутатите хвърля тежка сянка на подозрение върху легитимността на вота на двамата нови конституционни съдии.
Поставя под въпрос и мотивацията на двамата претенденти, които доскоро се кълняха във високите си професионални и нравствени качества и почитание към правото, а през днешния ден се оказват облагодетелствани от една от най-спорните практики на 49 Народното събрание.
Никой от болшинството не изясни за какво подхващат сходно деяние - което, меко казано, е насмешка с целия Конституционен съд.
Това е единствената институция в България с 9-годишен мандат, даже ръководителите на Върховните съдилища ръководят с по-кратък период на пълномощията (7 г.). Дори в скъсения с две години интервал, Атанасова и Белазелков щяха да имат премного време, с цел да въздействат върху решенията по конституционните тъжби на жителите и по оспорванията на значими законови текстове. Затова вотът в Народното събрание буди неразбиране.
Как гласоподаваха депутатите?
Очевидно не всички в ПП-ДБ и в ГЕРБ бяха съгласни с това да гласоподават решение в спор с Конституционния съд.
Първо - единствено 56 от членовете на групата на ПП-ДБ въобще участваха във вота.
Един от тях гласуваше в поддръжка на всички оферти, с които Българска социалистическа партия и " Възраждане " се пробваха да спрат удължаването на мандата на Атанасова и Белазелков.
В ГЕРБ имаше 4 гласа " въздържал се " при предлагането на Георги Свиленски да не се показва 9-годишен мандат в решенията за избор на двамата нови конституционни съдии.
Нищо от това нямаше необикновен резултат. Със 154 гласа " За " Десислава Атанасова и Борислав Белазелков бяха утвърдени.
От Българска социалистическа партия неотложно оповестиха, че ще оспорят решението на ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Против 9-годишния мандат на новите избраници се разгласи и Костадин Костадинов.
За да встъпят в служба, те ще би трябвало да положат клетва пред президента Румен Радев, ръководителя на Народно събрание Росен Желязков и ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд Галина Захарова и Георги Чолаков.
Защо мандатът на Десислава Атанасова и Борислав Белазелков е толкоз противоречив?
Народното събрание трябваше да попълни своята квота в 12-членния Конституционен съд още през 2021-2022 година Заради парламентарната рецесия и неналичието на устойчиво ръководство това се отсрочи с повече от две години.
Така беше нарушено едно от изискванията на конституцията - съставът на съда да се обновява постоянно, през три години, от всяка квота.
Анастас Анастасов и Гроздан Илиев, които бяха определени от Народното събрание през 2012-2013 година, трябваше да изоставен Конституционния съд при приключването на техния 9-годишен мандат. Те нямаха право да не престават да извършват своите функционалности до встъпването в служба на нови приемници - това е категорично неразрешено.
На 11 януари Конституционен съд се произнесе с още едно основно тълкувателно решение (по искане на Румен Радев от октомври 2023):
Конституционен арбитър, определен или назначен след планувания период, упражнява пълномощията си единствено за оставащия период от мандата, считано от конституционно дължимия миг за обновяването на състава на Съда.
Решението е признато с единогласие от съдиите в Конституционен съд, няма особени отзиви. То е обнародвано на 16 януари (вторник). За да влезе в действие, би трябвало да минат три дни от публикуването му в Държавен вестник.
В последния миг - на 19 януари (петък) - болшинството в Народното събрание реши да избере Атанасова и Белазелков за цялостен 9-годишен мандат, а не за оставащия 7-годишен интервал от периода.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




