Да, това се случи с мен, българската емигрантка в чужда

Да, това се случи с мен, българската емигрантка в непозната страна.
Първоначално ориста не е благосклонна към Мария. Тя е щерка на българи, емигрирали още по социалистическо време от България, с цел да се открият във Франция. Принудена е да прекъсне образованието си на 16 годишна възраст, с цел да оказва помощ на фамилията си да се устоя във Франция. След това се изкачва с огромни старания по обществената стълбица. Това е животът на една борбена персона, попаднала в непозната страна!

Била съм бебе, едвам на 4 месеца, когато сме напуснали родината ми с майка ми, брат ми и сестра ми, с цел да се присъединим към татко ми в чужбина. Там той работеше от шест години. До 11-годишна възраст имах доста тежко детство.

Баща ми ходеше на работа, а майка ми си стоеше у дома с нас. Тя нямаше време да се отегчава, бяхме три деца. Беше се омъжила на шестнадесетгодишна възраст и живееше единствено за децата си.

Но с времето, за злощастие, татко ми стартира да пие.

Драмите продължиха. Брат ми умря, а татко ми остана без работа. Шест месеца по-късно бяхме без квартира и трябваше да отседнем при един чичо. Там претърпях първото си огромно отчаяние. Постепенно татко ми си откри работа, наехме си и квартира, само че той не съумя да се оправи с проблемите си с алкохола. Малко по-късно напусна майка ми. А тя остана сама с нас, без никакви приходи. Тогава се наложи да спра да отивам на учебно заведение, с цел да й оказвам помощ. Бях на 16.

Потънали в задължения, рискувахме да бъдем екстрадирани.

Но ориста се смили над нас и последователно нещата започнаха да се подреждат. Дълго време придружавах майка ми до съда, защото бях огромната щерка, и й помагах с превода. Между 16 и 18 годишна възраст допринасях за фамилния бюджет, като работех най-различни неща - като механик на електродомакински уреди, след това като чистачка по домовете и какво ли още не. И по този начин финансовото ни положение последователно се усъвършенства. Майка ми изплащаше задълженията и нямахме проблеми със съда.

При последната ни среща със съдията към този момент бях пълнолетна.

Той изиска от обществения служащ да следи фамилията ни и да ми откри непрекъсната работа. Когато ми предложиха да работя като чистачка в близката болница, аз се зарадвах, тъй като щях да си имам непрекъсната работа и да спечелвам една солидна сума всеки месец. Две години доста старателно боравих с парцала, оцениха ме и шефката ми предложи да се приготвя за състезанието за здравна сестра.

Бях на 20, когато се срещнах с бъдещия си брачен партньор в един бар. Бяхме отишли там с другари, с цел да изпием по едно пиво. Той беше студент по право. А аз към момента бях чистачка... Нищо не скрих от него. Нито произхода си, нито компликациите, в които е изпадало фамилията ми през годините. И започнахме да се виждаме. Но в случай че ситуацията, в което се намирах, не го притесняваше, то мощно притесняваше родителите му. Той беше от аристократично семейство. Никога не ме одобриха. Майка му постоянно ми споделяше, че синът й заслужава да се ожени за фармацевт или юрист, а не за такава дрипла като мен.

След раждането на сина ни връзките ни внезапно се утежниха.

Тъй като съм родена мюсюлманка, в действителност българка съм, само че от турски генезис, бабата и дядото на сина ми се опасяваха, че ще ислямизирам внука им, въпреки да знаеха, че никой от фамилията ми не практикуваше исляма! И в деня, в който свекърва ми ме помоли да си сменя името, за положителното на сина ни, аз й споделих, че в никакъв случай повече не желая да я виждам. Беше прекомерно унизително. Тя ме молеше, майка ми също, само че аз удържах на думата си...

Продължих да прогресирам професионално.

Бях на 33 години, когато през 1993 година изкарах тапия за обществен служащ. Преместихме се в по-голям град. Мъжът ми беше правист в една голяма компания, аз си имах забавна работа и дете за развъждане. Бях доста удовлетворена и изгарях от предпочитание да изучавам. И един ден влязох в Института по политически науки и започнах да отивам на вечерни лекции. Така започнах да се образовам в компетентност „ Политически науки “. И защото мъжът ми постоянно е съжалявал, че не е следвал „ Политически науки “, и той се записа в Института по политически науки с мен. Три месеца посвещавахме всяка събота и неделя на учене. А вечер, след работа, преговаряхме наученото дружно. Съревновавахме се между тях и след това се явявахме на изпити, на които аз се представях по-добре от него. Нахъсена от тези победи, посещавах шест месеца подготвителни курсове в Национални институт по висша администрация, с цел да се явя по-късно на състезанието за шеф на болничното заведение. Не ми доближи половин точка! Бях ужасно разочарована и отегчена от всичките тези състезания!

Реших да се съсредоточвам върху фамилията и позицията си на обществен служащ.

Тогава, след 15 години взаимен живот, аз и бащата на детето ми се оженихме. А пристрастеността ми към ученето ме завладя още веднъж. През идната година се записах да изучавам право и на финала опазих докторат. Идеята да стана юрист се роди ненадейно - въодушеви ме един спор на работното ми място. Тогава се оказах права в разногласието и осъзнах, че да познаваш правните закони дава страхотни преимущества. Заех се съществено с учене, желаех да направя и докторат. По това време знаех, че съм доста добра на процедура, само че теоретично нищо не знаех. В края на първия учебен срок ме посъветваха да се откажа, тъй като не знаеха по какъв начин ще съумея да взема 4 години за 9 месеца. Но аз се оправих, поставих свиреп старания.

На 41: станах юрист, една красива победа...

Положих клетва като юрист. Когато завършвах, бях най-възрастната във випуска. Но какво от това? Днес съм началник на три адвокатски фирми. Но съм надълбоко уверена, че нямаше да стана юрист, в случай че преди този момент не бях щерка на емигранти, чистачка, обществен служащ... Защото най-хубавото учебно заведение е учебното заведение на живота. Наистина!