Непобедимата руска армия се оказа победима. Кой излъга Путин?
Да забележим. През 2017 година началникът на Генералния щаб на Руската войска ген. Валери Герасимов (танкист по военна специалност) става подстрекател на промяната във въоръжените сили, която да сътвори съвременна войска. Герасимов пласира новите хрумвания още през 2013 година, само че през 2017 година стартира реализацията. В НАТО тези планове бяха наречени „ доктрината на Герасимов “. Оказа се, че определението е пресилено. Самият Герасимов в своя публикация написа: „ Трябва да сме наясно, че успеха се реализира освен с материалните, само че и с духовните качества и воля на хората, с тяхното единение и предпочитание да се опълчват с всички сили на експанзия “. Казва го за съветските въоръжени сили, само че го приложиха украинците, по подигравка на ориста. Това ген. Герасимов не е отчел…
И ето ви причина да се питаме до каква степен са били ефикасни армейските промени в Русия? Както и какви заключения биха могли да се създадат от досегашните дейности на съветските военни в Украйна?
На пръв взор управлението на Русия – политическо и военно – да стартират преструктуриране на армейските поделения в интервала 2008 - 2012 година е било вярно. Намален е численият състав на поделенията, като в това време е осъществявано превъоръжаване – най-малко в част от тях. Това става действително след анализите на войната в Грузия. След това е подхваната още по-дълбока промяна: замяна на остаряло съоръжение, въвеждане на нова техника и системи. Руската войска се свива като персонален състав, само че е осъвременена в немалка степен. Поне такива са изказванията на военните.
Тази смяна обаче изисква доста военни учения и преподготовка на персоналния състав, с цел да е в крайник с новите високи критерии за професионализъм. И тук нещо се е объркало. В доста от стадиите на подготовка на войските е надделявало мнението, вкоренено още от Втората международна война, че съветските офицери и бойци са подготвени за всеотдайност в името на родината и по заповед на висшето управление на страната. Просто са подготвени да умират: „ За Родину! За Сталина! “ А през днешния ден „ За Путина! “ Само че времената са други, Русия е с отворена стопанска система, съветските жители пътуват по целия свят и живеят като доста други. Никой към този момент не желае да е в окопите, да стреля и да стрелят в него.
Недостатъците от военните интервенции в Афганистан, а по-късно и в Чечня, са почнали да се демонстрират и при дейностите в Сирия. Ново съоръжение, нови хрумвания за бъдеща война, повече професионализъм и по-малко национализъм, само че липса на командирски и учредителен опит. Една след друга лъсват слабостите във воденето на пердах в градски условия.
На доктрина уроците от упоменатите към този момент войни, би трябвало да бъдат приложени при нахлуването в Украйна. Освен това класическото предимство в брой на войските е било налице. Комбинацията, докладвана в Кремъл, е трябвало да докара до бърза победа. Генералите са изгладили парадните мундири, с накичени по тях ордени и медали.
Но нещо се е объркало. Какво?
Един от проблемите може да е, че съветското политическо управление не е проумяло изцяло провокациите на промените в армията след ерата на Студената война. Висшите военни началници, които са обучавани в „ остарелия жанр “, мъчно превключват към потребление на новите технологии. Те желаят ново въоръжение и техника, само че им липсва експертиза. Компенсират с „ Така разпоредиха о Кремъл “, само че това е блъф, който краткотрайно е прикривал слабостите.
Получи се абсурд: пропагандата, медиите и хибридната война изпревариха по деяние и резултати класическото сблъскване с оръжия, техника и жива мощ.
Очевидни са минусите при водене даже на сухопътния пердах. Виждаме спрели по пътищата колони, трактори, които влачат машини на пехотата, изоставени танкове и прочие Куца и потреблението на комбинирани оръжия. Липсва или се вижда в доста редки случаи на съгласуваност сред обособените войскови елементи. Близкият пердах, съгласно очевидци и наблюдаващи, е цялостна злополука. Друга огромна уязвимост е командният състав на приблизително и над приблизително равнище. Издават се заповеди без сигурни разследващи данни и дребни бойни формирования работят като в мъгла.
Възниква въпросът: Бил ли е наясно Путин със слабостите на съветската войска или е заблуждаван, че е величава страшна мощ?
Преди дни стана ясно, че той не е удовлетворен, меко казано, от висши шефове в разузнаването и те бяха арестувани. Аргументите са подозрения за фалшифицирани разследващи данни за Украйна. Така че е доста допустимо Путин да е бил „ качван на кънките “ и за бърз надвит успех. Донякъде военните и секретните служби могат да бъдат разбрани, тъй като са наясно, че вкараните стотици милиарди в промени и превъоръжаване би трябвало да дадат и стремежи резултат. На това място пораждат подозренията за голяма корупция и желанието тя бъде прикрита, само че това не оправдава самият президент, който би трябвало да е наясно повече от всички с тези незаконни практики. Търпял ги е, с цел да не настрои част от генералитета и част от службите, които са били забъркани в кражбите, против себе си
Затова през днешния ден виждаме, че изказванията за силата на съветската войска е надценена. Реалността е, че в управлението й има напрежение, а подразделенията са софтуерно изостанали. Бойният дух напълно го няма. Трезви гласове в Русия са предупреждавали за това, само че те са били в точния момент изолирани.
Стана ясно също, че Западът също не е бил задоволително добре осведомен какво се случва с съветската военна машина. Това довежда до закъснели реакции и даже до неверни дейности и метод към договарянията с Кремъл.
За голямо страдание заблудите на Путин и на Запада през днешния ден се заплащат от хиляди жертви: млади неопитни бойци, мирни поданици и милиони бежанци с разрушен живот. Тепърва ще се вършат заключения и разбори, само че тази цена ще тежи десетилетия.
И тъй като приказваме за военната мощност на Русия – действителна и пресилена – не може да подминем драмата със сухопътните войски. През целия интервал от 2008 до 2014 година политическият и военният хайлайф залитат по последната мода: авиацията. Там се наливат големи пари за реализиране на предимство над Запада. Погрешният баланс на вложенията в земя, въздух, морски, кибернетични и осведомителни области може да има пагубни последствия. Част от тях към този момент се случват. И тук поражда доста неуместен за Кремъл въпрос: Къде са потънали всички тези милиарди през последното десетилетие? Създаден е нов съвременен Су-57 (известен още като Т-50, именуван в НАТО „ Престъпник “), който обаче се оказва с доста малко ново съоръжение. Построени са единствено няколко екземпляра, а за зла орис на Москва, проектите му по някакъв метод попадат при украинците. Затова сега съветското командване се въздържа да го употребява. Оказва се, че съветските военновъздушни сили не са в положение да реализират превъзходство във въздуха даже против по-малки от тях военновъздушни сили. Замисълът на съветските военни стратези за нахлуването в Украйна бяха разгадани и бързата победа се оказа фантазия. Руската агитация също търпи проваляне спрямо техните украински съперници. Например представителят на Путин Дмитрий Песков твърди: „ Ние не сме обстрелвали театъра в Мариупол! “ Да твърдиш това, в случай, че има десетки фотоси на бомбардирането, е неточност. На фотосите се вижда даже, че на постройката има надписи „ Деца “! Грешка с неприятни последствия, единствено една от които е съмнение на света към посланията от Кремъл. Подобен е образецът с съветския външен министър Лавров, който слез първите асове на договаряния в Турция съобщи пред публицисти от целия свят: „ Няма война в Украйна. Не сме я нападали “.
Това е неприемливо и е тежък удар върху цяла Русия, колкото и светът да схваща, че руснаците и елитът в Креъл са две разнообразни неща. Балонът „ освободителна война “ се спука.
Този „ модел на държание “ би трябвало да се има поради от всички страни, тъй като би трябвало да чакат всевъзможни изненади и провокации при вероятно разгръщане на спора. Изводи наложително трява да си създадат и някои политици в България, които не престават да угодничат пред Путин.
Руската войска се обезкървяване всеки ден. Възможностите за доставяне на войските с гориво, аварийни елементи, храна, боеприпаси, ново въоръжение и военни формирования за промяна на предната линия са мощно лимитирани. Веч се приказва за мародерстване на съветски бойци в магазини и селски къщи.
Тепърва – в случай че военните дейности се проточат, - ще лъснат минусите и във военно-морските сили на Русия. Защото вложенията във флота също са потърпевши за сметка на милиардите във военната авиация.
И тук стигаме до още един доста значим съставен елемент от воденето на войната. Ген. Герасимов рапортува преди няколко месеца в Кремъл по време на съвещание на Съвета по сигурността, че съветската войска е придобила голям опит в Сирия и този опит ще е скъп за бъдещи сражения. Дали към този момент е знаел проектите за намеса в Украйна не е ясно, само че той позволява голяма неточност. Влизането в Сирия се случва по покана на държавното управление хазаин, с цел да поддръжка и отбрана на формалната власт на Башар Асад. Там те включват чеченски формирования, известни със своята свирепост. Освен това без особена потребност съпоставиха със земята град Алепо с въздушни удари. В сирия руснаците не са провеждали огромни наземни интервенции, което се оказа огромна уязвимост след навлизането им в Украйна. Освен това ръководещите в Киев се изправиха дружно с цялото население и армията си в отбрана на Родината. Получи се това, с което руснаците живеят и до през днешния ден – Отечествена война. Освен това Русия се оказа сама против целия цивилизован свят, като получи поддръжка само от четири компрометирани режима. Трудно е да се аргументираш, че светът те ненавижда, а единствено ти си прав. Сравнението със Северна Корея се постанова само…
Радко до момента Западът е бил предизвикван по сходен метод и той, за негова чест, реагира съответно, давайки поддръжка за Украйна. Това прекатурна напълно упованията на Кремъл, че в случай че превземе бързо украинската столица и сложи там марионетно ръководство, Западът ще бъде заставен да преглътне това, както е преглътнал преди този момент Крим, а още преди този момент – разделянето на Кипър. Руската агитация и тук позволи „ непредизвикана неточност “. За да завоюва на своя страна Сърбия тя от години отхвърля да признае Косово. Днес обаче се аргументира за претенциите си към Луганск и Донецк с това, че Западът е признал Косово… Двуличието е явно.
Лошото военно показване на Русия през седмиците на започнатата война в действителност изненадва. Това е тайнственост и за военните специалисти. Много наблюдаващи са безусловно комплицирани от съветските военни, чийто рейтинг до неотдавна бе доста висок. Използването на чеченски наемници и платената незаконна войска „ Вагнер “ спомагат още повече за срутва към политическото управление в Кремъл е генералитета.
Разбира се това са първите наблюдения. Във военната акция има към момента доста незнайни. Едно обаче към този момент е ясно: провалена или блестяща, съгласно Кремъл, военната интервенция носи гибел и опустошения, които ще трансформират живота на цялото човечество. Вина за това носи политическият и военният хайлайф на Русия, затворен в Кремъл и откъснат от действителния живот, предвождан от Владимир Путин. Парадите на Червения площад са едно, а войната – напълно друго.
Огнян Стефанов
П.П. За протокола: министърът на защитата на Руската федерация е ген. Сергей Шойгу, непосредствен другар на президента Путин. Шойгу е строителен инженер, комсомолски кадър, деятел на Комунистическа партия на Съветския съюз. Няма военно обучение, не е служил боец. Но му е присъдено звание „ армейски военачалник “ и Герой на Русия. Партньор на Путин в ловните му разходки в Сибир. Дъщеря му Ксения става милионер още на 18 години, през днешния ден ръководи голяма компания, печелеща огромен брой публични поръчки. Може би и това изяснява в някаква степен проблемите на съветската войска.
И ето ви причина да се питаме до каква степен са били ефикасни армейските промени в Русия? Както и какви заключения биха могли да се създадат от досегашните дейности на съветските военни в Украйна?
На пръв взор управлението на Русия – политическо и военно – да стартират преструктуриране на армейските поделения в интервала 2008 - 2012 година е било вярно. Намален е численият състав на поделенията, като в това време е осъществявано превъоръжаване – най-малко в част от тях. Това става действително след анализите на войната в Грузия. След това е подхваната още по-дълбока промяна: замяна на остаряло съоръжение, въвеждане на нова техника и системи. Руската войска се свива като персонален състав, само че е осъвременена в немалка степен. Поне такива са изказванията на военните.
Тази смяна обаче изисква доста военни учения и преподготовка на персоналния състав, с цел да е в крайник с новите високи критерии за професионализъм. И тук нещо се е объркало. В доста от стадиите на подготовка на войските е надделявало мнението, вкоренено още от Втората международна война, че съветските офицери и бойци са подготвени за всеотдайност в името на родината и по заповед на висшето управление на страната. Просто са подготвени да умират: „ За Родину! За Сталина! “ А през днешния ден „ За Путина! “ Само че времената са други, Русия е с отворена стопанска система, съветските жители пътуват по целия свят и живеят като доста други. Никой към този момент не желае да е в окопите, да стреля и да стрелят в него.
Недостатъците от военните интервенции в Афганистан, а по-късно и в Чечня, са почнали да се демонстрират и при дейностите в Сирия. Ново съоръжение, нови хрумвания за бъдеща война, повече професионализъм и по-малко национализъм, само че липса на командирски и учредителен опит. Една след друга лъсват слабостите във воденето на пердах в градски условия.
На доктрина уроците от упоменатите към този момент войни, би трябвало да бъдат приложени при нахлуването в Украйна. Освен това класическото предимство в брой на войските е било налице. Комбинацията, докладвана в Кремъл, е трябвало да докара до бърза победа. Генералите са изгладили парадните мундири, с накичени по тях ордени и медали.
Но нещо се е объркало. Какво?
Един от проблемите може да е, че съветското политическо управление не е проумяло изцяло провокациите на промените в армията след ерата на Студената война. Висшите военни началници, които са обучавани в „ остарелия жанр “, мъчно превключват към потребление на новите технологии. Те желаят ново въоръжение и техника, само че им липсва експертиза. Компенсират с „ Така разпоредиха о Кремъл “, само че това е блъф, който краткотрайно е прикривал слабостите.
Получи се абсурд: пропагандата, медиите и хибридната война изпревариха по деяние и резултати класическото сблъскване с оръжия, техника и жива мощ.
Очевидни са минусите при водене даже на сухопътния пердах. Виждаме спрели по пътищата колони, трактори, които влачат машини на пехотата, изоставени танкове и прочие Куца и потреблението на комбинирани оръжия. Липсва или се вижда в доста редки случаи на съгласуваност сред обособените войскови елементи. Близкият пердах, съгласно очевидци и наблюдаващи, е цялостна злополука. Друга огромна уязвимост е командният състав на приблизително и над приблизително равнище. Издават се заповеди без сигурни разследващи данни и дребни бойни формирования работят като в мъгла.
Възниква въпросът: Бил ли е наясно Путин със слабостите на съветската войска или е заблуждаван, че е величава страшна мощ?
Преди дни стана ясно, че той не е удовлетворен, меко казано, от висши шефове в разузнаването и те бяха арестувани. Аргументите са подозрения за фалшифицирани разследващи данни за Украйна. Така че е доста допустимо Путин да е бил „ качван на кънките “ и за бърз надвит успех. Донякъде военните и секретните служби могат да бъдат разбрани, тъй като са наясно, че вкараните стотици милиарди в промени и превъоръжаване би трябвало да дадат и стремежи резултат. На това място пораждат подозренията за голяма корупция и желанието тя бъде прикрита, само че това не оправдава самият президент, който би трябвало да е наясно повече от всички с тези незаконни практики. Търпял ги е, с цел да не настрои част от генералитета и част от службите, които са били забъркани в кражбите, против себе си
Затова през днешния ден виждаме, че изказванията за силата на съветската войска е надценена. Реалността е, че в управлението й има напрежение, а подразделенията са софтуерно изостанали. Бойният дух напълно го няма. Трезви гласове в Русия са предупреждавали за това, само че те са били в точния момент изолирани.
Стана ясно също, че Западът също не е бил задоволително добре осведомен какво се случва с съветската военна машина. Това довежда до закъснели реакции и даже до неверни дейности и метод към договарянията с Кремъл.
За голямо страдание заблудите на Путин и на Запада през днешния ден се заплащат от хиляди жертви: млади неопитни бойци, мирни поданици и милиони бежанци с разрушен живот. Тепърва ще се вършат заключения и разбори, само че тази цена ще тежи десетилетия.
И тъй като приказваме за военната мощност на Русия – действителна и пресилена – не може да подминем драмата със сухопътните войски. През целия интервал от 2008 до 2014 година политическият и военният хайлайф залитат по последната мода: авиацията. Там се наливат големи пари за реализиране на предимство над Запада. Погрешният баланс на вложенията в земя, въздух, морски, кибернетични и осведомителни области може да има пагубни последствия. Част от тях към този момент се случват. И тук поражда доста неуместен за Кремъл въпрос: Къде са потънали всички тези милиарди през последното десетилетие? Създаден е нов съвременен Су-57 (известен още като Т-50, именуван в НАТО „ Престъпник “), който обаче се оказва с доста малко ново съоръжение. Построени са единствено няколко екземпляра, а за зла орис на Москва, проектите му по някакъв метод попадат при украинците. Затова сега съветското командване се въздържа да го употребява. Оказва се, че съветските военновъздушни сили не са в положение да реализират превъзходство във въздуха даже против по-малки от тях военновъздушни сили. Замисълът на съветските военни стратези за нахлуването в Украйна бяха разгадани и бързата победа се оказа фантазия. Руската агитация също търпи проваляне спрямо техните украински съперници. Например представителят на Путин Дмитрий Песков твърди: „ Ние не сме обстрелвали театъра в Мариупол! “ Да твърдиш това, в случай, че има десетки фотоси на бомбардирането, е неточност. На фотосите се вижда даже, че на постройката има надписи „ Деца “! Грешка с неприятни последствия, единствено една от които е съмнение на света към посланията от Кремъл. Подобен е образецът с съветския външен министър Лавров, който слез първите асове на договаряния в Турция съобщи пред публицисти от целия свят: „ Няма война в Украйна. Не сме я нападали “.
Това е неприемливо и е тежък удар върху цяла Русия, колкото и светът да схваща, че руснаците и елитът в Креъл са две разнообразни неща. Балонът „ освободителна война “ се спука.
Този „ модел на държание “ би трябвало да се има поради от всички страни, тъй като би трябвало да чакат всевъзможни изненади и провокации при вероятно разгръщане на спора. Изводи наложително трява да си създадат и някои политици в България, които не престават да угодничат пред Путин.
Руската войска се обезкървяване всеки ден. Възможностите за доставяне на войските с гориво, аварийни елементи, храна, боеприпаси, ново въоръжение и военни формирования за промяна на предната линия са мощно лимитирани. Веч се приказва за мародерстване на съветски бойци в магазини и селски къщи.
Тепърва – в случай че военните дейности се проточат, - ще лъснат минусите и във военно-морските сили на Русия. Защото вложенията във флота също са потърпевши за сметка на милиардите във военната авиация.
И тук стигаме до още един доста значим съставен елемент от воденето на войната. Ген. Герасимов рапортува преди няколко месеца в Кремъл по време на съвещание на Съвета по сигурността, че съветската войска е придобила голям опит в Сирия и този опит ще е скъп за бъдещи сражения. Дали към този момент е знаел проектите за намеса в Украйна не е ясно, само че той позволява голяма неточност. Влизането в Сирия се случва по покана на държавното управление хазаин, с цел да поддръжка и отбрана на формалната власт на Башар Асад. Там те включват чеченски формирования, известни със своята свирепост. Освен това без особена потребност съпоставиха със земята град Алепо с въздушни удари. В сирия руснаците не са провеждали огромни наземни интервенции, което се оказа огромна уязвимост след навлизането им в Украйна. Освен това ръководещите в Киев се изправиха дружно с цялото население и армията си в отбрана на Родината. Получи се това, с което руснаците живеят и до през днешния ден – Отечествена война. Освен това Русия се оказа сама против целия цивилизован свят, като получи поддръжка само от четири компрометирани режима. Трудно е да се аргументираш, че светът те ненавижда, а единствено ти си прав. Сравнението със Северна Корея се постанова само…
Радко до момента Западът е бил предизвикван по сходен метод и той, за негова чест, реагира съответно, давайки поддръжка за Украйна. Това прекатурна напълно упованията на Кремъл, че в случай че превземе бързо украинската столица и сложи там марионетно ръководство, Западът ще бъде заставен да преглътне това, както е преглътнал преди този момент Крим, а още преди този момент – разделянето на Кипър. Руската агитация и тук позволи „ непредизвикана неточност “. За да завоюва на своя страна Сърбия тя от години отхвърля да признае Косово. Днес обаче се аргументира за претенциите си към Луганск и Донецк с това, че Западът е признал Косово… Двуличието е явно.
Лошото военно показване на Русия през седмиците на започнатата война в действителност изненадва. Това е тайнственост и за военните специалисти. Много наблюдаващи са безусловно комплицирани от съветските военни, чийто рейтинг до неотдавна бе доста висок. Използването на чеченски наемници и платената незаконна войска „ Вагнер “ спомагат още повече за срутва към политическото управление в Кремъл е генералитета.
Разбира се това са първите наблюдения. Във военната акция има към момента доста незнайни. Едно обаче към този момент е ясно: провалена или блестяща, съгласно Кремъл, военната интервенция носи гибел и опустошения, които ще трансформират живота на цялото човечество. Вина за това носи политическият и военният хайлайф на Русия, затворен в Кремъл и откъснат от действителния живот, предвождан от Владимир Путин. Парадите на Червения площад са едно, а войната – напълно друго.
Огнян Стефанов
П.П. За протокола: министърът на защитата на Руската федерация е ген. Сергей Шойгу, непосредствен другар на президента Путин. Шойгу е строителен инженер, комсомолски кадър, деятел на Комунистическа партия на Съветския съюз. Няма военно обучение, не е служил боец. Но му е присъдено звание „ армейски военачалник “ и Герой на Русия. Партньор на Путин в ловните му разходки в Сибир. Дъщеря му Ксения става милионер още на 18 години, през днешния ден ръководи голяма компания, печелеща огромен брой публични поръчки. Може би и това изяснява в някаква степен проблемите на съветската войска.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ