10 изобретатели, погубени от собствените си изобретения
Да умреш от личното си изобретение. Зловеща подигравка на ориста или нормално стичане на събитията?
Не сме сигурни, само че точно такава е участта на идващите 10 изобретатели.
И до момента в който някои от техните „ чеда “ ще ви се сторят меко казано странни, то други са със съществени достижения в науката. Всички те обаче разделят една орис – стават жертви на личните си творения.
10. Хенри Уинстенли
Известен проектант и инженер. През 1703 година му хрумнала концепцията да построи първия морски фар, след Александрийския. За да тества персонално надеждността на постройката, Хенри се качил на върха на оборудването. За зла орис се развилняла стихия, а резултатът се оказал жалък – постройката се срутила и умъртвила личния си откривател. Заедно с Хенри под руините починали още петима души.
9. Александър Богданов
Известен съветски откривател, създател на научна фантастика, доктор, икономист и мъдрец. Александър бил захласнат от концепцията за подмладяване посредством кръвопреливане. Подобни процедури Александър ползвал на доста хора, до момента в който не решил, че ще поеме риска и ще я приложи върху себе си. Така се случило обаче, че си препълнен кръв от човек, болен от туберкулоза и малария. В резултат на този опит Богданов починал от зараза в кръвта.
8. Коупър Фипс Кол
Капитанът от Британските военноморски сили е прочут с многочислените си изобретения, които намират приложение на бойните кораби. Едно от тях е въртящата се кула, върху която се слагат артилерийските оръдия. След всичко това Коупър узрял за концепцията да сътвори личен транспортен съд. Заради несполучливия дизайн, през септември 1870 година, бойният транспортен съд „ Капитан “ се прекатурва, а на борда му намират гибелта си неговия откривател и още 500 души.
7. Карел Соуцек
Известният канадски каскадьор става прочут след скока си от Ниагарския водопад с неговото откритие, наречено „ Капсула “. През 1985 година той намира спонсор, който да финансира скок от върха на покрития стадион Астродоум в Хюстън, Тексас. За задачата даже бил построен 55 метров водопад. За страдание, каскадата се проваля с гръм и тропот. Карел се удря в ръба на басейна, който трябвало да омекоти удара. Каскадьорът получава съществени пострадвания, в резултат на които умира на идващия ден.
6. Франц Райхелт
Франц Райхелт е австрийски шивач, прочут с това, че основава странното облекло „ дъждобран-парашут “. Франц твърди, че тези, които носят дрехата по негов дизайн, могат гладко да се приземяват и даже да правят къси полети. За да потвърди своята доктрина на процедура, той решил да скочи от върха на Айфеловата кула. Изобретателят се разрушил пред очите на голямото голям брой, събрало се да види безумния опит.
5. Ото Лилиентал
Ото Лилиентал е немски откривател, първият човек, направил неведнъж полети с летателен уред, по-тежък от въздуха – планер. За интервала 1893-1896 година, Ото прави над 2500 полета със лични планери, оцелявайки от няколко произшествия. На 9 август 1896 година, при неочакван ентусиазъм напразно, крилото на планера му се чупи и при рухването Ото наранява съдбовно гръбнака си. Умира на идващия ден с думите „ Kleine Opfer müssen gebracht werden! “ („ Трябва да бъдат правени някои дребни жертви! “).
4. Уилям Бълок
През 1863 година американският откривател се прочува със основаването на първата въртяща се печатна преса. При инсталирането на новото вестникарско съоръжение във Филаделфия, кракът на Бълок бил защипан. Смазаният крак развил гангрена, наложила се ампутация на крайници. Бълок умира по време на интервенцията.
3. Джон Пери-Томас
На 4 февруари 1927 година британецът Малкълм Кембъл слага международен връх за най-висока скорост – 281 км/ч. Впечатлен от резултата, състезателят по мотоциклетизъм и инженер Джон Пери-Томас бил твърдо решен да усъвършенства върха. Той основава автомобил, който назовава „ Babs “. По време на борбата за постигането на фантазията му обаче, една от веригите на „ Babs “ се къса, удря го по главата и съвсем го обезглавява. Смъртта на водача била мигновена.
2. Томас Мидгли-младши
Американският химик Томас Мидгли-младши изобретява фреона и оловния бензин. Но не тези изобретения му лишават живота. Когато навършил 51 години, Томас се разболял от полиомиелит, вследствие на което бил инвалидизиран. Все отново той бил с мозъка си и можел да движи ръцете си, тъй че изобретил система от въжета и макари, които да му оказват помощ да се изправят в леглото. 55-годишен той умира, безизходен във въжетата на механизма си.
1. Мария Кюри
Мария Кюри е академик, прочут със своите достижения в региона на химията и физиката. Именно тя способства за основаването на теорията за радиоактивността, както и за откриването на два нови детайла – полоний (наречен на родната ѝ Полша) и радий. Кюри умира от левкемия на 4 юли 1934 година. Смъртта ѝ е резултат от работа с радиоактивни субстанции. По време на проучванията, първата жена, притежател на Нобелова премия, не взимала никакви защитни ограничения, даже носела на гърдите си ампула с радий като амулет.
